eminem213
05-11-2012, 18:07
И аз не знам защо се реших да пиша тази тема. Свикнала съм да подтискам всичките си отрицателни емоции. Старая се да бъда позитивен и усмихнат човек. Не съм от най разговорливите.. да си го кажа честно-срамежлива съм си.
Напоследък толкова съм се вглабила във факта, че си нямам приятел или по-скоро съм си нямала (на 16 съм :D ). Това не е защото съм нямала възможност или, че момчетата не ме забелязват. Преди си казвах, че вината не е в мен и че за всичко си има време. Е.. това време доста закъснява. Вече съм напълно на ясно, че (явно) аз преебавам всичко.. не знам как, явно нямам подхода. Винаги оставам на положението ''флирт за 30мин''... явно извъртам така нещата, че да няма никакво развитие!
Сега например страшно много искам да се запозная с едно момче. Почти всеки ден се виждаме, но просто я няма смелоста, за да го заговоря.. Не искам да си давам празни надежди, защото ми е ясно, че няма да има никакво развитие..
Исках да споделя на някого... имам нужда да го излея, защото буквално ме натоварва колкото и тъпо да звучи ^^
Напоследък толкова съм се вглабила във факта, че си нямам приятел или по-скоро съм си нямала (на 16 съм :D ). Това не е защото съм нямала възможност или, че момчетата не ме забелязват. Преди си казвах, че вината не е в мен и че за всичко си има време. Е.. това време доста закъснява. Вече съм напълно на ясно, че (явно) аз преебавам всичко.. не знам как, явно нямам подхода. Винаги оставам на положението ''флирт за 30мин''... явно извъртам така нещата, че да няма никакво развитие!
Сега например страшно много искам да се запозная с едно момче. Почти всеки ден се виждаме, но просто я няма смелоста, за да го заговоря.. Не искам да си давам празни надежди, защото ми е ясно, че няма да има никакво развитие..
Исках да споделя на някого... имам нужда да го излея, защото буквално ме натоварва колкото и тъпо да звучи ^^