atractive
05-13-2012, 08:08
Понеже ме избраха от випуска да чета слово пред директора и пред учениците. Та измислих го. Само ако може да хвърлите и вие едно око - да преценим, как ще е най-добре.
Уважаеми учители, скъпи съученици
за нас, възпитаниците на Професионална Техническа Гимназия – гр. Варна от випуск 2011/2012 година днешният 15-ти май е особено вълнуващ. Днес ние за последен път ще чуем медния звън на училищния звънец. Днес за последен път ще прекрачим прага на родното училище, за да поемем по безкрайните пътища на живота.
Днес ние се сбогуваме с приятелите си тук и най-вече с вас – скъпи учители. Мислите ни се връщат назад във времето, като преди четири години плахи и неуверени влязохме в класните стаи. Но до нас застанахте вие, нашите учители.
Учихте ни, възпитавахте ни, вдъхвахте ни увереност и самочувствие, формирахте ни като личности. И сега пред вас застават вашите пораснали момчета и момичета – знаещи, можещи, успели, изпълнени с гордост и дръзнование.
Ние сме това, което Вие сътворихте от нас през изминалите четири години. Затова днес искаме не просто да Ви благодарим, защото няма достатъчно силни думи за това. А да кажем само:
Дълбок поклон пред вас скъпи учители!!!
Ние никога няма да Ви забравим. Не ни забравяхйте и Вие!
Значи има нещо, което много не ми звучи както трябва - ей това "медния звън". Дайте малко помощ, мерси предварително.
Уважаеми учители, скъпи съученици
за нас, възпитаниците на Професионална Техническа Гимназия – гр. Варна от випуск 2011/2012 година днешният 15-ти май е особено вълнуващ. Днес ние за последен път ще чуем медния звън на училищния звънец. Днес за последен път ще прекрачим прага на родното училище, за да поемем по безкрайните пътища на живота.
Днес ние се сбогуваме с приятелите си тук и най-вече с вас – скъпи учители. Мислите ни се връщат назад във времето, като преди четири години плахи и неуверени влязохме в класните стаи. Но до нас застанахте вие, нашите учители.
Учихте ни, възпитавахте ни, вдъхвахте ни увереност и самочувствие, формирахте ни като личности. И сега пред вас застават вашите пораснали момчета и момичета – знаещи, можещи, успели, изпълнени с гордост и дръзнование.
Ние сме това, което Вие сътворихте от нас през изминалите четири години. Затова днес искаме не просто да Ви благодарим, защото няма достатъчно силни думи за това. А да кажем само:
Дълбок поклон пред вас скъпи учители!!!
Ние никога няма да Ви забравим. Не ни забравяхйте и Вие!
Значи има нещо, което много не ми звучи както трябва - ей това "медния звън". Дайте малко помощ, мерси предварително.