BeeKeeper
05-14-2012, 14:21
Вийла
Когато я видях не можах да повярвам на очите си. Моята ученическа любов се бе върнала! Само че нещата се бяха променили. Завършвах училище, имах си приятелка… Но как така ?! Нали замина точно защото не харесваше града… Искаше да обиколи света, не обичаше да седи на едно място. Закле се, че никога повече няма да дойде тук. Защо се връщаше?!
Явно ме позна. Усмихна се някак странно и продължи… Лицето й не беше същото, по него се изписваше омраза… Не беше невинното детско личице, покрито с лунички. Косата й не беше толкова руса, колкото преди, даже имаше оттенъци на бяло. Сините й очи сякаш бяха пълни с гняв. Кожата й беше като ярка лунна светлина.
Когато гаджето ми разбра, че се е върнала доста се намръщи. Започна да се държи странно. Но не само тя… Всички мъже в града се захласнаха по новото момиче. Това беше странно, защото преди да си тръгне почти никой не й обръщаше внимание.
Два дни след пристигането й се случи първата беда. В гората бе намерен трупът на съгражданин. Казаха, че го убила мечка, защото в покрайнините имаше такива животни. И така ден, подир ден имаше все повече жертви. А новото момиче рядко излизаше от дома си, но въпреки това събираше погледа на всички мъже. Дори и моя… На другия ден не устоях и отидох да я видя. Станах рано, за да не ме види гаджето ми и отидох в къщата й. Звъннах на звънеца. След миг се показа по-прелестна от всякъде. Покани ме вътре и нямаше как да не вляза. Видът на къщата обаче ме стъписа. Всичко беше разхвърляно и имаше пера. Но как?! Какво беше тя?! Реших да си тръгвам, но тя светкавично ми се препречи на пътя. Отново неустоим вид. Но този път и той не ме разколеба. Тогава се случи нещо странно. Прелестното й лице за миг се превърна в островръха птича глава със свирепа човка, а от раменете й израснаха дълги люспести криле. Какво по дяволите?!
Как се измъкнах от къщата и аз не знам. Веднага разказах на всички какво се случи, но никой не ми повярва. Останал без избор, си събрах багажа, както направиха и жените на някой мъже, захласнали се по новата, и поех по своя път. Остана ми чудно само едно–какво същество беше Тя, след като всички мъже умираха заради нея, без дори да знаят какво представлява…
Нищо особено не е, но е един от първите ми разкази.
Когато я видях не можах да повярвам на очите си. Моята ученическа любов се бе върнала! Само че нещата се бяха променили. Завършвах училище, имах си приятелка… Но как така ?! Нали замина точно защото не харесваше града… Искаше да обиколи света, не обичаше да седи на едно място. Закле се, че никога повече няма да дойде тук. Защо се връщаше?!
Явно ме позна. Усмихна се някак странно и продължи… Лицето й не беше същото, по него се изписваше омраза… Не беше невинното детско личице, покрито с лунички. Косата й не беше толкова руса, колкото преди, даже имаше оттенъци на бяло. Сините й очи сякаш бяха пълни с гняв. Кожата й беше като ярка лунна светлина.
Когато гаджето ми разбра, че се е върнала доста се намръщи. Започна да се държи странно. Но не само тя… Всички мъже в града се захласнаха по новото момиче. Това беше странно, защото преди да си тръгне почти никой не й обръщаше внимание.
Два дни след пристигането й се случи първата беда. В гората бе намерен трупът на съгражданин. Казаха, че го убила мечка, защото в покрайнините имаше такива животни. И така ден, подир ден имаше все повече жертви. А новото момиче рядко излизаше от дома си, но въпреки това събираше погледа на всички мъже. Дори и моя… На другия ден не устоях и отидох да я видя. Станах рано, за да не ме види гаджето ми и отидох в къщата й. Звъннах на звънеца. След миг се показа по-прелестна от всякъде. Покани ме вътре и нямаше как да не вляза. Видът на къщата обаче ме стъписа. Всичко беше разхвърляно и имаше пера. Но как?! Какво беше тя?! Реших да си тръгвам, но тя светкавично ми се препречи на пътя. Отново неустоим вид. Но този път и той не ме разколеба. Тогава се случи нещо странно. Прелестното й лице за миг се превърна в островръха птича глава със свирепа човка, а от раменете й израснаха дълги люспести криле. Какво по дяволите?!
Как се измъкнах от къщата и аз не знам. Веднага разказах на всички какво се случи, но никой не ми повярва. Останал без избор, си събрах багажа, както направиха и жените на някой мъже, захласнали се по новата, и поех по своя път. Остана ми чудно само едно–какво същество беше Тя, след като всички мъже умираха заради нея, без дори да знаят какво представлява…
Нищо особено не е, но е един от първите ми разкази.