PDA

View Full Version : Дядо Горио



hoffen
05-16-2012, 06:24
утре ще правя класно по български език и ми трябват някой неща Дядо Горио:

1.Образа на Дядо Горио
2.Влиянието на социалната страна върху избора и съдбата на личността
3.Дядо Горио-реалистична картина на времето

onestar
05-16-2012, 23:44
По третата тема:

http://www.svitaci.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1382&Itemid=144

http://www.svitaci.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1305&Itemid=144

По първата:

http://www.referati.org/obrazyt-na-dqdo-gorio/10608/ref

+

Романът на Оноре Дьо Балзак - “Дядо Горио” е една реалистична картина, представяща живота на френското буржоазно общество. Тази книга описва двата полюса на живота: от едната страна стоят беднотията, мизерията, нищетата, а от другата - висшето съсловие, бляскавостта, високомерието. Балзак изгражда образа на шестдесет и девет годишния дядо Горио без определен черен или бял цвят, а показва реалните противоречия. В началото на романа автора описвайки външността на главния герой, внася идеята за силата на парите. Милионите, които дядото притежава са източник на по-късните му нещастия. Необратимите промени, които настъпват в материалното му състояние се отразяват на външността му и на положението, което той заема в дома Воке. Дядо Горио е бивш фабрикант забогатял от търговия на жито. Докато работи като търговец той влага целия си ум, търпение, упоритост, енергия, бързина. Имал орлов поглед , бил дипломат в замислите и войник в изпълнението. Бащинската любов на дядо Горио го превежда от висотата на финансовото могъщество до нищетата. Като всеки баща, който мисли доброто за своите деца, старецът не подлага дъщерите си на лишения. Той раздава цялото си богатство, а заедно с него си отива и щастието. Живеейки с лъжата, че Анастази и Делфина го обичат, дядо Горио все още има своята цел – да изпълнява прищевките и желанията им. По този начин добродушният старец показва своята искрена любов, защото двете дъщери не могат по друг начин, освен материалният, да се докоснат до сърцето на своя баща. Те се отнасят с него като с "лимон”, който "след като бил изцеден до капка... хвърлили кората му". След като на „богатият тъст” му свършват парите, жовотът му се преобръща. Преди е живял в апартамент с три стаи, богат гардероб с великолепно бельо, има златна табакера. В долапите се намират сребърни съдове и позлатени сервизи. Сега живее в истинска дупка – няма завеси, тапетите са отлепени от влагата, юрганът е кърпен, а камината е без огън. Във външния му вид също настъпват промени – загубва своя свеж вид, става „залитащ, словещ, блед старец”. Превръща се в отшелник, но отказва да приеме че живее в илюзии. Не съди дъщерите си, „обича дори болката, която те му причиняват”. Изповедта му пред съчувсстващия Растиняк е потресаваща. Напразни са надеждите на изоставеният баща, че дежата му ще се покаят и ще се върнат при него с обич. Едва на смъртния си одър, дядо Горио осъзнава грешката си и разбира за измамната обич на дъщерите си. Старецът умира сам, в пълна нищета и мизерия, без стотинка в джоба си, заобиколен от хора, които почти не познава. Болката на дядо Горио е толкова силна, но не болката от предстоящата смърт, а тази от измамата, в която е живял: ”В този миг виждам целия си живот. Измамиха ме!Те не ме обичат, никога не са ме обичали!…”В думите на дядо Горио се чете огорчение и страдание, но въпреки това любов: “Вие знаете много добре че ги обичам, че ги обожавам. Ако ги видя ще оздравея…” Предсмъртните думи на нещастния баща имат много голямо значение: „Родината ще загине, ако всеки почне да тъпче бащите.” Дядо Горио издъхва изоставен и “ограбен”, без дори да бъде изпълнено последното му желание – да се сбогува с дъщерите си. Дори последния си миг, сетната си мисъл: “Ах, моите ангели!”, главният герой посвещава на своите дъщери, въпреки, че знае за тяхната измама. Той осъзнава ужасната истина, но не иска да я приеме – остава до сетния си дъх верен на бащинската обич. Романът “Дядо Горио” на Балзак, със своята мрачна атмосфера, цели да обрисува по най-внушителен начин драмата на главния герой, която не е лична, а обществена. Авторът, чрез своята градация, илюстрира до къде могат да доведат алчността, подлостта и користната любов, които са навсякъде около нас и разбиват хиляди човешки животи.