Horrificus
05-22-2012, 23:24
Часът е 1:23, 12 клас съм, което означава, че утре съм на матура, ама като..... По принцип не ми се отдава да създавам каквито и да е било текстове, ето защо ще извинявате предварително. Направих темата колкото да споделя част от емоциите си и ако искате да ми дадете някакъв съвет... (Звучи малко лигаво вече, все пак трябва да съм мъж, но емоциите като ме завладеят...) и така:
Има едно момиче от даскало, което започнах да харесвам наскоро. Естествено мяркал съм я преди в училище, но тя почти не излизаше от стаята си и до 11 клас не й знаех името. Тогава започнах да се социализирам и да излизам по-често от нас. Преди около една година, незнайно как, тя попадна в компанията ни (бяхме 6-7 души - момичета и момчета поравно). Тогава не проявих никакъв интерес(може би съвсем малък), само и запомних името и я добавих по-късно във фейсбук.
Това беше една предистория, която смятам, че трябва да се знае. Това стана само един път, тя никога повече не дойде с нас.
Не щеш ли, наскоро имаше официално събиране на част от учениците и учителите за връчване на едни дипломи. Там бяхме около една трета от всички ученици във випуска. Подредихме се на едни столове смесено, но аз естествено бях на най-задния ред. Там бяхме само момчета и през едно място от моето не стоеше никой. Малко преди да започне връчването на документите, на това незаето място седна момичето от съседния клас, същата, за което ви разправих по-горе. Беше се променила външно (в добра посока), разхубавила се и ... аз бях привлечен на едно физическо ниво. Тоест може би точно тази част от нас момчетата, която се активира, когато види добри гени и правилен за нас бъдещ партньор.
След около два три дни започнах да мисля постоянно за нея - знаете как е - когато не си зает с нещо много важно мислиш за нея, пък и даже и да си зает пак...
Седмица по-късно се засякохме в училище на последния ден за изпитване. Бяхме далеч един от друг, тя вървеше с една нейна приятелка, аз бях седнал на пейка, лафейки с един момчета. Като я видях станах глух и сляп за останалите. Наложи се да ми повтарят по няколко пъти въпросите, все едно бях олигофрен.
Понеже не знаех нищо за нея, попитах една моя приятелка от нейния клас за нея. От какво се интересува, какво смята да учи, какво и е мнението за .. и тн. Моята приятелка не успя да ми обясни много повече от това, което вече знаех.
Реших, че е време за действие, трябваше да говоря с нея.
Преди четири дни бяхме на изпращане с класа си късно вечерта, а аз се бях уговорил да си видя със стария си клас(от 7 клас) преди изпращането. Когато отидох на уговореното място, установих, че в същото заведение празнува нейният клас. Тя естествено беше с тях. Програмата за вечерта беше фолклорна и от време на време част от момичетата от класа й ставаха да играят. Забелязах, че на едно от хората тя също стана да играе. Понеже съм учил народни танци, се престраших да стана да играя и аз. Не успях да се хвана до нея, но успях да се хвана така, че да може да оставаме лице в лице в определени моменти от завъртането на хорото. Когато минавах покрай нея и се усмихвах. В отговор тя правеше същото. Реших, че е добър знак и се престраших при тръгването си да й кажа само на нея "чао" (нищо, че познавах половината от нейния клас по-добре от нея). Тя си играеше нещо на телефона и в началото не разбра, че говоря на нея. После ми каза тихо "чао"
Тук трябва да допълня, че с нея не съм си разменял нито дума почти, никога.
Излязах навън и тръгнах за изпращането ми с моя клас, чувствайки се щастлив, че в предното заведение е минало добре. (Все пак би трябвало да й е направило впечатление, че само на нея й казах "чао")
Понеже й нямам нито номера, нито скайпа, реших да я дебна във фейсбук. Когато се появи, щях да й пиша. Това стана снощи - писах й. Не съм се държал нито идиотски, нито просташки, макар доста от даскало да ме смятат за такъв. Мисля, че все пак съм доста свестен. Та, тя ми отговори, писахме си малко - има няма да сме си разменили 30 реплики. Аз понеже съм голям идиот я поправих на едно място, където тя сбърка една буква - не говоря за правиписна грешка, а за разменяне на буквите. Разговорът не беше много добър, усещах, че няма много желание от другата страна и естествено почнах да си мисля адските глупости. Накрая разговорът ни завърши с две реплики от моя страна, които подсказваха, че още не искам да спираме да си пишем... Но ...... тя изчезна без да каже нищо. Погледнах - беше офлайн . Реших - е нищо, може да е трябвало да стане, спрял й е интернета (имаше гръмотевици), всичко се случва. След около час-два погледнах отново във фейсбук и я видях онлайн. Не беше ми отговорила, цъкнах на профила й и след малко стана пак офлайн (може би е някакъв бъг от фейсбук, но едва ли). Стана ми адски тъпо - в мен набиха някакви силни чувства, но не като при депресия. Мощен прилив на енергия, нещо подобно на омраза, но нямаше кого да мразя... Чувствах как сърцето ми бие и спрях да мисля. Все едно се изключих и оставих чувстава да ме водят. В началото мислех, че е гняв, омраза, но не беше точно това, не мога да го опиша и определя с думи... беше силно. Изпитвах как мускулите ми се съкращават и ми се учести дишането. Исках да мина през стената с глава...
Всичко това става за някакви моменти или секунди... След това отново остана само тъпото чувство в гърдите и стомаха ми.
Днес отново ми е доста тъпо като се сетя за нея (гледам да се разсейвам). Като си спомня как се разви разговорът снощи искам да пробия монитора с юмрук.
Проблемът ми е, че съм почти напълно сигурен, че тя няма интерес към мен. Сега ще кажете - е какво пък едно момиче, бива ли така. Не знам защо така го изживявам... Знам, че с времето ще ми мине, но ... реших да споделя тук. Почти съм изгубил надежда, защото тя, ако имаше интерес, щеше да пише по друг начин (пък може и да си втълпявам)... Доколкото съм я преценил, тя е доста мила. Затова съдя, че тя би трябвало да се отнася по друг начин, ако я интересувах. Направо ми изглежда смешно как мога да изпадам в такива състояния в този материален свят, където духовното не е на мода... Ако пък ме видите на живо, би ви била доста чудна моята история, защото приличам на мутра... Може би това я отблъсква...
Да спомена: естествено, че тя ако е наблизо става следното:
ретард мод:ОН и ставам голям простак, какъвто принципно не съм :(.
След няколко дни заминаваме на море по класове и сме с нея в един и същи хотел. Не знам как ще я погледна и какво ще и кажа, но ще измисля...
Часът е вече 2:10, а утре съм на матура...
Не знам как реших да ви споделя по това време... сега направо се съмнявам дали си падам по нея...
Благодаря за вниманието ви и ако искате оставете в коментарите някакъв съвет, независимо какъв е.
Сори ако има грешки, не ми се занимава да редактирам...
Има едно момиче от даскало, което започнах да харесвам наскоро. Естествено мяркал съм я преди в училище, но тя почти не излизаше от стаята си и до 11 клас не й знаех името. Тогава започнах да се социализирам и да излизам по-често от нас. Преди около една година, незнайно как, тя попадна в компанията ни (бяхме 6-7 души - момичета и момчета поравно). Тогава не проявих никакъв интерес(може би съвсем малък), само и запомних името и я добавих по-късно във фейсбук.
Това беше една предистория, която смятам, че трябва да се знае. Това стана само един път, тя никога повече не дойде с нас.
Не щеш ли, наскоро имаше официално събиране на част от учениците и учителите за връчване на едни дипломи. Там бяхме около една трета от всички ученици във випуска. Подредихме се на едни столове смесено, но аз естествено бях на най-задния ред. Там бяхме само момчета и през едно място от моето не стоеше никой. Малко преди да започне връчването на документите, на това незаето място седна момичето от съседния клас, същата, за което ви разправих по-горе. Беше се променила външно (в добра посока), разхубавила се и ... аз бях привлечен на едно физическо ниво. Тоест може би точно тази част от нас момчетата, която се активира, когато види добри гени и правилен за нас бъдещ партньор.
След около два три дни започнах да мисля постоянно за нея - знаете как е - когато не си зает с нещо много важно мислиш за нея, пък и даже и да си зает пак...
Седмица по-късно се засякохме в училище на последния ден за изпитване. Бяхме далеч един от друг, тя вървеше с една нейна приятелка, аз бях седнал на пейка, лафейки с един момчета. Като я видях станах глух и сляп за останалите. Наложи се да ми повтарят по няколко пъти въпросите, все едно бях олигофрен.
Понеже не знаех нищо за нея, попитах една моя приятелка от нейния клас за нея. От какво се интересува, какво смята да учи, какво и е мнението за .. и тн. Моята приятелка не успя да ми обясни много повече от това, което вече знаех.
Реших, че е време за действие, трябваше да говоря с нея.
Преди четири дни бяхме на изпращане с класа си късно вечерта, а аз се бях уговорил да си видя със стария си клас(от 7 клас) преди изпращането. Когато отидох на уговореното място, установих, че в същото заведение празнува нейният клас. Тя естествено беше с тях. Програмата за вечерта беше фолклорна и от време на време част от момичетата от класа й ставаха да играят. Забелязах, че на едно от хората тя също стана да играе. Понеже съм учил народни танци, се престраших да стана да играя и аз. Не успях да се хвана до нея, но успях да се хвана така, че да може да оставаме лице в лице в определени моменти от завъртането на хорото. Когато минавах покрай нея и се усмихвах. В отговор тя правеше същото. Реших, че е добър знак и се престраших при тръгването си да й кажа само на нея "чао" (нищо, че познавах половината от нейния клас по-добре от нея). Тя си играеше нещо на телефона и в началото не разбра, че говоря на нея. После ми каза тихо "чао"
Тук трябва да допълня, че с нея не съм си разменял нито дума почти, никога.
Излязах навън и тръгнах за изпращането ми с моя клас, чувствайки се щастлив, че в предното заведение е минало добре. (Все пак би трябвало да й е направило впечатление, че само на нея й казах "чао")
Понеже й нямам нито номера, нито скайпа, реших да я дебна във фейсбук. Когато се появи, щях да й пиша. Това стана снощи - писах й. Не съм се държал нито идиотски, нито просташки, макар доста от даскало да ме смятат за такъв. Мисля, че все пак съм доста свестен. Та, тя ми отговори, писахме си малко - има няма да сме си разменили 30 реплики. Аз понеже съм голям идиот я поправих на едно място, където тя сбърка една буква - не говоря за правиписна грешка, а за разменяне на буквите. Разговорът не беше много добър, усещах, че няма много желание от другата страна и естествено почнах да си мисля адските глупости. Накрая разговорът ни завърши с две реплики от моя страна, които подсказваха, че още не искам да спираме да си пишем... Но ...... тя изчезна без да каже нищо. Погледнах - беше офлайн . Реших - е нищо, може да е трябвало да стане, спрял й е интернета (имаше гръмотевици), всичко се случва. След около час-два погледнах отново във фейсбук и я видях онлайн. Не беше ми отговорила, цъкнах на профила й и след малко стана пак офлайн (може би е някакъв бъг от фейсбук, но едва ли). Стана ми адски тъпо - в мен набиха някакви силни чувства, но не като при депресия. Мощен прилив на енергия, нещо подобно на омраза, но нямаше кого да мразя... Чувствах как сърцето ми бие и спрях да мисля. Все едно се изключих и оставих чувстава да ме водят. В началото мислех, че е гняв, омраза, но не беше точно това, не мога да го опиша и определя с думи... беше силно. Изпитвах как мускулите ми се съкращават и ми се учести дишането. Исках да мина през стената с глава...
Всичко това става за някакви моменти или секунди... След това отново остана само тъпото чувство в гърдите и стомаха ми.
Днес отново ми е доста тъпо като се сетя за нея (гледам да се разсейвам). Като си спомня как се разви разговорът снощи искам да пробия монитора с юмрук.
Проблемът ми е, че съм почти напълно сигурен, че тя няма интерес към мен. Сега ще кажете - е какво пък едно момиче, бива ли така. Не знам защо така го изживявам... Знам, че с времето ще ми мине, но ... реших да споделя тук. Почти съм изгубил надежда, защото тя, ако имаше интерес, щеше да пише по друг начин (пък може и да си втълпявам)... Доколкото съм я преценил, тя е доста мила. Затова съдя, че тя би трябвало да се отнася по друг начин, ако я интересувах. Направо ми изглежда смешно как мога да изпадам в такива състояния в този материален свят, където духовното не е на мода... Ако пък ме видите на живо, би ви била доста чудна моята история, защото приличам на мутра... Може би това я отблъсква...
Да спомена: естествено, че тя ако е наблизо става следното:
ретард мод:ОН и ставам голям простак, какъвто принципно не съм :(.
След няколко дни заминаваме на море по класове и сме с нея в един и същи хотел. Не знам как ще я погледна и какво ще и кажа, но ще измисля...
Часът е вече 2:10, а утре съм на матура...
Не знам как реших да ви споделя по това време... сега направо се съмнявам дали си падам по нея...
Благодаря за вниманието ви и ако искате оставете в коментарите някакъв съвет, независимо какъв е.
Сори ако има грешки, не ми се занимава да редактирам...