Няма значение на каква тема ще е.
kriisskaa
05-26-2012, 15:18
дългичко е, но заповядай :)
Философско есе
“Човекът е осъден да бъде свободен” Сартр
Човекът е осъден да бъде свободен … мисъл на човек , живял във времето на Втората Световна война – Сартр. Мисъл , породена от страх , от желание за свобода и неподчинение срещу агресорите, желаещи обратното. Мисъл , провокираща съзнанието и тласкаща неизбежните след това въпроси: Какво е свободата всъщност? Защо свободата трябва да е обект на подсъдимост? Отговорите на тези въпроси се крият в миналото , по – отдавна , отколкото някой може да си спомни , всъщност – в появата на първите животински видове. Ако се погледне по – задълбочено един индивид , от който и да е биологичен вид , ще се установи , че той може да съществува без конкретна връзка с друг такъв – той притежава свобода. От друга страна идва парадоксът – живият организъм може да съществува самостоятелно , но е зависим от множество фактори – светлина, топлина , жизнена среда , или организмът е ограничен от независещи от него фактори – свободата за съществуването му не съществува.
В процеса на еволюция на живите организми идва етап , ключов за развитието на Земята в бъдеще – появата на хомосапиенс. Смисълът да се средоточи вниманието към него е доста прост – първото и единствено живо същество , способно да мисли.
Но ако за момент се забрави за качествата на човешкият индивид да мисли и разсъждава и се погледне като един нормален биологичен вид , например бозайник , ще се установи нещо много интересно – човекът е социално същество , неговия живот е свързан със себеподобните му. Съжителства и комуникира с тях. Ако трябва да се обобщи всичко в няколко реда , ще се установи , че човекът е индивидуален и уникален , физически способен да живее самостоятелно , но неимоверно свързан с неговото общество. Освен това е пряко зависим от условията на средата и техните промени. Фактически човекът притежава и гуми свободата си в различни гледни точки от неговото съществуване. Теоретично погледнато – щом свободата съществува в един момент , а в друг изчезва , то фактически свободата като физична проява не съществува. Тогава къде всъщност е свободата и щом физически не съществува , то тогава дали това понятие е реално , и ако да , къде се помества като част от цялото човешко съществуване? Отговорът се крие в една разлика , всъщност , в едно изключение в животинските прояви , или по – точно в мисловната дейност на хомосапиенс. Казано в прав текст – отговорът се крие в съзнанието на човека и във възможността му да мисли и разсъждава. Погледнато реално , свободата намира приложение единствено в социалните контакти между хората , или както казва Русо “Човек се ражда свободен , а навсякаде е с окови” сред неговото общество.
Самата свобода се явява като разграничителна граница за множество действия. По своята същност свободата се проявява като разграничител между човешките взаимоотношения и за това е толкова важна и съществена част от животът на всеки индивид! Важното в случаят е , че свободата като понятие и приложение , съществува единствено в представите на хората , следователно може да се осъзнае свободата като вродено качество на всеки човешки индивид. Това доказва думите на Сартр: “Човекът е осъден да бъде свободен”. В различни ситуации свободата се осъществява под формата на различни методи и се прилага по различен начин.
През Средновековието “ Бог е дал свободна воля на човека да избира” , но той трябва да избере Бога. През “Новото време” свободата ще се свърже с дълга – както и с отговорността което доказва и Фром.
Свободата от политическа гледна точка е тази , която се свързва с ежедневието на човека и с функционирането на парламент , съд , закони , които осигуряват равенство между хората , или както казва Сартр: “Човек може да е свободен само в общество от свободни”!