StillUnbroken
05-26-2012, 19:18
Всичко започна през декември 2011 г. когато се запознахме на една хижа по малко необичаен начин за който мисля да си замълча :D.Въпреки че аз си имах приятелка а тя беше сама я харесвах от много време насам.. но тъй като аз съм неразбран и инат човек неисках да зарежа приятелката си , докато не разбрах каква е всъщност :D.Докато течеше процесът на "зарязване" от моя страна тя си намери приятел.На гадната дата 2ри февруари :D.Така и двамата се озовахме във обвързано положение :D.След известно време писане в скайп започнахме да се привързваме все повече един към друг и да си повтаряме как "Тя е моя , ти си мой" и колко хубаво щеше да е да сме заедно.Но уви това не се случи толкова бързо и тя ми каза , че ще ме чака да остана сам , тоест да зарежа настоящата си приятелка :D.Скоро започнахме да излизаме на разходки и да си говорим за най-различни неща докато времето минаваше нямахме търпение да дойде следващия ден за да си поговорим или да се видим отново.Така дойдоха и дните в които започнахме да си говорим когато си лягахме късно вечер.Всичко беше като един вълшебен свят пълен с мечти и желания.Тя беше толкова красива и всеки път когато излизахме някъде не спирах да я гледам и имах чувството че времето спира когато тя е около мен и целият свят ставаше наш.Пишехме си по много и си споделяхме хиляди неща.Тя стана най-добрата ми приятелка и винаги се обръщах към нея когато имах нужда.Говорехме си как някога ще бъдем заедно и ще правим хиляди неща заедно.
Никога преди не се бях чувствал по този начин.Тя ме караше да се усмихвам само като ме погледнеше. Имах нужда да бъде до мен и да не спираме да говорим и да се смеем. Може би се увлякох прекалено бързо.Не знаех дали е за добро или за лошо просто така го чувствах.Имах нужда от нея.И всеки път когато говорехме за нас, което още не съществуваше, изглеждаше все по реално и близо, но все не идваше.. почти се бях предал когато се реших и и казах, че всичко с онова момиче е приключило.. тя беше готова да полети и да вика, но това беше само началото. Обичах я.. още тогава я обичах, може би повече отколкото трябва.. отново излизахме говорехме си смеехме се но тя никога не се осмели да направи първата крачка. Веднъж бях болен и си говорехме.. стана въпрос за нас и как наистина искам да сме заедно и тя беше просто на седмото небе едва ли не крещейки...тя просто промени живота ми...!
Никога преди не се бях чувствал по този начин.Тя ме караше да се усмихвам само като ме погледнеше. Имах нужда да бъде до мен и да не спираме да говорим и да се смеем. Може би се увлякох прекалено бързо.Не знаех дали е за добро или за лошо просто така го чувствах.Имах нужда от нея.И всеки път когато говорехме за нас, което още не съществуваше, изглеждаше все по реално и близо, но все не идваше.. почти се бях предал когато се реших и и казах, че всичко с онова момиче е приключило.. тя беше готова да полети и да вика, но това беше само началото. Обичах я.. още тогава я обичах, може би повече отколкото трябва.. отново излизахме говорехме си смеехме се но тя никога не се осмели да направи първата крачка. Веднъж бях болен и си говорехме.. стана въпрос за нас и как наистина искам да сме заедно и тя беше просто на седмото небе едва ли не крещейки...тя просто промени живота ми...!