FunNn
05-27-2012, 10:53
Ще ви пусна първите 2 т.нар. "глави" от бъдещата ми книга :D (или поне се надявам да стане на книга). За сега е съвсем груб материал.. чака много описателна работа още и характеристика на героите, но нека да видим дали ще ви зариби. :)
1
Изглеждаше като поредната нощ, безплодна и пропиляна. Нищо, което да върши, освен да прелиства „Големите надежди”, четейки през редовете. Само че тази вечер малкият Пип не беше в състояние да задържи вниманието и. Причината? Алкохолизираните и родители отново вилнееха някъде на долния етаж. През последните шест или седем години се грижеше повече за тях от колкото за себе си. Някак си се издържаха, благодарение на дипломите на тези отдавна изпразнили душите си хора. Парите просто се появяваха от някъде и изчезваха в дъното на бутилките. Тя беше възрастна, даже по-зряла и от тях, тези жалки лекомислени деца. Виковете се носеха, заедно с тяскането на врати и чупенето на чаши. „Нищо, което Chop Suey не е в състояние да заглуши.” Помисли си преспокойно тя и наду слушалките до пръсване.
До колежа оставаше само едно лято. Само толкова и щеше да замине на 300 километра и повече да не поглежда назад. „Картички за празниците, някое друго телефонно обаждане и стига толкова.” До това положение смяташе да сведе контактите си с тях. Някъде в този ред на мисли Ейприл се унесе и скоро заспа.
Красиви картини, детски спомени се рееха пред очите и. Коледа когато беше на пет години, снежни човеци, които правеше с дядо си. И тогава нещо я докосна по лицето, но не на сън. Тъмната фигура стоеше пред нея и просто я наблюдаваше. Без да диша тя опипа поизмачканата книга до себе си, стисна я и пое дъх. Гостът и усети това и направи крачка назад. Без много да му мисли Ейприл скочи,замахна и го халоса със всичка сила. Книгата тупна на земята, но не и той. Уплашена напипа ключа на лампата и светлината се плъзна в пространството. Стаята и беше празна.
2
На другата сутрин се опита да премисли случилото се. Дали беше заспала или просто халюцинираше? Твърде истинско и се виждаше всичко, чувстваше го. Пулсът и отскочил до небето и обратно, горещите вълни, пържещи тялото и... твърде истинско, нали? Значи беше луда или пък може би той я беше ударил, а не тя него.. В крайна сметка тези разсъждения нямаше да помогнат особено, затова реши да се прибере и да потърси дали предполагаемият крадец не е взел нещо със себе си.
…
После делникът засмука мислите и в обичайния кръг.. x, y, z, sin, tan, заселници, конституция, поправки, abholen, weihnachtsgeschenke kaufen..обяд, пране, родители. Най-после отвори драматично вратата и пристъпи към дългоочакваната развръзка. Време беше да огледа местопрестъплението: леглото – смачкани чаршафи, отдолу.. е отдолу беше по-добре да не поглежда, прозеца беше чист, без следи от влизане с взлом. Нищо не липсваше. Това я плашеше доста, защото най-вероятно беше луда. Просто прекрасно...
Вечерта не мина по различно от предишната, само че този път Ейприл беше въоражена със кана кафе и разбира се, бухалка. Нямаше да се даде толкова лесно! (…) Някъде към два пукот от чупещо се тънко стъкло разряза пространството около нея. Няколко слаби лъча светлина и той отново стоеше пред нея.
- Вижаш ли ме?!
- Естествено, че те виждам извратеняк такъв! – избухна тя.
- Не, недей. Не съм тук за да те нараня, Ейприл.
- Да бе, затова ли знаеш името ми, откачалнико!
- Всичко мога да ти обесня..
- След като ме накълцаш, опечеш и изядеш, ли?! – извика и замахна тежко с бухалката.
Само няколко бързи, остри движения бяха нужни за да се намери обезоражена и безпомощна в ръцете на заподозрения.
- Сега ще ме изслушаш.. Някога чудила ли си се от къде идват сънищата? –започна той. - Когато затвориш очи, когато отпуснеш всичките си сетива, когато умът ти се рее без посока, тогава се появяват хората като мен. - Ейприл спря да се съпротивлява и той я пусна. – Ти си първият човек, който може да ме вижда.. и изобщо първият, който може да види някой от нас, разбираш ли ме? Говори с мен, моля те..
Беше странно изглеждащ сега когато го огледа. Не много висок, но пък нетипично стегнат за възрастта си, с къса коса, малки устни и тъмни очи.. но това, което привлече вниманието и бяха дрехите му.. като от друго време, не, а направо измерение. Бели. Чисто бели, от груб плат с изчистена, проста форма.
- Кой си ти тогава.. Сънчо? – засмя се иронично тя.
- Името ми е Илай.. и съм войн на ирманяните.
И изчезна. Ейприл стоя дълго време и просто се взираше в пространството, където беше стоял той. Маха с ръце, прокарваше пръсти по килима, още топъл. Наистина се беше случило.
- Наистина.. истинско е. – шепнеше безгласно в стаята.
А след това си легна. Тази нощ сънища нямаше.
1
Изглеждаше като поредната нощ, безплодна и пропиляна. Нищо, което да върши, освен да прелиства „Големите надежди”, четейки през редовете. Само че тази вечер малкият Пип не беше в състояние да задържи вниманието и. Причината? Алкохолизираните и родители отново вилнееха някъде на долния етаж. През последните шест или седем години се грижеше повече за тях от колкото за себе си. Някак си се издържаха, благодарение на дипломите на тези отдавна изпразнили душите си хора. Парите просто се появяваха от някъде и изчезваха в дъното на бутилките. Тя беше възрастна, даже по-зряла и от тях, тези жалки лекомислени деца. Виковете се носеха, заедно с тяскането на врати и чупенето на чаши. „Нищо, което Chop Suey не е в състояние да заглуши.” Помисли си преспокойно тя и наду слушалките до пръсване.
До колежа оставаше само едно лято. Само толкова и щеше да замине на 300 километра и повече да не поглежда назад. „Картички за празниците, някое друго телефонно обаждане и стига толкова.” До това положение смяташе да сведе контактите си с тях. Някъде в този ред на мисли Ейприл се унесе и скоро заспа.
Красиви картини, детски спомени се рееха пред очите и. Коледа когато беше на пет години, снежни човеци, които правеше с дядо си. И тогава нещо я докосна по лицето, но не на сън. Тъмната фигура стоеше пред нея и просто я наблюдаваше. Без да диша тя опипа поизмачканата книга до себе си, стисна я и пое дъх. Гостът и усети това и направи крачка назад. Без много да му мисли Ейприл скочи,замахна и го халоса със всичка сила. Книгата тупна на земята, но не и той. Уплашена напипа ключа на лампата и светлината се плъзна в пространството. Стаята и беше празна.
2
На другата сутрин се опита да премисли случилото се. Дали беше заспала или просто халюцинираше? Твърде истинско и се виждаше всичко, чувстваше го. Пулсът и отскочил до небето и обратно, горещите вълни, пържещи тялото и... твърде истинско, нали? Значи беше луда или пък може би той я беше ударил, а не тя него.. В крайна сметка тези разсъждения нямаше да помогнат особено, затова реши да се прибере и да потърси дали предполагаемият крадец не е взел нещо със себе си.
…
После делникът засмука мислите и в обичайния кръг.. x, y, z, sin, tan, заселници, конституция, поправки, abholen, weihnachtsgeschenke kaufen..обяд, пране, родители. Най-после отвори драматично вратата и пристъпи към дългоочакваната развръзка. Време беше да огледа местопрестъплението: леглото – смачкани чаршафи, отдолу.. е отдолу беше по-добре да не поглежда, прозеца беше чист, без следи от влизане с взлом. Нищо не липсваше. Това я плашеше доста, защото най-вероятно беше луда. Просто прекрасно...
Вечерта не мина по различно от предишната, само че този път Ейприл беше въоражена със кана кафе и разбира се, бухалка. Нямаше да се даде толкова лесно! (…) Някъде към два пукот от чупещо се тънко стъкло разряза пространството около нея. Няколко слаби лъча светлина и той отново стоеше пред нея.
- Вижаш ли ме?!
- Естествено, че те виждам извратеняк такъв! – избухна тя.
- Не, недей. Не съм тук за да те нараня, Ейприл.
- Да бе, затова ли знаеш името ми, откачалнико!
- Всичко мога да ти обесня..
- След като ме накълцаш, опечеш и изядеш, ли?! – извика и замахна тежко с бухалката.
Само няколко бързи, остри движения бяха нужни за да се намери обезоражена и безпомощна в ръцете на заподозрения.
- Сега ще ме изслушаш.. Някога чудила ли си се от къде идват сънищата? –започна той. - Когато затвориш очи, когато отпуснеш всичките си сетива, когато умът ти се рее без посока, тогава се появяват хората като мен. - Ейприл спря да се съпротивлява и той я пусна. – Ти си първият човек, който може да ме вижда.. и изобщо първият, който може да види някой от нас, разбираш ли ме? Говори с мен, моля те..
Беше странно изглеждащ сега когато го огледа. Не много висок, но пък нетипично стегнат за възрастта си, с къса коса, малки устни и тъмни очи.. но това, което привлече вниманието и бяха дрехите му.. като от друго време, не, а направо измерение. Бели. Чисто бели, от груб плат с изчистена, проста форма.
- Кой си ти тогава.. Сънчо? – засмя се иронично тя.
- Името ми е Илай.. и съм войн на ирманяните.
И изчезна. Ейприл стоя дълго време и просто се взираше в пространството, където беше стоял той. Маха с ръце, прокарваше пръсти по килима, още топъл. Наистина се беше случило.
- Наистина.. истинско е. – шепнеше безгласно в стаята.
А след това си легна. Тази нощ сънища нямаше.