ShtrudeL
05-28-2012, 21:50
Аз нямам любовен проблем всъщност. Всичко си опира единствено до мен.
Аз съм ужасно обичливо момиченце по принцип и държа и изисквам от себе си винаги да съм влюбено. И винаги съм. Дори когато съм самичка. Но основното ми притеснение е, че трудно се събличам душевно пред когото и да е. Много трудно. Може много да съм привързана към някого и да виждам в него най-милите неща, но в крайна сметка всичко опира до глупавата ми суетност. Наистина е глупава. Защото се чувствам като ...излязла на сцена, на която не мога да имам гафове... все едно всичко е такова, каквото трябва да бъде и не мога да импровизирам. А това е простотия. Сякаш вътрешно искам да се убедя, че човечето до мен няма да ми се присмее, да ме помисли за някаква, каквато не съм, за да не ми е неудобно... това е супер тъпо. Като цяло мисля, че съм си недоверчива относно това какво хората мислят за мен, т.е... все си мисля, че ако ми кажат нещо хубаво ме надценяват... ох...
Та нека пусна и малко ъъ любовна нишка все пак заради раздела...
След като се оставихме с бившото ми човече... всъщност и преди това... да... всъщност по време на и преди това... мхм... та... с него си казахме, че се обичаме още преди да ъъ... 'тръгнем'. Не беше чувството, което изпитвахме, когато си го казвахме и след две години (тогава наистина беше истинско), но съвсем не ми беше трудно да му го кажа. В края обаче... това бяха двете най-трудни думички, които... не можех да изрека. И имам чувството, че... от тогава до ден днешен не мога да си представя, как ще обичам толкова много... отново и ще казвам 'обичам те'... т.е... ест, че мога и ще е нещо съвсем... ново, красиво и различно, но... целия този път до наистина заобичването е толкова... не искам да казвам, че е изморителен, защото е красив и стоплящ, но да осъзнаеш, че наистина обичаш някого е толкова... неописуемо и дори малко страшно, имам предвид... грандиозно е. Мисля, че за близо 4 години ми се стовари това осъзнаване за много малък период, в който все плачех... и от радост и не само... казвала съм си, когато съм била съвсем сама "о боже, аз го обичам тоя човек"...
всъщност не искам да говоря за 'преди'. Беше красиво, свърши се и не искам да се връщам назад.
Имам нужда да обичам. Това е. Аз живея за това. О М Г целия ми живот се върти около това. Това е най-ценното, което имам в себе си, най-голямото и най-силното и си го пазя като дете, като рожбичка. Може би и за това ми е толкова трудно да се отпусна и да си съблека душичката пред някого. А когато го направя (след доста време) имам нужда да давам всичкото си и ако не го вземат ми е тъжно.
Объркано ми е и не знам какво точно искам да кажа с всичко това. Просто... приказно ми е. Плаче ми се. И не спирам. Почти всяка тъпа вечер. Т.е. не е тъпа, просто по това време най-много си мисля за всичко това и ми е най... интимно. Както и да е. Не се чувствам зле когато това се случва и не съм депресарче. Яде ми се крем Оле на д-р Йоткер с киви, банан и шоколадови пръчици.
Аз съм ужасно обичливо момиченце по принцип и държа и изисквам от себе си винаги да съм влюбено. И винаги съм. Дори когато съм самичка. Но основното ми притеснение е, че трудно се събличам душевно пред когото и да е. Много трудно. Може много да съм привързана към някого и да виждам в него най-милите неща, но в крайна сметка всичко опира до глупавата ми суетност. Наистина е глупава. Защото се чувствам като ...излязла на сцена, на която не мога да имам гафове... все едно всичко е такова, каквото трябва да бъде и не мога да импровизирам. А това е простотия. Сякаш вътрешно искам да се убедя, че човечето до мен няма да ми се присмее, да ме помисли за някаква, каквато не съм, за да не ми е неудобно... това е супер тъпо. Като цяло мисля, че съм си недоверчива относно това какво хората мислят за мен, т.е... все си мисля, че ако ми кажат нещо хубаво ме надценяват... ох...
Та нека пусна и малко ъъ любовна нишка все пак заради раздела...
След като се оставихме с бившото ми човече... всъщност и преди това... да... всъщност по време на и преди това... мхм... та... с него си казахме, че се обичаме още преди да ъъ... 'тръгнем'. Не беше чувството, което изпитвахме, когато си го казвахме и след две години (тогава наистина беше истинско), но съвсем не ми беше трудно да му го кажа. В края обаче... това бяха двете най-трудни думички, които... не можех да изрека. И имам чувството, че... от тогава до ден днешен не мога да си представя, как ще обичам толкова много... отново и ще казвам 'обичам те'... т.е... ест, че мога и ще е нещо съвсем... ново, красиво и различно, но... целия този път до наистина заобичването е толкова... не искам да казвам, че е изморителен, защото е красив и стоплящ, но да осъзнаеш, че наистина обичаш някого е толкова... неописуемо и дори малко страшно, имам предвид... грандиозно е. Мисля, че за близо 4 години ми се стовари това осъзнаване за много малък период, в който все плачех... и от радост и не само... казвала съм си, когато съм била съвсем сама "о боже, аз го обичам тоя човек"...
всъщност не искам да говоря за 'преди'. Беше красиво, свърши се и не искам да се връщам назад.
Имам нужда да обичам. Това е. Аз живея за това. О М Г целия ми живот се върти около това. Това е най-ценното, което имам в себе си, най-голямото и най-силното и си го пазя като дете, като рожбичка. Може би и за това ми е толкова трудно да се отпусна и да си съблека душичката пред някого. А когато го направя (след доста време) имам нужда да давам всичкото си и ако не го вземат ми е тъжно.
Объркано ми е и не знам какво точно искам да кажа с всичко това. Просто... приказно ми е. Плаче ми се. И не спирам. Почти всяка тъпа вечер. Т.е. не е тъпа, просто по това време най-много си мисля за всичко това и ми е най... интимно. Както и да е. Не се чувствам зле когато това се случва и не съм депресарче. Яде ми се крем Оле на д-р Йоткер с киви, банан и шоколадови пръчици.