Rawwrr
05-29-2012, 16:43
Здравейте!
Искам да помоля за мнение за следната ситуация:
Имам си приятел от около 9 месеца. Той е мил, сладък, умен по свой собствен начин... Не е съвършен, но аз си го обичам такъв. Лошото е, че винаги издребнява нещата до такава степен, че се стига само до караници и заяждане. Наистина се опитвам с всички сили да предотвратя всяка една караница, но ми писна винаги аз да съм тази, която се опитва да изясни нещата. Той само се ядосва и ми натяква колко грешки съм правила преди и колко е бил наранен от тях. Наистина правя доста грешки и съм благодарна, че имам такъв човек до себе си, но когато той се ядоса започва да се заяжда и вместо да си изясним нещата на момента, ние се скараме не си говорим за неопределен период от време и накрая се усетим, че не трябва да е така и всичко се изяснява... Просто ме е страх, че някой път може да закъснеем да се усетим и просто да се спре до там, а наистина не искам да се разделяме, както и той. Другият проблем е ревността му... Всичките ми приятели са момчета (с изключение на 4-5 момичета, които се водят приятелки, но знаете колко лицемерни можем да бъдем). Когато изляза с някой от тях и му кажа, започва да ме разпитва, да прави някакви супер потискащи физиономии и понякога даже ми се бъзика с техните имена, а наистина сме само приятели. Ако пък не му кажа и разбере започва да ме пита защо го лъжа. Вярно е, не трябва да му спестявам нещата, но той е толкова ревнив, че като не му кажа, че съм излязла с приятел си мисли, че сме правили нещо (без да е вярно), а в същото време ми обяснява, че е по-добре да му кажа истината. Е с тия реакции просто ми дойде до гуша. Ужасно е, а когато се опитам да му обясня нещата езикът ми се завързва и нищо не мога да му обясня като хората от стрес. Ще съм много благодарна ако изкажете мнение. Благодаря предварително. :)
Искам да помоля за мнение за следната ситуация:
Имам си приятел от около 9 месеца. Той е мил, сладък, умен по свой собствен начин... Не е съвършен, но аз си го обичам такъв. Лошото е, че винаги издребнява нещата до такава степен, че се стига само до караници и заяждане. Наистина се опитвам с всички сили да предотвратя всяка една караница, но ми писна винаги аз да съм тази, която се опитва да изясни нещата. Той само се ядосва и ми натяква колко грешки съм правила преди и колко е бил наранен от тях. Наистина правя доста грешки и съм благодарна, че имам такъв човек до себе си, но когато той се ядоса започва да се заяжда и вместо да си изясним нещата на момента, ние се скараме не си говорим за неопределен период от време и накрая се усетим, че не трябва да е така и всичко се изяснява... Просто ме е страх, че някой път може да закъснеем да се усетим и просто да се спре до там, а наистина не искам да се разделяме, както и той. Другият проблем е ревността му... Всичките ми приятели са момчета (с изключение на 4-5 момичета, които се водят приятелки, но знаете колко лицемерни можем да бъдем). Когато изляза с някой от тях и му кажа, започва да ме разпитва, да прави някакви супер потискащи физиономии и понякога даже ми се бъзика с техните имена, а наистина сме само приятели. Ако пък не му кажа и разбере започва да ме пита защо го лъжа. Вярно е, не трябва да му спестявам нещата, но той е толкова ревнив, че като не му кажа, че съм излязла с приятел си мисли, че сме правили нещо (без да е вярно), а в същото време ми обяснява, че е по-добре да му кажа истината. Е с тия реакции просто ми дойде до гуша. Ужасно е, а когато се опитам да му обясня нещата езикът ми се завързва и нищо не мога да му обясня като хората от стрес. Ще съм много благодарна ако изкажете мнение. Благодаря предварително. :)