xveniit0x
05-30-2012, 18:13
От скоро време нощем не спя и миналата вечер реших да драсна няколко реда.. И ето го резултатът..
* * *
Още една безсънна нощ... Мислите в главата ми бушуваха като ветровете навън.. Сякаш бях в Ада... Тъмнина, придружена от смущаваща тишина..... Чувах само мислите си.. Стрясках се от всяко свое движение, дори от звука, който издадоха няколко заблудени листа, удрящи се в прозореца на стаята ми... А в главата ми сякаш воюваха добрата и лошата ми страна...
Дявола забиваше вилата си в мозъка ми, а Ангела със сетни сили се молеше на съперника си да спре да ме ранява.. Знаех как ще приключи битката, но въпреки всичко бях заложила на Доброто.... Дяволът искаше душата ми, а Ангела пазеше ключа за нея....
Злото в мен добре знаеше правилата на играта. Умело нанасяше всеки удар, докато накрая не изтощи напълно противника си. Окървавеният Ангел знаеше, че е повален и няма шанс, но запази хладнокръвие.. И точно това му даде преднина. Той събра сили и изпълзя сякаш от дъното на Ада.......... В най-неочакваният момент се хвърли върху парещото тяло на Злото, атакувайки го в гръб... Но така само си навлече гнева на Сатаната. Слабото и изнемощяло Ангелско тяло за пореден път бе запратено в ъгъла.. Този път се оказа фатален... Слабо долових шепота на Доброто... На прага между живота и смъртта то каза само: Обичай и ще бъдеш обичан. Но ако нараняваш, ще попаднеш на камък! - и издъхна.....
Дяволът само това и чакаше. С гордо вдигната опашка се наведе и взе ключа за душата ми, завързан за врата на Ангела.. И се отправи към Вратата.... Вратата, водеща към същността ми.
Пое по тесният коридор, приличащ на стая на ужасите... Чуваше викове, крясъци, усещаше ледени докосвания по тялото си. Чувстваше се като удома си. Не след дълго достигна целта си, но намереното не отговаряше на очакванията му. Той откри само едно изстинало каменно сърце и в този момент в главата му изплува предсмъртното слово на Ангела.... "Обичай и ще бъдеш обичан. Но ако нараняваш ще попаднеш на камък!".. Предният път, когато чу това Дявола не вникна в думите, но този път разбра пълният им смисъл. Осъзна, че той цял живот е карал хората да нараняват, радвал се е на страданието им и се е вселявал във слабите. Създавал е проблеми на силните и е унищожавал най-бездушевните.. Наранявал е и сега попада на камък, точно както в думите на вечният си враг. И това беше страха му... Дяволът се страхуваше, че един ден ще остане сам, няма да има повече сърца за раняване и ще се наложи сам да живее в Ада, създаден от самият него............
В този момент чух силен гръм и още по-силна болка. Да, Дяволът вече не беше същият. Очевидно се беше променил. Затича се към вече хладното и бледо Ангелско тяло и прошепна с тъжен глас: Наранявах и попаднах на камък. Сега е ред да поправя стореното и да дам малко обич на хората. Благодаря ти за този урок! .......
След тези думи не помня нищо... Не знам дори дали спечелих или изгубих, залагайки на Ангела. Знам само, че никога не е късно за промяна!
Колкото и да е странно, това беше провокирано от скарването ми с едно момче и.. Не знам.. Просто думите сами се редяха. Принципно това не е моят стил. Някак си е твърде мрачно за мен и е първият път, в който показвам това, което чувствам толкова направо. Предполагам, че е доста нешлифовано, но съм на 14 и имам време да се до усъвършенствам, а и не мисля да се занимавам с писане. Просто това е един от начините ми да се справям с болката. :) Приемам всякакви критики и предложения :)
* * *
Още една безсънна нощ... Мислите в главата ми бушуваха като ветровете навън.. Сякаш бях в Ада... Тъмнина, придружена от смущаваща тишина..... Чувах само мислите си.. Стрясках се от всяко свое движение, дори от звука, който издадоха няколко заблудени листа, удрящи се в прозореца на стаята ми... А в главата ми сякаш воюваха добрата и лошата ми страна...
Дявола забиваше вилата си в мозъка ми, а Ангела със сетни сили се молеше на съперника си да спре да ме ранява.. Знаех как ще приключи битката, но въпреки всичко бях заложила на Доброто.... Дяволът искаше душата ми, а Ангела пазеше ключа за нея....
Злото в мен добре знаеше правилата на играта. Умело нанасяше всеки удар, докато накрая не изтощи напълно противника си. Окървавеният Ангел знаеше, че е повален и няма шанс, но запази хладнокръвие.. И точно това му даде преднина. Той събра сили и изпълзя сякаш от дъното на Ада.......... В най-неочакваният момент се хвърли върху парещото тяло на Злото, атакувайки го в гръб... Но така само си навлече гнева на Сатаната. Слабото и изнемощяло Ангелско тяло за пореден път бе запратено в ъгъла.. Този път се оказа фатален... Слабо долових шепота на Доброто... На прага между живота и смъртта то каза само: Обичай и ще бъдеш обичан. Но ако нараняваш, ще попаднеш на камък! - и издъхна.....
Дяволът само това и чакаше. С гордо вдигната опашка се наведе и взе ключа за душата ми, завързан за врата на Ангела.. И се отправи към Вратата.... Вратата, водеща към същността ми.
Пое по тесният коридор, приличащ на стая на ужасите... Чуваше викове, крясъци, усещаше ледени докосвания по тялото си. Чувстваше се като удома си. Не след дълго достигна целта си, но намереното не отговаряше на очакванията му. Той откри само едно изстинало каменно сърце и в този момент в главата му изплува предсмъртното слово на Ангела.... "Обичай и ще бъдеш обичан. Но ако нараняваш ще попаднеш на камък!".. Предният път, когато чу това Дявола не вникна в думите, но този път разбра пълният им смисъл. Осъзна, че той цял живот е карал хората да нараняват, радвал се е на страданието им и се е вселявал във слабите. Създавал е проблеми на силните и е унищожавал най-бездушевните.. Наранявал е и сега попада на камък, точно както в думите на вечният си враг. И това беше страха му... Дяволът се страхуваше, че един ден ще остане сам, няма да има повече сърца за раняване и ще се наложи сам да живее в Ада, създаден от самият него............
В този момент чух силен гръм и още по-силна болка. Да, Дяволът вече не беше същият. Очевидно се беше променил. Затича се към вече хладното и бледо Ангелско тяло и прошепна с тъжен глас: Наранявах и попаднах на камък. Сега е ред да поправя стореното и да дам малко обич на хората. Благодаря ти за този урок! .......
След тези думи не помня нищо... Не знам дори дали спечелих или изгубих, залагайки на Ангела. Знам само, че никога не е късно за промяна!
Колкото и да е странно, това беше провокирано от скарването ми с едно момче и.. Не знам.. Просто думите сами се редяха. Принципно това не е моят стил. Някак си е твърде мрачно за мен и е първият път, в който показвам това, което чувствам толкова направо. Предполагам, че е доста нешлифовано, но съм на 14 и имам време да се до усъвършенствам, а и не мисля да се занимавам с писане. Просто това е един от начините ми да се справям с болката. :) Приемам всякакви критики и предложения :)