fifito19
05-31-2012, 12:11
Здрасти.
Ще бъде отегчително- ако не сте от търпеливите, просто не се хващайте да четете.
Бях осми клас и на първия учебен ден едно момче седна до мен. Просто така, въпреки всички.
Край. Влюбих се.
Цяла година го опознавах, излизахме, говорехме си, пишехме си...
Станахме повече от най- добри приятели, четяхме си мислите, изпреварвахме думите си, толкова прекрасно!
Никога не съм имала по- щастлив период от тогава.
но...
После в главата ми започнаха да се раждат идеи за целувка с него и какво ли още не. И до средата на 9-ти клас това беше завладяло ума ми изцяло. Всеки път, щом го погледнех, се разтрепервах, коленете ми, ръцете ми.. И плачех, когато не казваше лека нощ. Без да се усетя се бях привързала повече от всичко към него.
И тогава един ден, докато стояхме на любимата си пейка, обградени от гъъъста гора, му казах, че той е най- добрия ми приятел и винаги му казвам всичко. Тогава той ме попита дали имам все пак някаква тайна. Защото той каза, че има точно една. Аз също имах 1- че го обичам.
И много дни минаха, докато си подсказвахме и се молехме един на друг да споделим тайните си.
И в един ден, пак на тази пейка решихме на "три" да ги кажем. Разбрахме се да са само в две думи, за да не се оплетем.
Едно, две.. три!
"Обичам те!"
И после се засмяхме- какво съвпадение.
Беше страхотно...
Първа целувка, романтични подаръци... Издържахме цели 6 месеца в такава еуфория.
И после започнаха караници. Аз съм се променила, той се е променил.
Тогава тези неща ми изглеждаха смислени- а днес се смея на тях.
И спорехме и се карахме... И вече не споделяхме, мълчахме и се криехме.
Много неща се промениха...
НЕ знам защо, аз още го обичах, той мен също но някакви глупости провалиха всичко!
И един ден го попитах- приятели или приятели с екстри?
Той си помисли и каза приятели. На това се и надявах. Мислех, че така ще наваксаме, ще спечелим доверието си на ново и ще продължим, но не стана...
За месец той смени две приятелки, а аз нараних чувствата на едно друго момче, което ме харесваше, защото не го обичах. Обичах Него, с главно Н... Същият "него", който изреждаше момиче след момиче...
И тогава той срещна Ани. Прекрасна е. Толкова по- прекрасна от мен.
Малко преди да я срещне стана голям скандал.. настина голям, казахме си толкова лъжи.
И го попитах- приятели или нищо?
И той каза- нищо, защото не си струва да бъда враг с теб!
И аз плаках.
Но се зарадвах, когато ми писа, че е влюбен. Честно, надявах се да се е влюбил в мен, но едва ли.. Ужасна съм.
Проблемът беше, че той ме мразеше и имаше новата си Перфектна. А аз още го обичах.
9 клас, средата на 2 срок.
С Ани скъсаха- тя се върна в Украйна.
Той споделяше с моята най- добра приятелка, която неизменно ми разказваше всичко- чувствата им изстудели, нямали общи теми, било скучно и неприятно. И скъсали преди да замине. Нямало да му липсва.
Зарадвах се.
Отидох при него и му казах да излезем.
И го успокоих. Изслушах го, дадох му време. Показах му , че не съм звяр. И че съм разбрала грешката си. И той ме прегърна. Отново имах приятелството му!
Но все пак съм жена- не мога да се задоволя с това! Като всяко ужасно същество на земята...
И възобнових лудешкия си план да си го върна.
Отново излизахме всеки ден, играехме, лигавехме се, постоянно търсех контакт с тялото му, ей така, несъзнателно. Обичах го.
Обичам го.
Днес, във входа ми.. Говорехме си.
И той беше толкова близо, същевременно толкова далеч... Искаше да ме целуне, хвана ме за ризата, толкова здраво, ръцете му пламтяха, очите му ме изгаряха. Но усетих, че не трябва да става така..
По дяволите, обичам го! Той е моят душевен близнак...
Обичам го.
Попитах го, след всички псувни, които съм хвърлила по него, след периода, в който не се поглеждахме и след втория рунд на невероятното ни приятелство, какво трябва да последва?
Той каза, че го боли да ме гледа как страдам. Каза, че щом сме скъсали, виждал кръговете под очите ми, рошавата ми коса, лекетата от сълзливи локви по дрехите ми и не искал да ме нарани отново.
Объркан бил. Не знаел.
И аз не знам, страх ме е.
Какво да правя?
Ще бъде отегчително- ако не сте от търпеливите, просто не се хващайте да четете.
Бях осми клас и на първия учебен ден едно момче седна до мен. Просто така, въпреки всички.
Край. Влюбих се.
Цяла година го опознавах, излизахме, говорехме си, пишехме си...
Станахме повече от най- добри приятели, четяхме си мислите, изпреварвахме думите си, толкова прекрасно!
Никога не съм имала по- щастлив период от тогава.
но...
После в главата ми започнаха да се раждат идеи за целувка с него и какво ли още не. И до средата на 9-ти клас това беше завладяло ума ми изцяло. Всеки път, щом го погледнех, се разтрепервах, коленете ми, ръцете ми.. И плачех, когато не казваше лека нощ. Без да се усетя се бях привързала повече от всичко към него.
И тогава един ден, докато стояхме на любимата си пейка, обградени от гъъъста гора, му казах, че той е най- добрия ми приятел и винаги му казвам всичко. Тогава той ме попита дали имам все пак някаква тайна. Защото той каза, че има точно една. Аз също имах 1- че го обичам.
И много дни минаха, докато си подсказвахме и се молехме един на друг да споделим тайните си.
И в един ден, пак на тази пейка решихме на "три" да ги кажем. Разбрахме се да са само в две думи, за да не се оплетем.
Едно, две.. три!
"Обичам те!"
И после се засмяхме- какво съвпадение.
Беше страхотно...
Първа целувка, романтични подаръци... Издържахме цели 6 месеца в такава еуфория.
И после започнаха караници. Аз съм се променила, той се е променил.
Тогава тези неща ми изглеждаха смислени- а днес се смея на тях.
И спорехме и се карахме... И вече не споделяхме, мълчахме и се криехме.
Много неща се промениха...
НЕ знам защо, аз още го обичах, той мен също но някакви глупости провалиха всичко!
И един ден го попитах- приятели или приятели с екстри?
Той си помисли и каза приятели. На това се и надявах. Мислех, че така ще наваксаме, ще спечелим доверието си на ново и ще продължим, но не стана...
За месец той смени две приятелки, а аз нараних чувствата на едно друго момче, което ме харесваше, защото не го обичах. Обичах Него, с главно Н... Същият "него", който изреждаше момиче след момиче...
И тогава той срещна Ани. Прекрасна е. Толкова по- прекрасна от мен.
Малко преди да я срещне стана голям скандал.. настина голям, казахме си толкова лъжи.
И го попитах- приятели или нищо?
И той каза- нищо, защото не си струва да бъда враг с теб!
И аз плаках.
Но се зарадвах, когато ми писа, че е влюбен. Честно, надявах се да се е влюбил в мен, но едва ли.. Ужасна съм.
Проблемът беше, че той ме мразеше и имаше новата си Перфектна. А аз още го обичах.
9 клас, средата на 2 срок.
С Ани скъсаха- тя се върна в Украйна.
Той споделяше с моята най- добра приятелка, която неизменно ми разказваше всичко- чувствата им изстудели, нямали общи теми, било скучно и неприятно. И скъсали преди да замине. Нямало да му липсва.
Зарадвах се.
Отидох при него и му казах да излезем.
И го успокоих. Изслушах го, дадох му време. Показах му , че не съм звяр. И че съм разбрала грешката си. И той ме прегърна. Отново имах приятелството му!
Но все пак съм жена- не мога да се задоволя с това! Като всяко ужасно същество на земята...
И възобнових лудешкия си план да си го върна.
Отново излизахме всеки ден, играехме, лигавехме се, постоянно търсех контакт с тялото му, ей така, несъзнателно. Обичах го.
Обичам го.
Днес, във входа ми.. Говорехме си.
И той беше толкова близо, същевременно толкова далеч... Искаше да ме целуне, хвана ме за ризата, толкова здраво, ръцете му пламтяха, очите му ме изгаряха. Но усетих, че не трябва да става така..
По дяволите, обичам го! Той е моят душевен близнак...
Обичам го.
Попитах го, след всички псувни, които съм хвърлила по него, след периода, в който не се поглеждахме и след втория рунд на невероятното ни приятелство, какво трябва да последва?
Той каза, че го боли да ме гледа как страдам. Каза, че щом сме скъсали, виждал кръговете под очите ми, рошавата ми коса, лекетата от сълзливи локви по дрехите ми и не искал да ме нарани отново.
Объркан бил. Не знаел.
И аз не знам, страх ме е.
Какво да правя?