cartoonnetwork
05-31-2012, 20:35
Момиче съм и съм на 14 години. Живота ми е егати скапания!
Никога никой не ме е разбирал, винаги хората около мен са ме използвали, сега ще си кажете "детски историйки", е да може да съм още дете обаче за моите години съм доста пораснала .....или поне така мисля.
Нямам приятели. Винаги всички са ме отбягвали и мразели. Правя се не оптимист, ама не съм от вътре съм от зле по зле. Имам брат със 7 години по голям той има толкова много приятели....... напрекъснато е на вън мн му завиждам, като изляза из града гледам всички са излезли с приятели, а аз съм с мама щото няма с кои друг. Не че имам нещо против нея, напротив радвам се че имам семейство защото и това можеше да нямам, но е друго да излезеш с приятел да си говорите за всичко...просто е по-различно.
Представям си само колко банално ви звучи всичо, обаче просто нямаше на кой да кажа какво мисля, чувствам...и все пак извиняваите че ви занимавам с глупостите ми. До такава степен съм свикнала със това отбягване и мразене към мен, че някой да ме потърси по телефона се разплаквам, и защото просто някой се е сетил за мене...а това за мене значи срашно много.
Това ми беше само единия проблем има още много ама няма да ги редя всичи...само още малко ;]
Другия проблем е че ми има нещо в психиката. Падам се леко сумнабулче, сънувам неща които се сбъдват, и уручасвам хората без да искам :( по-ужасен човек от мене няма и няма да има!!! Понякога се чудя за какво съм съм се родила и защо не взема да се хвърля от някъде и да се свършва...ама и не искам заради нашите...ще си умрат от мъка...
Как ми се иска само всички които ще четат това да са ми приятели..... иначе ще е яко да направят тоя сайт на 2 половини-за запознанства (за такива като мене) и анонимен ама..... едва ли..... заради някаква тъпачка като мене... (извинявайте аз съм леко комплексирана.. даже не леко) Еми това беше... и пак извинявайте че ви занимвам с тъпотийте ми.
Никога никой не ме е разбирал, винаги хората около мен са ме използвали, сега ще си кажете "детски историйки", е да може да съм още дете обаче за моите години съм доста пораснала .....или поне така мисля.
Нямам приятели. Винаги всички са ме отбягвали и мразели. Правя се не оптимист, ама не съм от вътре съм от зле по зле. Имам брат със 7 години по голям той има толкова много приятели....... напрекъснато е на вън мн му завиждам, като изляза из града гледам всички са излезли с приятели, а аз съм с мама щото няма с кои друг. Не че имам нещо против нея, напротив радвам се че имам семейство защото и това можеше да нямам, но е друго да излезеш с приятел да си говорите за всичко...просто е по-различно.
Представям си само колко банално ви звучи всичо, обаче просто нямаше на кой да кажа какво мисля, чувствам...и все пак извиняваите че ви занимавам с глупостите ми. До такава степен съм свикнала със това отбягване и мразене към мен, че някой да ме потърси по телефона се разплаквам, и защото просто някой се е сетил за мене...а това за мене значи срашно много.
Това ми беше само единия проблем има още много ама няма да ги редя всичи...само още малко ;]
Другия проблем е че ми има нещо в психиката. Падам се леко сумнабулче, сънувам неща които се сбъдват, и уручасвам хората без да искам :( по-ужасен човек от мене няма и няма да има!!! Понякога се чудя за какво съм съм се родила и защо не взема да се хвърля от някъде и да се свършва...ама и не искам заради нашите...ще си умрат от мъка...
Как ми се иска само всички които ще четат това да са ми приятели..... иначе ще е яко да направят тоя сайт на 2 половини-за запознанства (за такива като мене) и анонимен ама..... едва ли..... заради някаква тъпачка като мене... (извинявайте аз съм леко комплексирана.. даже не леко) Еми това беше... и пак извинявайте че ви занимвам с тъпотийте ми.