Поне някакъв шанс?

[Candice]

Здравейте! Ще ви разкажа историята си много накратко.
Преди година и десет месеца тръгнах с едно момче. Бяхме толкова щастливи, повтаряхме си, че никога няма да се разделим. Правила съм милиони грешки, той също, но винаги сме си прощавали. Е, сега от една грешка всичко свърши. Преди една седмица много му се ядосах и поисках да се разделим (което и двамата сме правили не веднъж). Не смятах, че наистина ще е окончателно. Е, този път обаче беше различно. Не ми звънеше, не пи пишеше, за да оправим недоразумението. Реших аз да го направя. Онзи ден в сряда отидох вечерта до тях, поговорихме, обясних му как стоят нещата, може би около два часа сме говорили. Е, все пак се съгласи да се съберем. Обещах му, че ще се променя ( и наистина е така в момента). Може би много късно съм осъзнала какво е той за мен. Както и да е. Мислех, че всичко ще се оправи. На следващият ден, обаче, още сутринта ми съобщи, че много ме обича, но не искал да ме лъже, че му пука за мен и смятал, че връзката ни няма как да оцелее. Пак се видяхме вчера, отново поговорихме. За жалост той поиска да останем само приятели. Е, тъй като много го обичам, не искам да го загубя и като приятел. Надявам се да се виждаме, да си говорим, и един ден наистина да осъзнае какво е той за мен и да се съберем отново. Дали ще ми е лесно? Никак! Но ще опитам с пълни сили да върна онова чувство в него.
А вие как мислите? Дали ще се получи? Имали ли сте подобни случки? Наистина ли може за един ден да е спряло да му пука или има друга причина?
Е, това беше моята история. Лек ден!

[LadyDi]

Според мен има друга причина. Писнало му е при всяко недоразумение да късате. Проблемите не се решават така.

[blaaablaaablaaa]

Права си, че ще ти е трудно. Винаги има шанс да се получи. Може да му е писнало и да е решил, че достатъчно сте се измъчвали взаимно. Поне имаш възможността да останеш приятелка с него. Все още имаш шанс да опавиш нещата, но не се хвърляй веднага в пещта. Просто бъди до него, докато нещата се пооталожат. Така по-трудно би отвикнал от присъствието ти. Покажи му, че наистина си решила ад се промениш. Можеш да "опиташ с пълни сили да върнеш онова чувство в него", но никой не може да каже със сигурност дали ще се получи - ти го познаваш най-добре.

[notlike]

Нека позная - връзката ви е тръгнала страшно гладко и навярно при първия сериозен проблем се е стигнало до първата раздяла? Ако е така - няма смисъл да се тормозиш. Такива връзки успяват в под 10% от случаите...

[Candice]

LadyDi - Да, така е. Не се решават по този начин. Ако бяхме провели този разговор с него, още в началото на връзката ни, може би нямаше да се стигне до тук. Но бяхме глупави и вярвахме, че каквото и да става, всичко ще се оправи от само себе си.
blaaablaaablaaa - Със сигурност ще опитам, каквото и да ми коства. Няма как да знам, докато не опитам. Страх ме е, да, страх ме е, че може да стане и по-зле, но ако не опитам, цял живот ще се чудя после дали е щяло да стане или не. Търпелива съм, когато знам, до кога ще трябва да продължи, но когато дори не се знае дали ще успеем да изградим отново връзката си, е много трудно.
notlike - Всъщност доста се карахме в началото.. Какво начало, карахме се жестоко цялата първа година. После нещата доста се пооправиха. Бяхме щастливи, въпреки всичко, което сме преживяли и се опитвахме да скрепим връзката си. Но точно тази моя грешка преди седмица, точно тя е причината за това и не знам как да го поправя, като той не ми дава никакъв шанс.

[In*The*Face]

Според мен не става въпрс за "спряло е да му пука за един ден". То се е натрупвало. Хилядите грешки, постоянните раздели, цупене и не знам какво още са неща, кито дотягат и в един момент просто ти писва. Аз лично му вярвам, че те обича, но когато в една връзка преобладават някакви караници, пък било то и не толкова сериозни, в един момент решаваш, че няма смисъл да продължаваш по този начин. Това, което аз бих направила в тази ситуация е да си кажа всичко право в очите. Просто предложение: извикай го накъде, където ще сте сами. На тихо и спокойно място, кажи му, че просто имаш нужда да му разкажеш някои неща и го направи. Кажи му, че осъзнаваш всичките си грешки, че нито веднъж от всички пъти в които сте се разделяли не си го искала и мислила наистина. Кажи му, че в близкото бъдеще е невъзможно да спреш да го обичаш. Кажи му, че може би времето лекува, но на този етап ти се струва мноого далеч това време. Че тази една година и половина, въпреки всички негативни неща е била и е много ценна за теб и въпреки грешките и на двама ви, не би променила нищо от миналото, защото дори издънките ви са част от това, което те е накарало да го обичаш толкова много. Фактът, че сте минали през всичко това, че сте си прощавали, че сте се връщали отново и отново един към друг е нещо ценно. Не знам как се чувства той, не знам какво мисли, но знам, че нищо не губиш. Кажи му, че ще ти е ужасно трудно да сте просто приятели, заради всичко в миналото, но ще го направиш заради него и заради себе си. Че ще си до него, че ще се опиташ да му покажеш, че си променена, пък било то и просто, за да разбере какво наистина значи за теб. Не знам. Така бих постъпила аз, за да знам, че съм казала на този човек всичко което чувствам и мисля.

[Candice]

In*The*Face, съвсем малко неща от това, което казваш, не съм му ги казала. Знае много добре какво чувствам към него.. Наистина сме се карали стотици пъти, но аз му обясних, че това е може би най-голямото препятствие, пред което сме се изправяли. Казах му, че именно заради факта, че се обичаме трябва да го преодолеем и да продължим, поне още веднъж. За тази седмица, през която сме разделени, осъзнах много неща, които трябваше да осъзная навреме. Разказах му какво изпитвам към него и как се чувствам. Отговора му за съжаление беше - "На този етап искам да остана сам и съм категоричен". Каза ми, все пак, че след време можем да се съберем отново. Ще се опитам да не го задушавам и всичко да върви идеално. И се надявам скоро да размисли.. Но дори и да не е толкова скоро, съм готова да изчакам колкото е нужно.