117T73I69T
06-01-2012, 13:08
Значи проблемът е следният
Има едно момче в класа и съм сериозно влюбена в него. Като казвам сериозно, значи мноооооооооооого. В смисъл вече е болестно състояние.
Познаваме се от 9-10 месеца някъде, защото съм осми клас и след седми се преместих в друго даскало.
Първия срок седяхме за около месец на един чин и тогава открих как се чувствам. А ние дори тогава изобщо не говорихме, защото мисля че той искаше де внимава, слушаше, записваше си всичко и трябваше първа да го заговоря, обаче винаги се чувствах един вид гадно, за това че му преча и нищо не си казвахме. После се разместихме, обаче аз продължих да съм все така.
Иначе той е много мил с мен, обаче той е много мил с абсолютно всички.
Проблема е, че след края на осми клас има разформироване и тези които знаят по добре езика (защото сме езикова гимназия) отиват в други класове и той 100% ще влезе там. И не знам как ще преживея цяла ваканция и после да сме в различни класове.
Не знам как да постъпя. Ние почти не се засичаме, никога не оставаме сами, няма време не само да му намекна за това че го харесвам, а дори изобщо да си кажем нещо.
А имам само месец да направя каквото и да било, защото след месец свършваме.
+ че не ме бива изобщо да показвам на някого че го харесвам
+ че нямам никакава представа какво мисли той за мен
+ че въпреки че сме в един клас нямаме общи приятели защото те за няколко момчета които се шляят заедно през междучасията а ние обикновенно просто седим и си говорим някъде.
В смисъл, много ми е неудобно да започна разговор с него, защото никога не ми изглежда подходящо.
Не знам какво да измисля за да започнем разговор.
И защо съм хипер освободена с всички други освен с него.
Мисля че имаше подобни теми но всички се различава с по нещо от моя случай за това реших да направя нова.
плюс това в тях повечето съвети бяха да го забравя, а аз не мога да го забравя цяла година се опитвах да се обедя как той не е човека за мене и да спра да го харесвам докато е рано, за да не страдам след това, но чувствата ми само се учвеличават.
Бих му казала направо, но не знам дали няма така да го оплаша :Д
А и той е толкова мил и учтив, че не знам дали няма сериозно да се притесни, ако не ме харесва, как да ми каже.
Има едно момче в класа и съм сериозно влюбена в него. Като казвам сериозно, значи мноооооооооооого. В смисъл вече е болестно състояние.
Познаваме се от 9-10 месеца някъде, защото съм осми клас и след седми се преместих в друго даскало.
Първия срок седяхме за около месец на един чин и тогава открих как се чувствам. А ние дори тогава изобщо не говорихме, защото мисля че той искаше де внимава, слушаше, записваше си всичко и трябваше първа да го заговоря, обаче винаги се чувствах един вид гадно, за това че му преча и нищо не си казвахме. После се разместихме, обаче аз продължих да съм все така.
Иначе той е много мил с мен, обаче той е много мил с абсолютно всички.
Проблема е, че след края на осми клас има разформироване и тези които знаят по добре езика (защото сме езикова гимназия) отиват в други класове и той 100% ще влезе там. И не знам как ще преживея цяла ваканция и после да сме в различни класове.
Не знам как да постъпя. Ние почти не се засичаме, никога не оставаме сами, няма време не само да му намекна за това че го харесвам, а дори изобщо да си кажем нещо.
А имам само месец да направя каквото и да било, защото след месец свършваме.
+ че не ме бива изобщо да показвам на някого че го харесвам
+ че нямам никакава представа какво мисли той за мен
+ че въпреки че сме в един клас нямаме общи приятели защото те за няколко момчета които се шляят заедно през междучасията а ние обикновенно просто седим и си говорим някъде.
В смисъл, много ми е неудобно да започна разговор с него, защото никога не ми изглежда подходящо.
Не знам какво да измисля за да започнем разговор.
И защо съм хипер освободена с всички други освен с него.
Мисля че имаше подобни теми но всички се различава с по нещо от моя случай за това реших да направя нова.
плюс това в тях повечето съвети бяха да го забравя, а аз не мога да го забравя цяла година се опитвах да се обедя как той не е човека за мене и да спра да го харесвам докато е рано, за да не страдам след това, но чувствата ми само се учвеличават.
Бих му казала направо, но не знам дали няма така да го оплаша :Д
А и той е толкова мил и учтив, че не знам дали няма сериозно да се притесни, ако не ме харесва, как да ми каже.