ℒℴνℯ
06-01-2012, 15:35
Здравейте!
Който не му се чете .. изобщо да не започва.
В началото на учебната година го забелязах.. беше хубав, това беше ясно.
По-късно във времето.. бяхме на дискотека и той беше там. Аз си танцувах, заблявах се и тогава го видях и си казах „А.. това е момчето, което бях видяла в училише.. ха и ме гледа.. няма да му обръщам внимание”
Седмица след това едно момче ми изпрати приятелство във фейсбук,приех го.. нямаше да ми навреди /поне така си мислех/ Но.. той ми писа „здравей”и от там се тръгна всекидневни чатове.. започнахме да се опознаваме.. малко по-късно започнахме да излизаме навън.. прекарвахме си супер. После той ме омагьоса и се влюбих в него. Винаги се стига до тук нали? А след това.. Ами той ми каза, че се влюбил в мен, че като ме бил видял в дискотеката ме харесал.. после изведнъж ми каза, че ме обича, а със стечение на обстоятелствата аз го заобичах повече от всичко. Беше ми достатъчно само да го видя и целия ми ден придобиваше смисъл. Без да се усетя се бях привързала повече от всичко към него. Излизахме и си вървяхме хванати за ръце.. вече бяхме заедно. Целувките и прегръдките бяха с такава страст.. никога няма да го забравя.. Обичахме се .. всички го виждаха. Можех да говоря с него за всичко.. Когато се прибирах бързах да заспя, за да го сънувам и да го виждам пак и пак и пак.. Беше прекрасно и романтично!
След време.. всичко започна да отшумява малко по-малко.. Дали е било заради караници? О не.. никога не се карахме.. винаги сме се разбирали и не е имало причини за кавги.. А тогава заради какво? Може би защото започнахме да се виждаме по-рядко? Или може би защото му писнах и реши да ме зареже и да ме нарани по най-отвратителния възможен начин за мен. Да ме беше наръгал с нож.. не би ме заболяло толкова. Но аз не съм му се молела.. нищо не съм се опитвала да направя.. попитах го само едно защо, но той беше прекалено страхлив, за да ми отговори. На следващия ден не смееше да ме погледне в очите, а аз го гледах толкова гадно. Вече имаше омразата ми. След време той се престраши да ми пише. Държах се отръпнато.. той явно искаше отново да спечели вниманието ми. Позволявах му, но до някъде. Чаках да ми каже нещо, нещо което ще промени отношенията ни.. чаках.. чаках, но НЕ.. Всичко си остана така и до сега. Вече не си говорим .. дори не се и поздравяваме ... само когато се засечем се поглеждаме, аз в неговите очи откривам болка и съжаление, но може би бъркам.
Нужно ли е да ви казвам, че искам да го забравя и не знам как .. Нищо, че се запознах с друго момче, което е много по-добро и мило и си мисля, че той не би ми причинил същото.. ако изобщо е възможно да имам някакви взаимоотношения с него.. мисля си за него. Допада ми и то много, но просто не мога.. не ми излиза от ума той.. може би първата ми истинска любов. Каквото и да направя.. скоро няма да ми мине, а аз ще си страдам и няма да знам нищо за него.
Страх ме е вече да общувам с други момчета. По принцип това никак не е първото ми разочарование, но това беше най-тежкото поражение поднесено ми от него. Трудно ми е да го забравя.. не мога, защото го обичам.. ужасно много.. липсва ми гласът му, усмивката му, аромата му, но на кой му пука.. поне на него вероятно изобщо не му пука.
Ей хора.. помагайте, че вече не знам какво да правя.. определено искам да си възобновя контактите с него, но не искам аз да правя първата стъпка защото ще съм като отчаяна в неговите очи.. или може би да пробвам с новото момче? кажете си мнението.. без нападки моля!
Който не му се чете .. изобщо да не започва.
В началото на учебната година го забелязах.. беше хубав, това беше ясно.
По-късно във времето.. бяхме на дискотека и той беше там. Аз си танцувах, заблявах се и тогава го видях и си казах „А.. това е момчето, което бях видяла в училише.. ха и ме гледа.. няма да му обръщам внимание”
Седмица след това едно момче ми изпрати приятелство във фейсбук,приех го.. нямаше да ми навреди /поне така си мислех/ Но.. той ми писа „здравей”и от там се тръгна всекидневни чатове.. започнахме да се опознаваме.. малко по-късно започнахме да излизаме навън.. прекарвахме си супер. После той ме омагьоса и се влюбих в него. Винаги се стига до тук нали? А след това.. Ами той ми каза, че се влюбил в мен, че като ме бил видял в дискотеката ме харесал.. после изведнъж ми каза, че ме обича, а със стечение на обстоятелствата аз го заобичах повече от всичко. Беше ми достатъчно само да го видя и целия ми ден придобиваше смисъл. Без да се усетя се бях привързала повече от всичко към него. Излизахме и си вървяхме хванати за ръце.. вече бяхме заедно. Целувките и прегръдките бяха с такава страст.. никога няма да го забравя.. Обичахме се .. всички го виждаха. Можех да говоря с него за всичко.. Когато се прибирах бързах да заспя, за да го сънувам и да го виждам пак и пак и пак.. Беше прекрасно и романтично!
След време.. всичко започна да отшумява малко по-малко.. Дали е било заради караници? О не.. никога не се карахме.. винаги сме се разбирали и не е имало причини за кавги.. А тогава заради какво? Може би защото започнахме да се виждаме по-рядко? Или може би защото му писнах и реши да ме зареже и да ме нарани по най-отвратителния възможен начин за мен. Да ме беше наръгал с нож.. не би ме заболяло толкова. Но аз не съм му се молела.. нищо не съм се опитвала да направя.. попитах го само едно защо, но той беше прекалено страхлив, за да ми отговори. На следващия ден не смееше да ме погледне в очите, а аз го гледах толкова гадно. Вече имаше омразата ми. След време той се престраши да ми пише. Държах се отръпнато.. той явно искаше отново да спечели вниманието ми. Позволявах му, но до някъде. Чаках да ми каже нещо, нещо което ще промени отношенията ни.. чаках.. чаках, но НЕ.. Всичко си остана така и до сега. Вече не си говорим .. дори не се и поздравяваме ... само когато се засечем се поглеждаме, аз в неговите очи откривам болка и съжаление, но може би бъркам.
Нужно ли е да ви казвам, че искам да го забравя и не знам как .. Нищо, че се запознах с друго момче, което е много по-добро и мило и си мисля, че той не би ми причинил същото.. ако изобщо е възможно да имам някакви взаимоотношения с него.. мисля си за него. Допада ми и то много, но просто не мога.. не ми излиза от ума той.. може би първата ми истинска любов. Каквото и да направя.. скоро няма да ми мине, а аз ще си страдам и няма да знам нищо за него.
Страх ме е вече да общувам с други момчета. По принцип това никак не е първото ми разочарование, но това беше най-тежкото поражение поднесено ми от него. Трудно ми е да го забравя.. не мога, защото го обичам.. ужасно много.. липсва ми гласът му, усмивката му, аромата му, но на кой му пука.. поне на него вероятно изобщо не му пука.
Ей хора.. помагайте, че вече не знам какво да правя.. определено искам да си възобновя контактите с него, но не искам аз да правя първата стъпка защото ще съм като отчаяна в неговите очи.. или може би да пробвам с новото момче? кажете си мнението.. без нападки моля!