Чувствата на мъжете, след раздялата..

[rusoto_baby_f]

Започнах да си задавам въпроси, след края на последната ми връзка.

Ще дам малко информация - почти 1 година пълна с хубави и лоши моменти, с човек който обичах и който все още обичам.Разделихме се защото аз поисках.Изневери ми, и то не изневяра за 1 вечер. Това е старата ми тема.. http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/518013-%D0%90%D0%B7-%D1%82%D0%BE%D0%B9-%D0%B8-%D1%82%D1%8F .. Много от вас предложиха да го махна, но знам ли, заседнала ми е буца в стомаха..Не мога да разбера защо толкова много обичам човек, който последният 1 месец ми причини толкова много болка..Та стигна се до раздяла, но с избор - така, че аз му предложих 1 седмица за размисъл, и да реши какво иска да прави от тук нататък.Ако толкова много иска да е с нея, то тогава им пожелавам щастие, но да ме остави.Ако не реши до тогава решението е мое и ще се разделим окончателно.Знам, че много от вас ще кажат, че е трябвало да го отрежа и да не му давам никакъв шанс..Но го обичам, бих му простила, просто искам да знам дали всичко което съм правила за него си е струвало.Даже планирахме лятото си заедно, но всички планове се разпаднаха.Така, че той има срок от 1 седмица да избере дали да остане с мен или да върви при новата си ,,приятелка,, ..А през тази седмица ще сме в пълна изолация, без обаждания, смс-и и т.н. за да може да помисли трезво..Давам му огромен шанс да поправи грешката си..А дали ще го оцени?
Възможно ли е да избере да бъде с нея?За 1 година заедно това би означавало за всички чувства към мен са били лъжа..Толкова ли съм глупава, че да му давам шанс изобщо..?..Един куп въпроси са ми в главата..

Не знам какво мисли, чувства..Огромен инат е..Мрази да го притискат, а с тази 1 седмица срок, аз го притискам, за съжаление, но сам си го направи.

Знам, че животът е низ от възходи и падения.И след всяка буря изгрява слънце..Но при мен от едно известно време, всичко е тръгнало наопаки..
На всеки от нас се е случвало да бъде зарязан/а. Колкото и да си хубав/а, колкото и да си свястна (свестен), винаги ще се намери някой, който да те зареже!Така, както ти си го правил/а, така и на теб се случва. Естествена закономерност, от която не може да избягаме. За съжаление.

Нужна ми е и мъжка гледна точка..
Питам се как се чувства мъжът, след раздяла? За какво мисли, какво прави, какво му е настроението? Чудели ли сте се поне веднъж какво преживява той като сте скъсали?

[Sh@d0w]

Нямам време да пиша дълги постове, защото след малко излизам, но така както си почнала да изброяваш закономерностите не ка ти кажа и аз една. Момче, което веднъж ти е изневерило нищо не му пречи да го направи пак, просто да си го имаш в предвид.

[Violenza]

Той ако искаше да остане с теб, изобщо нямаше да рискува връзката ви за нещо мимолетно. Не се заблуждавай.

[rusoto_baby_f]

Violenza Може би си права и само се залъгвам с напразни надежди..

[soinlove]

Според мен има голяма вероятност да се върне и ще ти кажа защо, защото те обичат да се връщат при сигурните си неща, удобните, тези , които ги обичат, дават им шансове, дундуркат ги..Едва ли той си мисли, че с тази новата, дето ти е изневерил, може да има нещо сигурно, при положение, че мъжкия му мозък ясно осъзнава, че това е било забивка за една вечер.Така че , според мен ще се върне "разкаян", но го слагам в кавички , за да си знаеш, че няма да е от огоромна любов (за какво любов изобщо говорим щом ти е изневерил, ама как да е..) , а от удосбвто и необходимост.

[SuperSizee]

Аз лично като момче не знам какво точно бих избрал. Сигурно щях да се върна при теб, но нямаше да захвърля и другата си приятелка. Просто нещата ще се повтарят постоянно и колкото и да се опитваш да търсиш грешка, то тя не е в теб. Има различни хора и различни характери.

Много малко са хората, които искат нещо от човекът, който са избрали. Тях не ги интересува какво се случва около тях (останалите хора).

За мен лично тази една седмица е колкото необходима толкова и излишна, защото вие двамата сте различни според мене. 1 година ? Всяко начало си има край в крайна сметка, нали ? Не е приятно, но се случва, а това което казваш, че след всеки лош момент идва е хубав е вярно, но само глупакът прави грешки, чакайки да получи друг резултат.

[IseeDEADbodies]

Приемаме факта, че избира теб и се "отказва" от другата. Слагам го в кавички, защото той няма да се откаже. Ще продължи да го прави, но този път по-умело прикрито. Тази седмица няма да доведе до нищо ново и различно. Вълка козината мени... нататък го знаеш. С изневерниците е същата история в 99.99% процента от случаите.

Все пак и аз като момче ще изкажа мнение относно "момента след раздялата". Относително е. Ако момичето е било просто ей така за запълване на празно време/секс/или най-просто казано - използване на момичето (не че съм имал такива връзки) сигурно грам няма да се трогна, но когато говорим за истинска връзка с истински чувства и т.н. , тогава и на момчетата/мъжете им е гадно/изпадат в дупки/плачат (който ти каже, че не е плакал през живота си, ще излъже...) след раздялата. И те имат период в който искат да си върнат момичето (макар че пак си зависи от ситуацията), нагледал съм се на много такива примери, както и аз самият съм бил в такова положение. Тук обаче идва момента, че не всички показват "вътрешния си емоционален дискомфорт" и ходят да реват наляво и надясно пред тоя и оня. Но като цяло, не мисля че има особена разлика м/у начина по който се чувстват момичета, и този по който се чувстват момчетата след края на една истинска връзка. Пак казвам друг е въпроса, че мъжкия пол уж е по-силният и не ни приляга да циврим като ученички и да "показваме" на всички колко ни боли и колко ни е зле.

[anonymous708973]

Трябвало е ти да поискаш една седмица, не на него да му я даваш.
Той какво мисли? Като го попиташ какво иска, ти отговаря "не знам" ли?

Момичетата имаме склонност да мислим, че момчетата преживяват по-лесно тия неща точно заради липсата на проявление на емоциите. В един момент... започваме да си задаваме въпроса дали отсрещното същество от мъжки пол ни е обичало истински. И завиждаме за самообладанието. Не трябва да е така, разбира се, но е факт, че е доста често явление.

[rusoto_baby_f]

Трябвало е ти да поискаш една седмица, не на него да му я даваш.
Той какво мисли? Като го попиташ какво иска, ти отговаря "не знам" ли?


На тези въпроси той ми отговаря, че иска да е с мен, но в момента трябва да имам търпение един месец, до като приключи с контактите си с нея.Как пък не..това за мен си е чисто унижение и да си затворя очите.И то един месец, казах му, че съжалявам много, но аз нямам на разположение 1 месец да го чакам.


Сигурно щях да се върна при теб, но нямаше да захвърля и другата си приятелка.

Точно.Смятам, че точно това мисли.Иска да е с мен, и с нея едновременно.
Даже днес един общ приятел ми каза, че бил говорил с него и той бил казал, че аз го обичам прекалено много и НИКОГА няма да го оставя.Просто сега съм малко ядосана, но щяло да ми мине след ден два..Глупости на търкалета.
Достатъчно се унижавах и мачках достойнството си за човек който не ме оцени за една година, а очаквам за 1 седмица да се осъзнае.Изобщо не мога да повярвам, че допуснах това същество в живота си, просто виждам, че не си е струвало.Имам чувството, че ако не му бях показала, че го обичам, нямаше да му позволя да ми се качи на главата и да си развява байрака.Колкото и да ме боли виждам, че ме приема ме за даденост в живота си..и е убеден, че каквато и грешка да направи винаги ще бъда с него..

[rusoto_baby_f]

...но когато говорим за истинска връзка с истински чувства и т.н. , тогава и на момчетата/мъжете им е гадно/изпадат в дупки/плачат (който ти каже, че не е плакал през живота си, ще излъже...) след раздялата. И те имат период в който искат да си върнат момичето (макар че пак си зависи от ситуацията), нагледал съм се на много такива примери, както и аз самият съм бил в такова положение. Тук обаче идва момента, че не всички показват "вътрешния си емоционален дискомфорт" и ходят да реват наляво и надясно пред тоя и оня. Но като цяло, не мисля че има особена разлика м/у начина по който се чувстват момичета, и този по който се чувстват момчетата след края на една истинска връзка. Пак казвам друг е въпроса, че мъжкия пол уж е по-силният и не ни приляга да циврим като ученички и да "показваме" на всички колко ни боли и колко ни е зле.
Колкото и грубо да звучи, (за което се извинявам) просто не го вярвам..
Не съм виждала мъж в такова състояние и ми е трудно да го възприема..
Един огромен инат, самовлюбен, който е убеден, че винаги ще става това което той каже, с огромно самочувствие и нос залепен за тавана..И след раздяла да му е гадно, да бе да, въпреки, че той ми е казвал, колкото и да му е гадно никога няма да го покаже..Не вярвам, че може да го гризе съвестта.

[LadyDi]

Извинявам се наистина, искрено, но цялата история е много... глупава.
Първо, на тази възраст, колкото и да ни се иска, връзките много рядко са от сериозните сериозни, така да се каже.
Второ, една година е повече от достатъчно време да се влюбите, пообичате и разлюбите. От там - новата изгора.
Трето, както каза Шадоу, щом един път го е сторил, а ти си склонна да му простиш, нямаш никаква гаранция, че няма пак да се случи.
Четвърто, айде научете се на малко самоуважение. Той гази лука, ти му даваш време да реши с теб ли иска да бъде. Не знам колко много смяташ, че го обичаш, но повярвай ми, дори и да се сдобрите, това ще тежи между вас (по-скоро на теб), докато в крайна сметка не видите, че връзката ви вече е разрушена. Освен това... далеч съм от мисълта, че изневярата е непростимо прегрешение. Но трябва да имаш много силен стимул, за да я простиш. Не искам да те обидя, но просто не вярвам, че толкова млада ти имаш наистина стимула, за да простиш.
Според мен продължавай напред. Не си струва. Наистина. И ще го осъзнаеш... скоро.

[IseeDEADbodies]

Ти прочела ли си изобщо к'во съм написал, или само ей така м/у редовете ?
Е, все пак си свободна да вярваш в к'вото си решиш.

[anonymous708973]

Не съм виждала мъж в такова състояние и ми е трудно да го възприема..

Не ти е и работа да го виждаш. Един мъж трудно ще се покаже такъв на някого освен на много близък приятел. Евентуално.
Това, че не рони крокодилски сълзи и не спира да яде, не означава, че не страда.

[SisiStrange]

Хората не трябва да разполагат свободно с нас. Тези неща трябва да се заслужат. Всичко останало не е любов, а илюзии и мазохизъм.

[NambyPamby]

Хората не трябва да разполагат свободно с нас. Тези неща трябва да се заслужат. Всичко останало не е любов, а илюзии и мазохизъм.

Мхм. И с ЛейдиДи съм съгласна. Животът е пред теб, толкова много още връзки ще имаш, изпълнени с толкова по-хубави емоции. Вместо да продължиш напред и да срещнеш човек, който ще те цени, ти тъпчеш на едно място с някакъв непрокопсаник. На 27 станал, отдавна вече е трябвало да си вземе живота в ръце, а той продължава да се държи като кварталния келеш. Обичаш го, събираш сили и някак прощаваш - разбирам, ама... То се прощава, когато в отсрещната страна има вина и някакво желание да се поправят нещата. Ти получаваш абсолютно неебателно отношение, на всичкото отгоре те разиграва и унижава, както му падне. Да се е влюбил в тая - окей, да се разделите по живо, по здраво, ама то ни напред, ни назад. Умишлено те държи в изчаквателна позиция, за да му вдигаш самочувствието и... просто защото може да те унижава. Тва е. Каквото отношение получаваш, то е защото ти самата го позволяваш. Стягай се и му налагай абсолютен игнор на тоя индивид, твърде много време си му отделила и продължаваш да отделяш от живота си в мисли за него.

[SuperSizee]

Точно.Смятам, че точно това мисли.Иска да е с мен, и с нея едновременно.
Даже днес един общ приятел ми каза, че бил говорил с него и той бил казал, че аз го обичам прекалено много и НИКОГА няма да го оставя.Просто сега съм малко ядосана, но щяло да ми мине след ден два..Глупости на търкалета.
Достатъчно се унижавах и мачках достойнството си за човек който не ме оцени за една година, а очаквам за 1 седмица да се осъзнае.Изобщо не мога да повярвам, че допуснах това същество в живота си, просто виждам, че не си е струвало.Имам чувството, че ако не му бях показала, че го обичам, нямаше да му позволя да ми се качи на главата и да си развява байрака.Колкото и да ме боли виждам, че ме приема ме за даденост в живота си..и е убеден, че каквато и грешка да направи винаги ще бъда с него..

От мъжка гледна точка и изобщо като цяло мъжете се възползваме от всичко, което не ми харесва, но го правим. Това е много лошо едно момче да разбере, че каквото и да направи винаги едно момиче ще е с него. Ако го оставиш известно време съм убеден, че ще реве да се върне при теб.

[mrazqkindergarten]

Това момче не заслужава да е с теб... Ако си мислиш, че сега ако избере да е отново с теб, те обича... според мен се лъжеш.Явно той не е готов за сериозна връзка или просто вече си му омръзнала.... колкото и гадно да звучи. :S

[DarkTemplar]

Не си трови нервите с мъже, които не знаят кво искат. Тва е губеща инвестиция.

[Irti]

Напук на вашите коментари ще извадя друга теория.

Може би е нормално всеки да изневери поне един път. Всъщност, като се замисли човек е напълно в реда на нещата. Няма жена на която да не й се ебе. Няма мъж, който не е заглеждал други. Просто няма. Също така няма нищо по-лошо от влюбен мъж, но все пак и те заглеждат. Не мога да си представя да си с някой 20г. и само в него да мислиш. Мисля, че това те обковава и като цяло няма смисъл. Рано или късно ще ти дотегне. Никой няма да признае на другия и никой няма да признае пред себе си всъщност какво усеща. Както казах и преди: по-добре да не се признава.

Да, няма да ми е приятно, ако жена ми се шиба, но няма и да разбера. Всъщност може и да го разбера. Всъщност вече съм го разбрал. Привличане, влюбване, обич и след това.. даденост. Ще дадете примери за какви ли не женени и т.н. Не може да сте сигурни какво става при тях, защото никой от двамата няма да ви каже. Още един етап - обсебване. Тежък случай. Постоянно мислиш къде е, какво прави и с кой е. Идва и другарчето й - ревността. Много лошо нещо, което може да избегнеш, ако мозъка ти мисли трезво, но когато един мъж е влюбен той постоянно гледа да не се изтърве нещо, малко е стеснителен от началото и иска всичко да е идеално. Мисли и в идеални/миражни перспективи. Макар, че има твърдение, че мъжете са силния пол те също изпитват чувства и могат да бъдат наранени. Колко голямо ще бъде това нараняване зависи от това колко е обсебен.

Ще ви се наложи да проявите малко по-голямо въображение и да минете отвъд границите. Да разберете, че след 20 години всичко става, като по навик. Ставаш с нея. Пиете кафе. Секс (може би.. той вече е намалял) ходите на работа. Връщате се уморени. Той пие ракия със салата. Тя яде боб сс чесън. Гледате новините и си лягате. Всичко става еднотипно и няма как всеки ден да мислиш различни работи. Според мен има нещо в болно толкова години да мислиш само в един човек. Животът е живот и не се лишавайте от нищо в него.

Разбирам вашите коментари написани от по-малките набори. Разбирам вашата иделия за живота, но за мен това не е реалността.

Когато един мъж е влюбен е склонен на всичко. Не понасям тази черта. Толкова е... кофти. Мисли преди всичко с главата си. Не със сърцето си. Мъжете или жените обичат по-силно? Не зная, но и двамата пола може да се манипулират страшно много, когато искат да са свързани с някой. Това също е много лошо. Както в твоя случай. Ако не се впрягаш толкова много и изживееш връзката свободно - няма да имаш този проблем. Ако не си споделяте всичко - също.

Наистина не е вярно, че не можеш да живееш сам без никой, но е вярно, че можеш да живееш с някой и да не си споделяте всичко и пак да сте щастливи. Защо трябва да се интересуваш какво прави тя и с кой е и да звъниш по тел? Остави се на връзката. На свободата в нея. Тя се губи, когато постоянно се виждаш с някой и постоянно единия се открива напълно пред другия.

Дали ще му дадеш шанс или не - той няма да се прецака да разбереш още един път за някоя изневеря. Бъди сигурна. И ако сте по-малки на години е напълно нормално да му се живее. И по-големи да сте - пак същото е. Ако си сходна на моето мислене го остави при теб, ако не - знаеш.

Не ме нападайте, защото много, много няма да ви обърна внимание. Открехнете се за живота и изживейте всичко докрай.

Това е моето мислене изградено през всичкото това време. За мен няма нищо по-хубаво да живея. Да има ядене, пиене, компания и някоя жена чат-пат. Пък ме чакай да умра. Дете се прави най-лесно и се замислете заслужава ли си да се ангажираш с тези мисли.. толкова млад?

Типично по Иртенски. Мерси за вниманието. Без лоши чувства и налагане на действия. Да ви еба. :]

[LadyDi]

Irti, не си далеч от истината, принципно. Отчиташ дори възрастовия фактор, но не се замисляш много върху него. Точно сега им е момента да вярват в приказки и да искат идеалната любов. И в това няма абсолютно нищо лошо, все още имат време да се влюбват, разлюбват, изневеряват и правят драми. По-нататък драмите някак се размиват. Когато си изградил един цял живот с някого, когато има деца, когато пътищата са свързани и нещата са си легнали по местата, е много по-трудно да махнеш с ръка и да кажеш: абе, изневери ми, край, не мога да го простя. Още повече, че и ти едва ли си без никакви грешни помисли.
Това имах предвид и аз, че ти трябва истински стимул, за да простиш, защото, каквото и да си говорим - егото на човека си е силно и колкото и обективно и "реалистично" да гледаш на нещата, не може да не се почувстваш зле от факта, че този до теб те е заменил (макар и временно) с друг.
Така че съветът да остане с него сега, когато може да се почувства незаменима другаде, не е много удачен.

[Irti]

Аз имам страшно грешни помисли и също съм изневерявал, когато съм водил връзка. Също съм се и влюбвал, като глупак и съм правил грешки.

Чувстваш се кофти. Тънкостта е да не разбира другия. Това обясних на кратко, че с изневери пак може да има връзка. Всичко е тайна. Женени с деца или без - зависи от хората и пак повечето си изневеряват. Гледат си детето, обичат го, но им липсва нещо. Тези, които мислите, че не изневеряват - няма да ви кажат, защото просто не ви интересува според тях. И са прави.

Това й казах. Ако търси пърхащите птички нека иде при някой, който ще й даде това от което има нужда. Ако е готова да живее на този принцип, който обясних - да се пробва. Ако всеки път реве колко е наранена - няма смисъл.

Да иде при птичаря по-добре. :)

[LadyDi]

Не става въпрос да живее на този принцип, а че е рано за толкова реалистичен начин на мислене.
Пак казвам - не твърдя, че грешиш в начина, по който виждаш нещата. Твърдя само, че когато си тийнейджър не ти се иска да е точно така. И с право. И ще е напълно права в момента, ако отиде другаде, защото е наранена.

[Irti]

Аха. Разбрах. Не казвам, че няма да е права.

Когато си тийн виждаш това, което искаш да видиш.

[LadyDi]

Аха. Разбрах. Не казвам, че няма да е права.

Когато си тийн виждаш това, което искаш да видиш.
Именно за това си говорим :)

[SisiStrange]

Ако всичко, около което се върти животът ти е един човек, тогава е болно, да. Ако имаш много други неща, от които се интересуваш и споделяш с него, не е. Разнообразието в живота не се прави само в партньорите. Един човек е толкова различен, колкото широко се простират интересите му и колкото по-възприемчиво мисли. Хората, които не се развиват, писват. Тях ги опознаваш и в един момент - край. Няма никакъв спор там. Когато си любопитно същество и имаш милиони желания, интереси, които се увеличават всяка година, мании, ако щете, никога няма да ти стане скучно. И на малко хора би им станало скучно с теб. Животът ми е изпълнен с толкова много неща, а имам намерение да започна още куп нови, че няма да се почувствам потънала в еднообразие никога. Нищо не ми пречи да съм с него цял живот и да съм щастлива от това. Един човек, който истински те разбира и има какво да споделяте, е цяло съкровище.

[ge6aaaa3]

Към авторката, ти или си най-доброто/по характер/ момиче, или си гузна за нещо, щом му даваш втори шанс. Съжалявам за черногледството ми, но се замисли дали не си второто. А по темата- както при момичетата има кучки които се възползват от момчетата, така и при нас има "квартални ебачи". По принцип и момчетата, и момичетата се чувстват еднакво, но ние не го показваме. Точно, защото не го показваме, си мислите, че сме пълните непукисти и когато и да ни отсвирите, няма шанс да ни трогнете...

[Irti]

Ако всичко, около което се върти животът ти е един човек, тогава е болно, да. Ако имаш много други неща, от които се интересуваш и споделяш с него, не е. Разнообразието в живота не се прави само в партньорите. Един човек е толкова различен, колкото широко се простират интересите му и колкото по-възприемчиво мисли. Хората, които не се развиват, писват. Тях ги опознаваш и в един момент - край. Няма никакъв спор там. Когато си любопитно същество и имаш милиони желания, интереси, които се увеличават всяка година, мании, ако щете, никога няма да ти стане скучно. И на малко хора би им станало скучно с теб. Животът ми е изпълнен с толкова много неща, а имам намерение да започна още куп нови, че няма да се почувствам потънала в еднообразие никога. Нищо не ми пречи да съм с него цял живот и да съм щастлива от това. Един човек, който истински те разбира и има какво да споделяте, е цяло съкровище.

Не съм особено съгласен. С всеки човек може да споделяш. Какво си ял например. Това пак е споделяне. Другото, което е, че хората са като домакинските гъби. Попиват това, което могат и другото не го приемат. Демек, че просто може да те слуша, а може и да не те слуша. Ако го прикрие няма и да разбереш какво всъщност мисли и дали въобще го вълнува темата по която говорите.

Отделно да си с някой 1г примерно и да правиш планове за цял живот - също не ми се вижда реално мислене. И пак ще помоля без примери, защото не говорим за един на сто при който отново не може да си сигурен какво точно е било.

Хора пасващи си идеално също си изневеряват.

Всичко се изчерпва. Всичко е до време.

:)

[SisiStrange]

О, споделянето на какво си ял не е като споделянето на интереси. Колкото повече научаваш за нещо, толкова по-интересно ти става. Това е факт. Не вярвам въобще в: "Аз съм добра в еди какво си, а в друго - хич." В почти всичко можеш да бъдеш добър, ако достатъчно често се сблъскваш с него. Примерно, аз мразех физиката до дъно до този семестър. Захванах се, зачетох се, научих доста и сега ми е интересно и приятно да се занимавам. То е до желание да мислиш и да научаваш нови неща. Когато един личен интерес стане общ, има твърде малко неща, които могат да те откъснат от човека. Всяка секунда става ценна. И се търсите постоянно да си кажете по нещо.

Разбира се, важно е желанието. Не мисля, че ако твърдо вярваш, че няма вечни връзки, можеш да създадеш такава. За всяко нещо трябват усилия. Когато не вярваш в него, не ги полагаш по същия начин. Да, нищо чудно утре да ме фрасне тир, да не заживеем в крайна сметка заедно, да не се оженим, а той да приключи живота си, женен за дребна рускиня с гърбица, на име Ленка. Само че, ако държа тази мисъл като основа на всичко между нас, тази основа ще е куха и дори дреболии ще могат да ни разделят. Тъй че аз си вярвам, че ще останем завинаги заедно. Може да не стане така, но докато съм на това мнение, аз давам всичко от себе си за него и той за мен и докато се усетим, животът си тече, ние сме влюбени и още не ми е паднала фатална саксия на главата (примерно). Така се създават тези единици връзки, в които няма изневери. С обич и старание. Всичко красиво на този свят се прави трудно.

[Irti]

Точно това имах като идея. Вярваш в нещо и ако то се прецака какво става? Сляпо вярване. Разбира се, че не мислиш само в това, но трябва да си го имаш на акъла.

Лично за мен това звънене постоянно не ме радва. Така един човек много по-бързо ще ми омръзне. Ако постоянно ми звъни или се виждаме всеки ден. И няма да е защото нямаме интереси и няма да има какво да си кажем. Писва.

За мен няма думата завинаги и никога. Трудно ще повярвам във връзка в която няма изневери. Градиш доверие и вярваш, но не знаеш всъщност за какво иде реч. Винаги, във ВСЕКИ има зрънце колебание. При мен не опира до желание, а до това, че никога няма да се разкрия пред някой какво съм всъщност.

Именно, че животът тече няма смисъл да се обременяваш с някой с думите за цял живот. Няма и смисъл да си мислиш във въпросната саксия. Изживей го както дойде. Така си преценила - така си направила. Не казвам нищо. Животът е съвкупност от грешки, които те градят.

Нямаше какво да правя и разширих темата малко, че и без това е тъпичка. Захванехме интересна дискусия.

[Jonnyman]

Нямам време да пиша дълги постове, защото след малко излизам, но така както си почнала да изброяваш закономерностите не ка ти кажа и аз една. Момче, което веднъж ти е изневерило нищо не му пречи да го направи пак, просто да си го имаш в предвид.

Точно така, +1