Fellix
06-07-2012, 23:20
Здравейте на всички! Както виждате, това е първата ми тема във форума (нищо, че съм регистриран 2007-ма) и наистина имам нужда от помощ.
Първо, малко предистория. Китарист съм от няколко години (с точност - 5), от около година и половина си имам и група, с която репетираме редовно, и вече имаме 6-7 участия. На първото ни такова участие преди около годинка сред публиката забелязах едно девойче, което, съдейки по облеклото й, хич не беше за такъв пропаднал клуб - едни чистички спретнати дрешки в светли цветове... Абе, нищо общо с дългокосите металяги, дето бяха около нея. Открояваше се като мак сред житна нива (да ме прощавате за сравнението, ама ме избива на поезия напоследък). Свирим си ние, свирим си, ама погледите ни все в нея. След като си свършихме песните и слязохме от сцената се замотахме нещо около бара, че барманът искаше да ни поздрави, и по едно време чувам, че някой ми откопчава ципа на калъфа с китарата. Обръщам се аз учуден и какво да видя - таз` девойка тъкмо се изправя и с една усмивка ми казва "Не си беше закопчал калъфа като хората, ще си загубиш китарата. *още по-широка усмивка* Ама много ми хареса как свириш - такива чувства ти се бяха изписали на лицето..." Толкова непринудено го каза... Както и да е, заприказвахме се, черпих я едно питие, оттам нататък историята е ясна - няколко срещи, допаднахме си, водих я на още едно участие и след това официално тръгнахме.
Та ето го и проблемът - напоследък участията ни зачестиха, но тя не на всяко идва (има си там някакви причини, най-често причина липсва, просто едно "Не ми се ходи, а и нали съм ви слушала вече") и от около месец насам започна да става някак си мнителна. Имам чувството, че се притеснява дали някоя друга няма да направи същото, което тя направи като се запознахме, и да ме "открадне". Аз тогава нямах момиче до себе си, само да допълня, тъй че тя не ме е "откраднала" от никого.
Говорихме на няколко пъти по въпроса, успокоявал съм я, че опасност да я оставя сега няма. В момента тя е момичето до мен. Помня какво беше, когато бях сам, и не искам да се повтаря. Доволен съм от това как се развива връзката ни засега, а и двамата правим каквото е нужно, за да сме заедно. По-скоро смятам, че или някой(някоя) й пуска мухи, или тя (с причина или без) сама се "вкарва във филми", дето се казва. Не съм й давал причина да се съмнява в мен, нито пък тя ми е давала причина да се съмнявам в нея, така че работата е още по-необяснима.
Разговорите не помагат засега, за друго не съм мислил, просто защото ми изглежда, че каквото и мило нещо да реша да направя, би изглеждало все едно се оправдавам и все едно страховете й са истина. А това, повтарям, не е така. На участията, на които е била и тя, погледът ми е почти постоянно в нея - с това искам да й покажа, че всяка нота, която изсвиря, всяка дума, която изпея (малко и като бек вокал се изявявам - не че ме бива, ама ме накараха... *стоп на минутката за самореклама и проява на скромност*) са за нея. Тя това го разбира, защото ми е казвала, че като я гледам докато свиря, все едно песента е само и единствено за нея (т.е. точно това, което целя и аз тя да почувства).
Отворен съм към предложения за това, какво, аджеба, може да я провокира да изпитва такива съмнения. Изказвайте мнения, ако имате въпроси за подробности - ще отговоря с удоволствие, само и само да стигнем до някакво заключение от какво е цялата тая история. Момичето не го показва прекалено, но усещам, че дълбоко в себе си изпитва нещо като страх. Искам да разбера от какво е причинен.
Ако можете - помагайте.
Първо, малко предистория. Китарист съм от няколко години (с точност - 5), от около година и половина си имам и група, с която репетираме редовно, и вече имаме 6-7 участия. На първото ни такова участие преди около годинка сред публиката забелязах едно девойче, което, съдейки по облеклото й, хич не беше за такъв пропаднал клуб - едни чистички спретнати дрешки в светли цветове... Абе, нищо общо с дългокосите металяги, дето бяха около нея. Открояваше се като мак сред житна нива (да ме прощавате за сравнението, ама ме избива на поезия напоследък). Свирим си ние, свирим си, ама погледите ни все в нея. След като си свършихме песните и слязохме от сцената се замотахме нещо около бара, че барманът искаше да ни поздрави, и по едно време чувам, че някой ми откопчава ципа на калъфа с китарата. Обръщам се аз учуден и какво да видя - таз` девойка тъкмо се изправя и с една усмивка ми казва "Не си беше закопчал калъфа като хората, ще си загубиш китарата. *още по-широка усмивка* Ама много ми хареса как свириш - такива чувства ти се бяха изписали на лицето..." Толкова непринудено го каза... Както и да е, заприказвахме се, черпих я едно питие, оттам нататък историята е ясна - няколко срещи, допаднахме си, водих я на още едно участие и след това официално тръгнахме.
Та ето го и проблемът - напоследък участията ни зачестиха, но тя не на всяко идва (има си там някакви причини, най-често причина липсва, просто едно "Не ми се ходи, а и нали съм ви слушала вече") и от около месец насам започна да става някак си мнителна. Имам чувството, че се притеснява дали някоя друга няма да направи същото, което тя направи като се запознахме, и да ме "открадне". Аз тогава нямах момиче до себе си, само да допълня, тъй че тя не ме е "откраднала" от никого.
Говорихме на няколко пъти по въпроса, успокоявал съм я, че опасност да я оставя сега няма. В момента тя е момичето до мен. Помня какво беше, когато бях сам, и не искам да се повтаря. Доволен съм от това как се развива връзката ни засега, а и двамата правим каквото е нужно, за да сме заедно. По-скоро смятам, че или някой(някоя) й пуска мухи, или тя (с причина или без) сама се "вкарва във филми", дето се казва. Не съм й давал причина да се съмнява в мен, нито пък тя ми е давала причина да се съмнявам в нея, така че работата е още по-необяснима.
Разговорите не помагат засега, за друго не съм мислил, просто защото ми изглежда, че каквото и мило нещо да реша да направя, би изглеждало все едно се оправдавам и все едно страховете й са истина. А това, повтарям, не е така. На участията, на които е била и тя, погледът ми е почти постоянно в нея - с това искам да й покажа, че всяка нота, която изсвиря, всяка дума, която изпея (малко и като бек вокал се изявявам - не че ме бива, ама ме накараха... *стоп на минутката за самореклама и проява на скромност*) са за нея. Тя това го разбира, защото ми е казвала, че като я гледам докато свиря, все едно песента е само и единствено за нея (т.е. точно това, което целя и аз тя да почувства).
Отворен съм към предложения за това, какво, аджеба, може да я провокира да изпитва такива съмнения. Изказвайте мнения, ако имате въпроси за подробности - ще отговоря с удоволствие, само и само да стигнем до някакво заключение от какво е цялата тая история. Момичето не го показва прекалено, но усещам, че дълбоко в себе си изпитва нещо като страх. Искам да разбера от какво е причинен.
Ако можете - помагайте.