meiiiiiiii
06-08-2012, 10:49
Спешно ми трябва есе на една от тези теми:
1.С какво Кирил Философ и Методий са идеалният тип на своята епоха
2.Има ли живот в книгите днес
3.Дяволът-мит, символ или нещо неясно в старобългарската литература и в нашето време
МОЛЯ ВИ! СПЕШНО Е! Благодаря предварително!
1. Делото на Кирил и методий в първоначалния си стадий е свързано с живота на западните славяни в моравия и панония и на българските славяни на балканския полуостров. Българските славяни поради легендарния характер на вестите и неустановеността на обстоятелствата, по-нататъшната исорическа съдба на делото е в пълна зависимост от приема, който се намира в българската държава в последната четвърт на 9 век. Християнизацията дава силен тласък на просветното движение и писменост, създадени от Кирил и Методий, и бързото развитие на културата.
Панонските легенди са първият художествен източник, от който съвременният читател черпи данни за живота на реални исторически личности, сложили началото на свято дело – създаването на славянската писменост. Двете жития – на Кирил и на Методий – са свързани помежду си. Творбите са дело на един и същ книжовнически кръг и са израз на една и съща обществена позиция. Житието на Кирил възниква скоро след смъртта му поради необходимостта да се уреди църковен празник в негова памет и чрез култа към създателя на славянската писмена да се зъщити творението му. Констнатин-Кирил е пратен от Бога, а създаването на славянските книги е акт на боговдъхновение. Според житието на Методий правата на архиепискоията трябва да остане славянска. Светостта на Методий се търси в борческата му сила.
Сам Константин-Кирил е носел в личността си и поведението си чертите на идеалния тип на своята епоха – възпитавал ги усебе си с желязна воля и неотстъпен характер. А готовността си да се раздава и жертва за духовното развитие на племена и народи той доказва в славянската мисия с ранната си смърт. Константин Философ приема да тръгне за Великоморавия, въпреки че е уморен и болен. Благочестието е красяло и духовника в еднаквастепен с високот му образование, с титлата Философ и с гражданската му тревога за човечеството. така Пространното житие опазва образа на Константин Философ жив и исторически досоверен.
Полемичният дар на Константин Философ е показан в житието в пълен блясък. Пренията са му възлъган от най-високите византийски инстанции: патриархът го изпраща да изобличи непризнаващите икони; императорът му поверява отговорни прения в чужди страни – при сарацините далеч на юг и при хазарите далеч на изток. Само славянското дело е по негов избор, но и тази мисия е покровителствана от императора и патриарха. Тя е откроена като смисъл на живота му, като същност на историческото му предназначение, като най-високо призвание.
Дългите цитати от Писанието, изразителните сцени от апостолското поведение на Константин Философ са свидетелство за голямото майсторство на славянския писател-агиограф. Но те са и автентични. Диспутите са внесени в житието по написаните от Кирил съчинения и по спомен на присъстващите.
Житието съобщава, че Константин Философ учителства, извършва богослужения, ръководи цялата мисия повече от три години във Великоморавия и месеци наред в Панония. Навярно това време е било изпълнено с дела и случки, не по-малко живописни и зонимателни от пътуването му в Херсонската пустиня. Но ние не научаваме от Пространното житие за тях. Защото житието иска да отбележи славянската мисия на Константин Философ само с голямата победа – изобразена в два етапа: полемичното разобличаване на триезичниците във Венеция и последвалото го освещаване на славянските книги в Рим от папата.
Главата, която изобразява Кирил като победител над триезичниците на пренията във Венеция, се доближава до богословския трактат. От този текст защитниците на славянството черпят аргументите си през цялото средновековие. Но житиеписецът заостря оценките и с художествени средства. риторичните въпроси, смело хвърлени от Константин Философ в лицето на опонентите му, безусловно ги заклеймяват като завистливи човекомразци. А когато житиеписецът иска да ни внуши колко висок е полетът в мислите и духа на Константин и колко са користни и кресливи доводите на триезичниците, той откроява образ емблема: “насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци като врани върху сокол и повдигнаха триезичната ерес.”
Според канона в сюжета на житието няма изненади, защото животът на светеца е предопределен. Агиографът не се развива – идеалните черти са му присъщи от детството до смъртта. Така е представен и Кирил – отдаден на мъдростта, победител във всички диспути. Но и тук идеализацията само подчертава истинските достойнства на героя – от млада възраст той осъзнава призванието си и се подготвя за него с монвашеска всеотдайност.
Житийната литература рядко допуща лични вълнения. А една от най-силните сцени, които изграждат образа на Кирил, е предсмъртната. Тя е изобразена в житието на Методий, топлото прощаване на братята, молбата на Кирил да бъде продължено делото, въпреки жертвите и ранната смърт, обогатява образа лирически. И безрезрвно вярваме м светостта на този велик учител и творец.
Като архиепископ Методий трябва да брани правото на славяните – с родни думи да се молят, да бъдат съдени и поучавани, да четат и да пишат. А времето е военно. Франкският император води стръвни битки да подчини славянските княжества. И там, където наложи властта си, налага и немското духовенство с латинския език. Архиепископ Методий е длъжен да бъде воин и дипломат; принуден е властта му да бъде строга. Макар че канонът не се е интерисувал от професията на духовника преди покалугеряването му, в Методиевото житие учениците му подчертават и държат всички да знаят и помнят, че славянският архиепископ е бил знатен византийски военачалник и управител на цяла област във Византия, населена със славяни. Според властта, която императорът му е дал, е имал ранг на княз. Там е бил уважаван от всички. А като игумен на най-богат манастир /Полихран/, той е бил почитан и безпрекословно слушан. Цялото житие формира образа на Методий като воин. Силата на неговата всеотдайност към делото, мъжествената му устойчивост в присъствието на самия франкски император, презрението към съдниците и вярата в правотата са главните внушения от сцената на съда. Думите на Методий към славянските врагове на този съд се превръщат в пророчество: “Безумци, пазете се да не се пръснете мозъка!”
Най-ранната литературна проява на култа към Солунските братя са двете пространни жития. Изобразителните похвати, високата степен на актуалност, подчертаният интерес към философската проблематика и към полемичната теология, свързват Панонските легенди с най-добрите образци на константинополската агиография. Изображенията на Кирил и Методий се подчиняват на идеализацията и са издържани от началото до край в едно направление – с деянията им н амисионери-просветители, на светци от апостолски тип. Едновременно с това Панонските легенди се противопоставят на цялата византийска агиография по народностното осмисляне на християнските идеи.
Панонските легенди са първи представителни творби на старобългарската литература, превърнали се в художествен израз на всенародната обич и преклонение пред паметта и делото на първосъздателите на славянската азбука. Това се пази и до днес.
2. Книгата е средство за знания. Тя е била важна в нашия живот. Хората
рядко четат книги поради напредването на глобалните технологии. Въпреки
всичко в епохата, в която живеем книгата има бъдеще.
Книгата – колко свята е тя. Всеки човек се ражда с нея. Още от
малки разгръщаме страниците на детските книжки и се опитваме да опознаем
света, който ни заобикаля. След това ги заменяме с читанките, а след тях
с дебелите книги пълни с толкова много интересна информация за всичко,
което се случва на нашата планета. В днешно време забравяме колко много
ни е дала тя в началните години и разчитаме единствено на глобалните
средства за информация – Интернет, медии, мобилни телефони. Те са
неразделна част от нашия живот, а дори не сме се замисляли над
значението на думата глобален.Проверявам в тълковния речник и откривам,
че глобален означава общ, всеобщ, универсален. Глобалните технологии са
подходящи за много всестранни дейности от нашия живот, че рядко
прибягваме до книгите - те са някъде встранив някой ъгъл – забравени,
остарели, прашни. Тъжно е да го призная, но при повечето хора е така.
Но да се върнем назад във времето. Когато нашите апостоли са
тръгвали с пушка и книга в ръка да се борят срещу османското иго.
Книгата е била просветление за тях, защото когато душата ти е просветена
ти можеш да направиш чудеса. Неслучайно народът е казал: „Голи са без
книги всички народи”, защото не е достатъчно само оръжие , а и знние, за
да се бориш с противника. А чрез книгата се придобиват знания, умения,
качества. Тя те кара да мислиш, преценяваш и да направиш правилния
избор. В днешно време обръщаме все по-малко внимание на книгата в
сравнение с миналото, но въпреки всичко според мен тя има бъдеще в
епохата на глобалните трехнологии. Много хора не са съгласни с моето
мнение и прогнозират, че книгите ще се забравят все повече и повече и
един ден ще бъ7де смътен спомен, а над света ще властват глобалните
технологии. Дали това ще е така зависи само от нас. Вазов е казал:
„Моите книги все ще се четат”. Докато света съществува книги винаги ще
има и винаги ще има хора, които да ги предпочитат независимо колко много
напредват глобалните технологии.
3. Не мога да го намеря :(
Спешно ми трябва есе на тема кое е по нужно на човешката цивилизация - разумът или чувствата. СПЕШНО е за УТРЕ.