Bloody-girl
06-08-2012, 17:47
Тя беше там...
Женски, нежни ръце минаваха по лицето му, слизаха надолу и очертаваха силните му, мъжки гърди.
Но не бяха нейните...
Устните й се задържаха върху неговите,обикаляха всеки сантиметър от лицето му и прошепваха мили, любовни думи.
Но не бяха нейните...
Той се усмихна, вдигна я и я задържа в прегръдките си. Тъй топли и нежни, тъй различни. Претисна тялото й към неговото, погали косите й и устните му намериха нейните. Отново..за пореден път.
Тя ги наблюдаваше. Стоеше сама в нощта и ги гледаше. Сърцето й се пръсваше на мънички, болезнени кристалчета, но ги гледаше. Искаше й се да побегне, да спре сълзите си, ала тя стоеше там и ги гледаше..с любов, с болка, с отчаяние. Желаеше да е на нейно място. На мястото на Другата. Но не можеше...
Изведнъж той вдигна погледа си към нея. Поглед, пълен с омраза и удовлетворение. Той я гледаше така, както тя го гледаше преди. Тогава, когато очерни спокойния му свят. Обагри го в цветовете на мрака, скръбта и унижението. Тя го бе наранила, а сега той нараняваше нея.
След кратката пауза, той продължи да целува Другата. С нежност, с топлина, със страст... Сълзите й рукнаха, а гърдите й се изпълниха с болезнено стенание. Тя падна на земята и погледът и за пореден път обхвана лицето му.
Дишането й отслабваше, главата й пулсираше от болка, но не я беше грижа. Тя стоеше там и просто гледаше...
-------------------------------------------------------------
Той държеше ръката й. Нежната й, бледа, безжизнена ръка. Очите й, бяха насочени към лицето му, но тя не го гледаше. Гледаше през него, с празен, замръзнал поглед.
Сълзите му капеха по крехкото й тяло, мокреха късата й, копринена рокля и правиха кръвта й светло, болезнено червена.Красотата й вече не беше жива и ярка, а мъртвешка, мрачна и погубена..
,,Защо – чудеше се той - защо трябваше да е точно тя? Ангелите трябва да живеят...’’
Пръстите му бавно се движеха по студената й кожа. Очите му бяха замъглени, подути и гневни. Излъчваха омраза към цялото му същество. Той се мразеше...
Мразеше се, че не дойде по-бързо, че не я успокои и не я притегели в прегръдките си. Тя бе неговия живот, неговата малка светлинка. Погледна я с налудничев, нежен поглед. Той не можеше да живее без нея. Животът му щеше да е жалък и безчувствен. Можеше да е с нея само по един – единствен начин.
Взе кървавото стъкло от ръката й. Прободе кожата си и стъклото потъна в нея. Него не го болеше..вече не чувстваше нищо, освен копнеж.
Наведе се над тялото й, целуна устните й за последен път. Легна до нея и се отдаде на нея.. – на Смъртта.
Женски, нежни ръце минаваха по лицето му, слизаха надолу и очертаваха силните му, мъжки гърди.
Но не бяха нейните...
Устните й се задържаха върху неговите,обикаляха всеки сантиметър от лицето му и прошепваха мили, любовни думи.
Но не бяха нейните...
Той се усмихна, вдигна я и я задържа в прегръдките си. Тъй топли и нежни, тъй различни. Претисна тялото й към неговото, погали косите й и устните му намериха нейните. Отново..за пореден път.
Тя ги наблюдаваше. Стоеше сама в нощта и ги гледаше. Сърцето й се пръсваше на мънички, болезнени кристалчета, но ги гледаше. Искаше й се да побегне, да спре сълзите си, ала тя стоеше там и ги гледаше..с любов, с болка, с отчаяние. Желаеше да е на нейно място. На мястото на Другата. Но не можеше...
Изведнъж той вдигна погледа си към нея. Поглед, пълен с омраза и удовлетворение. Той я гледаше така, както тя го гледаше преди. Тогава, когато очерни спокойния му свят. Обагри го в цветовете на мрака, скръбта и унижението. Тя го бе наранила, а сега той нараняваше нея.
След кратката пауза, той продължи да целува Другата. С нежност, с топлина, със страст... Сълзите й рукнаха, а гърдите й се изпълниха с болезнено стенание. Тя падна на земята и погледът и за пореден път обхвана лицето му.
Дишането й отслабваше, главата й пулсираше от болка, но не я беше грижа. Тя стоеше там и просто гледаше...
-------------------------------------------------------------
Той държеше ръката й. Нежната й, бледа, безжизнена ръка. Очите й, бяха насочени към лицето му, но тя не го гледаше. Гледаше през него, с празен, замръзнал поглед.
Сълзите му капеха по крехкото й тяло, мокреха късата й, копринена рокля и правиха кръвта й светло, болезнено червена.Красотата й вече не беше жива и ярка, а мъртвешка, мрачна и погубена..
,,Защо – чудеше се той - защо трябваше да е точно тя? Ангелите трябва да живеят...’’
Пръстите му бавно се движеха по студената й кожа. Очите му бяха замъглени, подути и гневни. Излъчваха омраза към цялото му същество. Той се мразеше...
Мразеше се, че не дойде по-бързо, че не я успокои и не я притегели в прегръдките си. Тя бе неговия живот, неговата малка светлинка. Погледна я с налудничев, нежен поглед. Той не можеше да живее без нея. Животът му щеше да е жалък и безчувствен. Можеше да е с нея само по един – единствен начин.
Взе кървавото стъкло от ръката й. Прободе кожата си и стъклото потъна в нея. Него не го болеше..вече не чувстваше нищо, освен копнеж.
Наведе се над тялото й, целуна устните й за последен път. Легна до нея и се отдаде на нея.. – на Смъртта.