Здравейте. Бих искал да ви помоля да ми помогнете за едно есе по Философия за петък. Темата е следната мисъл на Карлос Кастенада: "Хората, като правило, не си дават сметка, че във всеки момент могат да изхвърлят от своя живот което и да било. Във всяко време. Мигновено."
Благодаря !
И как по-точно да ти помогнеме?
Няма незаменими неща, нито пък хора. Важи във всяка една възможна ситуация. Винаги си мислим, че някой значи много за нас, но в един момент той може да се окаже просто поредният непознат, следващият, който не искаме да видим повече, или да е поредната отрепка за която да не ни е грижа.
"Един човек, а всичко!" се пееше в една много хубава песен. Ами донякъде е така. Обаче в един момент, този любим човек би могъл да ни прецака с действията си. Тогава просто го превръщаме в никой. Това е част от нашата елементарна на пръв поглед психика и си е напълно естествена реакция.
И това не важи само за хората с които общуваме. На същият принцип можем да говорим и за най-обикновен предмет или любима вещ. Примерите са много - от готините маратонки, които сме си взели преди седмица, до китарата, за която сме мечтали цял живот, примерно. В един момент се стига дотам, че ние просто бием шута на всичко материално, защото вече не ни е интересно.
Мисълта на Карлос Кастанеда е написана на принципа "битие - небитие". Всеки може да изхвърли от живота си когото си поиска. Така е и с небитието. Щом не си мислим нещо, значи то просто го няма никъде. Но тук го няма обратното. Един път, щом нещо престане да има значение за нас, то трудно би имало дори и някаква стойност за нас след време.
За скептиците на тази велика мисъл на Кастанеда, наистина можем да изхвърлим някой от съзнанието си, от живота си. Дали това ще е първата творба, или пък голямата любов, всеки си решава сам, било то съзнателно или не. Примерно, аз наскоро сторих второто и да си го кажа честно - чувството е хубаво и си заслужаваше много болка. Способноста да изхвърлиш някой от живота си когато поискаш, е удивителна и прекрасна. Така например, щях да си спестя болката от споделената любов, която изпитвах, докато пишех творбата. Така всеки един човек може да заличи лошите спомени или хората, които са го наранили.
Така в един момент осъзнаваме, че сме изхвърлили някой от живота си и е много вероятно, той да е значил много за нас. Тогава е възможно да осъзнаем мисълта на Кастанеда. И вероятно би било твърде късно да ги върнем обратно в живота си. И за всичко това обикновено не си даваме сметка. Тъжно, нали?