simpsons11
06-11-2012, 14:13
Здравейте.
Ето моята история.
Сега съм 8 клас в ново училище и още от края на миналата година (първите декемврииски дни) едно момиче ми направи силно впечатление.Намерих я в фейсбук и започнахме да си пишем.На живо нямаше кой знае какви разговори понеже и двамата си падаме срамежливи.Та за не повече от месец бях хлътнал до уши,но понеже съм песимист по душа не ми се вярваше и тя да изпитва същото.След дълги уговорки излязохме на нещо като среща...не знам тя как го е възприела.Всичко мина супер-смяхме се,забавлявахме се и тн.Следващите няколко дни тя се държеше странно-не ми пишеше както преди,по коридорите в училище ме подминавеше все едно не ме познава.Питах я какво и е,сърди ли ми се за нещо и отговора беше "тия дни не съм на кеф" .Казах си ОК всеки има такива дни, и реших да не и досаждам известно време.След седмица-две и писах пак и пак получих хладен отговор (тип пиша си с теб само за да не се чустваш убиден).Мислех си,че колкото повече чакам да се уверя дали тя изпитва нещо към мен толкова повече шанса намалява.Един ден я викнах след училище и и казах какво изпитвам и дали иска да сме нещо повече от приятели.Едвам ме погледна в очите и измънка неща от типа "ето,че като спреш да искаш нещо и то се случва" и след това каза не и разбира се не пропусна баналната фраза "моля те нека си останем приятели".Усетих,че и стана кофти.Казах и "ок,няма проблеми,ти решаваш".В този момент (чак) осъзнах,че каза "ето,че като спреш да искаш нещо и то се случва" при което се почуствах нещо което никога не бях чувствал.Мразех се за това,че съм бил страхливец и просто исках да изчезна.Вечерта получих смс от нея в който пишеше,че иска да се видим утре преди училище да говорим за нещо.Отговорих и,че не мога преди училище,ако иска в някое междучасие или след училише и тя се съгласи.На следващия ден в едно от междучасията я попитах за какво иска да говорим и тя каза,че няма занчение.Вечерта като се прибрах и написах съобщение молейки я да не ми пише известно време и да не контактуваме,защото раната още беше прясна.След няколко часа ми писа,че съжелява и е искала да ми каже,че ме харесва и тя,но не била сигурна в това което чувства.Казах и като е сигурна тогава да ми каже,но още в същия момент тя каза,че е сигурна.И така аз щастлив и наивен повярвах на всичко сляпо.Седмицата след това се разбирахме да ходим на кино и тн.,но нищо.Всеки ден в който и предлагах да излезем беше заета.Нормално,на всеки може да се случи да е зает цялата седмица,но след като това тръгна а се повтаря и следващата седмица и казах тя да избере ден и час.Така и не се случи.Осъзнах го макар и да не исках.Гледах да огранича контакта с нея и имах успех до някъде,докато един ден не разбрах,че един вече бивш приятел е тръгнал с нея въпреки,че знае какво изпитвам към нея.След това изгубих надежда за всичко.Не ми пукаше за нищо и никого.Не излизах от нас,не ядях,не спях,просто съществувах...А проблема идва в това,че въпреки случилото се все още не мога да преодолеч чувствата си.Половин година по-късно изпитвам абсолиутно същото към нея и това ме убива.След поредица от системни напивания в жалък опит да си я избия от главата осъзнах,че пропадам.Започнах да се режа.И всичко това защото се мразех,за това,че бях страхливец.Мисълта,че ако бях предприел някакви действия по-рано сега можеше да е различно.И стигаме днешния ден.След повтарящи се гняв,депресия и отчаяние,след месеци през които не съм спал и ден нормално,след месеци през които ядях в краен случай съм в същото положение...влюбен,отчаян и мразещ себе си.Пробвах какво ли не за да я забравя.Пишех,рисувах,изли ах с приятели,опитах се да живея нормално,но уви без успех.Единствената мисъл с която заспивам и се събуждам е тя,нищо друго няма значение,въпрекъ,че аз за нея съм никой...просто старо увлечение...просто човек с който е можело да се получи,а не се е.
Благодаря,че си пропиляхте времето да го прочетете.
Ще се радвам на съвети,ако някой е бил в същото положение.
Ето моята история.
Сега съм 8 клас в ново училище и още от края на миналата година (първите декемврииски дни) едно момиче ми направи силно впечатление.Намерих я в фейсбук и започнахме да си пишем.На живо нямаше кой знае какви разговори понеже и двамата си падаме срамежливи.Та за не повече от месец бях хлътнал до уши,но понеже съм песимист по душа не ми се вярваше и тя да изпитва същото.След дълги уговорки излязохме на нещо като среща...не знам тя как го е възприела.Всичко мина супер-смяхме се,забавлявахме се и тн.Следващите няколко дни тя се държеше странно-не ми пишеше както преди,по коридорите в училище ме подминавеше все едно не ме познава.Питах я какво и е,сърди ли ми се за нещо и отговора беше "тия дни не съм на кеф" .Казах си ОК всеки има такива дни, и реших да не и досаждам известно време.След седмица-две и писах пак и пак получих хладен отговор (тип пиша си с теб само за да не се чустваш убиден).Мислех си,че колкото повече чакам да се уверя дали тя изпитва нещо към мен толкова повече шанса намалява.Един ден я викнах след училище и и казах какво изпитвам и дали иска да сме нещо повече от приятели.Едвам ме погледна в очите и измънка неща от типа "ето,че като спреш да искаш нещо и то се случва" и след това каза не и разбира се не пропусна баналната фраза "моля те нека си останем приятели".Усетих,че и стана кофти.Казах и "ок,няма проблеми,ти решаваш".В този момент (чак) осъзнах,че каза "ето,че като спреш да искаш нещо и то се случва" при което се почуствах нещо което никога не бях чувствал.Мразех се за това,че съм бил страхливец и просто исках да изчезна.Вечерта получих смс от нея в който пишеше,че иска да се видим утре преди училище да говорим за нещо.Отговорих и,че не мога преди училище,ако иска в някое междучасие или след училише и тя се съгласи.На следващия ден в едно от междучасията я попитах за какво иска да говорим и тя каза,че няма занчение.Вечерта като се прибрах и написах съобщение молейки я да не ми пише известно време и да не контактуваме,защото раната още беше прясна.След няколко часа ми писа,че съжелява и е искала да ми каже,че ме харесва и тя,но не била сигурна в това което чувства.Казах и като е сигурна тогава да ми каже,но още в същия момент тя каза,че е сигурна.И така аз щастлив и наивен повярвах на всичко сляпо.Седмицата след това се разбирахме да ходим на кино и тн.,но нищо.Всеки ден в който и предлагах да излезем беше заета.Нормално,на всеки може да се случи да е зает цялата седмица,но след като това тръгна а се повтаря и следващата седмица и казах тя да избере ден и час.Така и не се случи.Осъзнах го макар и да не исках.Гледах да огранича контакта с нея и имах успех до някъде,докато един ден не разбрах,че един вече бивш приятел е тръгнал с нея въпреки,че знае какво изпитвам към нея.След това изгубих надежда за всичко.Не ми пукаше за нищо и никого.Не излизах от нас,не ядях,не спях,просто съществувах...А проблема идва в това,че въпреки случилото се все още не мога да преодолеч чувствата си.Половин година по-късно изпитвам абсолиутно същото към нея и това ме убива.След поредица от системни напивания в жалък опит да си я избия от главата осъзнах,че пропадам.Започнах да се режа.И всичко това защото се мразех,за това,че бях страхливец.Мисълта,че ако бях предприел някакви действия по-рано сега можеше да е различно.И стигаме днешния ден.След повтарящи се гняв,депресия и отчаяние,след месеци през които не съм спал и ден нормално,след месеци през които ядях в краен случай съм в същото положение...влюбен,отчаян и мразещ себе си.Пробвах какво ли не за да я забравя.Пишех,рисувах,изли ах с приятели,опитах се да живея нормално,но уви без успех.Единствената мисъл с която заспивам и се събуждам е тя,нищо друго няма значение,въпрекъ,че аз за нея съм никой...просто старо увлечение...просто човек с който е можело да се получи,а не се е.
Благодаря,че си пропиляхте времето да го прочетете.
Ще се радвам на съвети,ако някой е бил в същото положение.