ShtrudeL
06-11-2012, 20:05
Един...смея да го нарека приятел, който обичам като брат, ми каза веднъж, че най-добрите идеи му идват в тоалетната.
Току що излизам от банята. Наревах се под душа, от косата ми капе вода и се чувствам като бебе. (Всъщност не се чувствам така, защото никога няма да разбера как се чувства едно бебе)
Направих си кафе както го обичам. Започна да гърми и сигурно ще завали. Дано завали. Обичам лошото време.
Най-вероятно съм под въздействието на филма, макар че като се разрева и след това ми е по-леко, НО както и да е.
Понеже съм човек, който е роден за любовта (най-вероятно звуча като хипи, но не ми пука), под душа докато си подсмърчах тихичко на тема: "Достатъчна ли е любовта?" се зачудих именно:
Достатъчна ли е любовта?
Много от вас...добре де... всички си мислите, че съм розово момиченце, което има собствен свят... и не грешите. Но колкото съм на небето, толкова съм и на земята. Или по-скоро имам някакви опустошителни заченки (или останки) от сълбичка, за пътя между двете дестинации. Да, ама по средата ми липсват стъпалца и видиш ли ми трябва някой, който да се изкачи до половината към небето, аз да сляза до същата половина към земята... и да се докоснем. Защото вярвам, нито противоположностите се привличат, нито еднаквите. За това трябва да има баланс. Но както и да е. Вече достатъчно се отклоних от темата.
"...в радост и мъка, в богатство и бедност, в болест и здраве... докато смъртта ни раздели."
Достатъчна ли е любовта?
Аз съм човече, което може да обича въпреки всичко. Но се страхувам, че субекта, върху който изливам обичта си, може да не пожелае да се качи на моята стълбица. Страхувам се, че мога толкова да обичам, че сърчицето ми ще заприлича на матрьошка, ако разбият стълбичката ми. Страхувам се, че обичам прекалено много. Но,
достатъчна ли е любовта?
Аз не мога да вярвам в себе си и имам нужда някой да го прави вместо мен. Преди имаше кой, но сега трудно усещам, че някой вярва в мен. Не ме разбирайте погрешно. Това е като... плацебо... Мога да вярвам в себе си... просто трябва още някой да вярва.
Достатъчна ли е вярата?
Някои работи не можеш да си купиш с пари. I can give you all this things. Достатъчни ли са? Какво означава да дадеш любов? Да дадеш вяра? Или закрила, обич, доверие, нежност. Какво като имаш в себе си всички тези неща и можеш да ги дадеш?
Достатъчна ли е любовта на хората, които са на километри един от друг, които не виждат децата си, които са принудени от какво ли не, да не могат да се докоснат на стълбичките си? Достатъчно ли е само да се обичат? А какво става когато смъртта ги раздели? Какво става, когато някой си отиде? А ако си отиде не когато трябва? А ако се разболее от неизлечима болест и му остават месеци? Какво става тогава?
Достатъчна ли е любовта?
Мамка му.
Аз обичам.
Току що излизам от банята. Наревах се под душа, от косата ми капе вода и се чувствам като бебе. (Всъщност не се чувствам така, защото никога няма да разбера как се чувства едно бебе)
Направих си кафе както го обичам. Започна да гърми и сигурно ще завали. Дано завали. Обичам лошото време.
Най-вероятно съм под въздействието на филма, макар че като се разрева и след това ми е по-леко, НО както и да е.
Понеже съм човек, който е роден за любовта (най-вероятно звуча като хипи, но не ми пука), под душа докато си подсмърчах тихичко на тема: "Достатъчна ли е любовта?" се зачудих именно:
Достатъчна ли е любовта?
Много от вас...добре де... всички си мислите, че съм розово момиченце, което има собствен свят... и не грешите. Но колкото съм на небето, толкова съм и на земята. Или по-скоро имам някакви опустошителни заченки (или останки) от сълбичка, за пътя между двете дестинации. Да, ама по средата ми липсват стъпалца и видиш ли ми трябва някой, който да се изкачи до половината към небето, аз да сляза до същата половина към земята... и да се докоснем. Защото вярвам, нито противоположностите се привличат, нито еднаквите. За това трябва да има баланс. Но както и да е. Вече достатъчно се отклоних от темата.
"...в радост и мъка, в богатство и бедност, в болест и здраве... докато смъртта ни раздели."
Достатъчна ли е любовта?
Аз съм човече, което може да обича въпреки всичко. Но се страхувам, че субекта, върху който изливам обичта си, може да не пожелае да се качи на моята стълбица. Страхувам се, че мога толкова да обичам, че сърчицето ми ще заприлича на матрьошка, ако разбият стълбичката ми. Страхувам се, че обичам прекалено много. Но,
достатъчна ли е любовта?
Аз не мога да вярвам в себе си и имам нужда някой да го прави вместо мен. Преди имаше кой, но сега трудно усещам, че някой вярва в мен. Не ме разбирайте погрешно. Това е като... плацебо... Мога да вярвам в себе си... просто трябва още някой да вярва.
Достатъчна ли е вярата?
Някои работи не можеш да си купиш с пари. I can give you all this things. Достатъчни ли са? Какво означава да дадеш любов? Да дадеш вяра? Или закрила, обич, доверие, нежност. Какво като имаш в себе си всички тези неща и можеш да ги дадеш?
Достатъчна ли е любовта на хората, които са на километри един от друг, които не виждат децата си, които са принудени от какво ли не, да не могат да се докоснат на стълбичките си? Достатъчно ли е само да се обичат? А какво става когато смъртта ги раздели? Какво става, когато някой си отиде? А ако си отиде не когато трябва? А ако се разболее от неизлечима болест и му остават месеци? Какво става тогава?
Достатъчна ли е любовта?
Мамка му.
Аз обичам.