donkihot7
06-16-2012, 16:14
Здравейте просто преминавам през нервен срив и имам нужда да си излея душата някъде. Много обичам един човек, не става въпрос за любов, а за обич. Този човек е толкова добър и е преживял толкова много. Наскоро можеше да му се случи нещо уникално. Стисках му палци, молих се да му се случи защото го заслужава заради всичките тъпни които е преживял, толкова бях сигурен,че ще му се получи, че изобщо не се бях подготвил психически за това какво да правя,ако не стане. Личният ми живот е пълна каша. Последните два месеца бяха най ужасните в целия ми живот, но все пак някак си успях да запася психичния си баланс. Когато преди 2 дни разбрах,че този човек които означава толкова много за мен отново страда и се мъчи когато трябваше да нещата да му се подредяд най накрая и нещо в мен прищрака. Капката която преля чашата. Натрупаха ми се толкова много разочарования и мъка,че не мога да дишам вече. Просто не съм на себе си. Мислех си : боже толкова ми е тежко и ме боли моля те поне на него му помогни. Просто имам чувството, че всичко е толкова нечестно и несправедливо и не мога да го преглътна. А нищо не мога да променя. Опитах се да се разсея, ходих да се разхождам, ходих на басейн, засега нищо не помага. Чувствам се безсилен. Толкова се надявах и молех за него. В момента съм в най голямата криза в моя живот и не знам как да се справя. Мъчно ми е и душата ме боли, да те боли душата е точно толкова зле колкото да изпитваш тежка физическа болка. Знам,че трябва да съм силен, но ми се натрупа толкова много и за нищо свързано с мен не страдам толкова много колкото за този човек. Забелязах,че се чувствам даже и само 1% по добре когато пиша за проблемите си. С никой в истинския свят не мога да говоря за това. Днес попитах баща ми как човек може да преживее разочарованията
, как да се справим с тях. Попитах го най нормално, той въобще не предполага,че се чувствам мъртъв отвътре. Той ми каза винаги да гледам напред и ,че когато една врата се затвори друга се отваря. Искам да го повярвам, но толкова страдам в момента. Времето найстина лекува, но точно в този момент всичко е сиво и безнадеждно. Просто се чувствам съсипан, найстина съсипан. Имах нужда да го споделя.
, как да се справим с тях. Попитах го най нормално, той въобще не предполага,че се чувствам мъртъв отвътре. Той ми каза винаги да гледам напред и ,че когато една врата се затвори друга се отваря. Искам да го повярвам, но толкова страдам в момента. Времето найстина лекува, но точно в този момент всичко е сиво и безнадеждно. Просто се чувствам съсипан, найстина съсипан. Имах нужда да го споделя.