LadyTerrible
06-17-2012, 10:55
Здравейте,съфорумници ! :)
Проблемът ми е следният : С това момче започнахме да излизаме преди почти година,като преди това поне няколко месеца сме си писали.Когато се запознахме той беше съвсем различен.Под това имам в предвид - беше си бройкаджия,не го биваше с момичетата и никога не си беше имал връзка за повече от 1 вечер след 2-3 чаши уиски на купона.Предполагам,че се подразбира,че аз му бях първата във почти всяко отношение - като започнем от споделяне на лични работи до секс.Работата е там,че аз съм доста влюбена в него - така е от почти 2 години.Какво ли не съм на правила,за да се сближим...накрая се получи.Първо започнахме просто да излизаме и аз му признах за чувствата си,макар че той вече беше чувал от общи приятели.Тогава той реши да ми каже,че не е готов за сериозна връзка за момента и когато дойде моментът,ще ми каже.Аз почаках известно време и после започнахме да се сближаваме повече и повече,докато един ден той ме целуна и след това ми каза,че не знае какво да прави и не знае какво очаквам от него,нито как ще се справи с това.След това не се виждахме известно време,защото аз не бях в града,но той ми пишеше от време на време.Когато се върнах,пак започнахме да се виждаме.Целувки,прегръдки и тнт.Но след 1,2 срещи,той пак ми обясни,че не иска да се взимаме толкова на сериозно,защото не е сигурен какво точно иска,но му е хубаво с мен.Мина някакво време,в което не сме имали никакви сериозни отношения,само 1 път в седмицата се виждахме.След това,обаче,започнахме някакси да се сближаваме доста повече - започнахме да си говорим по телефона доста често,при това все по негова инициатива,да си подаряваме подаръци за празниците,да си споделяме лични неща,изобщо нещата се промениха значително, вече го чувствах близък.Не след дълго правихме и секс за пръв път...като цяло всичко вървеше супер...Докато той не започна да се отдалечава от мен в някои моменти...усещах все едно нещата са станали твърде сериозни и това го плаши.Поговорихме за това и той ме увери,че всичко е наред,просто е малко объркан и има нужда от малко време да се опомни,защото му е трудно да допуска хора до себе си,а аз съм първата стигнала толкова близо и после всичко ще е наред.На практика аз забавих темпото и нещата наистина се оправиха,даже бяха по-добре от преди.Ние просто си бяхме двойка от където и да го погледнеш.Излизахме често,прекарвахме повече време заедно,правихме си общи планове за лятото,държахме се за ръка,говорехме си по телефона,споделяхме си,той даже изяви желание да се запознае със семейството ми...и двамата се чувствахме прекрасно заедно.Обаче после пак стигнахме до познатия момент - той не е сигурен в чувствата си,не знае какво по-точно става.Попитах го дали това е края,но той отрече и каза,че иска да е с мен.Проблемът по-скоро беше както каза той : че се чувства обвързан с мен,но понякога това го кара да се чувства кофти. Изобщо Между нас постоянно се редуват моменти на щастие и моменти на "не знам какво се случва"...последния път,когато поисках да говорим той ми заяви,че не сме заедно,а просто излизаме....Странното е,че аз усещам,че проблемът е друг.Всеки път,когато нещата станат по-сериозни,той бърза да ми каже,че не е сигурен,но не иска да спираме да се виждаме и се отдръпва за известно време,но после някакси пак се връща при мен и изживяваме страхотни моменти заедно.Усещам,че го е страх от сериозната връзка,която се оформя и бърза да охлади страстите...Тъпо ми е,че се опитва да се предпази от мен,по-скоро от нас.Може би ще е от полза да кажа,че през цялата тази 1 година,нито един от двамата не е излизал или не е имал общо с друг/а.Мисля,че има чувства към мен,показвал ми го е доста пъти,просто го усещам,когато ме гледа в очите,когато ме прегръща,когато ме целува по челото,когато затваря очи преди да ме целуне,но въпреки,че никога не ми ги е признавал директно,ми го е намеквал по различни начини.По принцип,той е доста объркан,по природа си е малко единак и не споделя лесно,нито пък е лесен за разбиране,но аз го обичам много,казвала съм му го и съм му го показвала.Просто не знам какво да правя...ще преодолее ли този страх от обвързване някога?Някакви съвети?
Проблемът ми е следният : С това момче започнахме да излизаме преди почти година,като преди това поне няколко месеца сме си писали.Когато се запознахме той беше съвсем различен.Под това имам в предвид - беше си бройкаджия,не го биваше с момичетата и никога не си беше имал връзка за повече от 1 вечер след 2-3 чаши уиски на купона.Предполагам,че се подразбира,че аз му бях първата във почти всяко отношение - като започнем от споделяне на лични работи до секс.Работата е там,че аз съм доста влюбена в него - така е от почти 2 години.Какво ли не съм на правила,за да се сближим...накрая се получи.Първо започнахме просто да излизаме и аз му признах за чувствата си,макар че той вече беше чувал от общи приятели.Тогава той реши да ми каже,че не е готов за сериозна връзка за момента и когато дойде моментът,ще ми каже.Аз почаках известно време и после започнахме да се сближаваме повече и повече,докато един ден той ме целуна и след това ми каза,че не знае какво да прави и не знае какво очаквам от него,нито как ще се справи с това.След това не се виждахме известно време,защото аз не бях в града,но той ми пишеше от време на време.Когато се върнах,пак започнахме да се виждаме.Целувки,прегръдки и тнт.Но след 1,2 срещи,той пак ми обясни,че не иска да се взимаме толкова на сериозно,защото не е сигурен какво точно иска,но му е хубаво с мен.Мина някакво време,в което не сме имали никакви сериозни отношения,само 1 път в седмицата се виждахме.След това,обаче,започнахме някакси да се сближаваме доста повече - започнахме да си говорим по телефона доста често,при това все по негова инициатива,да си подаряваме подаръци за празниците,да си споделяме лични неща,изобщо нещата се промениха значително, вече го чувствах близък.Не след дълго правихме и секс за пръв път...като цяло всичко вървеше супер...Докато той не започна да се отдалечава от мен в някои моменти...усещах все едно нещата са станали твърде сериозни и това го плаши.Поговорихме за това и той ме увери,че всичко е наред,просто е малко объркан и има нужда от малко време да се опомни,защото му е трудно да допуска хора до себе си,а аз съм първата стигнала толкова близо и после всичко ще е наред.На практика аз забавих темпото и нещата наистина се оправиха,даже бяха по-добре от преди.Ние просто си бяхме двойка от където и да го погледнеш.Излизахме често,прекарвахме повече време заедно,правихме си общи планове за лятото,държахме се за ръка,говорехме си по телефона,споделяхме си,той даже изяви желание да се запознае със семейството ми...и двамата се чувствахме прекрасно заедно.Обаче после пак стигнахме до познатия момент - той не е сигурен в чувствата си,не знае какво по-точно става.Попитах го дали това е края,но той отрече и каза,че иска да е с мен.Проблемът по-скоро беше както каза той : че се чувства обвързан с мен,но понякога това го кара да се чувства кофти. Изобщо Между нас постоянно се редуват моменти на щастие и моменти на "не знам какво се случва"...последния път,когато поисках да говорим той ми заяви,че не сме заедно,а просто излизаме....Странното е,че аз усещам,че проблемът е друг.Всеки път,когато нещата станат по-сериозни,той бърза да ми каже,че не е сигурен,но не иска да спираме да се виждаме и се отдръпва за известно време,но после някакси пак се връща при мен и изживяваме страхотни моменти заедно.Усещам,че го е страх от сериозната връзка,която се оформя и бърза да охлади страстите...Тъпо ми е,че се опитва да се предпази от мен,по-скоро от нас.Може би ще е от полза да кажа,че през цялата тази 1 година,нито един от двамата не е излизал или не е имал общо с друг/а.Мисля,че има чувства към мен,показвал ми го е доста пъти,просто го усещам,когато ме гледа в очите,когато ме прегръща,когато ме целува по челото,когато затваря очи преди да ме целуне,но въпреки,че никога не ми ги е признавал директно,ми го е намеквал по различни начини.По принцип,той е доста объркан,по природа си е малко единак и не споделя лесно,нито пък е лесен за разбиране,но аз го обичам много,казвала съм му го и съм му го показвала.Просто не знам какво да правя...ще преодолее ли този страх от обвързване някога?Някакви съвети?