PDA

View Full Version : Разделихме се и ми е тежко.



beautifulinfinity
06-17-2012, 12:53
Не съм вярвала, че една раздяла може да ме обсеби по този начин.
Дааа, не свършва света, има много хора на света и т.н. , но не съм вярвала, че точно сега ще ми се случи това нещо.

Запознахме се преди година, харесахме се, той беше безкрайно мил, събрахме се.
Той е умен и упорит. Общо взето склонен на грозни неща, за да бъде велик.
Същевременно мил и услужлив, при това много.

Всъщност, все тая кой какъв бил.

Все се стараеше да оправдава успехите ми с това, че съм имала късмет или някой ми е помогнал. Защото имам успехи в неговата сфера. И ставаше отвратителен понякога.

Той е свикнал на патриархат, аз на матриархат, въпреки, че все бях пасивната страна, за да няма конфликти.

И сега се разделихме.

Отвратително е, защото бяхме много близки приятели. Правехме много хубав секс //поне от моя страна.
Бяхме си безумно близки.

Но аз се чувствам потискана от него, а същевременно той не иска да надигам глава и това си е, разбирам го, абсолютно си е прав.

Ако бяхме останали заедно - щеше да дойде време за по-сериозни отношения, т.е. сериозно да заживеем заедно, а и двамата сме млади.
Аз имам доста сериозни връзки зад гърба си, и май трябва да почина малко.

Та, гадно е, защото сме с различни светогледи, различни желания, но пък ни беше хубаво заедно, като изключим съревнованията, които бяха проблема.

Не съм окей да ме тъпчат постоянно, индиректно, и да ме правят на луда, че не е така.
Също, той не е окей да му мрънкам понякога.

Та, отвратително е, защото той сега прави някакви драми - прави се на дръпнат и т.н. , а на мен ми се иска всичко да е мирно и окей.

Не искам драми, не искам филми.

Същевременно всяка сутрин ми е тежко на дробовете, не мога да спра да работя, защото седна ли на едно място - започвам да се измъчвам.

А различията не могат да се загърбят, защото той иска жена, за която да се грижи и която да слуша вкъщи.
Аз работя на две места, в IT сферата, общо взето не попадам в конкретната графа.

И ми наговори гадости, и сега съм саминка като цяло, защото на него много разчитах, като близост.

И искам да ми мине, но е много трудно.

Мамка му, много е трудно.

И трета работа да си намеря, пак ще е трудно.

И не мога да загледам някой друг - преди винаги това е работело, сега просто не съм го надрастнала.

Не знам колко време ще трае.

Дано мине скоро, защото ми е криво.

Чувствам се празна и някаква алиенация + нихилизъм са ме налегнали.

А уж слушам весела музика, заобиколих се от весели хора вкъщи.






Та, просто имах нужда да споделя, сигурно ще ми мине по някое време, но в момента е саднато.

HoBaTopka
06-17-2012, 15:34
Доооооооообре.

notlike
06-17-2012, 16:04
Хехе, браво, доста голям умствен багаж имаш и с малко успя да кажеш много. По думите ти съдя, че свобода за теб няма - а тя ти се полага - твое висше право е да си свободна. Ясно е, че обичаш този човек, но щом сама не се чувстваш щастлива, значи няма смисъл да продължаваш да бъдеш с него. Виж, няма да ти набивам филми, че той бил еди какво си, че той това, че той онова. Не ви познавам, не мога да кажа много. Само ще ти задам два въпроса - мислиш ли, че си щастлива от нещата, с които разполагаш в момента и искаш ли нещо повече от това, което имаш?

daniellaaabg
06-17-2012, 16:51
ахх : (( адски гадно звучи всичко , което си казала .. направо не знам какво да ти кажа , то е ясно , че ще ти е саднато , мноого саднато .. абе и аз се скарах с моя приятел ,защото аз правя компромиси за това , което не ми харесва , а той не се старае кой знае колко ... е така де ,, все още сме заедно , ноо мисля , че и при нас натам отиват нещата , а го обичам много :( хм , какво да те посъветвам .. трябва да се разсееш с нещо , да не мислиш за това, знам че се чувстваш адски самотна сега , защото си свикнала , той да е до теб и да му споделяш .. но както си била преди без него и за напред ще можеш , знам че звучи лесно , а не е ... но стискай зъби .. пък дано да се оправят нещата , успех :)

horacio
06-17-2012, 17:13
Аз се успокоявам с това, че ще отмине... или по-скоро ще свикна. Почни и ти да се успокояваш с това. Всичко лошо отминава (за съжаление и доброто). Плачи си сега... страдай... ще мине.. някога.