JustAnotherGirl
06-17-2012, 19:18
Не че искам съвети или нещо, просто имам нужда да споделя с някого...
На скоро се разделихме с вече бившият ми приятел, който определено не ми беше безразличен и сега ми е изключително тежко. Скъсахме заради мои грешки спрямо него и когато му поисках последен шанс неговите думи бяха "Обичам те, но наистина ми е по-добре сам.".
Същевременно дразгите с родителите ми никога до момента не са били толкова сериозни и ми идва в повече. Преди години бях изпаднала в депресия и се бях затворила вкъщи и сега не го правя само защото обещах на една приятелка. Но какво се оказва, че когато имам най-голяма нужда от приятели - тях ги няма. Остана само това момиче, което също ще загубя след 4 месеца.
...А до преди месец бях най-щастливото момиче на света имах приятели, любящо семейство и приятел, с кого се обичахме (или поне така си мислех) и всички те ми казваха, че винаги когато имам нужда ще бъдат до мен...
Ще кажете че с родителите ми нещата ще се оправят и най-вероятно ще сте прави, но кога...? Че хората не са незаменими и ще си намеря нови приятели, ама нали знаете, че няма да са същите и че никое ново приятелство не може дори да се сравни с това което е от 13 години...
Е те тези неща сигурно са си нормални, но хора сега завършвам и тепърва се срещам с тези трудности, и то наведнъж, мисля че е нормално да приема нещата по-навътре от колкото би трябвало...
На скоро се разделихме с вече бившият ми приятел, който определено не ми беше безразличен и сега ми е изключително тежко. Скъсахме заради мои грешки спрямо него и когато му поисках последен шанс неговите думи бяха "Обичам те, но наистина ми е по-добре сам.".
Същевременно дразгите с родителите ми никога до момента не са били толкова сериозни и ми идва в повече. Преди години бях изпаднала в депресия и се бях затворила вкъщи и сега не го правя само защото обещах на една приятелка. Но какво се оказва, че когато имам най-голяма нужда от приятели - тях ги няма. Остана само това момиче, което също ще загубя след 4 месеца.
...А до преди месец бях най-щастливото момиче на света имах приятели, любящо семейство и приятел, с кого се обичахме (или поне така си мислех) и всички те ми казваха, че винаги когато имам нужда ще бъдат до мен...
Ще кажете че с родителите ми нещата ще се оправят и най-вероятно ще сте прави, но кога...? Че хората не са незаменими и ще си намеря нови приятели, ама нали знаете, че няма да са същите и че никое ново приятелство не може дори да се сравни с това което е от 13 години...
Е те тези неща сигурно са си нормални, но хора сега завършвам и тепърва се срещам с тези трудности, и то наведнъж, мисля че е нормално да приема нещата по-навътре от колкото би трябвало...