Нормално ли е момиче да се омъжи на тези години ?

[tomita]

Нормално ли е момиче да се омъжи на 19,20 години?То е ясно,че всеки си преценя кога е нормално ама все пак?

[valdesbg]

Нормално е.

[DisappointedDreamer]

За мен е рано.

[bloodyF]

За мен е рано.

44 букви и половина

[shmatarok]

И за мен е рано, но ги има всякакви. :)

[ShtrudeL]

преценя

aghhhh

[fenkaaa]

Нормално е,зависи от ситуацията.Все пак всеки сам решава какво да прави с живота си.Лично аз ако все още съм дотогава с приятеля си бих се омъжила за него.Сега съм на 17,а след като съм на 19,20 ще се предполага да сме заедно вече почти 4 години,така че бих го направила :)

[Goddess]

Твърдо против брака съм като цяло, така че рано-късно ми е все едно на мен, но хора - различни. Наистина има такива двойки, които просто са си един за друг. Щом някой е решил, че си е намерил спътника в живота и се чувства готов за подобна крачка, няма лошо. Всъщност, няма голямо значение кога ще се ожениш...на каквато и възраст да си, винаги я има възможността да не се получи.

[DragonLady]

Раничко ми се вижда, но ако си сигурна, че това е човека за теб защо не :) Аз лично познавам жена, която се е омъжила на 20 и до ден днешен живее със съпруга си, с който имат 28 години брак.

[heartshapedbox]

Нормално е, зависи от хората все пак.

[Violenza]

И на мен ми се вижда раничко. Но ако си убеден, че искаш да градиш бъдеще с този човек, защо не. Зрялата възраст не дава гаранция за успешен брак.

[Elli *]

леля ми се е омъжила на 19 и още са си заедно с чичо около 30 години брак :))

[dimitar_ak]

Който не се е налудувал преди брака, лудува след него с всички последствия.

[gabi_94]

Който не се е налудувал преди брака, лудува след него с всички последствия.


Прав си, но има и такива, за които лудуването никога не е достатъчно, така че донякъде или си сериозен, или не си.


По темата, за мен личо е твърде рано. На почти 18 съм, но не мога да си представя да се омъжа в близките 5 години. Не се чувствам готова за това. Но има хора всякакви и мисля, че ако двама души са подготвени и достатъчно сигурни в това, което искат - няма лошо. Преди години нашите родители как са се женили - предимно на тая възраст. Значи не е нещо немислимо, просто времената сега са по-различни и освободени, ценностната система на повечето млади хора е изкривена или напълно липсва. Все пак вярвам, че няма такова нещо като подходяща възраст. Всеки сам трябва да определи кога е готов.

[bloodyF]

Аз лично познавам жена, която се е омъжила на 20 и до ден днешен живее със съпруга си, с който имат 28 години брак.


пак ръсиш тъпотии
кой е казал, че щом се ожениш/омъжиш на 20 години бракът ти няма да просъществува дълго време?!
това, че се прецакваш сам от рано е отделен въпрос, ама дори и да се ожениш на 20 , ако си се разбирате с мъжО, що пък да не сте заедно и за напред?!

[kalpazanka]

Лично за мен е рано. Особено ако няколко месеца след сватбата цъфне и бебе.

[LadyDi]

За мен не е рано. Всичко си зависи от човека. Майка ми е била на 20, когато се е омъжила - още са заедно. Свекърва ми е била на 20 - още са заедно. Имам познати, които са се женили и по-млади и имат над 20 години брак. Продължителността на брака не зависи от това на каква възраст ще се ожениш.

[marin4itu]

Някак си да давате примери с хора с бракове на по 20-30 години не е уместно, защото тогава е било нормално да се ожениш на 20. Майка ми е била даже на 19, една година след като е завършила. Също така ме е родила млада на 20 години.
За мене чак 19-20 е рано, но може би 22-23 вече го приемам. Освен това аз самата бих искала да съм по-млада майка.

Имам познат 23 годишен и той и жена му, не знам точно кога са се оженили, но сега си чакат първото бебче и са много хубава двойка.

[ForzaFelipe]

Защо да е рано,ако си намерил правилният човек...аз смятам че по ранният брак и раждането на деца на по ранна възраст е нещо хубаво.Имам и познати такива,а и личен пример са нашите.Ако създадеш семейство рано и примерно родиш до 25 2 деца,на 30 вече спокойно момичето ще може да си гради кариера и да бъде спокойна.Малката разлика майка/баща - деца пък ще помогне да имаш близко мислене с децата си което ще помогне във връзката ви.Ако намериш правилният човек естествено :)

[LeprikonA]

Не мисля, че е толкова странно. Ако си се чувстваш готов/а, човекът до теб също, защо не?

А относно това за продължителността на брака - от къде сте сигурни, че ако се омъжите/ожените на 30 години, вместо на 20, това ще гарантира продължителността му? На практика никога не можеш да си сигурен, защото не знаеш какво ще се случи, как ще протече. Като за всеки друг въпрос свързан с отношенията между хората - зависи си от самите хора. Аз имам примери на женени на по 20 със стабилни бракове, с нестабилни също, както и за оженили се на по 30 години и пак и в двата варианта.
Ако си мислите, че на 30 ще сте толкова много по-зрели, че да прецените - не ми се вярва. Отново си поставен пред различна ситуация, единствения бонус, който би могъл да си докараш е, че вече би могъл да имаш хубава работа, чрез която да си способен да издържаш това евентуално семейство. Но и тогава не знаеш дали нещата с другия човек ще потръгнат така гладко, както се надяваш и проблемите могат да се коренят на съвсем различни места.

И в двата случая едно огромно "но ако стане еди-какво-си" играе главната роля, то тогава защо да е не е нормално да си женен на 20?

[LadyDi]

Някак си да давате примери с хора с бракове на по 20-30 години не е уместно, защото тогава е било нормално да се ожениш на 20. Майка ми е била даже на 19, една година след като е завършила. Също така ме е родила млада на 20 години.
За мене чак 19-20 е рано, но може би 22-23 вече го приемам. Освен това аз самата бих искала да съм по-млада майка.

Имам познат 23 годишен и той и жена му, не знам точно кога са се оженили, но сега си чакат първото бебче и са много хубава двойка.
Защо да не е уместно? Защо тогава да е било "нормално", а сега да не е?
И кое определя нещо като "нормално" в случая?
За мен бракът е брак, без значение дали е сключен през 1984 или 2012. И тогава жените са имали кариера и са си гледали децата - и сега. И тогава не е било лесно да си купиш апартамент или да храниш дете или изобщо да гледаш семейство. Според мен дори, е било трудно.
Единствената разлика (която може и да е основна) е, че тогава не са били такива лиготии, каквито са повечето 20-годишни сега.

[anonymous708973]

Мислела съм го, обаче ми е рано на тия години. След 20 е по-добре.

[mrazqkindergarten]

За мен е много рано за такава сериозна стъпка от живота. :)

[Nutella♥]

Според мен ти е раничко,но ако си сигурна в човека,заедно сте от повечко време,знаете си интересите и т.н. не виждам защо не.

[ForsakenFreak]

Изглежда ми твърде рано, но в миналото си е било напълно нормално, даже и по-рано ги е имало. А то и сега си има още по-ранни бракове, виж ги циганите само. :х

[Your.Passion]

За мен е рано.

+1

10 букви |(

[DragonLady]

пак ръсиш тъпотии
кой е казал, че щом се ожениш/омъжиш на 20 години бракът ти няма да просъществува дълго време?!
това, че се прецакваш сам от рано е отделен въпрос, ама дори и да се ожениш на 20 , ако си се разбирате с мъжО, що пък да не сте заедно и за напред?!

Бъркаш понятията ;)
Едно е да "ръсиш тъпотии", друго е да дадеш съвсем елементарен пример за това как дори и да се ожениш млад, пак може да няма място за съжаление и угризения за стореното.

[3oPuTy]

Всеки сам решава дали е рано или не.
Аз лично не бих се омъжила на тези години.За мен е важно преди да направим тази огромна крачка да сме поживели година-две самостоятелно за да си видим и кирливите ризи,както се казва.Да видим дали сме готови да сме напълно самостоятелни и дали наистина нещата между нас са толкова силни,както сме си мислели и чак тогава мога да се замисля за брак.Макар,че като цяло не съм привърженик на подобен тип обвързване ... Това си е просто един подпис и една хартийка :? Ако нещата между нас са супер и без брак може да остареем заедно,то не че с брак е сигурно като гледам напоследък,колко много самотни майки и бащи виждам ... :?

[LadyDi]

Изглежда ми твърде рано, но в миналото си е било напълно нормално, даже и по-рано ги е имало. А то и сега си има още по-ранни бракове, виж ги циганите само. :х
Само циганите ли се женят млади сега?

[marin4itu]

Защо да не е уместно? Защо тогава да е било "нормално", а сега да не е?
И кое определя нещо като "нормално" в случая?
За мен бракът е брак, без значение дали е сключен през 1984 или 2012. И тогава жените са имали кариера и са си гледали децата - и сега. И тогава не е било лесно да си купиш апартамент или да храниш дете или изобщо да гледаш семейство. Според мен дори, е било трудно.
Единствената разлика (която може и да е основна) е, че тогава не са били такива лиготии, каквито са повечето 20-годишни сега.

Ти сама го каза в последното изречение. И аз попадам при сегашните 20-годишни, не че се имам за някаква уникална, ама повечето мои набори имат къде по-различни идеи за живота от мен. Те сега решават, че са студенти и си мислят, че идват едни безкрайни купони и надпивания. Не могат да се наживеят. Това е разликата, преди 20 години хората са били един, с едно разбиране за бракове и деца, а сега са с други. За това не е уместно да се дават примери от преди 20 години. На всичкото отгоре сега и разводите са много повече.

[LadyDi]

Ти сама го каза в последното изречение. И аз попадам при сегашните 20-годишни, не че се имам за някаква уникална, ама повечето мои набори имат къде по-различни идеи за живота от мен. Те сега решават, че са студенти и си мислят, че идват едни безкрайни купони и надпивания. Не могат да се наживеят. Това е разликата, преди 20 години хората са били един, с едно разбиране за бракове и деца, а сега са с други. За това не е уместно да се дават примери от преди 20 години. На всичкото отгоре сега и разводите са много повече.
Според мен е по-неуместно да се генерализират нещата. Защото ако за мен брак на 20 години не е рано, това е защото такива са ми разбиранията. За останалите, дето не са се наживели и не са си изпили допустимата квота алкохол и не знаят как да си изперат собствените гащи, сигурно е рано... Познавам и много девойки, които се омъжиха на по 20-21, но няма как да кажем дали им е било рано и дали браковете им ще са успешни след 20 години.

[3oPuTy]

За останалите, дето не са се наживели и не са си изпили допустимата квота алкохол и не знаят как да си изперат собствените гащи, сигурно е рано...

Това пък е най-голямата глупост,която можеше да прочета в темата ... :?

[LadyDi]

Това пък е най-голямата глупост,която можеше да прочета в темата ... :?
Не се и съмнявам. Като се има предвид колко е глупава цялата тема, какво си очаквала всъщност?

[marin4itu]

Според мен е по-неуместно да се генерализират нещата. Защото ако за мен брак на 20 години не е рано, това е защото такива са ми разбиранията. За останалите, дето не са се наживели и не са си изпили допустимата квота алкохол и не знаят как да си изперат собствените гащи, сигурно е рано... Познавам и много девойки, които се омъжиха на по 20-21, но няма как да кажем дали им е било рано и дали браковете им ще са успешни след 20 години.
Тука съм съгласна. Както и да е.. И аз съм за брака на 20-21 години.

[LadyDi]

Тука съм съгласна. Както и да е.. И аз съм за брака на 20-21 години.
Аз не съм ЗА брака на 20 години. Аз съм ЗА брака. Точка. На който, когато му е удобно :)

[mon4eto]

Какво значи да се ожениш/омъжиш? Ами просто е , да се вречеш във ВЕЧНА вярност и любов на човека за теб. Кога идва времето за сватба ? Ами за всеки е различно . Възраст за това няма. Дали на 19 , 20 или 50 все едно. За мен сватбата е нещо свято , с което не трябва да се прибързва. Този момент трябва да дойде тогава и двамата са готови за него , когато са поживяли достатъчно време заедно , за да знаят какво значи семеен живот и как човек трябва да се справя с него. Така че дали е нормално или не сватба на ранна възраст не мисля ,че това е въпрос , на който отговорът ще бъде еднозначен. Само едно ще кажа не прибързвайте с такива решения , защото човек трябва да е напълно готов за такава стъпка , за да няма после разведени и разбити сърца.

[LadyTerrible]

При всяка двойка е различно,но ако наистина си сигурна,че го обичаш и си готова за това - направи го.Възрастта не винаги е проблем,но трябва да вземеш в предвид,че животът е пред теб и трябва да имаш време да му отпуснеш края малко,млада си,няма лошо да се забавляваш.

[RaI4etO]

Лично за мен е рано. Особено ако няколко месеца след сватбата цъфне и бебе.
И за мен е рано...Преди е било друго - баба се е омъжила на 17,но беше с дядо 50 години...Не вярвам в толкова продължителната любов,а толкова искам да повярвам...

[SisiStrange]

Бих се омъжила на тази възраст. Сега съм на 19. Първо искам да поживеем заедно малко и после вече. Когато с някого си пасвате и обичате, не виждам какво е значението кога точно ще се подпишете.

[TheDevilInMe]

Бих се омъжила на тази възраст. Сега съм на 19. Първо искам да поживеем заедно малко и после вече. Когато с някого си пасвате и обичате, не виждам какво е значението кога точно ще се подпишете.

+1

Защо да не е нормално, с моя приятел си говорим на тази тема, аз съм почти на 20,а той е на 21, знам, че е моят човек, това е най-важното. :)

[planetula]

Брак чак след завършване на университет и намиране на (първа) стабилна работа. Преди това, за мен, е твърде рано.

[OnlyGirl]

Брак чак след завършване на университет и намиране на (първа) стабилна работа. Преди това, за мен, е твърде рано.

Точно.

[LadyDi]

Я ми дефинирайте първа стабилна работа, пък после ще направим малко математика :)

[valdesbg]

Лейди... сигурен съм че сега ще замълчат всички. Щото повечето не са имали работа изобщо, да не говорим за стабилна.

[SisiStrange]

Като ми каже някой за стабилна работа, ми става смешно. Нима смятате да родите всичките след 30? За да ви е стабилна една работа, трябва да имате стаж, в който да сте се доказали, да са видяли, че си струва да ви чакат 2-3 години майчинство. Трябва да имате опит от предна длъжност, обикновено доста смотана, за да ви вземат на въпросната стабилна работа въобще. Тук бих изключила програмистите, защото там може да се развие кариера даже без да сте си взели висше, ако ви иде от вътре и ви бива. За всичко останало трябва поне висше (приключва към 24, при някои с по-дълго следване и по-късно). То не е невъзможно де - това го казвам като човек, успял да се хване на въпросната първа работа по специалността по време на следването, но на повечето хора не им се отваря тая възможност.

Пък лоши неща стават. Никой, когато ви наема, не ви подава листче с доживотно обещание да не ви изрита след 2 месеца или, че организацията няма да фалира. А животът е кратък и е хубаво всичките му страни да вървят към развитие едновременно. И кариерата, и любовта, и семейството, и хобитата. Иначе се бъхтате напразно.

[justasmile]

Според мен е рано.. На тази възраст още сме си деца и не сме се наживели, за да получим всичките задължения и отговорности, които идват с едно семейство..

[Hayashi]

Нормално. Бракът не е чак толкова голяма работа. А ако не сте един за друг винаги можете да се разведете. Не е като да си народиш 3-4 деца.
Но аз лично себе си не се виждам омъжена в близките 2 години.

[SmilezZz]

За мен е нормално, особено ако обичам супер много този човек, заедно сме от супер дълго време и мога да твърдя, че е правилния за мен.

[LadyDi]

Като ми каже някой за стабилна работа, ми става смешно. Нима смятате да родите всичките след 30? За да ви е стабилна една работа, трябва да имате стаж, в който да сте се доказали, да са видяли, че си струва да ви чакат 2-3 години майчинство. Трябва да имате опит от предна длъжност, обикновено доста смотана, за да ви вземат на въпросната стабилна работа въобще. Тук бих изключила програмистите, защото там може да се развие кариера даже без да сте си взели висше, ако ви иде от вътре и ви бива. За всичко останало трябва поне висше (приключва към 24, при някои с по-дълго следване и по-късно). То не е невъзможно де - това го казвам като човек, успял да се хване на въпросната първа работа по специалността по време на следването, но на повечето хора не им се отваря тая възможност.

Пък лоши неща стават. Никой, когато ви наема, не ви подава листче с доживотно обещание да не ви изрита след 2 месеца или, че организацията няма да фалира. А животът е кратък и е хубаво всичките му страни да вървят към развитие едновременно. И кариерата, и любовта, и семейството, и хобитата. Иначе се бъхтате напразно.
Анджък, да си дойдем на думата :)

valdesbg, така е.

Сметката е, че на 24-25 се завършва висшето образование. Стаж - поне 4-5 годинки ви трябва. За да получавате добри пари за майчинство ви трябват 24 месеца (поне!) да сте работили на доходна работа. Вие си правете сметката как и кога евентуално ще започнете да работите за нужните пари.
Та освен ако не си намерите стабилна работа като секретарка някъде и не се омъжите по любов за някой богат господин, не ви виждам финансово стабилни за дете преди да навършите 30-32. Колкото и да е напреднала медицината, колкото и да виждате наоколо жени, които масово раждат след 30, тази възраст е вече късна за първо дете. И е трудно. По-трудно, отколкото докато си млад и глупав и не се впрягаш толкова при отглеждането.
Това за раждането. Колкото до брака... аз пак искам да вмъкна нещо - познавам и двойки, които се ожениха доста късно и браковете им не проработиха. Причината? Когато се ожениш по-млад, вероятността с партньора да се нагодите един към друг идеално е много по-голяма. По-възрастните хора имат вече изградени навици, които не са готови да жертват в името на любовта... хм, извинете, брака.
Това е и причината браковете на много от нашите родители и техните връстници да са успешни вече по 30 години.

[SuzanFletcher]

Брак чак след завършване на университет и намиране на (първа) стабилна работа. Преди това, за мен, е твърде рано.


Стабилна работа?
То е ясно,че всеки таи надежди,че след като завърши университета веднага ще започне работа,но на,България не е Америка!С вишисти е претъпкано.Да не мислиш,че всички изгарят от нетърпение да завършиш и да повикат точно теб на работа? Не се заблуждавай.Това ,че ще имаш висше образование не ти гарантира веднага след завършването да започнеш работа.Та, представям си те как се омъжваш 30,32,но не искаш да избързваш и с децата ,(както не искаше и със сватбата :D ) затова забременяваш на 34 ,раждаш на 35 ,а мъжът ти е вече "стабилно" :D възрастен на 38.Отглеждането на бебето е сложен процес за вас,затова не се и замисляте за второ в близките 2-3 години :D .Минава време,детето ви е вече на 5-6 годинки и решавате ,че е време да поработите за второ,но има един проблем- ти си вече в критическата,в предменопаузален период и втора бременност е твърде рискована,а и малко възможна.Нямате избор и се примирявате с положението.Минават още 5 годинки ,когато детето ви е вече на 10 години - жизнерадостно момченце в 4-ти клас,но бащата е вече на почти 50 години и е притеснен дали ще доживее да отгледа сина си поне до 18-20 години.
Колко е хубаво да се омъжиш на 30-32. :D

[SisiStrange]

^ Това пък беше малко пресилено. Майка ми ме е родила на 30 и нито тя е умряла преди да стана на 19, нито аз. То няма железни правила. Кой пък гарантира, че ще срещнете мъж, с когото искате да имате семейство преди 30? XD Всичко е въпрос на късмет и лични разбирания. Просто не съм съгласна, когато някой отбележи с показалката как е рано и първо трябвало да се нареди всичко останало, а това е на последно място.

[LadyDi]

SuzanFletcher, ти вече си много брутална :) Но го има и тоя момент, да. Да се надяваме, че девойката ще прибърза с бебенцето, след като се омъжи.

[LadyDi]

^ Това пък беше малко пресилено. Майка ми ме е родила на 30 и нито тя е умряла преди да стана на 19, нито аз. То няма железни правила. Кой пък гарантира, че ще срещнете мъж, с когото искате да имате семейство преди 30? XD Всичко е въпрос на късмет и лични разбирания. Просто не съм съгласна, когато някой отбележи с показалката как е рано и първо трябвало да се нареди всичко останало, а това е на последно място.
Да, много съм съгласна. Нещата трябва да се развиват едновременно, а не едното за сметка на другото.
Макар да не обичам да давам примери със себе си... аз се омъжих преди да съм завършила висшето си и преди да съм си намерила "стабилна" работа. Искрено се надявам брака ми да проработи и досега всичко е наред. Да, направих си стажа, който ми трябва, след известни "брачни" недоразумения (които са си нормални в началото на всеки брак), с мъжа ми вече сме се нагодили достатъчно добре един към друг, за да кажем, че сме готови да си имаме хлапе. За мен, всяко нещо дойде с времето си, без да ги подреждам по план-график. И сработва.

[3oPuTy]

Стабилна работа?
То е ясно,че всеки таи надежди,че след като завърши университета веднага ще започне работа,но на,България не е Америка!С вишисти е претъпкано.Да не мислиш,че всички изгарят от нетърпение да завършиш и да повикат точно теб на работа? Не се заблуждавай.Това ,че ще имаш висше образование не ти гарантира веднага след завършването да започнеш работа.Та, представям си те как се омъжваш 30,32,но не искаш да избързваш и с децата ,(както не искаше и със сватбата :D ) затова забременяваш на 34 ,раждаш на 35 ,а мъжът ти е вече "стабилно" :D възрастен на 38.Отглеждането на бебето е сложен процес за вас,затова не се и замисляте за второ в близките 2-3 години :D .Минава време,детето ви е вече на 5-6 годинки и решавате ,че е време да поработите за второ,но има един проблем- ти си вече в критическата,в предменопаузален период и втора бременност е твърде рискована,а и малко възможна.Нямате избор и се примирявате с положението.Минават още 5 годинки ,когато детето ви е вече на 10 години - жизнерадостно момченце в 4-ти клас,но бащата е вече на почти 50 години и е притеснен дали ще доживее да отгледа сина си поне до 18-20 години.
Колко е хубаво да се омъжиш на 30-32. :D

Ръсиш пъъълни глупости!!!
Аз съм първо и единствено дете.Майка ми е била на 36,когато ме е родила ... Имала е проблеми и за това е успяла да зачене едва тогава и то супер неочаквано.Когато бях 4 клас,а и по-голяма с баща ми к'во ли не сме правили,с майка ми също и ей ме нá!Вече съм на 21,те са ми живи и здрави (дано още дълго време) - нито са няк'ви старци,нито нищо.В отлична форма са си и двамата и като за капак са си здраво стъпили на краката,със стабилни доходи.Майка ми 10 години не работеше за да ме гледа,но и на 46 успя да си изкара един курс и сега да работи на добре платена длъжност.А сега,когато е на доооста годинки,дори началник я направиха ... Живи и здрави да са ми!
За сметка на това пък имам поне 5-6 приятели/познати,които са загубили един или и двамата си родители ... Лека им пръст на хората - починали са доста млади и определено не са успели да отгледат децата си до 18-20 годишна възраст ...
Това,че един човек роди на 20 (примерно) не означава,че ще доживее пълнолетието на децата си,а к'во остава и за внуците си.

[SuzanFletcher]

Божеее,не го взимайте толкова на сериозно.Никого не исках да обидя.Пошегувах се просто :D :D :D Сори!

[SisiStrange]

Да, много съм съгласна. Нещата трябва да се развиват едновременно, а не едното за сметка на другото.
Макар да не обичам да давам примери със себе си... аз се омъжих преди да съм завършила висшето си и преди да съм си намерила "стабилна" работа. Искрено се надявам брака ми да проработи и досега всичко е наред. Да, направих си стажа, който ми трябва, след известни "брачни" недоразумения (които са си нормални в началото на всеки брак), с мъжа ми вече сме се нагодили достатъчно добре един към друг, за да кажем, че сме готови да си имаме хлапе. За мен, всяко нещо дойде с времето си, без да ги подреждам по план-график. И сработва.
И аз гледам на нещата по този начин. Да, малко повече усилие се иска да направиш така, че хем да се развиваш кариерно, хем да си гледаш семейството, но си струва. Пък и аз се чудя като направиш някаква бляскава велика кариера от раз, но си нямаш ни мъж, ни някаква стабилност от друг род, кое му е толкова хубавото? Всеки прави всичко това с идеята да го сподели. Иначе големия праз, че изкарваш 2-3 хиляди месечна заплата. На вечеря все ще изядеш една порция.

[tattoobitch19]

Нормално, да.
Но и рано ;/
Зависи дали си абсолютно сигурна (помисли за плюсовете и минусите от ранния ви брак)
Но ти решаваш и единственото, с което мога да ти помогна в решението, е да кажа.. listen to your heart ;)

[SuzanFletcher]

И аз гледам на нещата по този начин. Да, малко повече усилие се иска да направиш така, че хем да се развиваш кариерно, хем да си гледаш семейството, но си струва. Пък и аз се чудя като направиш някаква бляскава велика кариера от раз, но си нямаш ни мъж, ни някаква стабилност от друг род, кое му е толкова хубавото? Всеки прави всичко това с идеята да го сподели. Иначе големия праз, че изкарваш 2-3 хиляди месечна заплата. На вечеря все ще изядеш една порция.

Сиси,тоооолкова си права.
За какво са ти много пари,когато няма с кого да ги споделиш...

[LadyDi]

Ръсиш пъъълни глупости!!!
Аз съм първо и единствено дете.Майка ми е била на 36,когато ме е родила ... Имала е проблеми и за това е успяла да зачене едва тогава и то супер неочаквано.
Има разлика между това да имаш проблем със зачеването и съзнателно да решиш да забременееш късно.
Не съм съгласна, че ръси пълни глупости, но пък като се замисля, за теб всичко, което не е според твоето виждане е пълни глупости :)

[3oPuTy]

Има разлика между това да имаш проблем със зачеването и съзнателно да решиш да забременееш късно.
Не съм съгласна, че ръси пълни глупости, но пък като се замисля, за теб всичко, което не е според твоето виждане е пълни глупости :)

Защо четеш избирателно?!
По-долу съм обяснила,защо казаното от нея са пълни глупости!!!
Ако някой станел баща след 35 щял да се чуди дали ще е жив,когато детето му стане на 18-20 години ... Е това си е ПЪЛНА простотия!!!Точно за това и споменах,че познавам хора,чиито родители са ги "създали" доста по-рано от моите и въпреки това не са доживели до пълнолетието им.
А иначе дадох моето семейство като пример за да види,че това по-горе си е малоумно ... Това,че майка ми е забременяла чак тогава го споменах,защото ако не бях щях да чета коментари от рода на "За вашите по-важна е била кариерата","Тия нормални ли са чак тогава да правят деца" и т.н. ... :) Достатъчно такива коментари съм чувала и за моите родители,и за родителите на приятели,които също късно са имали деца.

[BrokenInnocence]

На 23 съм... не мога да си се представя омъжена даже в момента, а какво остава за тогава като съм била на 20. За брака съм по принцип, но определено не ми се струва нормално млади момичета да тръгнат да се женят на по 20 години. И друг път съм я водила тая дискусия с приятели и явно нещо съм от тея момичета, които еманципацията са я взели много насериозно. На 23 искам да уча, искам да се развивам, искам да живея. Тепърва си завършвам магистратурата, тепърва кандидатствам за работа. Щях ли да мога да го правя ако се бях оженила на 20? Не. 'Щото брака не е само един документ с два подписа и после те заживели щастливо до края на дните си. Веднъж като се омъжиш просто приоритетите ти се променят дори да не си мислил, че така ще стане. Вече не си "ти", вече сте "вие", трябва да се съобразяваш и с другия човек, когато вземаш важни решения за живота си, защото си решила да споделиш живота си с него, сега вече имаш отговорности към другия човек, а ако има и деца кашата става страшна. Не можеш да си грабнеш нещицата и да тръгнеш в друг град, да не говорим за друга държава, на работа дори да имаш добри възможности там, защото партньора ти може да не може да дойде. Не знам... може аз да съм твърде свободен дух, но за мен да се вържеш на 20 години си е лудост. Но забелязах, че повечето девойки писали по темата още не са навършили 20, така че до известна степен е нормално да мислите, че ранния брак е супер възможността да имаш всичкo и от двата свята (личния и професионалния), за съжаление в мнозинството от случаите и то голяяяяяямото мнозинство, нещата се случват по малко по-различен начин.

P.S. Изобщо не могат да се сравняват нещата със сега и по времето на баба ви/майка ви/леля ви. Един брак може и да е брак и през 1980, и през 2012, но през 1980 целите им са били други, много малко са били жените, които са искали да градят кариера... ама истинска кариера, не да станат учителки или секретарки, което тогава си е било престижно за жена. Времената са били напълно различни, база за сравнение изобщо няма. Пък за времето на баба ви да не говорим.

[SuzanFletcher]

Защо четеш избирателно?!
По-долу съм обяснила,защо казаното от нея са пълни глупости!!!
Ако някой станел баща след 35 щял да се чуди дали ще е жив,когато детето му стане на 18-20 години ... Е това си е ПЪЛНА простотия!!!Точно за това и споменах,че познавам хора,чиито родители са ги "създали" доста по-рано от моите и въпреки това не са доживели до пълнолетието им.
А иначе дадох моето семейство като пример за да види,че това по-горе си е малоумно ... Това,че майка ми е забременяла чак тогава го споменах,защото ако не бях щях да чета коментари от рода на "За вашите по-важна е била кариерата","Тия нормални ли са чак тогава да правят деца" и т.н. ... :) Достатъчно такива коментари съм чувала и за моите родители,и за родителите на приятели,които също късно са имали деца.

Ти май още не си се усетила,че моят коментар беше поднесен ИРОНИЧНО.Продължаваш да твърдиш,че ръся глупости,въпреки че по-горе казах,че се шегувам.Не си схванала подтекста ;)
Пък и както ЛейдиДи каза,едно е да имаш проблемно забременяване,а друго съзнателно да решиш да забременееш късно,защото според мен никак не е желателно да родиш почти на 40.
И това,че при теб нещата са се получили,не гарантира на другите майки,че раждайки на 36 или 40,ще прегърнат здрави бебета!

[3oPuTy]

След като споменаваш случай подобен на моя и говориш за смърт - прости ми ама няма как да го приема като шега,както спомена по-горе!!!
И да ти кажа познавам доооста жени родили на около 33-37 години и всяка една от тях (за щастие) прегръща здраво бебе,че някои прегръщат и по две.

[SuzanFletcher]

Приемай го както искаш.В написаното си не съм конкретизирала смъртта,а женитбата на късна възраст.Залавяш се за несъщественото (в случая) и пропускаш същината на темата.И каквото и да казваш - не,36-37-40 годишната възраст не е препоръчителната за раждане на деца - с течение на времето броят на яйцеклетките в организма значително намалява,следователно овулцията не е редовна,от което пък следва,че забременяването на горните години и след тях е абсолютно труднопостижимо.Едно,че към 40-те здравето на жената е рисковано и възможността за спонтанен аборт е двойна,друго,че с времето матката губи еластичността си,ракритието на м.ш става по-трудно,от което следва,че самото раждане е по-трудно.Като толкова желаеш,чакай да станеш на 36-37-40 и се мъчи тогава да забременееш,но недей да ми обясняваш,че тези години са най-препоръчителните за бременност/раждане,защото съм абсолютен привърженик на биология и медицина и съм готова да споря. !

[3oPuTy]

Като толкова желаеш,чакай да станеш на 36-37-40 и се мъчи тогава да забременееш,но недей да ми обясняваш,че тези години са най-препоръчителните за бременност/раждане,защото съм абсолютен привърженик на биология и медицина и съм готова да споря. !

Я ми покажи къде точно съм казала,че искам да забременея на 35+ или къде твърдя,че "тези години са най-препоръчителните за бременност/раждане" ...

[SuzanFletcher]

АЗ: И това,че при теб нещата са се получили,не гарантира на другите майки,че раждайки на 36 или 40,ще прегърнат здрави бебета!



И да ти кажа познавам доооста жени родили на около 33-37 години и всяка една от тях (за щастие) прегръща здраво бебе,че някои прегръщат и по две.

Опита се да ми докажеш,че греша и че не представлява никакъв проблем да се ражда на късен етап.Този ти пост е достатъчен да си направя изводите какво подкрепяш и какво не.

[marin4itu]

'Щото брака не е само един документ с два подписа и после те заживели щастливо до края на дните си. Веднъж като се омъжиш просто приоритетите ти се променят дори да не си мислил, че така ще стане. Вече не си "ти", вече сте "вие", трябва да се съобразяваш и с другия човек, когато вземаш важни решения за живота си, защото си решила да споделиш живота си с него, сега вече имаш отговорности към другия човек, а ако има и деца кашата става страшна. Не можеш да си грабнеш нещицата и да тръгнеш в друг град, да не говорим за друга държава, на работа дори да имаш добри възможности там, защото партньора ти може да не може да дойде.

Тука малко не съм съгласна. Дори да нямаш брак, ами живееш с човек, с когото се обичате, пак няма "ти", ами сте "вие". Пак не можеш да се хванеш и да заминеш на майната си, ами споделяш живота си с него. И да, може да нямам 20 навършени години, но живея с човек, с когото искам да имам бъдеще. И пак се съобразявам с него, както и той с мен, и пак единия от двамата не би заминал, ако другият не го последва.

[3oPuTy]

Това,че познавам поне 6-7 жени,родили на тези години НЕ ОЗНАЧАВА,че го подкрепям!!!Споменах го,защото ти каза,че може да не прегръщат здрави бебета ...
Между другото за мен идеалната възраст за бебе е 25-27 години.
Мисля,че няма смисъл да продължаваме с тази тема,защото така изместваме въпроса на автор(кат)а.Разбира се винаги бих отговорила на ЛС ако има нещо неясно :)

[jghgh]

...

Огромно ДА.
Егоистът в мен проговаря ... винаги съм потръпвала пред идеята за ранен брак, защото предчувствам (чисто интуитивно), че ранният брак възпира човешкото развитие, капсулира душите, прави ги някак .. зависими един от друг. Сливаш се с другия - ставате "вие", не ти си като личност, а сте двамата като двойка.
Не знам защо, намирам тази сериозност за плашеща, въпреки че никога, ама никога не съм имала несериозна връзка, както и никога не съм се стремяла към "неангажиращи флиртове".
Просто ранният брак за мен означава да си толкова несигурен в себе си, че да се хванеш за някаква константа и да искаш да я развиваш. Не казвам, че това е лошо. В крайна сметка в живота няма лоши неща, правилни, грешни и т.н. Има избори.
За мен, за моята си колибка не е правилен изборът да се ожениш млад и зелен, да пропуснеш младостта като възможност за пълно отдаване на здравословен егоизъм.
Човекът, който се жени млад, за мен е човек, който не е жаден за нови хоризонти, за личен просперитет и някакви такива неща, за които е необходимо да си сам. Това не е нещо лошо, просто аз искам всичко, не мога да се задоволя само с брак, само с любов, с намирането на лично щастие. Аз съм от тея неспокойни души, които искат от всичко - и не говоря за големите пари, а за постигането на някакви върховни истини и т.н.
Не знам, но аз се чувствам толкова незавършена, неудовлетворена от себе си, понеже не съм преживяла нищо. Искам да се оженя когато се чувствам мъдра, преживяла много неща, силен характер & so on. А не такава, млада и зелена, и едната любов да ме топли - че се е намерил някой, дето ме харесва и такава.

Просто изначално чувствам ранният брак погрешен. Още повече че от психологическа гледна точка подобна любов е просто запълване на някакви дефицити.
Бих била ЗА само при абсолютна сигурност, че това е Човекът. Изглежда, не съм го срещнала. о.О
А не съм и предала детското мислене за Идеалният. Не желая с никого да се напасвам, да имам брачни недоразумения. Искам нещата да са толкова "един за друг", че да не се налагат подобни сивоти на ежедневието и пр.

[SuzanFletcher]

Това,че познавам поне 6-7 жени,родили на тези години НЕ ОЗНАЧАВА,че го подкрепям!!!Споменах го,защото ти каза,че може да не прегръщат здрави бебета ...
Между другото за мен идеалната възраст за бебе е 25-27 години.
Мисля,че няма смисъл да продължаваме с тази тема,защото така изместваме въпроса на автор(кат)а.Разбира се винаги бих отговорила на ЛС ако има нещо неясно :)

В началото разказваш как майка ти те е родила по-късно и въпреки това е нямало никакъв проблем,след това даваш примери с жени родили на по-късен етап без никакъв проблем,та даже прегръщали не по 1,а по 2 бебета.Какъв извод може да си направи човек>?! :)
И да,да спрем дотук.Отклонихме се от темата.ПИЙС! :)

[LadyDi]

@BrokenInnocence
@jghgh
Боже, девойки, представата ви за брака е ужасна! Не знам от къде ви идват такива идеи, но това са вече наистина глупости. Да се омъжиш не означава край на твоята личност. Аз като съм се омъжила да не съм спряла да се развивам? Дори напротив. Сега до мен има някой, който вярва в мен, в когото аз вярвам, и който ме подкрепя в начинанията. До мен има рамо, а не стена отпред. Бракът не е затвор! Бракът не трябва да бъде затвор и ако се почувствате така, когато се омъжите, значи сте направили грешния избор на човек.
Мога да говоря за себе си само, но след като направих тази стъпка, аз се чувствам дори по-завършена, по-самоуверена и фактът, че човекът ме харесва такава каквато съм ни най-малко не ме е спрял да се развивам до тази жена, която аз ще харесвам.

[dami666]

Ако си сигурна,че това е твоя човек-няма нищо лошо.Но трябва да си 100 процента сигурна,за да не последва и развод след няколко години,защото на тази възраст сме по лекомислени и слагаме хора на пиадестал,и после се ядосваме,че не оправдават очакванията ни.

[BrokenInnocence]

@BrokenInnocence
@jghgh
Боже, девойки, представата ви за брака е ужасна! Не знам от къде ви идват такива идеи, но това са вече наистина глупости. Да се омъжиш не означава край на твоята личност. Аз като съм се омъжила да не съм спряла да се развивам? Дори напротив. Сега до мен има някой, който вярва в мен, в когото аз вярвам, и който ме подкрепя в начинанията. До мен има рамо, а не стена отпред. Бракът не е затвор! Бракът не трябва да бъде затвор и ако се почувствате така, когато се омъжите, значи сте направили грешния избор на човек.
Мога да говоря за себе си само, но след като направих тази стъпка, аз се чувствам дори по-завършена, по-самоуверена и фактът, че човекът ме харесва такава каквато съм ни най-малко не ме е спрял да се развивам до тази жена, която аз ще харесвам.

Не съм казала, че щом се омъжи рано едно момиче, то това ще бъде нещастен брак. Брака може да си е супер щастлив, не виждам проблем. За мен брака е пречка в професионалното развитие, не пречка на щастието в личен план. Ти говориш и даваш за пример себе си. Аз говоря за мен, за моето развитие, за моя живот. Което ми напомня да вметна и, че ситуацията зависи и от степента на развитие, към която се стреми човек. Друго... много ясно, че човека до теб ще те подкрепя, обичате се и т.н. Но едната подкрепа не значи всичко, защото ако се замислиш нещата които описах в по-горния си пост може и да важат и все пак брака да е щастлив, едното не изключва другото. Просто както казах приоритетите се променят. Примерно... не знам какво учиш/работиш, но утре ти се обадят по телефона и ти кажат, че ти дават работата, за която цял живот си мечтала, с по-голяма заплата на месец отколкото можеш да изхарчиш, но трябва да заживееш в Лондон... или Париж... или Токио... трябва да седнеш, да поговориш със съпруга си, как ще се получат нещата, ще стане ли, няма ли, кое е по-важно. А на мен единствената ми пречка ще бъде, че нямам достатъчно голям куфар... и вярвам ще се съгласиш, че моето е по-лесно поправимо. Освен това ти може би ще решиш, че не си струва да заминеш, че предпочиташ да си с човека, който обичаш. Аз ще тръгна с широка усмивка. Виждаш ли разликата? В момента, в който се омъжиш други неща идват на преден план. Никъде не съм писала, че това = нещастен брак + развод.

За по-горния пост относно дългите сериозни връзки, които са си почти като брак. Права е колежката, понякога не е нужен документ, но за мен си е психическа бариера -> връзка=лесно е да си стегнеш багажа и да тръгнеш, 8-9 годишни връзки са се разпадали пред очите ми за по-малко от месец; брак=разправия си е, документи, адвокати, делене на имущество... А бе... друга история е.

[xoxi]

Аз лично не бих го направила, ако не сме живяли преди това заедно.
Ако се омъжвам за него, ще искам да знам всяка подробност за него, дали ще се спогаждаме 24/7 между 4 стени, какви дребни навици има, какво обича и какво не. Грижи ли се за дома си или оставя по-голямата част на човека, с когото живее.
Със сегашният ми приятел сме прекарвали по седмица-две заедно и нямам никакви забележки към него. Отделно, че в седмицата поне 2 дни преспиваме или в тях или в нас. Още преди да се запознаем (когато аз още събирах смелост да го направя), имах чувството, че това ще е най-доброто ми решение до сега. Не се излъгах.
И двамата виждаме бъдеще пред нас, и двамата сме сигурни в него и в нас. Не виждам защо да не се оженим след някоя и друга година.

[LadyDi]

Не съм казала, че щом се омъжи рано едно момиче, то това ще бъде нещастен брак. Брака може да си е супер щастлив, не виждам проблем. За мен брака е пречка в професионалното развитие, не пречка на щастието в личен план. Ти говориш и даваш за пример себе си. Аз говоря за мен, за моето развитие, за моя живот. Което ми напомня да вметна и, че ситуацията зависи и от степента на развитие, към която се стреми човек. Друго... много ясно, че човека до теб ще те подкрепя, обичате се и т.н. Но едната подкрепа не значи всичко, защото ако се замислиш нещата които описах в по-горния си пост може и да важат и все пак брака да е щастлив, едното не изключва другото. Просто както казах приоритетите се променят. Примерно... не знам какво учиш/работиш, но утре ти се обадят по телефона и ти кажат, че ти дават работата, за която цял живот си мечтала, с по-голяма заплата на месец отколкото можеш да изхарчиш, но трябва да заживееш в Лондон... или Париж... или Токио... трябва да седнеш, да поговориш със съпруга си, как ще се получат нещата, ще стане ли, няма ли, кое е по-важно. А на мен единствената ми пречка ще бъде, че нямам достатъчно голям куфар... и вярвам ще се съгласиш, че моето е по-лесно поправимо. Освен това ти може би ще решиш, че не си струва да заминеш, че предпочиташ да си с човека, който обичаш. Аз ще тръгна с широка усмивка. Виждаш ли разликата? В момента, в който се омъжиш други неща идват на преден план. Никъде не съм писала, че това = нещастен брак + развод.

За по-горния пост относно дългите сериозни връзки, които са си почти като брак. Права е колежката, понякога не е нужен документ, но за мен си е психическа бариера -> връзка=лесно е да си стегнеш багажа и да тръгнеш, 8-9 годишни връзки са се разпадали пред очите ми за по-малко от месец; брак=разправия си е, документи, адвокати, делене на имущество... А бе... друга история е.
В целия си пост веднъж не съм споменала нещастен брак. Говорех за свободата на личността, но явно не си ме разбрала добре. Не ме убеждавай, че понеже съм се омъжила, аз нямам същите стремежи да се развивам като теб. Откакто съм омъжена, завърших една магистратура, записах втора, изкарах курсове за професионална квалификация и какво ли не. Той не ми е попречил на професионалното развитие, дори напротив. За мен примерът ти с чужбина не е удачен, защото аз никога (и преди да се омъжа) не съм имала стремежи да работя навън, но това е друг въпрос. Всичко е индивидуално, така че не генерализирай нещата и не отричай брака на тази възраст тотално, само защото ти имаш психическото ограничение и представата, че това ще те зароби и цял живот ще служиш на друг, вместо на себе си.

[planetula]

BrokenInnocence и jghgh в общи линии са казали това, което мисля и аз. Обаче не смятам бракът за 'затвор', но един обвързан човек има повече отговорности, отколкото необвързан/в не легално обвързана връзка. Все пак за доста неща вече не се съобразяваш само със себе си, но и с поне още един човек.

Просто за мен за тези няколко години (19-24 да кажем) човек се променя много - нова среда, нови хора, започва да се интересува от нови неща, сблъсква се с нови проблеми и като цяло характера му малко или много се променя (понякога доста). На 19 можеш да си влюбен в един човек, но на 21 вече да сте твърде различни и да не можеш повече да си представиш бъдеще с него/нея.
Не си мисля, че веднага щом излезеш от университета с диплома в ръка всеки работодател ще те приеме с отворени обятия. Под стабилна работа имах предвид не нещо почасово/за сезон, а нещо, което да ти осигурява постоянен доход. Ако това е от значение, работила съм, но само лятото. В момента също работя. На 19 съм. За мен е важно да съм сигурна, че ще мога да си осигуря напълно самостоятелно прехраната за себе си. Още по-важна пък е тази за едно потенциално младо семейство. Все пак наеми, сметки и т.н. трябва да се плащат, няма да очаквам родителите ми да ми помагат.
В поста си не визирах конкретно България, тъй като заминавам да уча извън страната, интересувам се как стоят нещата там и най-вероятно ще остана там (или след време ще се преместя в друга, трета, държава, но на този етап не виждам бъдещето си отново тук).
Поне там, където отивам, системата е малко по-различна. Една идея по-лесно е да натрупаш поне минимален стаж по специалността си. Моята програма, примерно, предлага една година 'в индустрията', през която работиш и трупаш опит. Има и шанс след като завършиш да ти предложат работа. Знам, че в България е много по-трудно, но аз споделям личното си виждане, а не общи идеи.
Аз лично нямам проблем да родя на около 30, дори малко след това. Родителите ми също са изчакали да завършат, майка ми ме е родила на 28 и всичко е наред. Дори са ми споделяли колко трудно им е било на техни колеги едновременно да се грижат за дете и да учат за изпити.
Не казвам, че семейството е на последно място. Ако ме питате сега, бих искала да остана с приятеля си (за протокола: навършва 22 тази година) занапред, даже силно се надявам да стане така, но и двамата сме на мнение, че първо трябва да 'уредим' някои неща (образование, поне малко надежден доход) преди да пристъпим към по-сериозни действия. За нас в момента 'следващата крачка' е на есен да заживеем заедно, времето ще покаже какво ще се случи по-нататък.
В никакъв случай не осъждам тези, които ще решат/са решили/обмислят сериозно да сключат брак в началото на 20-те. Това е абсолютно личен избор и въпрос на нагласа и виждания (а понякога и на обстоятелства). Всеки е различен.

П.С. Ако съм пропуснала да адресирам въпрос или мнение, отправени към мен, ме подсетете и ще отговоря.

[BrokenInnocence]

Всичко е индивидуално, така че не генерализирай нещата и не отричай брака на тази възраст тотално, само защото ти имаш психическото ограничение и представата, че това ще те зароби и цял живот ще служиш на друг, вместо на себе си.

Ам, по същата логика ти недей да го представяш като супер опция само защото при теб са се получили добре нещата.

[LadyDi]

Ам, по същата логика ти недей да го представяш като супер опция само защото при теб са се получили добре нещата.
Аз не го представям като супер опция. Ако си направиш труд да изчетеш постовете ми назад, ще видиш, че аз просто подкрепям брака на всяка възраст, в която човек се почувства готов.
Но най-смешно е да се оправдава някой с това, че първо трябва да се направи кариера, стабилна работа и бла, бла.

[Hilary_]

За мен е рано .. особено в днешно време.

[planetula]

Аз не го представям като супер опция. Ако си направиш труд да изчетеш постовете ми назад, ще видиш, че аз просто подкрепям брака на всяка възраст, в която човек се почувства готов.
Но най-смешно е да се оправдава някой с това, че първо трябва да се направи кариера, стабилна работа и бла, бла.

Предполагам, че визираш мен? Просто според мен трябва да се положат някои основи преди да се направи семейство. Това, че ти не си на същото мнение, не прави моето 'смешно' или 'оправдание'. А и оправдание за какво? Кой кога е готов е строго индивидуално и си преценява сам за себе си.

[LadyDi]

Предполагам, че визираш мен? Просто според мен трябва да се положат някои основи преди да се направи семейство. Това, че ти не си на същото мнение, не прави моето 'смешно' или 'оправдание'. А и оправдание за какво? Кой кога е готов е строго индивидуално и си преценява сам за себе си.
Не визирах теб.
Визирах всички, които го твърдят.
Виж сега. От 100 страници насам повтарям, че това е строго индивидуално. Аз съм направила своя избор и съм доволна от него. Искрено се надявам и стискам палци всички да сте доволни с вашите избори.
НО! Това няма да ме накара да подкрепя тезата, че е необходимо "да си стъпя на краката и да знам, че мога да изкарвам прехраната за себе си", за да сключиш брак. И скоро ще се убедите, че не... не е възможно сам човек (а за жена е дори по-трудно) да се издържа. Мога да ви предложа пак да направим математика, но вие си знаете най-добре, затова ще се въздържа.

[planetula]

Не визирах теб.
Визирах всички, които го твърдят.
Виж сега. От 100 страници насам повтарям, че това е строго индивидуално. Аз съм направила своя избор и съм доволна от него. Искрено се надявам и стискам палци всички да сте доволни с вашите избори.
НО! Това няма да ме накара да подкрепя тезата, че е необходимо "да си стъпя на краката и да знам, че мога да изкарвам прехраната за себе си", за да сключиш брак. И скоро ще се убедите, че не... не е възможно сам човек (а за жена е дори по-трудно) да се издържа. Мога да ви предложа пак да направим математика, но вие си знаете най-добре, затова ще се въздържа.

Аз се радвам, че при теб се е получило. Дано и при нас да е така.
Това вече е доста по-сложна тема, но аз си имам едни конкретни виждания, и смятам, че една жена е напълно способна да бъде самостоятелна. Тъпото е, че рядко се получава и че има хиляда други обстоятелства, които могат да й попречат.

[LadyDi]

Като например факта работна заплата в съотношение със сметките? :) Вярвай ми, не е невъзможно, но е адски трудно. И ако нямаш мъж да ти помага, ще трябва да ти помагат мама и тате. На 30 години. Което е по-смешно и от ранния брак ;)

[jghgh]

Е, идеята за пълна финансова независимост и тогава брак и на мен ми е смешна. Нещата трябва да стават в движение, докато просперираш, жениш се и етц.
Това е коментар по тоя въпрос, а не конкретно по темата за ранния брак.

[anonymous708973]

Минава време,детето ви е вече на 5-6 годинки и решавате ,че е време да поработите за второ,но има един проблем- ти си вече в критическата,в предменопаузален период и втора бременност е твърде рискована,а и малко възможна.Нямате избор и се примирявате с положението.Минават още 5 годинки ,когато детето ви е вече на 10 години - жизнерадостно момченце в 4-ти клас,но бащата е вече на почти 50 години и е притеснен дали ще доживее да отгледа сина си поне до 18-20 години.
Колко е хубаво да се омъжиш на 30-32. :D

Точно.


Да се омъжиш не означава край на твоята личност. Аз като съм се омъжила да не съм спряла да се развивам? Дори напротив. Сега до мен има някой, който вярва в мен, в когото аз вярвам, и който ме подкрепя в начинанията. До мен има рамо, а не стена отпред. Бракът не е затвор! Бракът не трябва да бъде затвор и ако се почувствате така, когато се омъжите, значи сте направили грешния избор на човек.
Отново в десетката. Когато виждаш, че човекът до теб просперира, несъзнателно се опитваш да го догониш.

Адски против съм раждането на 30+. Майка ми ме е родила на 22, вероятно сега е малко раничко, но 25-6 ми звучи добра възраст. Ама... аз да съм в критическата, пък лапето да е в пубертет - мерси.

[AliceSw]

по принцип го намирам за нормално

обаче мисълта да се омъжа на мене ми вкарва само стрес, шок и ужас....на 22 съм, нямам намерение да се женя, но си оставям вратичка, ако се появи някъв човек, който да ми промени мнението за брака....

[marilyn]

Аз като цяло съм против брака... но особено ако става за 18-20 годишни хора... не е нормално! Живеем в 21ви век все пак. Аз съм на 19 и на тези години си гледам образованието, кандидатстване, изпити, междувременно гаджета, купони, забавление... и това е нормално на моята възраст... не е нормално да седна да раждам деца...

[SuzanFletcher]

Аз като цяло съм против брака... но особено ако става за 18-20 годишни хора... не е нормално! Живеем в 21ви век все пак. Аз съм на 19 и на тези години си гледам образованието, кандидатстване, изпити, междувременно гаджета, купони, забавление... и това е нормално на моята възраст... не е нормално да седна да раждам деца...

Къде пише,че трябва да раждаш на 19-20 или веднага като сключиш брак?Никой няма да те принуди да му раждаш деца,нито да приключиш образованието си.А и ако аз теб брака се сключва с единствената цел поколение,то представата ти за брака е твърде погрешна и ограничена.
Правилно си преценила за себе си,рано ти е за брак. ;)
So,ходи си по студентските купони,където по принцип се напивате до безумие,сменяй си гаджетата ,като носни кърпички ,и се забавлявай ;)

[marilyn]

Къде пише,че трябва да раждаш на 19-20 или веднага като сключиш брак?Никой няма да те принуди да му раждаш деца,нито да приключиш образованието си.А и ако аз теб брака се сключва с единствената цел поколение,то представата ти за брака е твърде погрешна и ограничена.
Правилно си преценила за себе си,рано ти е за брак. ;)
So,ходи си по студентските купони,където по принцип се напивате до безумие,сменяй си гаджетата ,като носни кърпички ,и се забавлявай ;)

И на 22-24 за мен пак е рано за деца. И не съм казала, че единствената ми представа за брак е създаването на поколение. Не съм съгласна, че на 18-20 си намерил точния човек, с който искаш да бъдеш и вече си готов да създаваш семейство.
И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално. Според мен тези които на 19 се хвърлят на дълбокото и се женят прекалено рано, после им се иска да са правили това, да си си живели живота... ама късно...

[LadyDi]

И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално.
Ой, ой, ой...

[SuzanFletcher]

И на 22-24 за мен пак е рано за деца. И не съм казала, че единствената ми представа за брак е създаването на поколение. Не съм съгласна, че на 18-20 си намерил точния човек, с който искаш да бъдеш и вече си готов да създаваш семейство.
И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално. Според мен тези които на 19 се хвърлят на дълбокото и се женят прекалено рано, после им се иска да са правили това, да си си живели живота... ама късно...

Уважавам мнението ти,че не подкрепяш ранния брак.Но тук не съм съгласна-Защо да не е възможно да си намерила човека за теб на 18-20?За любовта няма граници.Ами ако имаш сериозна връзка от 17-годишна и си вече на 20,опознала си достатъчно човека,сигурна си в него,защо това да не е човека за теб???И какво ,трябва да го зарежеш ,само защото си го срещнала и си се влюбила в него на 18-20 ,а не на 25???Това е абсолютна грешка.На 20 години трябва да си достатъчно зрял човек,за да си наясно с чувствата си.
Относно това за студентския живот,по принцип си права,само дето на мен лично никога не ми е било хоби да се напивам и да си сменям приятелите ,като носни кърпи ,всъщност мразя и шумните места.Аз се чувствам щастлива ,правейки далеч по-различни неща,но това е вече друг въпрос,въпрос на лични предпочитания.

[marilyn]

Уважавам мнението ти,че не подкрепяш ранния брак.Но тук не съм съгласна-Защо да не е възможно да си намерила човека за теб на 18-20?За любовта няма граници.Ами ако имаш сериозна връзка от 17-годишна и си вече на 20,опознала си достатъчно човека,сигурна си в него,защо това да не е човека за теб???И какво ,трябва да го зарежеш ,само защото си го срещнала и си се влюбила в него на 18-20 ,а не на 25???Това е абсолютна грешка.На 20 години трябва да си достатъчно зрял човек,за да си наясно с чувствата си.
Относно това за студентския живот,по принцип си права,само дето на мен лично никога не ми е било хоби да се напивам и да си сменям приятелите ,като носни кърпи ,всъщност мразя и шумните места.Аз се чувствам щастлива ,правейки далеч по-различни неща,но това е вече друг въпрос,въпрос на лични предпочитания.
Не е въпроса ако на тези години имаш сериозен приятел да го зарежеш ей така само защото сте на по 20... идеята е да пробвате, да си поживеете заедно, сами, да видите как ще се разбирате, идва и въпросът с какво ще се издържате и тн. И след това, след няколко годинки, като попораснете още малко ако още искате да сте заедно.. ок. И да не останете с впечатление, че единствената ми цел в живота е да си сменям гаджетата непрекъснато и да се напивам, просто го дадох като пример, защото според мен на 19-25 трябва човек да прави това, а не да се жени. Не искам като стана на 40 да си викам "защо не ходех по купони и не си живеех живота докато съм млада и ми приляга на годините."

[Furious?]

Еххх , силно подкрепям брака.Имаше едно момиче , за което бях готов да се оженя и на тази крехка възраст

[SuzanFletcher]

Не е въпроса ако на тези години имаш сериозен приятел да го зарежеш ей така само защото сте на по 20... идеята е да пробвате, да си поживеете заедно, сами, да видите как ще се разбирате, идва и въпросът с какво ще се издържате и тн. И след това, след няколко годинки, като попораснете още малко ако още искате да сте заедно.. ок. И да не останете с впечатление, че единствената ми цел в живота е да си сменям гаджетата непрекъснато и да се напивам, просто го дадох като пример, защото според мен на 19-25 трябва човек да прави това, а не да се жени. Не искам като стана на 40 да си викам "защо не ходех по купони и не си живеех живота докато съм млада и ми приляга на годините."


Аз също съм съгласна с това,преди да се ожениш ,да живееш известно време със своя човек (ако има как).
Чудя се ако ти сега си имаше сериозен приятел,когото обичаш, щеше ли да си така "жадна за живот"?Ако се влюбиш истински,съмнява ме да си така запленена от "студентския живот" както сега. :)

[SisiStrange]

Пф. На 19 съм и сериозно си казвам, че за мен безразборният секс, напиването до повръщане и беснеенето просто ей така да се намирам на работа, не са в представата ми за наживяване. Никога не съм обичала прекаления шум, повръщала съм след алкохол и също не ми допада. Безразборния секс ми е скучен и незадоволителен. Няма да ми липсва това, когато и да се омъжа. Ама да де, различни хора сме, имаме различни представи за какво е хубаво и си струва да се изживее. Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки. А личностното развитие е до човек. Има хора без никакви ограничения, които по цял ден блеят и тъпеят пред монитора, има и супер заети хора, които винаги ще намерят време да почетат и да се позанимават с хобитата си. Той няма да ме спре да уча, няма да ми попречи да си правя опитите, няма да ме заключи да не правя нищо, което ми е интересно. Ако вие сте с такива хора, жалко.

[SuzanFletcher]

Пф. На 19 съм и сериозно си казвам, че за мен безразборният секс, напиването до повръщане и беснеенето просто ей така да се намирам на работа, не са в представата ми за наживяване. Никога не съм обичала прекаления шум, повръщала съм след алкохол и също не ми допада. Безразборния секс ми е скучен и незадоволителен. Няма да ми липсва това, когато и да се омъжа. Ама да де, различни хора сме, имаме различни представи за какво е хубаво и си струва да се изживее. Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки. А личностното развитие е до човек. Има хора без никакви ограничения, които по цял ден блеят и тъпеят пред монитора, има и супер заети хора, които винаги ще намерят време да почетат и да се позанимават с хобитата си. Той няма да ме спре да уча, няма да ми попречи да си правя опитите, няма да ме заключи да не правя нищо, което ми е интересно. Ако вие сте с такива хора, жалко.


"Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки."

+++++++++++++Точно!
И аз не мисля,че някога ще ми липсва това да се напивам до безсъзнание и да бъда с различни момчета през час.За мен това не е геройство,а проява на слабост.Затова и попитах marilyn дали щеше да мисли по същия начин ,(желание за купони,напиване и гаджета),ако имаше човек до себе си,когото истински обича и цени.

[anonymous708973]

И на 22-24 за мен пак е рано за деца. И не съм казала, че единствената ми представа за брак е създаването на поколение. Не съм съгласна, че на 18-20 си намерил точния човек, с който искаш да бъдеш и вече си готов да създаваш семейство.
И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално. Според мен тези които на 19 се хвърлят на дълбокото и се женят прекалено рано, после им се иска да са правили това, да си си живели живота... ама късно...

Хм.
Много ми харесва с моя да отидем на бар, да се напием, размажем, да си "изживеем" вечерта на макс, да се натискаме като луди, едвам да се удържим да не се награбим на средата на дискотеката, след като да се приберем и да правим пиянски секс. И на сутринта да си гледаме киселите махмурлийски физиономии. Това е сладко. Това е живеене. Не са ми необходими много на брой момчета. Вече знам какво търся.

[Sh@d0w]

Според мен няма точна възраст, що се отнася до женене или за живеене заедно, всичко е до това дали и двамата са готови и колко го искат. Не го ли иска някой от двамата, винаги ще се намерят оправдания.

[DisappointedDreamer]

Хм.
Много ми харесва с моя да отидем на бар, да се напием, размажем, да си "изживеем" вечерта на макс, да се натискаме като луди, едвам да се удържим да не се награбим на средата на дискотеката, след като да се приберем и да правим пиянски секс. И на сутринта да си гледаме киселите махмурлийски физиономии. Това е сладко. Това е живеене. Не са ми необходими много на брой момчета. Вече знам какво търся.

На мен пък това ми е ужасно противно. Ще си пропилявам времето пиейки и мотаейки се по дискотеките, защото видиш ли това означавало да "живееш". Нищо лично. Предпочитам да обикалям различни страни, да работя, да уча, да научам, да се развивам, а не да се затворя в някоя дискотека, напивайки се до козирката. Няма нищо приятно, нито хубаво в напиването. Колкото до това, че гледането на маймурлийските ви физиономии е сладко - да. Ама сладко е и да ходите да пазарувате заедно, карайки се каква тоалетна хартия да купите, или пък да си легнете, и шеговито да подръпвате завивките от другия, или пък да чукате на вратата на тоалетната, докато другия се къпе, защото много ви се пикае. Мхм.
Подкрепям Сисито. Ако съм с даден човек, ако мисля че той е подходящ няма да му мисля много, много и след няколко години съвместно съжителство бих се омъжила за него. Ама все си мисля, че на толкоз години няма да намеря подходящия.

[SuzanFletcher]

Абе ^ хораааа, вие за ирония не сте ли чували,бе ,лелееее..... :lol: :lol: :lol: (rofl)
Коментарът на ПинкПантер е написан с ирония.Как е възможно да гледате толкова повърхностно :X

[LadyDi]

Между другото, малко офтопик, но искам да вмъкна, че темата се оказа мноооого интересна. Радвам се да видя, че голям брой девойки (и някой друг occasional младеж) са про-брака, дори на по-ранна възраст. Това е хубава, защото при брачната институция напоследък се наблюдава сериозен спад. В смисъл, двойките предпочитат да живеят заедно, на семейни начала, дори и след като са създали дете. Вероятно това им носи илюзорната представа, че ангажиментите един към друг не са толкова задължителни и свободата може да бъде по-лесно постигната... Което за мен си е грешно мислене.
Offtopic closed. Thank you. :)

[SuzanFletcher]

Между другото, малко офтопик, но искам да вмъкна, че темата се оказа мноооого интересна. Радвам се да видя, че голям брой девойки (и някой друг occasional младеж) са про-брака, дори на по-ранна възраст. Това е хубава, защото при брачната институция напоследък се наблюдава сериозен спад. В смисъл, двойките предпочитат да живеят заедно, на семейни начала, дори и след като са създали дете. Вероятно това им носи илюзорната представа, че ангажиментите един към друг не са толкова задължителни и свободата може да бъде по-лесно постигната... Което за мен си е грешно мислене.



И аз само да вмъкна нещо- понеже казах,че подкрепям ,ако има как двойката да живее известно време на семейни начала,нямах предвид да живеят дълго време,да имат деца,та чак тогава да сключат брак.Съгласна съм да живеем една/две години и тогава да сключим брак.Но Не подкрепям никак това да имаме деца,а все още да нямаме брак-не ми се струва правилно и НЕ го одобрявам.

[LadyDi]

Съжителството преди брака е съвсем различно от съжителството вместо брака :)
Ние живяхме заедно 9 месеца преди да се оженим. Но историята при нас е по-различна.

[SuzanFletcher]

Съжителството преди брака е съвсем различно от съжителството вместо брака :)


Едит.Права си.

[LadyDi]

Ще ми е интересно да чуя примери :)
В какъв смисъл примери?

[SuzanFletcher]

В какъв смисъл примери?

Разбрах по друг начин въпроса ти .Сега ми е ясно.И,да,права си. :)
Може ли да те попитам няколко въпроса,понеже каза,че си омъжена?
Или тук не му е мястото? :)

[LadyDi]

Разбрах по друг начин въпроса ти .Сега ми е ясно.И,да,права си. :)
Може ли да те попитам няколко въпроса,понеже каза,че си омъжена?
Или тук не му е мястото? :)
Предпочитам да ме попиташ на ЛС.

[SuzanFletcher]

окей :)

[babity]

Аз съм на 20 и в момента не бих се омъжила за нищо на света. Аз дори не искам да се обвързвам като да имам приятел, за брак да не говорим. Сега съм пълен самогъзник и така си се харесвам. Живяла съм си детството до доста късно и заникъде не бързам. Тепърва имам тоооолкова да гледам от света. А един от най - големите ми стахове е, че може да срещна някой подходящ преди да съм се нагледала. Като цяло за мен брака не е синоним на любов. Изключително гледам на него като връзване на коня преди да започнеш да инвестираш в жилище и деца.

[error92]

seems legit ! :D

[AnzaRe]

Възможно е,но много малко хора се срещат с този фактор.
Ако и двамата са на толкова и желаят и говорят за това,това означава,че връзката им е изключително добра :)

[DisappointedDreamer]

Абе ^ хораааа, вие за ирония не сте ли чували,бе ,лелееее..... :lol: :lol: :lol: (rofl)
Коментарът на ПинкПантер е написан с ирония.Как е възможно да гледате толкова повърхностно :X

Ирония дръшки.

[SuzanFletcher]

Ирония дръшки.

Задръж си дръЖките и си използвай мозъка!
Ако си беше направила труда да прочетеш предните мнения на ПинкПантерчето,щеше да се увериш ,че си сгрешила,ама на,то и затова се иска ум. :lol:

[DisappointedDreamer]

Уау, казва го потребител с 34 мнения, регистриран вчера. Айде моля ти се...
И дръШки ще си го пиша, пък.

[valdesbg]

Сюзанче - ти адвокат ли си на пантерката? Отделно че аз съм склонен да повярвам че пантерата е искрена... доколкото я познавам.

[SuzanFletcher]

DisappointedDreamer, Може да съм с 34 мнения ,но със сигурност съм по-добре от теб по Български език.Ха,ми пиши си "дръшки",то ти приляга :lol:

[DisappointedDreamer]

Ми, 7 години зад граница, без учене на какъвто и да е било български език, наистина ми се отразяват ужасно. Хуу, съди ме. 'Наиш ли колко ми пука? Зеро.

Отдруга страна, това че отбягваш зададените ти въпроси не говори въобще хубаво за теб.

[marin4itu]

Това, което мисля, че се каза Пантерката в поста си, е че може да се забавлява и да живее с приятеля си. Не е нужно да е сама, че да се наживее.

[anonymous708973]

Това, което мисля, че се каза Пантерката в поста си, е че може да се забавлява и да живее с приятеля си. Не е нужно да е сама, че да се наживее.

А, един човек да е разбрал.


Ще си пропилявам времето пиейки и мотаейки се по дискотеките, защото видиш ли това означавало да "живееш". Нищо лично. Предпочитам да обикалям различни страни, да работя, да уча, да научам, да се развивам, а не да се затворя в някоя дискотека, напивайки се до козирката. Няма нищо приятно, нито хубаво в напиването. Колкото до това, че гледането на маймурлийските ви физиономии е сладко - да. Ама сладко е и да ходите да пазарувате заедно, карайки се каква тоалетна хартия да купите, или пък да си легнете, и шеговито да подръпвате завивките от другия, или пък да чукате на вратата на тоалетната, докато другия се къпе, защото много ви се пикае.

Аз къде съм казала, че не предпочитам да обикалям страни, да уча и да се развивам? Или пък че не му дърпам завивката или не се шмугвам при него в банята докато се къпе? Къде казах, че всичко, което правим, е да се напиваме заедно?

Имах предвид точно това, което Марианчето каза - мога да се забавлявам страхотно и с приятеля си. Предпочитам да съм с него на дискотека отколкото в женска компания.

[bloodyF]

На мен пък това ми е ужасно противно. Ще си пропилявам времето пиейки и мотаейки се по дискотеките, защото видиш ли това означавало да "живееш". Нищо лично. Предпочитам да обикалям различни страни, да работя, да уча, да научам, да се развивам, а не да се затворя в някоя дискотека, напивайки се до козирката. Няма нищо приятно, нито хубаво в напиването. Колкото до това, че гледането на маймурлийските ви физиономии е сладко - да. Ама сладко е и да ходите да пазарувате заедно, карайки се каква тоалетна хартия да купите, или пък да си легнете, и шеговито да подръпвате завивките от другия, или пък да чукате на вратата на тоалетната, докато другия се къпе, защото много ви се пикае. Мхм.
ю
тия неща са сладки, ама за една вечер на седмица или по-рядко няма нищо лошо да излизате на бар, да пиете, да правите секс, докато сте пийнали и такива работи
останалите работи за ученето,работенето и пътуванията го имаш и на 17, и на 67-дискотеките-не
и сладко е да пазарувате заедно и блябля, обаче колко от хората тук биха го практикували реално , освен ако не живеят заедно? почти никой.

[SisiStrange]

Говорите сякаш всички обичат точно тоя тип забавление. И двамата с моя не си падаме по дискотеки. Пийвали сме по малко, не до напиване. Той дори не обича алкохол. Май е хубаво, че сме се намерили, щото като гледам няма много други от нашия вид.

[mariqangelova]

Хм.
Много ми харесва с моя да отидем на бар, да се напием, размажем, да си "изживеем" вечерта на макс, да се натискаме като луди, едвам да се удържим да не се награбим на средата на дискотеката, след като да се приберем и да правим пиянски секс. И на сутринта да си гледаме киселите махмурлийски физиономии. Това е сладко. Това е живеене. Не са ми необходими много на брой момчета. Вече знам какво търся.

Ужааааааааааааас.Струва ми се потресаващо с любимия човек да се напием по този начин,каму ли пък да ми изглежда сладко да си гледаме "махмурлийските физиономии"-нищо сладко не намирам в това-напротив.
Ужасно грозно е да видиш как по улицата се влачи пияно момиче-тотална излагация.
Да "живея" по този начин-Не,благодаря!

По темата:Ако 2-ма души се обичат и се чувстват готови за женитба на тази възраст,не виждам проблем.

[jghgh]

Е, всеки си намира щастието бе, хора.
Не всички са супер романтични и "сладки" по обществен стандарт.
Щом и двамата са луди и страстни, и се кефят на това, нека го правят.
Представи си че той не търси сладка романтичка, нито тя търси спокойна връзка?


//винаги тря'а се намеся, когато някой е неравостойно нападан! :Д

[Colouring]

Струва ми се хубаво, но доста рисковано, поне за мен. Ще се радвам наистина да намеря човека, с когото искам да прекарам живота си, по-рано, но може би ще ме е страх да прекрача тази сериозна граница и да сключа брак. И все пак пред мен имам много добри примери, които показват, че неща като тези са възможни. Вуйна ми, примерно, се е омъжила на 19 и тогава е родила първото си дете.
Относно изказванията от рода 'искам да се наживея' - еми, хора, за мен да живея истински и да се НАЖИВЕЯ означава да създада истинско семейство, да имам деца и да се наслаждавам на всеки един ден.
Като цяло съм ЗА брака. Един плюс при създаването на деца при по-ранна възраст е, че различията на поколенията няма да важат толкова. Да, зависи си от човека, но от личен опит знам, че възрастта има значение. Майка ми ме е родила доста късно и това в доста от случайте създава една граница, която е непреодолима, просто защото конфликтът на поколенията не може да се изкорени. Винаги съм искала да съм една сравнително млада майка, струва ми се, че нещата биха били различни, отношенията биха били различни.

[marin4itu]

Както имаше в Фейсбук една снимка с Шрек и отдолу надпис, че трябва да намериш същия изрод като теб...

[DisappointedDreamer]

тия неща са сладки, ама за една вечер на седмица или по-рядко няма нищо лошо да излизате на бар, да пиете, да правите секс, докато сте пийнали и такива работи


Така е. Ама пиенето да ти е 24/7 и всевишна цел в живота.. Нъц.



Имах предвид точно това, което Марианчето каза - мога да се забавлявам страхотно и с приятеля си. Предпочитам да съм с него на дискотека отколкото в женска компания.

Да, щот ние точно това обсъждахме - с кой предпочитаме да се туткаме до дискотеката. Тц.

[anonymous708973]

Ама кой каза, че пиенето е 24/7 о.О

[SisiStrange]

Крайностите са запазена марка за кой да е форум.

[GreenFairy]

Според мен е най-добре 24-25 защото вече си малко повече към "порасналите" :D Живот и здраве си завършил образованието си и навлизаш в живота с пълна сила. А какво по-хубаво от това да навлезеш и в семейния живот по същото време. Това разбира се е идеалният вариант за мен, но ако приятелят ми ми предложи още днес ще приема без въобще да се колебая :)

[heartlesandfreaky]

Като цяло не съм привърженик на браковете, но ако реша да се женя ми се иска да си поживея преди това, така че.. раничко ми се струва ;д

[Aeternal]

За мен брака е отживелица, ритуал от миналото.

[Joc]

аз искам се женя вече ама за китито, ама тя не е готова, пък и няма ме иска, така че няма се женя. кур за вас.

[mariqangelova]

аз искам се женя вече ама за китито, ама тя не е готова, пък и няма ме иска, така че няма се женя. кур за вас.

Иди на психиатър!

[kalito126]

Според мен е най-добре 24-25 защото вече си малко повече към "порасналите" :D Живот и здраве си завършил образованието си и навлизаш в живота с пълна сила.

+1 Преди това ще е малко раничко. :?

[bloodyred]

Много зависи. От самото момиче, от момчето, от това колко време са били заедно. Като цяло предпочитам лично за себе си да се омъжа на около 25-26 там някъде.. на 19 е прекалено рано.. на 22-23 вече е по-приемливо, но пак казвам, че много зависи.

[iakatamacka]

Не е нормално според мен. На 19-20 мислиш по един начин, на 25-30 по друг. Гаранция ще се разведете много скоро.

[пAteNцЕ]

Зависи,но според мен е раничко. Точно такива бракове,започнати на млади години се развалят рано.Изчакай малко,виж свят,поживей си още малко свободно и след това разсъждавай кое как да е :)

[Zaharinka]

И аз като LadyDi подкрепям като цяло идеята за брака.Да на 19 съм,но съм с ясни цели какво искам и как евентуално това би се получило.Имам чувството,че някои съфорумници са изгледали доста американски филми и видиш ли веднага щом завършат бакалавър ги взимат на супер престижната работа с многото пари и разбир`ш ли това било кариерно развитие..ха-ха-ха само мога да кажа.Колко хляб трябва да изяде човек докато стане това,за което тук се говори.Естествено,ако не си някой късметлия нещата да ти се случват веднага.Аз лично с моите виждания искам докато уча,да си живея с моя приятел и някой ден да встъпим в законен брак пред бог и пред обществото.Едно,че ми е ужасна идеята на извънбрачно дете и аз не знам защо,друго,че бракът е показен за това,че си сериозен,обмислящ и достатъчно пораснал за да предприемеш тази крачка.Бракът е законно обвързване на две човешки същества,на две съдби,два характера,два живота.Те трябва да живеят заедно,да поемат заедно отговорности.Възможно ли е всичко това без формалностите на брака?Съпрузите живеят заедно,споделят радостта от хубавите моменти и се подкрепят взаимно в лошите.И това съвсем не означава,че бракът се явява спирачка за личностно и професионално развитие.Да се мисли за бракът като документ,с който животът ви приключва е меко казано доста тъпичко..Много мой познати са на 20-25 и са встъпили в брак,някои си имат бебета дори,но това не им е попречило по никакъв начин да си продължат образованието или да се развиват на работното си място.. :]]]

[mechone]

Според мен не е нормално, та тя е още тийн.

[SuzanFletcher]

Не е нормално според мен. На 19-20 мислиш по един начин, на 25-30 по друг. Гаранция ще се разведете много скоро.


Поне влагайте малко логика,докато изразявате мнение!
По твоята логика, не се омъжвай и на 30,ти на 40 ще мислиш по друг начин.... (facepam)=--,но какво общо
има това с чувствата?Според теб ,ако ти се омъжиш на 25,на 35-40 "ще мислиш
по друг начин" и вече няма да обичаш съпруга си ? В такъв случай не се
омъжвай изобщо!

На 20 години може да си променяш мнението ,както можеш да го променяш по всяко
време ,когато нещо или някой те разочарова,но не можеш да си промениш е така 20 -годишния изграден характер.

И към теб и към пAteNцЕ:

Ограничено ,повърхностно и наивно е да твърдите,че ранните бракове водят до развод.
На вас какво ви гарантира,че омъжвайки се на 25,няма да се стигне до такъв?

[LadyDi]

Аз искам да попитам тия дето твърдят, че ранните бракове водят до неминуем развод - колко е лимита на брачния живот, който давате?
4-5 години?

[kalpazanka]

Бракът е законно обвързване на две човешки същества,на две съдби,два характера,два живота.Те трябва да живеят заедно,да поемат заедно отговорности.

Като цяло мнението ти ми звучи твърде розово, наивно и захаросано /без да се обиждаш/, но като видях ТРЯБВА, издивях.
Значи, ако го няма този лист хартия, са несериозни? А за разведените какво ще кажеш?

[jghgh]

В днешно време има толкова негативни статистики. В Космо (а това списание не го уважавам, но все пак) пишеше че браковете в Бг в наши дни траят средно по 5 години и много хора се развеждат. Не е обнадеждаващо. Ставаме малко като западняците, дето и те така, рядко си остаряват заедно.
На какво ли се дължи това? Забързан живот, невъзможност да обичаме, егоизъм, страх от обвързване/нараняване?
Аз за себе си знам, че не искам да се обвързвам, сякаш не искам и да се влюбвам, и безумно ме е страх, че обвързването е затвор. Не знам защо възприемам така нещата. Може би искам да се налудувам с приятели и приемам, че един приятел би ми пречил да съм пълен егоист, и да съм само аз, аз, аз, без "ние", "ама ревнувам", да смесвам нещата и да правя някого част от живота ми 0.0
Не знам къде съм се повредила, когато преди това ми е било мечта, но сега не се чувствам така.

[LadyDi]

Като цяло мнението ти ми звучи твърде розово, наивно и захаросано /без да се обиждаш/, но като видях ТРЯБВА, издивях.
Значи, ако го няма този лист хартия, са несериозни? А за разведените какво ще кажеш?
Калпазанчеееееее :)
Нека аз я защитя, защото ми се струва, че тя ще се обърка.
Идеята за брак е строго индивидуална. Когато го искаш, когато изпитваш вътрешната необходимост да обвържеш живота си официално (според нечии разбирания), тогава става трябва. Това опира до възпитание, начин на мислене, начин на възприемане на нещата.
Лично за мен, когато избрах човекът, с когото исках да живея, на когото исках да родя деца и с когото да си споделям всичко (знам, звучи захаросано, но... е, и на мен ми се иска романтика), аз трябваше да се омъжа. За мен това не е било опция - никога не съм искала да живея на семейни начала и да си имаме детенце така. Когато обичах, аз трябваше да живея с него и трябваше да се омъжа за него.
Пак ти казвам - това е вътрешна убеденост, а не някакво универсално правило.

[kalpazanka]

^Пак се връщаме на въпроса какъв е психопрофила на разведения. :D (Нали встъпилият в брак е сериозен, трябва да носи отговорности...) Макар че отговорности могат да се носят и без хартия, но това е друга тема. Излиза, че съжителстващите по 10 години на семейни начала са безотговорни, така ли? Самотните майки- също.

[SisiStrange]

О, спорът относно женени и живеещи на семейни начела, беснееше диво по едно време в БГ мама. И аз мисля, че е до лично усещане. Аз имам желание да се омъжа. Не, че хартията с подпис ще направи различни нещата на практика. Лично за мен биха били различни. Като усещане.

[LadyDi]

^Пак се връщаме на въпроса какъв е психопрофила на разведения. :D (Нали встъпилият в брак е сериозен, трябва да носи отговорности...) Макар че отговорности могат да се носят и без хартия, но това е друга тема. Излиза, че съжителстващите по 10 години на семейни начала са безотговорни, така ли? Самотните майки- също.
Аз такова нещо не съм споменавала. Засегнах само частта с личната убеденост за сключване на брак. Но ако държиш да задъблаеш точно по тази тема, ще ти отговоря.
Не, съжителстващите на семейни начала не са безотговорни. Всяко обвързване (било то официално пред държавата или лично между вас двамата) си носи отговорност и то си зависи от теб дали ще я поемеш. Самотните майки, според мен, са поели много по-голяма отговорност от сключилите брак или живеещите на семейни начала.
А за да се разведеш се иска още повече способност да поемаш отговорност, особено ако между вас има и деца.
Много е различно, калпазанке, за всеки човек. Мога да говоря единствено за себе си. Не мисля, че бих гледала по-несериозно на връзката ни, ако липсваше брачното свидетелство. Но лично за себе си, според моето си светоусещане, аз избирам брака. Искам подпис. Не защото това ще го завърже за мен и така ще го накарам да носи отговорност за мен и за децата ми. А защото исках да покажа на останалите, че го обичам и че съм го избрала и исках да го покажа точно по този начин.

[kalpazanka]

Аз такова нещо не съм споменавала. Засегнах само частта с личната убеденост за сключване на брак. Но ако държиш да задъблаеш точно по тази тема, ще ти отговоря.
Не, съжителстващите на семейни начала не са безотговорни. Всяко обвързване (било то официално пред държавата или лично между вас двамата) си носи отговорност и то си зависи от теб дали ще я поемеш. Самотните майки, според мен, са поели много по-голяма отговорност от сключилите брак или живеещите на семейни начала.

Ей това същото имах предвид, като контрирах захаросания пост. ;)

[anonymous708973]

Лично за мен, когато избрах човекът, с когото исках да живея, на когото исках да родя деца и с когото да си споделям всичко (знам, звучи захаросано, но... е, и на мен ми се иска романтика), аз трябваше да се омъжа. За мен това не е било опция - никога не съм искала да живея на семейни начала и да си имаме детенце така. Когато обичах, аз трябваше да живея с него и трябваше да се омъжа за него.
Пак ти казвам - това е вътрешна убеденост, а не някакво универсално правило.


Много е различно, калпазанке, за всеки човек. Мога да говоря единствено за себе си. Не мисля, че бих гледала по-несериозно на връзката ни, ако липсваше брачното свидетелство. Но лично за себе си, според моето си светоусещане, аз избирам брака. Искам подпис. Не защото това ще го завърже за мен и така ще го накарам да носи отговорност за мен и за децата ми. А защото исках да покажа на останалите, че го обичам и че съм го избрала и исках да го покажа точно по този начин.

Трогна ме. Много.

Калпазанке, ако не е много нагло, с твоя мъж планирате ли сватба или предпочитате по друг начин?

[kalpazanka]

^ Не е много нагло :) Даже преди малко писах в темата за сватбени рокли и прически в Козметика, че засега нямаме излишни 5 бона. :) (И не ни се виси със заеми :) ) Задоволяваме се със съвместно съжителство :)

[SuzanFletcher]

^ Не е много нагло :) Даже преди малко писах в темата за сватбени рокли и прически в Козметика, че засега нямаме излишни 5 бона. :) (И не ни се виси със заеми :) ) Задоволяваме се със съвместно съжителство :)


Ако няма да е твърде нагло да попитам как решихте да преминете към съвместното съжителство?
Плащате ли наем или жилището си е ваше?
Имате ли брак?
Ако въпросите са прекалено лични може да не отговаряш,разбира се :)

[LadyDi]

Хайдеее, калпазанка на горещия стол!!!
Давайте, давайте, аз минах по тоя път :lol:

[kalpazanka]

Ако няма да е твърде нагло да попитам как решихте да преминете към съвместното съжителство?
Плащате ли наем или жилището си е ваше?
Имате ли брак?
Ако въпросите са прекалено лични може да не отговаряш,разбира се :)

Ако имахме брак, щях ли да гледам рокли и прически?!
Под наем сме.
Ми... лесно стана. Почти от само себе си се наредиха нещата. :)

LadyDi, злорадстваш май. :)

[LadyDi]

Мхм :-)

[SuzanFletcher]

Хайдеее, калпазанка на горещия стол!!!
Давайте, давайте, аз минах по тоя път :lol:


Не знам как да го разбирам този твой пост.
Когато реших да те попитам на лично някои въпроси,каза че не е проблем за теб.Явно не е било така.


калпазанка,благодаря за отговорите :)

[LadyDi]

Не знам как да го разбирам този твой пост.
Когато реших да те попитам на лично някои въпроси,каза че не е проблем за теб.Явно не е било така.
Душице, изобщо не съм говорила за теб. Говорех за една тема в раздел "Кофата" - Горещия стол. Когато ме сложиха на него, отговарях основно на въпроси за брака. И сега гледам, че нападат калпазанката с тия въпроси (не си само ти). С това беше свързана шегата, не с това, което си ме питала :)

[SuzanFletcher]

Душице, изобщо не съм говорила за теб. Говорех за една тема в раздел "Кофата" - Горещия стол. Когато ме сложиха на него, отговарях основно на въпроси за брака. И сега гледам, че нападат калпазанката с тия въпроси (не си само ти). С това беше свързана шегата, не с това, което си ме питала :)

Погрешно съм разбрала ,прощавай :)

[rockandroll]

ти си пенсия

[LadyDi]

ти си пенсия
А ти си келеш

[DisturbiaV]

Не ми се искаше да пиша в темата,защото отстрани звучи странно и тъпо,но....От 13 годишна съм с моето си момче и неусетно станаха 4 години и половина.Всичко сме си изживели заедно.По цял ден сме неразделни,а разделим ли се веднага почваме да си пишем или сме залепени по телефона и колкото повече сме заедно толкова не може да ни раздели човек.На 18-тия ми рожден ден ми предложи брак като преди това се шегувахме.И въпреки това не че е рано,но сме си казали ще поживеем заедно и ще си изчакаме.Няма за къде да бързаме.Живот и здраве след 2 години да речем,когато съм на 20 защо не?Като съм го срещнала ще си го взема :Д Разбирам мнението надругите че е рано,но аз сякаш доста рано изживях срещането на човекът,който искам да е до мен и не мисля,че толкова време е малко.Повечето тиинове не са го изживяли и мисленето им е различно и моето щеше да е такова де.Щях да кажа,че е абсурдно.

[LadyDi]

Не ми се искаше да пиша в темата,защото отстрани звучи странно и тъпо,но....От 13 годишна съм с моето си момче и неусетно станаха 4 години и половина.Всичко сме си изживели заедно.По цял ден сме неразделни,а разделим ли се веднага почваме да си пишем или сме залепени по телефона и колкото повече сме заедно толкова не може да ни раздели човек.На 18-тия ми рожден ден ми предложи брак като преди това се шегувахме.И въпреки това не че е рано,но сме си казали ще поживеем заедно и ще си изчакаме.Няма за къде да бързаме.Живот и здраве след 2 години да речем,когато съм на 20 защо не?Като съм го срещнала ще си го взема :Д Разбирам мнението надругите че е рано,но аз сякаш доста рано изживях срещането на човекът,който искам да е до мен и не мисля,че толкова време е малко.Повечето тиинове не са го изживяли и мисленето им е различно и моето щеше да е такова де.Щях да кажа,че е абсурдно.
Той на колко години е?

[DisturbiaV]

С една година е по-голям.9 месеца разлика ,ако трябва да сме точни. :Д

[kalpazanka]

Аз се скривам доброволно...

[LadyDi]

Аз се скривам доброволно...
Недей бе, душата :)
Защо? Нали се разбрахме, че е въпрос на вътрешно разбиране? На личен избор. Който, когато е готов :-)

[kalpazanka]

Ма засрамих се...

Душата, ние се срещнахме късно- бях вече пълнолетна, няма как да ни се получи ситуацията, както при DisturbiaV. Давам си сметка, обаче, че ако се бяхме престрашили по-рано, сега можеше лапето ни да ходи на детска градина.

[DisturbiaV]

Е то аз си казах,че дори и така ми се иска да изчакане,защото сега няма никакъв смисъл.На 18 малко хора се женят само заради любовта де(винаги има и един положителен тест)

[kalpazanka]

Е то аз си казах,че дори и така ми се иска да изчакане,защото сега няма никакъв смисъл.На 18 малко хора се женят само заради любовта де(винаги има и един положителен тест)
Те тва казах и аз при първото ми включване в темата.

:D

[LadyDi]

Малко хора напоследък.
Друг е въпросът, че като се зажените, трябва да имате поне бегла представа как ще се изхранвате. Не е добре мама и тати да ви издържат. Да помагат, да, но не и изцяло да издържат.

[DisturbiaV]

Определено.Аз все още съм си зависима И МРАЗЯ да кажа на нашите,че нямам пари единствено,когато те се сетят пък и винаги ми остават на ден било и 2лв.То какъв живот би бил да се омежиш да заживееш с мъжа си и да не си поемеш дамакинството и т.н.Да памагат родителите да,но изцяло ...(в момента в който го написах видях че лейди е написала същото хах)
Калпазанче,ако бяхте се срещнали по-рано би ли се омъжила на 19-20?Защото каза,ако се бяхме престрашили.

[PyCoKoCkA93]

ЗАВИСИ...В свят на луди нормалните считат за луди...А кой решава кое е нормално и кое не?В Средновековието станеш ли на 8-9 години си напълно годна за брак(най-вече династичен де),а ако днес попиташ някоя ромска махала или хора от някои затънтени планински селца на тези години вече минаваш за стара мома :D

[٭ ₪ c]

Нормално е,зависи от ситуацията.Все пак всеки сам решава какво да прави с живота си.Лично аз ако все още съм дотогава с приятеля си бих се омъжила за него.Сега съм на 17,а след като съм на 19,20 ще се предполага да сме заедно вече почти 4 години,така че бих го направила :)

хахахаххахахахахахахахаха ааа ще умра хахахаххахаххаа

[Amore-Mio*]

И защо да не е.
Аз бих се омъжила на тия години.

[mech7a7elka]

Повечето ми съученички се омъжиха, че дори някой от тях деца си имат.Въпрос на гледна точка е.Всеки съзрява по различно време.Лично аз на тази възраст , не се виждам като родител.Смятам,че трябва да се изградя като човек, да открия мястото си в живота и чак тогава да създам още едно борещо се мъниче.
Не смятам брака на тази възраст за нещо нередно - всеки сам избира, как да живее живота си.
Друг е въпросът обаче, дали в един момент докато държиш детето си на ръце и виждаш "наборите" да се контят за дискотека, дали няма да се почувстваш не на място.
Но се отклоних от темата доста ....

В момента живея с приятеля си.Мисля,че това е най-добрият тест , дали ще ни "бива" като семейство.И двамата работим и следваме.Издържаме се сами и всичко е прекрасно.Така че
на практика сме семейство, но за брак не става дума.Имаме нужда от напасване на характери и куп други неща, които стават с времето не след подписването :)

[Cloud9]

Приятелят ми предложи да идем просто в ритуалната и да подпишем.Аз се съгласих. Но после се сетих, че искам рокля та го отложихме за малко. Сега смятаме да живеем заедно и да си събираме парички за скромна сватба. Подписът не е страшен. В днешно време има много разводи, лесно става.Страшно е да се направи дете,когато не си готов.

[Violenza]

В днешно време има много разводи, лесно става.
Лесно става когато е по взаимно съгласие и нямате какво да делите, иначе е лесно през крив макарон. Но като цяло е вярно, че в България разводът е изключително опростена процедура.

[Cloud9]

В днешно време има много разводи, лесно става.Страшно е да се направи дете,когато не си готов.

Това ми беше идеята и на мен. Хората често се женят заради грешка (Жоро като не е невинен) и после става сложното. Развалянето на брак е лесно, да се опиташ да го задържиш е сложното.Особено ако има и дете.Затова не е важна възрастта, а акъла.Не става само с ядене... (личи си,че се занимавам с реклама май...)

[big_hug]

Аз съм в 7 клас (за 8) и в моя клас има едно ромче (момиче) не знам на колко се е оженила за първи път но в момента е на 14 и се е развела с четирима и в момента е женена за 5.....Просто недоумявам как се случва това..Просто нямам думи за нея!!

[LadyDi]

Брак и дете не са тъждествени понятия.
Само вмятам.