Осъзнах нещо..

[Juls]

Днес осъзнах нещо,за което не се бях замисляла досега.Ей така от нищото..Осъзнах,че постоянно,
съзнателно или не,се опитвам да впечатля хората.Да,естествено повечето от нас го правят.Малко са
хората,на които не им пука какво мислят другите за тях.Въпреки че е модерно да се правим на непукисти
и да постваме статуси в социалните мрежи от типа на ''I don't give a fuck'',малко от нас наистина са такива.
Замислих се за това колко много говоря.Как постоянно се опитвам да забавлявам хората.И да,всички ми
повтарят какво невероятно чувство за хумор имам,обаче това понякога изморява.Не казвам,че е поза или
нещо от този род-напротив.Но това,което осъзнах днес-фактът,че се чувствам някак си длъжна да веселя
хората и постоянно да говоря,ме накара да се замисля.Защо по дяволите ако разговорът между мен и някого
не потръгне,аз се чувствам тъпо и си мисля,че вината е в мен?С близките ми хора не е така.Ако с тях си мълчим,
не ми е некомфортно или нещо от този род.Не че пак не се опитвам да подхвана някакви теми,защото
принципно съм доста разговорлив човек и не обичам да мълча.Но въпросът е там,че когато съм с хора,които
не са ми толкова близки и настане неловка пауза,веднага започвам да измислям различни теми за разговор
и ако не се получи,започвам да се обвинявам за това.Например някое момче ме заговаря.Личи си от километри,че
се опитва да ме впечатли,обаче нещо забива и казва някаква простотия,на която трудно можеш да отговориш.
На казаното,не измислям как по подходящ начин да отвърна и после се ядосвам защо не съм отговорила нещо.
А то разбирате ли,на репликата му е почти невъзможно да се отговори,просто защото е супер глупава.Вместо да си
кажа-''бре,тоя младеж едно смислено изречение не може да свърже'',си казвам''Мале Александро,как пък не измисли
начин да му отвърнеш?''Да кажете,че страдам от липса на внимание от страна
на родителите ми или страдам от някакъв комплекс за малоценност-не,определено не.Тогава къде е проблемът?
Някой от вас така ли е и успявал ли е да се отърси от това?
PS:Съжалявам,че е в Любов,ама никой няма да ми обърне внимание на темата в Училище и
Приятели.Да речем,че посвещавам темата на любовта към нас самите и за това как да се преборим с лошите си черти ;p

[dPa3HuTeJl]

И аз бях така. Винаги се опитвах да разсмивам и да съм център на вниманието, и ако не се получи някой път винаги обвинявам себе си, не позволявай на това което си "осъзнала" да ти попречи когато понякога наистина вината е във теб. Аз лично когато миналата седмица за последно се напуших, от тогава имам едно такова твърдо чувство в главата си, което не позволява да ми пука особено, I literally don't give a fuck. Може би е тумор, не знам.

[Mary_Jane_69]

тумор друг път може да са ти пробутали фекали в коза
и аз преди ама някак си с времето надраснах ей тва чувство и като че ли сега наистина i dont give a fuck а преди сякаш се дължеше на това, че движех мн с големи компании и хора и класа и огжаис жжгжогф ф.... пък ся си седя като някъв ~отселник~ както наричат хората като мен, но съм си айляк. айде със здраве, то ще си дойде от само себе си. може да те имат за пълна скука ама по - добре отколкото да показваш вечен идиотизъм, разкриващ нисък коефициент на интелигентност, макар и всъщност да не е така...

[SisiStrange]

Просто не се впрягай толкова. Дръж си се, както ти идва отвътре. Чудо голямо, ако настане за малко тишина. Понякога точно това да походиш с някого в мълчание за малко, ви сближава повече.

[kyon]

Няма нищо лошо да забавляваш хората, но когато не ти се говори просто недей.

[heartshapedbox]

И аз бях същата, мина ми с времето.

[Hilary_]

Не го мисли толкова. С времето сама ще се отучиш от това по простата причина, че ще ти писне да го правиш.
Не се обвинявай за нищо. Това, че другите не могат да общуват - не е твой проблем ..

[dPa3HuTeJl]

[QUOTE=Mary_Jane_69;10226160]тумор друг път може да са ти пробутали фекали в коза /QUOTE] молЯ? Няма такива неща, сезона дойде.

[anonymous708973]

Защо по дяволите ако разговорът между мен и някого
не потръгне,аз се чувствам тъпо и си мисля,че вината е в мен?С близките ми хора не е така.Ако с тях си мълчим,
не ми е некомфортно или нещо от този род.Не че пак не се опитвам да подхвана някакви теми,защото
принципно съм доста разговорлив човек и не обичам да мълча.Но въпросът е там,че когато съм с хора,които
не са ми толкова близки и настане неловка пауза,веднага започвам да измислям различни теми за разговор
и ако не се получи,започвам да се обвинявам за това.

Много ми е познато това.