PDA

View Full Version : С вкус на ванилия



BloodyDreamer
06-20-2012, 12:25
Глава 1

Прегръщам го. Искам всяка нощ да бъде с мен, само с мен. Всяка нощ да заспивам в предгръдките му... Прокарвам пръсти през косата му. Надигам се леко и започвам да съзерцавам прекрасните черти на лицето му. Толкова е спокоен в съня си... като малко детенце. Приближавам се още малко и нежно целувам бузата му.

- Обичам те... – полувъздишайки, полушепнейки, тези думи изскачат от устните ми и тъй естествено се приземяват на ухото му... сякаш там принадлежат.

- Може ли всеки път така да ме събуждаш?

- О! Извинявай... – усещам как се изчервявам, сякаш някой продължително е натривал бузите ми със сняг.

- Аз не съжалявам – обръща се към мен и на свой ред ме прегръща. – И аз те обичам – леки тръпки се спускат надолу по гръбнака ми, сетне се връщат обратно нагоре заедно с ръката му, която нежно се протяга към косата ми, и в мига, в който сграбчва кичурите ми и пленява устните ми в своите, тя тупва в сърцето ми, карайки го да забърза ритъма си, докато вече не може да издържа и за един блажен момент спира напълно. И той отделя устните си от моите. Въздишка и укорителен поглед от моя страна. Безсрамник! Започва така ненадейно, омагьосва ме и после.... спира. А той от своя страна ми се усмихва и дъхът ми секва за пореден път под командата на яркото слънчице, изгряло на лицето му. Усмихвам му се в отговор и полагам глава на рамото му. И той е все тъй силно притиснат в обятията ми... Целува нежно шията ми и се заиграва с косата ми, затаил дъх. Не казва нищо, но аз знам – на работа е и макар и да не му се иска, трябва да тръгва. Въздъхвам за пореден път и го пускам.

- Не, недей! Сега ще трябва да тръгвам! – хвърля ми отчаян поглед.

- Знам – засмивам се и устните ми погалват носа му. – Тръгвай.

Той въздиша на свой ред и отвива завивките. А аз вдигам книгата си от рафта до леглото и продължавам да чета от страницата, която съм отбелязал. От толкова време не съм отварял тази книга. Нацяло съм забравил за какво става въпрос. И как не?! Като мога да мисля само за него... Връщам се да прочета абзаца наново, понеже той пак е окупирал мислите ми и единственото, което правя, е да се взирам завеяно в ситните черни буквички.
И в този момент се появява той в цялото си величие. Тялото му е все още мокро, дори косата му не е останала ненаказана от водата. Преглъщам и алчно прехапвам устни, докато проследявам с поглед капчицата, която старателно оставя влажни следи по изваяните му гърди. Мамка му! Не бива да си мисля за такива неща, не и сега. Прекалено късно. Кръвта се стича в бузите ми и отново се изчервявам. Слава Богу, книгата ми служи като прикритие. Защото ако той ме види, няма да се стърпи и... Ох!

Поизчаквам малко да се успокоя, свеждам поглед към страницата и се опитвам наново да вдяна какво се случва. Не издържам. Поглеждам тайно към него. Седнал е на леглото с гръб към мен и суши косата си с кърпата. Не мога да видя с какви дрехи е, само задната част на черното му горнище. Изправя глава, става и се обръща. Моментално забивам поглед в книгата. Чувствам се като преследвач. Интересно ми е как ще реагира, ако види какво правя. Сигурно ще ми се смее и то с право – като някоя гимназистка съм. Но от друга страна, да чуя как смехът му отеква в стаята... Не, не! Не бива. Ох! Все това – не може, не трябва. Големи хора сме, какво толкова.... Не! Хайде, можеш да издържиш. Не се поддавай на изкушението! Ами какво ще правиш, когато реши да те остави за някоя мадама... Рязък спазъм минава през сърцето ми, оставяйки го мъртво. Но после отново си спомням за целувките му, за прегръдките му... и сърцето ми отново тупти. Не, той не би ми го причинил. Ако не ме искаше, щеше ли да е тук сега? А и очите му, усмивката му, когато е с мен? Сякаш всичко в него ми крещи „Обичам те!”...

Чувам въздишка и отправям поглед към вратата, където е облегнал ръка.

-Тръгвам. Чакай ме довечера, ей, да не ме зарежеш да си търсиш щастието някъде другаде?

- Няма, няма. Тръгвай вече, че закъсняваш – ах, а как не исках да си тръгва... исках да легне до мен, да ме прегърне и да не ме пуска...

Скочих от леглото и хукнах към него.

-Чакай! – сграбчих ръката му.

-Какво? – той се сепва и ме поглежда. Ръката му остава на дръжката на вратата.

-Това – допирам устните си до неговите. Усещам как се подсмихва леко, след което пръстите му алчно награбват косата ми и той задълбочава целувката. Разтваря устните ми и езикът му навлиза вътре и нежно докосва моя. Главата ми се замайва. Обгръщам талията му. Не спирай! Поемам инициативата, избутвайки езика му с моя и започваме една игра, едно състезание. Кой обича другия повече. Кой иска да му достави повече удоволствие. Безсмислена битка – и двамата сме тъй запленени. Усещам сърцето му толкова близо. Тупти с бясна скорост. Моето се включва към това налудничаво препускане и ето ги – бият в едно. Синхронизирани до последната стотна. Отделяме се един от друг с лека въздишка, с неохота. Оставаме прегърнати.

-Ще ми липсваш – прошепвам.

-И ти на мен – отвръща ми той и дарява бузата ми с лека целувка. Пуска ме и отваря вратата. Виждам гърба му, докато слиза надолу по стълбите и затварям след него.

Отивам в спалнята и се оставям да падна назад, тупвайки върху мекото легло, откъдето ме приветства неговият аромат. Прегръщам възглавницата му, заравям лице в нея и си припомням всяка една секунда, в която сме били заедно. Въздъхвам за не знам кой път тази сутрин и постепенно се унасям. А в ума ми грее една усмивка – неговата.

DisappointedDreamer
06-20-2012, 12:32
Готино, готино, ама защо това заглавие? Прилича ми ужасно много на С дъх на канела.

BloodyDreamer
06-20-2012, 13:01
Ммм... заглавието по принцип беше само за атмосфера. Пък и бях гладна ;д (обожавам ванилия) И аз се замислих за това, защото и на мен ми прилича, може би несъзнателно съм го "копнала" и мислех да го сменям, но пък после ми се навърза с втората глава донякъде и реших да го оставя...
Иначе това е фен фикшън, но не искам хората да си създадат грешно мнение за "оригиналите" (защото те са си хетеро и... да... дълга история), затова премахнах имената им. Те и без това се споменаваха само по веднъж...

Blab
06-20-2012, 13:09
жанрът е ясен. встрани от това - не виждам завършеност. това откъс ли е или?
забележките ми към стила ти на писане:
тромави изречения, паразитни/любими думи, които използваш на неподходящи места (като "алчно"), липсата на преход някъде по средата (където всъщност става ясно, че говорещият персонаж е мъж). изобщо - редактирай, не се притеснявай/свени да се триеш. less is more, по отношение на писането (особено това, което ти си избрал/а - бързо, динамично, повече действено, лесно за четене, препускащо)

основният (ми) проблем: липсва конфликт. виждаме твоят човек, който тайно наблюдава любимия си, ясно изказва чувствата си, непосредствено след това се свени и се крие от него зад книга... НЕМОТИВИРАНО е поведението му. другият му отвърна със споделеност, т.е. нашият няма от какво да я отгледа тази несигурност. щял да го зареже заради мацка? ако това ти зрънцето, от което ще тръгва историята, ок. но към този (начален! въвеждащ!) момент персонажите ти са недефинирани, противоречиви... струва ми се, че са неясни за самия теб. липсата на конфликт предполага отсъствието на каквото и да е развитие. то не е училищно есе, което започваш с безличен увод! хващаш идеята си за топките и не я пускаш. (според мен) така се пише, иначе забравяш какво точно те е занимавало, че си седнал да го артикулираш.

BloodyDreamer
06-20-2012, 14:25
Аз съм момиче ;д
Това е само първа глава, нормално е да не е завършено.
Съгласна съм за прехода, там наистина трябва да се преработи.
Това за "алчното" мисля, че си е на място... или поне в моите представи. Той си облизва устните, сякаш казва: "Боже, как го искам! Но точно сега не мога да го имам..." Може би ще е по-добре с "гузно", отколкото с алчно. (Той поради тази причина се и крие, защото никой от двамата не иска той да си тръгва. Просто героя, от чиято гледна точка говоря, знае, че ако не направи нещо, другият ще остане. А пък не трябва... Тоест... ох ;д Имам чувството, че не го обяснявам като хората...)
За тромавото - съжалявам, не ми е в силата да пиша динамично. Просто изпитвам нуждата да обърна внимание и на най-големия детайл. Изпитвам огромна трудност да мисля бързи сюжети и изобщо сюжети. Когато пиша, взимам даден момент, емоция, идея... и описвам нея. Втората глава има повече динамика, в първата не се случва нищо специално. Целта е просто да въведа героите и да обърна по-голямо внимание на чувствата, които изпитват един към друг, защото точно те са причината за всичко, което става във втора глава.
Нормално е героят да се чувства несигурен - за първи път той е с мъж, за първи път другият е с мъж. Те не са хомосексуални, той просто не е очаквал нещо такова. Просто... започва да си мисли за едно нещо и достига до съвсем друго (както аз правя винаги, когато се опитвам да мисля ;д). Аз си обяснявам действията му, но щом не се разбира от написаното и не е ясно за читателя, значи ще трябва да го редактирам.
Целта на цялото това нещо е, да покаже колко много любов има в малките неща, които правим и че не е нужно да минаваш през някакви кой знае какви трудности, за да знаеш, че обичаш някого (макар че нямам абсолютно никакъв опит в това, не съм се влюбвала, не съм била с някого по този начин, но това е моята представа за любовта - може би наивна, може би детска, но моята)

Blab
06-20-2012, 15:45
Нормално е героят да се чувства несигурен - за първи път той е с мъж, за първи път другият е с мъж.
това не става ясно по никакъв начин, уверявам те. описваш атмосфера на споделена любов между постоянни (може би не от прекалено много време) партньори.

Те не са хомосексуални, той просто не е очаквал нещо такова.

Целта на цялото това нещо е, да покаже колко много любов има в малките неща, които правим и че не е нужно да минаваш през някакви кой знае какви трудности, за да знаеш, че обичаш някого (макар че нямам абсолютно никакъв опит в това, не съм се влюбвала, не съм била с някого по този начин, но това е моята представа за любовта - може би наивна, може би детска, но моята)
това е сладко!)
тук се справяш. имаш доста приятни попадения (личен фаворит - блеенето с разфокусиран поглед в книгата).
работи върху другите неща. щом си избрала единият от персонажите ти да говори, струва ми се, че трябва да ги развиеш. Да, те (говорещият) имат някакви характеристики, но още не ги виждам като хора, не виждам характера им, в моето съзнание стоят на ниво идея, мъжделеят се някъде в далечината, не успявам да ги фокусирам.

//не искам да ме разбираш грешно. според мен е ценно да имаш обратна връзка на това ниво. различните прочити, коментари и критики свидетелстват за това колко добре си съумяла да изразиш намисленото/желаното. давай, дописвай, пренаписвай!
динамиката я имаш, просто си личи, че мисълта ти е бърза, подскача устремено някъде напред, не се бави. но изреченията са ти претрупани. съдържат думи, които сякаш си добавяла по-късно, за да звучи по-литературно, поетично богато и прочее. ами - не, случва се точно обратното. представи си, че слушаш някое любимо динамично парче, може би дори танцуваш на него. през няколко секунди обаче, то прекъсва, или бюстието ти се смъква и трябва да го вдигаш, телефонът ти започва да звъни, за момент спират тока... по такъв начин въздействат излишните думи на прекрасната ти динамика. мисля, че това не го искаш:Д

хрумват ми някакви неща, но не ми се иска да ти давам конкретни съвети, защото това си е твоето писане, а и (себе)откривателството е част от процеса. пиши, аз ще те прочета!;

BloodyDreamer
06-20-2012, 15:51
Да, и аз съм се замисляла над това - претрупвам много, а по-простите неща обикновено са по-затрогващи, по-...грабващи. Искам да променя това в писането си, ще работя в тази посока. Когато преработя главата, ще я постна пак (или по-добре да редактирам първия пост? хм...) и после ще пусна и втората ^^
Аз не казах предния път, но благодаря за критиката. (:

Също си мислех да добавя още една глава преди това, за да се разбират по-лесно тези неща... Просто ги имам в главата си и не знам как звучи отстрани. Може би ще стане по-ясно, ако направя така. Тоест тази глава да стане втора, а преди това да има още една, макар че ме е страх да не стане прекалено дълго и разтеглено. Ще пробвам и ако не стане, ще я махна ^^

След редакцията на първа глава се отказах да има друга. Ще си бъдат само три. (Макар че аз май ще пусна само две, защото третата ще е... ъм... забранена за под 18 ;д не че нещо, но ме е срам да я публикувам, ако изобщо я напиша)

BloodyDreamer
06-20-2012, 16:41
Глава 1 - Вариант 2

Прегръщам го. Искам всяка нощ да бъде с мен, само с мен. Всяка нощ да заспивам в предгръдките му... Прокарвам пръсти през косата му. Надигам се леко и започвам да съзерцавам прекрасните черти на лицето му. Толкова е спокоен в съня си... като малко детенце. Приближавам се още малко и нежно целувам бузата му.

- Обичам те... – полувъздишайки, полушепнейки, тези думи изскачат от устните ми и тъй естествено се приземяват на ухото му... сякаш там принадлежат.

- Може ли всеки път така да ме събуждаш?

- О! Извинявай... – усещам как се изчервявам.

- Аз не съжалявам – обръща се към мен и на свой ред ме прегръща. – И аз те обичам – леки тръпки се спускат надолу по гръбнака ми. Целувката му докосва сърцето ми и пресича равномерното му туптене. Той отделя устните си от моите. Въздишка и укорителен поглед от моя страна. Безсрамник! Започва така ненадейно, омагьосва ме и после.... спира. А той ми се усмихва и дъхът ми секва за пореден път. Полагам глава на рамото му. Той е все тъй силно притиснат в обятията ми... Целува нежно шията ми и се заиграва с косата ми. Не казва нищо, но аз знам – на работа е и макар и да не му се иска, трябва да тръгва. Въздъхвам за пореден път и го пускам.

- Не, недей! Сега ще трябва да тръгвам! – хвърля ми отчаян поглед.

- Знам – засмивам се и устните ми погалват носа му. – Тръгвай.

Превърта очи и отвива завивките. Отпускам се назад, докато главата ми най-сетне опира възглавницата. Тъкмо започвам да се унасям и в този момент се появява той в цялото си величие. Тялото му е все още мокро, дори косата му не е останала ненаказана от водата. Надигам се, подпирам се на лакти. Пръглащам и прехапвам устни, докато проследявам с поглед капчицата, която старателно оставя влажни следи по изваяните му гърди. Кръвта се стича в бузите ми и отново се изчервявам.

Той ме поглежда и смехът му отеква из цялата стая. Знае точно какво си мисля. Сяда на леглото до мен, улавя лицето ми в шепите си.

-Не се притеснявай, довечера ще се върна по-рано и ще си наваксаме – обещава ми.

Усещам топлия му дъх по кожата си и настръхвам. Усмихвам се в отговор и кимам. Затварям очи, наслаждавам се на близостта му. Премества едната си ръка към талията ми, другата зад главата и нежно ме полага на леглото.

-А сега спи. Не ме карай да се чувствам виновен, че нямаш достатъчно време за сън!

След което става и отива да се приготви за работа. Но на мен не ми се спи. Не и докато той е тук. Наблюдавам го – първо как суши косата с кърпата, после как се облича... Самото съвършенство в човешки облик! Излиза и внимателно затваря вратата след себе си. Мисли, че съм го послушал. Изчаквам малко и се ослушвам. Тишина. Дали е тръгнал?

Скачам от леглото и хуквам към него.

-Чакай! – сграбчвам ръката му.

-Какво? – той се сепва и ме поглежда.

-Това – допирам устните си до неговите. Подсмихва се леко. Разтваря устните ми и езикът му навлиза вътре и нежно докосва моя. Главата ми се замайва. Обгръщам талията му. Не спирай! Усещам сърцето му толкова близо. Отделяме се един от друг с лека въдишка. Оставаме прегърнати.

-Ще ми липсваш – прошепвам.

-И ти на мен – отвръща ми той и дарява бузата ми с лека целувка. Пуска ме и отваря вратата. Виждам гърба му, докато слиза надолу по стълбите и затварям след него.

Отивам в спалнята и се оставям да падна назад, тупвайки върху мекото легло, откъдето ме приветства неговият аромат. Прегръщам възглавницата му, заравям лице в нея и си припомням всяка една секудна, в която сме били заедно. Въздъхвам за не знам кой път тази сутрин и постепенно се унасям. А в ума ми грее една усмивка – неговата.

DisappointedDreamer
06-20-2012, 17:52
Насочи се към поезията.

BloodyDreamer
06-20-2012, 18:58
Защо? ;д Аз и поезия имам, между другото, даже тук имам творби, не знам дали си ги чела ;д Даже имам повече поезия, отколкото проза.