PDA

View Full Version : Първи опит за роман- Началото :D



blueBubble
06-21-2012, 18:09
"По дяволите!"
Алексис пак закъсняваше. "По дяволите" - помисли си отново тя, докато нахлуваше раздърпаната жълта тениска. Припряно грабна телефона си, ръцете и' трепереха. След като вдигна буйната си кестенява коса ( "По дяволите, мразя я тая коса!") на висок рошав кок, пръсна си малко от скъпия парфюм на майка си, трясна вратата и се затича по коридора към ансансьора. Нервно натисна копчето. Безброй шарени гривнички изтракаха по ръцете й.
"Най-сетне"- помисли си Алексис, докато излизаше тичайки от входа. Отпред я чакаше смугъл младеж. Зениците на големите му топли очи мигновено се разшириха.
- Алексис! - извика и се усмихна някак сковано.
- Даниел. Хей! - тя също се усмихна и обви ръце около топлото му тяло. - Кажи ми, че си успял! - почти изкрещя момичето и отметна слушалките в морскосиньо заплели се в сребърните висящи обеци.
Няколко кичура коса бяха паднали от така или иначе хлабавия рошав кок. Даниел внимателно ги отмести, като не откъсваше поглед от големите й , изпълнени с надежда влажни очи, проблясващи в тъмни оттенъци на зеленото.
- Виж... Трябваше да те предупредя по-рано... мисля, че няма да се получи...
- Моля? Мислех, че знаеш колко е важно това за мен... - Алексис тръсна глава, сякаш за да пропъди мислите, нахлули току-що в главата й.
И наистина, в момента в главата й беше истинска каша. Той не беше успял. А толкова й се искаше да замине за Лондон. Тази събота. Но разбира се Даниел беше провалил всичко.
"По дяволите" - това изречение сякаш се въртеше в мислите й през целия ден.
- Тези картини са целият ми живот, Даниел! За пръв път си помислих, че наистина съм постигнала нещо... И знаеш ли, наистина исках да го направим, Дан! Да зарежем всичко и да избягаме в Лондон. Ти, аз, картините ... Наистина ти повярвах... Уау!
- Виж, Алексис, нищо още не е сигурно... Казаха, че ще го обмислят... Не искам да спираш да рисуваш! - говореше, а погледът му бе забит в обувките й. - Аз тръгвам сега. Утре ще мина да те взема към 5. И не се отчайвай.
Даниел нервно я потупа по рамото, без дори да я прегърне. Погледна припряно телефона си и се зае да пише съобщение, докато вървеше към лъскавия автомобил на паркинга. Явно баща му бе дошъл да го закара до университета.
Алексис обаче беше отчаяна. Вече й бе трудно да вярва на която и да било от думите му. Забърза към близкия Starbucks.
Докато вървеше по обратния път към къщи, стискайки голямата картонена чаша ароматно кафе, усещаше как сълзите се стичат по горящите й бузи. раката й трепереха. Тя бавно натисна копчето на ансансьора и зачака...

Това е засега. Очаквам критика и съвети :D

tattoobitch19
06-21-2012, 19:56
1. какво значи смугъл? :D не съм чувала тази дума преди, наистина о.О иначе е доста оригинална :)
2. може би повече описания ще бъдат добре, на мен лично ми хареса, но сякаш повече си наблегнала над начина, по който изглежда и се държи Алексис, отколкото на Дан, можеш да опишеш и неговия герой по-подробно и да го изградиш (ако искаш, давам идея) по мистериозен начин, зависи от това как ще продължат нещата ;)
3. хареса ми описанието на очите на алексис, може да наблегнеш върху тях - с това я запомних :) хей, ако искаш използвай някъде думата "нефритенозелени", бях я срещнала в една книга и ми направи впечатление! :)
4. Лондон...не успях да разбера дали Алексис е влюбена в Лондон? Дали иска да отиде от малка, дали нещо я свързва с този град? Можеш да измислиш някаква такава история, някакъв спомен с починал родител оттам например, ще се получи много въздействащо и читателят ще усети това, ще го почувства :) сякаш картините означават много за нея и заради някого другиго, на когото е държала, някой, който я е вдъхновил да рисува :)
ии като цяло е добро начало, но някакси доста кратко, като първа глава или пролог ще го направиш? Можеш да допълниш още, за по готин старт и е доста важно да завършваш главата (и ти сигурно знаеш, по начина, по който пишеш, си личи, че четеш много книги) по такъв начин, който ще накара читателя да си каже "ох, само още една глава.." и да продължи да прелиства! включи някаква загадка, разкритие, нещо шокиращо или просто любопитно :)
въобще не съм писателка и поетеса, така че може би дрънкам глупости :D но се надявам да съм помогнала и ти пожелавам успех, не се отказвай да пишеш (много пъти съм почвала книги..ама мноогооо, но винаги съм се отказвала да ги довършвам, може би ми липсва постоянство, не знам) чакам с нетърпение още ;)

IncendiaSanctus
06-21-2012, 21:52
Нека аз ти отговоря на въпросите :D

1. Смугъл значи мургав.
2. Сигурно ще го изгради, има време, пък и според мен ще е от главните герои...
3. Какво толкова особено има в нефритенозелени ? Не си ли виждала нефрит :D
4. Аз разбрах, че има нещо общо с картините, които рисува :?
Иначе съм съгласен, че наистина е твърде кратко... за книга... Може да е начало на разказ, или пролог, но трябва повечко да напише, за да видим за какво иде реч :Р

SmilezZz
06-30-2012, 10:27
Напълно съм съгласна с tattoobitch19 и IncendiaSanctus. Мен също ме завладя началото, макар да бе толкова кратко и свършило бързо. Още в самото начало ми се искаше да имам такава книга и да я прочета, казвайки "само още една глава" и така да стигна до края. Самото описание на нещата, хората и действията много ми хареса, но все пак има още какво да се желае. Постепенно можеш да даваш все по - голямо описание на Дан, както ти казаха - опиши героите по мистериозен начин, това привлича по - голямо внимание и кара читателя да се замисли какво ще стане с него, какъв е всъщност той. Или да дадеш малко повече информация за мечтата на Алексис за Лондон - свързано само с рисунките й или има нещо друго? Измисли някакво действия, завръзка - мистериозна, интересна или загадката, за да накараш читателя да се опита сам да довърши и открие отговора. И наистина за роман трябва да е малко по-дълго, може би. А това, както ти казаха, можеш да го използваш за пролог.
И да не забравиш да пуснеш следващото нещо, което си написала. Ще чакам с нетърпение продължението.