Swanepoel
06-21-2012, 20:39
Здравейте;)
Момиче съм на почти 17..И моята история не е кой знае какво, аз май съм от по-срамежливите,които анализират и наблюдават и оттам вадят към 50% от изводите.. Първият ми сериозен приятел беше преди година и бяхме заедно почти толкова..Оставих го без много,много обяснения, даже изобщо, защото много ме болеше. Става въпрос за проклетия външен вид.. Още преди много време ми стана ясно, че той е адски важен.. и не само за да те привлече към някой човек, ами и после ,когато сте заедно..Уж нормално, но не можех да понасям как приятелят ми ме използва за пред приятелите си като вид трофей..:) Когато си бяхме самички се държеше с мен като с принцеса,постоянно мил, комплименти, изглеждаше много влюбен.. Но аз изобщо не бях сигурна в него, бях му първото влюбване,както и той на мен.. но постоянното натрапчиво чувство ,че би бил същия и с друго момиче.. и с нея би се отнасял и говорил същите неща,все едно не съм нищо специално ..И ми беше мъчно, защото май съм от тези безнадеждни романтици, които биха си обичали само един човек, биха умирали да изглеждат хубаво само за него, той да им се радва , без да се интересуват от други, един вид посветени. Не бях щастлива като постоянно се тормозих и спрях да му се обаждам, и казах да не ме търси..По това време щях да се навлека в болести като анорексия,в цялата мания да съм перфектна за него.
Мина вече към месец.. той много ме търси, но аз не исках.И както знаех, че ще стане вече излиза с друго момиче..и сигурно й казва същите неща.
Та аз май си оставам само с моите глупави разбирания и надежди,че за някой човек може да си незаменим.. Май всичко може да се замени, просто защо ми е казвал със сълзи как иска да е винаги с мен?..
Как може човек да е незаменим..?Опитах да е с външен вид,колкото и да е повърхностно... Че то има толкова много хубави момичета..С душа- не се бяхме карали и винаги се разбирахме и беше хубаво..и какво, пак съм му само спомен. Вярвам, че има любов, както обичам сестра си,семейството.. но как да почувствам и сега,без да се разочаровам..:( Само по приказки и филми ли е това как някой би те обичал, без да може да те замени.. ?То винаги ще се намери хубаво момиче, за да си по-специална за него трябва да си по-хубава/слаба/добра ли?
Момиче съм на почти 17..И моята история не е кой знае какво, аз май съм от по-срамежливите,които анализират и наблюдават и оттам вадят към 50% от изводите.. Първият ми сериозен приятел беше преди година и бяхме заедно почти толкова..Оставих го без много,много обяснения, даже изобщо, защото много ме болеше. Става въпрос за проклетия външен вид.. Още преди много време ми стана ясно, че той е адски важен.. и не само за да те привлече към някой човек, ами и после ,когато сте заедно..Уж нормално, но не можех да понасям как приятелят ми ме използва за пред приятелите си като вид трофей..:) Когато си бяхме самички се държеше с мен като с принцеса,постоянно мил, комплименти, изглеждаше много влюбен.. Но аз изобщо не бях сигурна в него, бях му първото влюбване,както и той на мен.. но постоянното натрапчиво чувство ,че би бил същия и с друго момиче.. и с нея би се отнасял и говорил същите неща,все едно не съм нищо специално ..И ми беше мъчно, защото май съм от тези безнадеждни романтици, които биха си обичали само един човек, биха умирали да изглеждат хубаво само за него, той да им се радва , без да се интересуват от други, един вид посветени. Не бях щастлива като постоянно се тормозих и спрях да му се обаждам, и казах да не ме търси..По това време щях да се навлека в болести като анорексия,в цялата мания да съм перфектна за него.
Мина вече към месец.. той много ме търси, но аз не исках.И както знаех, че ще стане вече излиза с друго момиче..и сигурно й казва същите неща.
Та аз май си оставам само с моите глупави разбирания и надежди,че за някой човек може да си незаменим.. Май всичко може да се замени, просто защо ми е казвал със сълзи как иска да е винаги с мен?..
Как може човек да е незаменим..?Опитах да е с външен вид,колкото и да е повърхностно... Че то има толкова много хубави момичета..С душа- не се бяхме карали и винаги се разбирахме и беше хубаво..и какво, пак съм му само спомен. Вярвам, че има любов, както обичам сестра си,семейството.. но как да почувствам и сега,без да се разочаровам..:( Само по приказки и филми ли е това как някой би те обичал, без да може да те замени.. ?То винаги ще се намери хубаво момиче, за да си по-специална за него трябва да си по-хубава/слаба/добра ли?