aleks07
06-22-2012, 10:15
Не веднъж съм писала теми тук и съм получавала компетентни съвети, за това и този път искам помощта ви.
Момиче на 15 съм,тази година съм в ново училище.в новото училище не се чувствах добро, докато в еидн момент не видях едно момче.на пръв поглед изглеждаше доста по-голям, а се оказа колкото мен.Вглеждах се в него и виждах, че той също ме гледа, но не съм от хората, които вярват на погледите.не мина дълго и една моя прителка ме предаде (отиде при него - той е от класа и и му каза..) той дойде при мен..а аз глупачката избягах ..правеше опити да ме намери..криех се... и се осъзнах, но не на време а сега като се замсиля..по-добре да не се бях осъзнавала..защото тов ами костваше много.Стана така че 2рия срок не е в същото училиещ...не мога да крия, че трудно свикнах с тази мисъл, че ми липсва все още..но някак си се поизправих на краката си ( чувствах се ужасно наистина..не знах къде се намирам..може би защото за първи път усещах толкова силни чувства.
Сега вече сме с големите на училище (8-11клас)..1вия ден както си вървях по коридора се обърнах на страни и видях едно момче..а когато фокусирах погледа си върху него..видях колко прилича на другото момчеСедяхме и се гледахме в очите, докато в един момент аз си обърнах главата защото ме повикаха след няколко секунди него го нямаше..прителките ми ме изкараха луди..до днес когато го видях..същия е..толкова си приличат..той е 10 клас...не знам какво да мисля адски съм объркана.ясно е, че надали имам шанс с десетокласника, но...просто съм объркана...не знам как во да направя..бих била благодарна ако дадете съвет.Благодаря :)
Момиче на 15 съм,тази година съм в ново училище.в новото училище не се чувствах добро, докато в еидн момент не видях едно момче.на пръв поглед изглеждаше доста по-голям, а се оказа колкото мен.Вглеждах се в него и виждах, че той също ме гледа, но не съм от хората, които вярват на погледите.не мина дълго и една моя прителка ме предаде (отиде при него - той е от класа и и му каза..) той дойде при мен..а аз глупачката избягах ..правеше опити да ме намери..криех се... и се осъзнах, но не на време а сега като се замсиля..по-добре да не се бях осъзнавала..защото тов ами костваше много.Стана така че 2рия срок не е в същото училиещ...не мога да крия, че трудно свикнах с тази мисъл, че ми липсва все още..но някак си се поизправих на краката си ( чувствах се ужасно наистина..не знах къде се намирам..може би защото за първи път усещах толкова силни чувства.
Сега вече сме с големите на училище (8-11клас)..1вия ден както си вървях по коридора се обърнах на страни и видях едно момче..а когато фокусирах погледа си върху него..видях колко прилича на другото момчеСедяхме и се гледахме в очите, докато в един момент аз си обърнах главата защото ме повикаха след няколко секунди него го нямаше..прителките ми ме изкараха луди..до днес когато го видях..същия е..толкова си приличат..той е 10 клас...не знам какво да мисля адски съм объркана.ясно е, че надали имам шанс с десетокласника, но...просто съм объркана...не знам как во да направя..бих била благодарна ако дадете съвет.Благодаря :)