babyy123
06-25-2012, 08:34
Главата и бе завладяна от обезпокояващи мисли.Мразовитата гора сякаш бе единственото същество,с което си приличаха –самотна пуста и мрачна.Тя бързаше да открие нещо,но не знаеше какво.Искаше само да намери нещо различно от обикновения свят,в който живееше.Стъпките й ставаха все по-бързи,а дъхът й все по-учестен.Даже не обръщаше внимание на студa,който така безжалостно се блъскаше в лицето й,рошеше дългите й златисти коси и караше крехките и нежни ръце да изпръхнат.Докато старите й обувки оставяха отпечатъци в покритата снежна земя,тя се спъна в някакъв предмет.Изражението и показа страх,но вътре изгаряше от любопитство.То винаги надделяваше в чувствата й,затова се обърна.Предметът бе просто една кошница.Привидно бе като другите,но излъчваше странно сияние ,което придаваше тайнствено спокойствие.Може би точно това я привлече.Тя отиде до кошницата,погледна вътре и топлите й ,изморени очи блеснаха,а сърцето й се изпълни отново с любов към всичко.Замръзналата земя се превърна в мека тревичка,мразовитият вятър в топлината от слънцето,а непрестаннопадащите снежинки се превърнаха в чуруликащи птички.Мрачното й изражение доби весел вид и тя почувства,че е открила това,което е търсила.Вече всичко и се изясни – сияещата кошница бе надеждата,а силата,която я привлече бе щастието,което така безотказно търсеше в продължение на години. Трябваше само да повярва в чудеса….