unbreakabl3
06-25-2012, 21:37
Здравейте! Аз съм момиче на почти 20 години. Моят проблем е, че прекалено лесно и бързо се привързвам към хората, а не искам да е така. В любовта и харесването съм на принципа или всичко веднага, или нищо никога. Ако някой ми хареса и виждам, че и той не е безразличен, съм готова веднага да бъда с него, от друга страна - ако някой не ме привлича, дори звезди да ми сваля и колкото и време да минава, никога не ми става симпатичен.
Едва преди няколко месеца се отърсих от привързването си при последната ми дългогодишна връзка и си казах, че няма да се привързвам повече към момчетата, защото искам да се забавлявам, а не да страдам.
Обаче! Преди малко повече от месец на един купон се запознах с едно момче и.. така стана, че се натискахме. После си разменихме телефоните, излизахме няколко пъти и почнахме да си пишем във Фейсбук/Скайп. Нищо ангажиращо обаче, просто ни беше хубаво и така... Нито аз исках нещо повече от него, нито той от мен, предполагам.. В началото се справях добре с плана да не се привързвам и ми беше добре. Обаче изведнъж откривам, че почвам постоянно да мисля за него, не знам той дали го е забелязал, докато си пишем.. Уж се опитвам да говоря съвсем непринудено, шегувам се, с нищо не показвам помислите си. Направо се побърквам, ако не влезе известно време във Фейсбук/Скайп и не ми пише, почвам да се чудя дали аз съм объркала нещо. А не искам да е така! Не искам да се влюбвам/привързвам толкова бързо към хората, защото когато се влюбиш всичко се обърква и нещата съвсем не са толкова розови, колкото в началото... Как да избегна и поправя този проблем, страхувам се да не бъда наранена, искам да спра да се привързвам, защото положението става страшно - спирам да ям, да мисля, държа се гадно с хората... Въобще не съм себе си.. Искам във всеки един момент да съм готова да изтрия някой от ежедневието си, защото никога не се знае кога той ще реши да го напусне...
Едва преди няколко месеца се отърсих от привързването си при последната ми дългогодишна връзка и си казах, че няма да се привързвам повече към момчетата, защото искам да се забавлявам, а не да страдам.
Обаче! Преди малко повече от месец на един купон се запознах с едно момче и.. така стана, че се натискахме. После си разменихме телефоните, излизахме няколко пъти и почнахме да си пишем във Фейсбук/Скайп. Нищо ангажиращо обаче, просто ни беше хубаво и така... Нито аз исках нещо повече от него, нито той от мен, предполагам.. В началото се справях добре с плана да не се привързвам и ми беше добре. Обаче изведнъж откривам, че почвам постоянно да мисля за него, не знам той дали го е забелязал, докато си пишем.. Уж се опитвам да говоря съвсем непринудено, шегувам се, с нищо не показвам помислите си. Направо се побърквам, ако не влезе известно време във Фейсбук/Скайп и не ми пише, почвам да се чудя дали аз съм объркала нещо. А не искам да е така! Не искам да се влюбвам/привързвам толкова бързо към хората, защото когато се влюбиш всичко се обърква и нещата съвсем не са толкова розови, колкото в началото... Как да избегна и поправя този проблем, страхувам се да не бъда наранена, искам да спра да се привързвам, защото положението става страшно - спирам да ям, да мисля, държа се гадно с хората... Въобще не съм себе си.. Искам във всеки един момент да съм готова да изтрия някой от ежедневието си, защото никога не се знае кога той ще реши да го напусне...