View Full Version : За любовта... и уважението!
Прекалено много възрастни ми казаха, че след години съвместен живот с някой, любовта и страстта си отиват и остава само уважението между партньорите. В началото го пропусках това покрай ушите си, но колкото по-често го чувам, толкова повече започвам да се плаша.
Какво би накарало една двойка, усетила какво е да обичаш, да си влюбен, да те обичат, да прекрати търсенето на тези усещания???
Срамно ли е човек да се разведе на 70 примерно? Има ли въобще хора, които имат смелостта да търсят любовта отново на тези години? Хубаво ли им е да живеят само с уважението към човека от другата страна на леглото?
ShtrudeL
06-26-2012, 20:37
от това се страхувам
SisiStrange
06-26-2012, 20:40
О, всяка възраст си има златните моменти. Може би спира да е страстно и бясно всичко между тях, но има (познавам) двойки на по 70-80 години, които изглеждат много щастливи от компанията си. Не мисля, че остава само уважението. Ако не са сбъркали при избора на партньор остава разбирателството, разговорите, шегите, спомените и въобще умението да си прекарват добре заедно, ако ще и пред телевизора да е. Мисля си, че на такава възраст, вече хората са си поизживяли романтиката и тези вълнения като цяло и мозъкът им е настроен вече на друга вълна.
ledenakrasota
06-26-2012, 20:40
Нещата са много по-сложни. Отвоно може да се говори за любов и хармонични отношения при някои двойки, но са на много по-високо ниво за разбиране. Просто ще ти е много трудно да се опиташ да го разбереш. Накрая или в моментите на изпитания, житейски трудности и прочие се вижда кое какво е. :) Тогава разбрах като по-малка за какво става въпрос само с наблюдение на отношенията между прабабите и прадядовците ми. :)
ShtrudeL
06-26-2012, 20:43
Искам и след 35 да се гушкам с човечето си, да се цункаме и да се държим за ръка, да спим гушнати и да правим същите неща, каквито и на 20 : (
Не съм видялО никой след тая възраст да го прави, толкова е тъжно : (
SisiStrange
06-26-2012, 20:48
Искам и след 35 да се гушкам с човечето си, да се цункаме и да се държим за ръка, да спим гушнати и да правим същите неща, каквито и на 20 : (
Не съм видялО никой след тая възраст да го прави, толкова е тъжно : (
Наистина ли не си? Аз познавам такива семейства. Учителката ми по рисуване беше такава. Тя и сега е де. С мъжа и само творят разни неща заедно, правят всякакви красоти и се гледат с такава любов, че ти става леко само като си наоколо. И като тръгне да му предлага разни неща с един такъв сладък тон, и си се смеят, абе... Дано и ние сме така един ден.
ForzaFelipe
06-26-2012, 20:48
Аз на дърти години ще съм плейбой :Д
Еми нормално е след известно време нещата да се променят и любовта се променя.Да си признаем,не са много хората който на 70 обичат партньора си както е било на 20 или 30...
аз не се притеснявам щото до 70 едва ли ще доживея, 50 години е нормална възраст
unbreakabl3
06-26-2012, 21:15
Аз не вярвах, че е възможно човек, когото обичаш, да ти омръзне... Но след тригодишна връзка осъзнах, че и това се случвало.. Много често мисля по тази тема напоследък. Майка ми също постоянно върви след мен и ми се кара, че съм си развалила връзката, какво съм си мислела аз, като съм се омъжела да не би да се разведа на втората година, защото ми омръзнало... В себе си тая надежда, че може би някъде на Земята има човек, който няма да ми омръзне и след 100 години.
Кое пречи ли? 'Ми бая неща пречат. Рутината пречи, финансовите грижи, битовизмите, самолета вече е кацнал завинаги... като няма страст, когато стане сиво, кое да ще те накара да се държиш за ръце с дедито и да се млящите по улиците?
Зависи от много неща според мен.Все още не съм стигнала до този период,за да коментирам. :)
Аз най-възрастната влюбена двойка, която познавам е на 50-60.
Но се събраха и заживяха заедно едва преди няколко години. Преди това тя има развод, а той е вдовец. Сега са щастливи заедно, обичат се и се държат помежду си като влюбени тийнове.
И точно тези хора ме карат да се чудя, защо човек се предава в търсенето на любов? Децата, общия дом и всичко останало са само извинения. За децата ще е много по-добре да виждат как майка им/баща им дарява и получава любов, а не как родителите се държат като съквартиранти.
И аз се плаша, че любовта ми ще изгасне някой ден. Но повече ме плаши мисълта, че ще се превърна в затворник в собствения си дом, че ще стоя с някой, просто защото ми е останало уважението към него.
kalpazanka
06-27-2012, 11:59
И аз се плаша, че любовта ми ще изгасне някой ден. Но повече ме плаши мисълта, че ще се превърна в затворник в собствения си дом, че ще стоя с някой, просто защото ми е останало уважението към него.
Точно от същото се боя.
За 6 години връзка съм видяла и рутината, и битовизмите, и спонтанността. Като че ли всичко това е на приливи и отливи, познаваш човека и реакциите му до болка, понякога писва да сортираш цветно и бяло пране, защото той не го прави, но да се прибереш смазан, гладен и капнал в 17.50, а той да те изненада с предложение за кафе, хапване навън и кино... безценно! Така че- не позволявайте рутината /и безпаричието/ да победи. Може да не сте Рокфелеровци, но си доставяйте разни дребни удоволствия. :) Това внася и емоции, свежест в една връзка. :)
heartshapedbox
06-27-2012, 12:10
И мен много ме е страх от това.
Днес видях баба и дядо,хванати за ръчичка, и ми стана тоолкова мило.<3
Дано и ние с моето човече да сме така след много години.
Не съм имала дълга връзка и вероятно нямам обективен поглед над нещата. Но предпочитам търпимостта и уважението пред тийнейджърските изпълнения. Може да забравя за рожденния ми ден, може да пропуска годишнините, може цял живот да крещя из нас, че все още си хвърля чорапите по пода, вместо в коша, който е на 2 метра от него, но да знам, че я има отговорността и уважението, от които толкова се притеснявате. Страстта е преходна и намирам за нормално да изтлее след някакво време. Съгласна съм да е така. Стабилните връзки стъпват на доверието и уважението. Другите неща винаги намират начин да изгаснат.
SmilezZz
06-27-2012, 14:22
Просто са поулегнали нещата, което в никакъв случай не означава, че любовта е изчезнала. Тръпката - о'кей, но любовта не изчезва току - така. Още повече, че от рутината, сивото ежедневие - убиват тази тръпка, която обаче трябва да се запали отново и да не се отказваме от нещо ново: излизане заедно (на разходка) , гледане на ТВ ако ще, просто нещо, което да направят двойката заедно.
Стабилните връзки стъпват на доверието и уважението.
Да, но не и само на тях.
Доверие и уважение мога да имам към родителите си, приятелите си, съседите си дори... Но за една връзка трябва да има и онзи пламък, който различава интимния партньор от всички останали около нас.
'Ма вярвай ми, че като дойде прекрасния момент с менопаузата и повече няма да искаш интимни партньори. :D Т'ва е преломен момент в живота на всяка жена и бич за всяка дъщеря, която има доброто намерение да поддържа някаква връзка с майка си. Отплеснах се... Не се опитвам да водя спор, нито да се налагам, макар отстрани да изглежда така.
Защо да не искам? В много форуми съм чела, че жените продължават да правят секс дори в менопаузата, някои дори по повече.
ADMIRALKA14
06-27-2012, 15:31
от това се страхувам
+1
SisiStrange
06-27-2012, 16:40
Защо да не искам? В много форуми съм чела, че жените продължават да правят секс дори в менопаузата, някои дори по повече.
Аха, пък и любовта и тези по-интимни нежни чувства не се крепят изцяло на секса. Дори да не правите секс по 5 пъти на ден, този човек може все още да е най-привлекателния и сексапилен мъж за теб. По един определен начин отвъд външния вид и проблемите с простатата.
ShtrudeL
06-27-2012, 16:58
Някой като каже значии 'нещата са поулегнали'
Какво значи т'ва?!
Могат да са такива и ако се гушкаме и целуваме и си правим всичко нормално за една връзка.
Може и да сте прави... Просто за мен любовта няма първостепенна роля. Въобще в живота ми имам предвид. Имам, разбира се, разни хормонално обусловени увлечения, но захаросаните розови идеи за т'ва как ще ми е много любовно на 70 или че някой, който е на 70 и е от 50 години с мен ще ми направи "тетрадка" (ако ме разбирате), са ми мноооого, мноооого чужди.
Зависи от хората дали наистина се обичат и допълват взаимно. Нормално е с годините хора да се променят, чувствата също. Това, че не обичаш по същия страстен начин, както в началото, също е нормално. Живеем в свят, в който прагматизма и щаденето на организма са си доста важни за нашия живот. Мога да го сравня (любимите сравнения) с огъня - единият е бърз, ярък, забелязва се отдалеч, но е от разпалки - свършва бързо. Другият е по-бавен - не толкова значим, но топлината остава за дълго. С годините хората започват да оценяват малките неща, започват да намират любовта по друг начин. Нормално е сексът да не е като на 20 завинаги, но не е само той. Един масаж, едно добре приготвено ястие, споделяне на хубавите моменти от общото минало, децата, красотата на живота - това поддържа огъня :)
ShtrudeL
06-27-2012, 17:47
абе остави ги тея на 70...
има хора, които над 30-35 не вървят гушнати, не се държат за ръка, не се целуват и не правят нищо, което правят двойките. Това е тъжно. Аз никога няма да се чувствам възрастна, дори да съм най-отговорния и здраво стъпил човек на света.
ShtrudeL
06-27-2012, 17:50
С годините хората започват да оценяват малките неща, започват да намират любовта по друг начин.
оф глупостиииииии
какви са тея тъпи оправдания
аз и сега ги ценя малките неща
и вярвам, че както се държа на 20, така мога да се държа и на 30 и на 40+ да обичам по същия силен начин.
Стига сте обвинявали годините! Все едно един човек на възраст е човек второ качество с отслабнали чувства и т.н., който не може да показва любовта си така, както го е правил на времето! Глупости!
plamenna00
06-27-2012, 17:56
харесвам едно момче .. то ми каза че ме харесва , но не ми предлага .. как да го накарам ;(
оф глупостиииииии
какви са тея тъпи оправдания
аз и сега ги ценя малките неща
и вярвам, че както се държа на 20, така мога да се държа и на 30 и на 40+ да обичам по същия силен начин.
Стига сте обвинявали годините! Все едно един човек на възраст е човек второ качество с отслабнали чувства и т.н., който не може да показва любовта си така, както го е правил на времето! Глупости!
Скъпа, сега си мислиш само за т'ва какви са ти чувствата и към кой са насочени. И точно т'ва ти е работата да правиш като си на 20. Ама като станеш на повечко, като стигнем до "жината гладен, дицата и той" да видим тогава дали ще е така.
ShtrudeL
06-27-2012, 19:31
Скъпа, сега си мислиш само за т'ва какви са ти чувствата и към кой са насочени. И точно т'ва ти е работата да правиш като си на 20. Ама като станеш на повечко, като стигнем до "жината гладен, дицата и той" да видим тогава дали ще е така.
Ще е така, сигурна съм. Убедена съм повече от всичко. ;)
И би ме подтискало ако отсрещната страна не изпитва същото...
И знам, че не говоря просто празни приказки. Колкото и да си летя в облаците, познавам себе си в реалността.
А и как стоят нещата: Вярвам, че мога да съм вечно влюбена (не просто първия месец), ако човека до мен също е. Когато спре да бъде, аз продължавам да съм, но в един момент се изморявам от пеперудите в корема, от вълнението (неща, които обичам!), неща, които ако не виждам в човечето до мен, убиват интереса ми...
Някак ми се случи...
Човека до мен се сети да се влюби отново, когато аз престанах в следствие на неговата незаинтересованост. А аз не мога да се влюбвам в един и същ човек втори път.
Хората трябва да поддържат магията си. Аз живея, за да обичам и да се радвам на човека до мен! Ако не го правя, защо съм с него?
Щруди, съвет от мен - колкото по-малко пъти използваш "ще" в изреченията си, толкова по-малко разочарования имаш в живота :)
iiordanova
06-27-2012, 20:06
Какво би накарало една двойка, усетила какво е да обичаш, да си влюбен, да те обичат, да прекрати търсенето на тези усещания??? - Сама го каза,че първо е любовта и т.н.,а след това идва привързаността. Те пак си се обичат хората,но не както в началото.
Срамно ли е човек да се разведе на 70 примерно? - Защо да е срамно? По-скоро е странно.
Има ли въобще хора, които имат смелостта да търсят любовта отново на тези години? - Естествено,че има. Но те вече имат човек до себе си и не търсят друг.
Хубаво ли им е да живеят само с уважението към човека от другата страна на леглото? Явно им е хубаво,а аз пак ти казвам,че те пак си се обичат,но по друг начин,който ще разберем след години(може би).
Не се блъскайте,някой ден ще разберем :)
Violenza
06-27-2012, 20:40
Всеки е виждал двойки на по еди колко си години, които се държат много влюбено, уж много се обичат и т.н. обаче същите вкъщи могат да се псуват и бият.
Иска ми се да вярвам, че и след години ще я има искрицата, ама...
Добре де, пак си се обичат.
Обаче аз по-често чувам ''Обичам го/я, защото сме заедно от n брой години, имаме деца, споделил/а съм най-хубавите си години с него/нея.", отколкото ''Обичам го/я, защото сутрин ми прави кафето с точно толкова захар, колкото предпочитам, преди лягане ме целува, не се ядосва, че хвърлям чорапите си по пода, държим се за ръце докато гледаме хубав филм" и т.н.
Дори да се обичат, при повечето двойки съм забелязала, че любовта им е като по задължение.
bilqnavod
06-28-2012, 06:59
Хорааа, вечни неща няма, така е и с любовта. Наистина нещата се променят с времето. Дори не съм се замисляла. Възрастните все казват - оставало приятелството след време. еми така е е сигурно, какво да драматизирам. В крайна сметка физиологично човек се изменя с годините - респективно и страстта оттам намалява, а също като се ограничи близостта и любовта започва да се трансформира. Всъщност любовта между мъж и жена единствена ли е в крайна сметка. Като остареете ще имате деца, те ще ви родят внуци - тях ще обичате най-много. Както казах любовта се трансформира.
DarkTemplar
06-28-2012, 09:06
xoxi, баничке, според мен разсъждавате прекалено романтично и емоционално и логично залитате в крайности. Предполагам е така не само заради нагласата ви, но и заради факта, че нямате достатъчно опит в подобни сценарии (което е нормално). И не, след 50-60 годишна възраст не остава единствено уважението, то е скрепено с една много силна привързаност, общи спомени, които изплувайки в съзнанието, носят не по-малко тръпка, взаимно доверие. Емоцията си я има, но тя вече не е така сляпа и хаотична, а е подплътена с реални аргументи и лежи на стабилна основа.
Всеки прави своя избор и после си понася последствията (това се отнася до двойките, които вече са си писнали в по-ранен етап).
Прекалено,много мислите за бъдещето.Живейте за момента. :)
ShtrudeL
06-28-2012, 09:54
Вие обаче ожесточено продължавате да изкарвате човека като някакъв неспособен/некадърен да обича страстно след определена възраст !
DarkTemplar, аз не говоря за случаите, в които емоцията си остава.
Имах предвид тези, при които тръпката е отминала. Да, хубави спомени, доверие, привързаност, но къде е страстната любов, за която и ShtrudeL каза?!
Ако прекараме 20-30-40 години с един човек, нормално е да сме привързани към него, да имаме хубави спомени и да си имаме известна доза доверие. Не е нужно този човек да е толкова специален, за да заслужи тези неща.
Плашещото е, че на по-голяма възраст дори любимия ни човек сега може да се превърне в ''заедно сме, защото прекарах младините си с него, спомените ми са свързани с него и му имам доверие".
Аз лично от себе си искам да чувам след 50 години "с него съм, защото не съм преставала да го обичам, всеки недостатък и всеки път, когато ме е дразнил.. и знам, че той ме обича по същия начин".
Разсъждаваме прекалено емоционално и романтично, но то точно с романтика и чувство може да се предотврати това, от което се плашим.
DarkTemplar, аз не говоря за случаите, в които емоцията си остава.
Имах предвид тези, при които тръпката е отминала. Да, хубави спомени, доверие, привързаност, но къде е страстната любов, за която и ShtrudeL каза?!
Ако прекараме 20-30-40 години с един човек, нормално е да сме привързани към него, да имаме хубави спомени и да си имаме известна доза доверие. Не е нужно този човек да е толкова специален, за да заслужи тези неща.
Плашещото е, че на по-голяма възраст дори любимия ни човек сега може да се превърне в ''заедно сме, защото прекарах младините си с него, спомените ми са свързани с него и му имам доверие".
Аз лично от себе си искам да чувам след 50 години "с него съм, защото не съм преставала да го обичам, всеки недостатък и всеки път, когато ме е дразнил.. и знам, че той ме обича по същия начин".
Разсъждаваме прекалено емоционално и романтично, но то точно с романтика и чувство може да се предотврати това, от което се плашим.
Абе чак толко наивна обич надали ще запазиш за толкова години. Може да го обичаш, въпреки всичко, но тая страст малко ще я поразкарате рано или късно.
Възможно е. Не мога да знам.
Дори да не съм с един човек през цялото време, искам да съм с някой, към който ще се чувствам точно така.
И точно за това един от въпросите ми беше, защо след определена възраст, хората сякаш се отказват от търсенето на любов?
DarkTemplar
06-28-2012, 12:32
Възможно е. Не мога да знам.
Дори да не съм с един човек през цялото време, искам да съм с някой, към който ще се чувствам точно така.
И точно за това един от въпросите ми беше, защо след определена възраст, хората сякаш се отказват от търсенето на любов?
Да започнем отзад напред. След определена възраст хората се отказват от търсенето на любов, защото вече не им е приоритет. Ежедневието убива идеализма и емоционалността, възрастта пък се справя с хормоните. Няма ги вече пеперудите в корема, конкретния човек е станал по-прагматичен и завладян от скептицизъм към заобикалящия го свят. Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства. То за него е достатъчна утеха и ценност. Това далеч не значи, че го подценява (утеха =/= утешителна награда), просто го оценява по различен начин. Ето тук ви бяга същностното. Фактът, че някой не изразява чувствата си по начина, по който на вас ви се иска, не означава, че не ги изпитва. А и как виждаш един улегнал мъж на средна възраст да започне да се държи като влюбен тийнейджър?
Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното? :?
Баничке, я хвърли поглед на този мой пост, да видим ще схванеш ли генералната идея.
Да започнем отзад напред. След определена възраст хората се отказват от търсенето на любов, защото вече не им е приоритет. Ежедневието убива идеализма и емоционалността, възрастта пък се справя с хормоните. Няма ги вече пеперудите в корема, конкретния човек е станал по-прагматичен и завладян от скептицизъм към заобикалящия го свят. Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства. То за него е достатъчна утеха и ценност. Това далеч не значи, че го подценява (утеха =/= утешителна награда), просто го оценява по различен начин. Ето тук ви бяга същностното. Фактът, че някой не изразява чувствата си по начина, по който на вас ви се иска, не означава, че не ги изпитва. А и как виждаш един улегнал мъж на средна възраст да започне да се държи като влюбен тийнейджър?
Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното? :?
Баничке, я хвърли поглед на този мой пост, да видим ще схванеш ли генералната идея.
Ууу, браво :)
Само да допълня по въпроса "Защо след определена възраст хората се отказват от търсенето на любовта?". Този въпрос е... глупаво зададен. Любовта, в широкия ѝ смисъл, или този който се изповядва от "хората след определена възраст" по нищо не прилича на тинейджърската. Никой никога не се е отказал да я търси, но любовта може да е топла манджа след работния ден, масаж на краката или просто да те изслуша. Няма нужда да те гледа с влажни очи и да ти сваля звезди - че той вече ги е свалил (в очите на детето ти, понеже сте романтици още) :) Любовта "след определена възраст" е уважение и приятелство. Това не значи липса на секс, но не означава и онази емоция, която изпитваш на 15-16 години. Просто е много... спокойна, кротка и по домашному уютна.
А пък емоцията, драмата, която неизменно съпътства младата любов... измаря.
Никой не отрича, че любовта между възрастна двойка няма да е като любовта между 15-16 годишни. Но темата не е да търсим описание на любовта на старини. Темата е за случаите, в които любов няма (подчертавам - няма), но двойката продължава да е заедно.
DarkTemplar даде хубав отговор в едно от изреченията си.
"Не вижда смисъл да рискува, започвайки ново търсене, при положение, че вече има нещо стабилно и устойчиво спрямо обективни фактори като време/обстоятелства." И точно тук идва проблемът. Защо не вижда смисъл? Това изречение съм го чувала много пъти. Отговор обаче никога не получавам.
DisappointedDreamer
06-28-2012, 13:08
Защо за жените винаги е по-важен начинът/формата, а не смисълът/съдържанието на казаното/направеното? :?
Защото повечето си падаме романтични и страшно емоционални животни, които се радват на начина по който половинката им показва обичта си към тях, а не факта че въпросния озобщо се старае да им покаже любовта си.
Иначе браво за поста :)
DarkTemplar
06-28-2012, 13:16
xoxi,
Защото светогледът на човек (който е резултат от възрастта/житейския му опит) е различен и в неговите очи подобен риск би бил неоправдан или направо хазартен. Не си мислете, че да загърбиш нещо стабилно и дълготрайно е най-лесното нещо на света. Особено когато алтернативата е несигурна или въобще липсва. Подобен ход би бил по-скоро глупав, отколкото смел.
Както и LadyDi спомена, силата на любовта се крие във факта, че тя има много лица. Не си мислете, че това, което сте свикнали да виждате вие, е единственото заслужаващо си.
xoxi, все още си прекалено млада, за да се плашиш за толкова далечни перспективи. А и трудно ще ги схванеш на този етап от живота ти.
Никой не отрича, че любовта между възрастна двойка няма да е като любовта между 15-16 годишни. Но темата не е да търсим описание на любовта на старини. Темата е за случаите, в които любов няма (подчертавам - няма), но двойката продължава да е заедно.
Там е проблема - не че няма любов. Просто не е такава, каквато ти я познаваш в този момент. Затова и на теб, от твоя си светоглед, ти се струва като че ли те не я търсят. А те не я търсят, просто защото я имат. Под друга форма и с други емоции.
Няма как да бъде разбрано, докато не си на тази възраст.
Когато любовта под никаква форма вече я няма, тогава хората се развеждат. А разводи има предостатъчно, за да подкрепят това твърдение. Тези, които остават заедно, между тях има любов.
Тези, които остават заедно, между тях има любов.
Грешно е да се мисли така.
Познавам хора, които не се обичат, но са заедно заради децата най-вече.
Грешно е да се мисли така.
Познавам хора, които не се обичат, но са заедно заради децата най-вече.
Дори това е любов. Когато родиш ще осъзнаеш, че това е любов в най-чистата ѝ форма. И като я имаш, си готов да жертваш всичко за нея.
Любов към собствените деца - разбира се.
Както казах и в някой от предишните си коментари обаче, много по-добре е за децата е да виждат как родителите им дават и получават любов помежду си, а не как се държат като съквартиранти. Независимо дали живеят с биологичния/ната си баща/майка, те трябва да виждат, че в семейството има любов. Какъв е смисъла детето да е при биологичните си родители, след като не вижда топлината между тях? Да, никой няма да го обича повече от тях, но не само това е важно в израстването и съзряването.
SisiStrange
06-28-2012, 16:30
Аз си мисля, че дори да не им личи на двама старци, щом са го докретали дотам, са силно привързани най-най-малкото. Имахме едни баба и дядо в блока. Караха се постоянно. Въобще не си личеше да имат някаква голяма обич. Като дядото почина, такава скръб, такова нещо. Една усмивка не видях повече от тая жена. Тъй че може да не си личи, може да не са хванати за ръка или да изразяват любовта си, това не значи, че вече на тази възраст и след толкова перипетии и чудеса заедно, биха преживяли раздялата. От един момент нататък това е човека, свързва ви цял един живот, знаете си и най-малките тайни, чувствате се уютно един с друг. Ако и да не се чукате бясно, ако и да не сте постоянно гушнати, имате нужда един от друг. Надявам се да стигнем до такова ниво един ден. Това е вид висш пилотаж. Много над прощаването на изневери, романтичните жестове и правенето на компромиси за важни неща.
PyCoKoCkA93
06-29-2012, 18:12
Любовта е най-великото чувство на този свят,това,което е над всичко и всички,благодарение на което светът продължава да съществува,това,което ни прави по-добри,по-истински и най-вече хора...Независимо колко време е минало,ако си срещнал СВОЯТА половинка,нищо и никой не може да те накара да спреш да я обичаш!А страшното е НЕ да остане само уважнието,а когато и то липсва и остане само навикът...
А страшното е НЕ да остане само уважнието,а когато и то липсва и остане само навикът...
Ужасия.
Тъжно е.
Любов към собствените деца - разбира се.
Както казах и в някой от предишните си коментари обаче, много по-добре е за децата е да виждат как родителите им дават и получават любов помежду си, а не как се държат като съквартиранти. Независимо дали живеят с биологичния/ната си баща/майка, те трябва да виждат, че в семейството има любов. Какъв е смисъла детето да е при биологичните си родители, след като не вижда топлината между тях? Да, никой няма да го обича повече от тях, но не само това е важно в израстването и съзряването.
xoxi, маце, и възрастните хора понякога са с пилешки мозък, правят лоши избори и не си поправят грешките. Някои дори цял живот газят все по-навътре и по-навътре в лайната, щото са абсолютни коне с капаци. Тех не ги коментираме, да се оправят как си знаят.
По-важният въпрос, който те терзае, е със истиващата и изчезваща любов. Хем приемаш, че с времето ще прерастне в нещо друго, хем не го приемаш баш. Добре де, а като одъртееш, погрознее човека до теб, сложи чене, застои се вкъщи, ще го зарежеш, за да си хванеш някой по-млад ли? Или явно ще те държи нещо към него, дори да не е същата емоция. На 80 може и да се не въргаляте в леглото и да се мляскате. Заеби, след 50 години сигурно ще се биете с черпака по главата, щото ще ви е писнало да се гледате един друг. Но дори без страстта и нуждата постоянно да си изразяваш любовтта към него, ще има нещо между вас. Може да се отдадеш на колебанията, които все някога ще се появят след тежките кавги и омръзването, и ще се питаш дали си избрала подходящия човек. Но по-вероятно това ще са дребни подробности, които ще минават и ще си заминават, а ти толкова ще си свикнала с човека, че за нищо на света не би си тръгнала. Както обикновено се чувстваме с родителите си.
Предполагам, че след хиляди караници просто им писва на хората да се занимават с другия.
Определено не трябва да е така, ама.. Още съм малка да знам :D