mechone
06-27-2012, 13:56
Това го написах преди 2 години... Не знам дали е за тук, но ми харесва. Е, има какво да се желае още..
Тази песен е за вас, защото бяхте до мен, бяхте с мен, дори в най-трудния момент не се отказахте от мен...Бяхте приятели, не станахте предатели... Помня ви, защото се жертвахте за мен... помня всичко това, няма да ви забравя! Живота е труден, живота е луд, разбра ли к'во ти казвам мой приятелю скъп? Помни и почитай приятелите си, както аз почитам моите, защото във живота трябва да си със своите. Имай едно на ум, имай и две, и три, не говори празни приказки, дори приятеля от пропастта да виси... НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ОТ НЕГО, ЗА ДА НЕ СЕ ОТКАЖЕ ОТ ТЕБ! Точно в онзи ш'бан момент трябва да е до теб , да ти говори, но да не спори, да те гали, но да не те пали, да те целува, но да не робува, да мрази с теб онзи проклет човек в 21 век, да иска, но да не му стиска, да прави онова за теб, онова, което като мед ...се стича, преминава през онази точка, онази пламенна точка... Не го предавай, не, не, не го предавай, пред ябълката на Ева заставай, но не го предавай!
Приятелю, помисли и разбери, онова, което ти стига, е онова, което достига ... сърцето на онзи човек достига, твоят щастлив приятел, щастлив, защото във живота си не е срещнал предател.
Кажи ми ти сега какъв е смисълът на живота! Какво е това, какво е онова, какво да правя аз сега, когато нямам усмивка на своята глава? Къде отиде истината? Къде ли ? ... В забравата! Вулканът бълва лавата. Къде са ни усмивките? Крият се под мивките! Защо ли така ние правим, искаме всичко да забравим, но какво ли да направим ... никой не разбира смисъла на приятелството... Затваря ти вратата и забравя правилата!
**[на Мишето ]**
Приятелю, а помниш ли ти? Помниш ли онази случка ненадейна, онази случка в басейна?... Под звездите пламтящи, като лава горящи, за приятелство крещящи... Мигове незабравими, мигове незаличими, мигове с един приятел,приятел, но не предател. Мигове ревящи, за спомени ревящи, за онази тръпка....
**[на Ками ]**
Приятелю, помниш ли когато вратата разбихме и топката свихме? Когато смехът напираше и не спираше...,лицата си криехме, сълзите си триехме...Мазилка падаше... А това какво ли ще рече? "Че ний сме хора дет' купона ги влече"! Онази крещеше, а на нас ни дремеше, на г'зовете ни дремеше. Чудехме се как да свием нещо пак и пак, 'щото то е по-силно от рак. Нещо като DSB-то, нещо като от robbers crew-то...Нещо така значимо както е усмивката на лицето ти и топлината в сърцето ти. Поздрави за теб с този малоумен куплет. Ако искаш запази го, ако не-изгори го!
************************************************** *********************************
Говориш, че си ми приятел, а в най-трудния за мен момент, обръщаш се и ставаш предател.А може би не си такъв? Може би се бориш с достойнство като един истински български лъв - до кръв, а не да ме правиш за няква си акула стръв.
Тази песен е за вас, защото бяхте до мен, бяхте с мен, дори в най-трудния момент не се отказахте от мен...Бяхте приятели, не станахте предатели... Помня ви, защото се жертвахте за мен... помня всичко това, няма да ви забравя! Живота е труден, живота е луд, разбра ли к'во ти казвам мой приятелю скъп? Помни и почитай приятелите си, както аз почитам моите, защото във живота трябва да си със своите. Имай едно на ум, имай и две, и три, не говори празни приказки, дори приятеля от пропастта да виси... НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ОТ НЕГО, ЗА ДА НЕ СЕ ОТКАЖЕ ОТ ТЕБ! Точно в онзи ш'бан момент трябва да е до теб , да ти говори, но да не спори, да те гали, но да не те пали, да те целува, но да не робува, да мрази с теб онзи проклет човек в 21 век, да иска, но да не му стиска, да прави онова за теб, онова, което като мед ...се стича, преминава през онази точка, онази пламенна точка... Не го предавай, не, не, не го предавай, пред ябълката на Ева заставай, но не го предавай!
Приятелю, помисли и разбери, онова, което ти стига, е онова, което достига ... сърцето на онзи човек достига, твоят щастлив приятел, щастлив, защото във живота си не е срещнал предател.
Кажи ми ти сега какъв е смисълът на живота! Какво е това, какво е онова, какво да правя аз сега, когато нямам усмивка на своята глава? Къде отиде истината? Къде ли ? ... В забравата! Вулканът бълва лавата. Къде са ни усмивките? Крият се под мивките! Защо ли така ние правим, искаме всичко да забравим, но какво ли да направим ... никой не разбира смисъла на приятелството... Затваря ти вратата и забравя правилата!
**[на Мишето ]**
Приятелю, а помниш ли ти? Помниш ли онази случка ненадейна, онази случка в басейна?... Под звездите пламтящи, като лава горящи, за приятелство крещящи... Мигове незабравими, мигове незаличими, мигове с един приятел,приятел, но не предател. Мигове ревящи, за спомени ревящи, за онази тръпка....
**[на Ками ]**
Приятелю, помниш ли когато вратата разбихме и топката свихме? Когато смехът напираше и не спираше...,лицата си криехме, сълзите си триехме...Мазилка падаше... А това какво ли ще рече? "Че ний сме хора дет' купона ги влече"! Онази крещеше, а на нас ни дремеше, на г'зовете ни дремеше. Чудехме се как да свием нещо пак и пак, 'щото то е по-силно от рак. Нещо като DSB-то, нещо като от robbers crew-то...Нещо така значимо както е усмивката на лицето ти и топлината в сърцето ти. Поздрави за теб с този малоумен куплет. Ако искаш запази го, ако не-изгори го!
************************************************** *********************************
Говориш, че си ми приятел, а в най-трудния за мен момент, обръщаш се и ставаш предател.А може би не си такъв? Може би се бориш с достойнство като един истински български лъв - до кръв, а не да ме правиш за няква си акула стръв.