WizKha
07-01-2012, 16:57
Здравейте, приятелчета :).Пиша ви тук защото съм луднал по едно момиче и ми трябва спешно вашият съвет.Накратко нека разкажа историйката ми.
След 1 месец навършвам 18 години, в началото на учебната 2011-2012 година бяхме една смяна с 10-тите класове.С течение на времето се сформирахме една групичка от няколко момчета и едно момиче, която се прибирахме заедно с един и същ рейс в продължение на почти цяла година.
Много се сближих с момчетата, разбира се веднага забелязах и момичето, но не съм мислил, че ще стигна до тук.И така не знам какво ми стана последният месец от училището докато се осъзная бях адски луднал по нея.Проблема ми е,че като си харесам някой и си гълтам цялата граматика.
Научих доста неща за нея (фейсбук знае всичко), бях се решил твърдо лека по-лека да действам последният месец.До момента с нея лично не бях разговарял, но започнах.Не знам може би съм се филмирал яко, но много тя взе да ме гледа много от както почнахме да си говорим.
И оттам се почна и поздравяването.И така реших да и пиша в фейса, защото винаги когато я видех в даскало бяхме с момчета от нейният клас(т.е компанията или с нейните приятелки) и ми е по-трудничко така.На следващият ден пак и писах, но тя не ми отговори( а се виждаше, че ми е видяла писаниците)
Стана ми много кофти, защото сигурно и се бях натрапил яко (най-мразя да бъда натрапник).Но не ми дава мира да се откажа, на следващият ден в у-ще я питах как е минала Историята(беше ми споделила, че ще я изпитват).На другият ден като ме видя, тя ме поздрави(до сега само аз я бях поздравявал, първият път се изчерви адски много) и беше много радостна, което ме закара на 7-мото небе.
Съжалявам, че толкова дълго и объркано ви го написах, но просто съм адски хлътнал... накрая ще направя едно обобщение.Просто отвътре един глас ми шепти, че това е моето момиче и, че я искам адски много, но го осъзнах много късно, сега като не сме на у-ще става доста трудно, няма да мога да я виждам, а аз искам да я опозная, а за 1 месец нямаше това как да стане.
Много искам да и пиша в фейс-а пак, но това, че не ми отговори миналият път ме кара да се чувствам натрапник.Не мога просто, не мога да спра да мисля за нея, сънувам я вече 3,4 пъти.
След 1 месец навършвам 18 години, в началото на учебната 2011-2012 година бяхме една смяна с 10-тите класове.С течение на времето се сформирахме една групичка от няколко момчета и едно момиче, която се прибирахме заедно с един и същ рейс в продължение на почти цяла година.
Много се сближих с момчетата, разбира се веднага забелязах и момичето, но не съм мислил, че ще стигна до тук.И така не знам какво ми стана последният месец от училището докато се осъзная бях адски луднал по нея.Проблема ми е,че като си харесам някой и си гълтам цялата граматика.
Научих доста неща за нея (фейсбук знае всичко), бях се решил твърдо лека по-лека да действам последният месец.До момента с нея лично не бях разговарял, но започнах.Не знам може би съм се филмирал яко, но много тя взе да ме гледа много от както почнахме да си говорим.
И оттам се почна и поздравяването.И така реших да и пиша в фейса, защото винаги когато я видех в даскало бяхме с момчета от нейният клас(т.е компанията или с нейните приятелки) и ми е по-трудничко така.На следващият ден пак и писах, но тя не ми отговори( а се виждаше, че ми е видяла писаниците)
Стана ми много кофти, защото сигурно и се бях натрапил яко (най-мразя да бъда натрапник).Но не ми дава мира да се откажа, на следващият ден в у-ще я питах как е минала Историята(беше ми споделила, че ще я изпитват).На другият ден като ме видя, тя ме поздрави(до сега само аз я бях поздравявал, първият път се изчерви адски много) и беше много радостна, което ме закара на 7-мото небе.
Съжалявам, че толкова дълго и объркано ви го написах, но просто съм адски хлътнал... накрая ще направя едно обобщение.Просто отвътре един глас ми шепти, че това е моето момиче и, че я искам адски много, но го осъзнах много късно, сега като не сме на у-ще става доста трудно, няма да мога да я виждам, а аз искам да я опозная, а за 1 месец нямаше това как да стане.
Много искам да и пиша в фейс-а пак, но това, че не ми отговори миналият път ме кара да се чувствам натрапник.Не мога просто, не мога да спра да мисля за нея, сънувам я вече 3,4 пъти.