valdesbg
07-03-2012, 08:09
*Това е тук а не в Лично Творчество, защото е посветено на специален за мен човек, и защото пиша само тук. За всички които ще кажат че е дълго - не търся съвет, нямам проблем, не държа и да го четете. Който трябва - ще го види, всички други сте свободни да ме псувате на воля.*
Faith makes all things possible... love makes all things easy.
Dwight L. Moody
Стоеше соколът на ръба на скалата. Ден, като ден, нищо необичайно. Обхождаше с поглед равнината в търсене на нещо за ядене и евентуални натрапници. Той беше часовият. Знаеше какво кога и къде се случва, нищо не му убягваше от погледа. В далечината забеляза ято гълъби. Летяха в неизвестна посока. По скалата пробяга гущер. Люспестият се надяваше да премине незабелязано около сокола. Ако опашатия се завабеше или разсееше лесно щеше да се превърне в следобедна закуска за сокола. Грабливата птица не го забеляза изобщо, беше се втренчил в нещо...
Изведнъж земята се разтресе. Птицата се стресна и излетя във въздуха. Земята продължи да се тресе, шумът ставаше все по оглушителен. Животните се изпокриха, птичките млъкнаха, дори цветята клюмнаха. Появи се пушек. Топъл, лекозадушлив пушек започна бавно да се издига в небето. Сивобелия му цвят ясно го отличаваше в далечината, а гъстотата му беше като на млечна пяна. Отдалеч изглеждаше красив, приятен, мек... но това беше измамно. Птицата знаеше че не бива да го доближава, защото е отровен. Побърза да се отдалечи и да наблюдава отдалече. Досещаше се какво ще последнва.
Димът започна да се променя, стана по сивкаво-черен, започна да излиза на гъсти облаци с неправилна форма. Като руното на току що остригана овца. Усетщаше се че става по топло. Земята се готвеше да изригне. Пръстта се напука. Няколкото цепнатини бързо се превърнаха в кратери, а димът не спираше да се издига. Образува се задъшлива пелена, която скри слънцето, намръщи се небето, започнаха да гърмят светкавици.
Изведнъж от кратерите избухнаха искри. Множество искри. Ярки, горещи и жълти. Разпръскваха се в атмосферата, изгаряха още докато са във въздуха. Вече бе ясно че земята се е ядосала. Започна да кипи, гъста червено оранжава течност започна да се надига от недрата на земята. Беше горещо.. като в самия ад. Започна да прелива и да се стеле като огнена река надолу по склона. Минаваше и унищожаваше всичко по пътя си - скали, камъни, цветя, дървета... Всичко до което се докоснеше избухваше в пламъци и за секунди изгаряше. Очевидно нищо не можеше да спре огнения поток. Адската река си проправяше път надолу. Сякаш тя търсеше нещо. Нещо определено. Изглеждаше сякаш не я интъересува че унищожава множество животни и растения по пътя си. Изглеждаше че няма да се спре преди да достигне целта си. След себе с оставяше пепел, прах и горящи въглени.
Достигна равнината, малко и трябваше за да стигне и брега. Сякаш някаква зла сила беше решила да изпепели острова и да го превърне в овъглен спомен за гнева на майката природа. Лавата достигаше необезпокоявана брега и започна да капе в морето. и ето че.. се случи неочакваното. Огнената течност започна да шуми и свисти при досега с водата. Колкото и гореща да беше - нямаше как да се срави с мощта на морето. Свистеше, шумеше и бучеше....дяволската река отчаяно се опитваше да си проправи път и да продължи напред. От високо соколът виждаше как под водата от яркочервена, адската червена лавина започна да потъмнява. енергията намаляваше, а лавата губеше от мощта си.
Морето не изглеждаше притеснено. Спокойно поемаше ударите на разбеснелия се поток, и успяваше да го контролира. Разрушителната огнена стихия постепенно замря. достигнала до крайната си точка, тя се превръщаше в скала, в момента, в който докоснеше водата. Постепенно изстина и останалата част. Всичко стана твърдо като скала, всичко се успокои, облаците се разсеяха.
Сякаш морето беше победило. Сякаш огнения ад, не успя да изпълни злото си начинание. или пък е успял? Унищожи дома на много животни и растения, безчет са изпепелените трупове на закъснелите животни. Това не бе борба между Огъня и водата, това бе тяхната сватба. и отрочето на тяхното единение бе новия бряг, който се образува. Разрушителната връзка между двете природни стихии даваше началото на нови територии, на нови места за живот.
Всичко утихна. И всичко щеше да се върне към нормалния си ритъм..до следващия път, когато земята и водата решат да засвидетелстват обичта си, да се слеят в едно цяло и да създадат възможности. Дотогава... двете стихии тихо щяха да си шепнат.
Сокола кацна на същата скала, и отново се огледа. Нямаше гълъби, всичко бе обгоряло. Познаваше този пейзаж. Отново се загледа в търсене на нещо. Гущера реши че му се е разминало и се показа от любопитство. Искаше да разгледа пейзажа, искаше да види какво се е случило. Грабливата птица това и чакаше. Безшумно излетя и с острите си нокти сграбчи непредпазливото влечуго. Днес приключи добре.
Faith makes all things possible... love makes all things easy.
Dwight L. Moody
Стоеше соколът на ръба на скалата. Ден, като ден, нищо необичайно. Обхождаше с поглед равнината в търсене на нещо за ядене и евентуални натрапници. Той беше часовият. Знаеше какво кога и къде се случва, нищо не му убягваше от погледа. В далечината забеляза ято гълъби. Летяха в неизвестна посока. По скалата пробяга гущер. Люспестият се надяваше да премине незабелязано около сокола. Ако опашатия се завабеше или разсееше лесно щеше да се превърне в следобедна закуска за сокола. Грабливата птица не го забеляза изобщо, беше се втренчил в нещо...
Изведнъж земята се разтресе. Птицата се стресна и излетя във въздуха. Земята продължи да се тресе, шумът ставаше все по оглушителен. Животните се изпокриха, птичките млъкнаха, дори цветята клюмнаха. Появи се пушек. Топъл, лекозадушлив пушек започна бавно да се издига в небето. Сивобелия му цвят ясно го отличаваше в далечината, а гъстотата му беше като на млечна пяна. Отдалеч изглеждаше красив, приятен, мек... но това беше измамно. Птицата знаеше че не бива да го доближава, защото е отровен. Побърза да се отдалечи и да наблюдава отдалече. Досещаше се какво ще последнва.
Димът започна да се променя, стана по сивкаво-черен, започна да излиза на гъсти облаци с неправилна форма. Като руното на току що остригана овца. Усетщаше се че става по топло. Земята се готвеше да изригне. Пръстта се напука. Няколкото цепнатини бързо се превърнаха в кратери, а димът не спираше да се издига. Образува се задъшлива пелена, която скри слънцето, намръщи се небето, започнаха да гърмят светкавици.
Изведнъж от кратерите избухнаха искри. Множество искри. Ярки, горещи и жълти. Разпръскваха се в атмосферата, изгаряха още докато са във въздуха. Вече бе ясно че земята се е ядосала. Започна да кипи, гъста червено оранжава течност започна да се надига от недрата на земята. Беше горещо.. като в самия ад. Започна да прелива и да се стеле като огнена река надолу по склона. Минаваше и унищожаваше всичко по пътя си - скали, камъни, цветя, дървета... Всичко до което се докоснеше избухваше в пламъци и за секунди изгаряше. Очевидно нищо не можеше да спре огнения поток. Адската река си проправяше път надолу. Сякаш тя търсеше нещо. Нещо определено. Изглеждаше сякаш не я интъересува че унищожава множество животни и растения по пътя си. Изглеждаше че няма да се спре преди да достигне целта си. След себе с оставяше пепел, прах и горящи въглени.
Достигна равнината, малко и трябваше за да стигне и брега. Сякаш някаква зла сила беше решила да изпепели острова и да го превърне в овъглен спомен за гнева на майката природа. Лавата достигаше необезпокоявана брега и започна да капе в морето. и ето че.. се случи неочакваното. Огнената течност започна да шуми и свисти при досега с водата. Колкото и гореща да беше - нямаше как да се срави с мощта на морето. Свистеше, шумеше и бучеше....дяволската река отчаяно се опитваше да си проправи път и да продължи напред. От високо соколът виждаше как под водата от яркочервена, адската червена лавина започна да потъмнява. енергията намаляваше, а лавата губеше от мощта си.
Морето не изглеждаше притеснено. Спокойно поемаше ударите на разбеснелия се поток, и успяваше да го контролира. Разрушителната огнена стихия постепенно замря. достигнала до крайната си точка, тя се превръщаше в скала, в момента, в който докоснеше водата. Постепенно изстина и останалата част. Всичко стана твърдо като скала, всичко се успокои, облаците се разсеяха.
Сякаш морето беше победило. Сякаш огнения ад, не успя да изпълни злото си начинание. или пък е успял? Унищожи дома на много животни и растения, безчет са изпепелените трупове на закъснелите животни. Това не бе борба между Огъня и водата, това бе тяхната сватба. и отрочето на тяхното единение бе новия бряг, който се образува. Разрушителната връзка между двете природни стихии даваше началото на нови територии, на нови места за живот.
Всичко утихна. И всичко щеше да се върне към нормалния си ритъм..до следващия път, когато земята и водата решат да засвидетелстват обичта си, да се слеят в едно цяло и да създадат възможности. Дотогава... двете стихии тихо щяха да си шепнат.
Сокола кацна на същата скала, и отново се огледа. Нямаше гълъби, всичко бе обгоряло. Познаваше този пейзаж. Отново се загледа в търсене на нещо. Гущера реши че му се е разминало и се показа от любопитство. Искаше да разгледа пейзажа, искаше да види какво се е случило. Грабливата птица това и чакаше. Безшумно излетя и с острите си нокти сграбчи непредпазливото влечуго. Днес приключи добре.