love_brd0
07-04-2012, 23:33
Здравейте.Моята ситуация е следната.
Преди по-малко от месец си намерих приятел,всъщност се събрах с едно момче,което си харесвах от доста време.И така....първата седмица ме нямаше,после се върнах и всичко вървеше по мед и масло.Преди седмица започнах да ходя в неговия квартал и от тогава нещата не бяха особено наред,някак си се учуждихме един от друг.Може би проблема е в това,че съм доста срамежлива...
Първият ден,когато бяхме в неговия квартал посегна на няколко пъти да ме целуне,ала първия му говорех нещо,а на втория се дърпах назад ( на шега! ) И това,може би,беше един от последните ни хубави дни заедно. На следващия ден не си казахме нито здравей,нито се целунхме...той седеше при момчетата,аз-при момичетата.Дойде време да си тръгвам и се отбих да му кажа чао.Отидох при него и просто му казах едно "ЧАО" и се целунахме...на следващия ден дори не се и погледнахе,както и на по-следващия.Една от приятелките ми е по-близка с него и си бяха говорили.Той й бе споделил,че наистина много ме харесва,и се дразни от това,че не ходя при него и не се интересувам.На следващия ден не си разменихме и поглед.След дълги размисли,му звъннах вечерта и му се извиних за поведението си,а той каза,че не ми е сърдит.Ето,че дойде и днешния ден.Отидох там..видяхме се,разменихме си 2 усмивки,след което той отиде на един лост да се набира (типично за него,всеки ден го прави).
Аз отидох при него и го питах какво прави.Той студено ми отвърна,че не прави нищо и отиде на друга посока при компанията.По-късно част от компанията остана на това място,а другите се качихме по-нагоре.Той дойде по едно време,но щом го викнаха пак на старото място се върна,въпреки забележката на един от приятелите си,да остане при мен.Усещах на къде вървят нещата,събрах смелост и отидох да говоря с него.
Питах го защо се държи така,а той каза,че поведението му не било по-различно и се дразнел от това,че когато седнел до мен и ме прегърнел нищо не съм правела.Говорехме,говорехм е...питах го какво изпитва към мен,и с доста зор можах да го накарам да каже..мълчеше,караше ме аз да кажа първа...накрая ме погледна в очите и каза "Нищо",а аз казах "И аз така" ииииии това беше краят!
Тази вечер ми писа в скайп,че се е бил изнервил и заради това ми е казал така.Каза ми,че наистина много ме харесва и ,че няма да може да ме забрави.Когато сме се били разделили все едно се била откъснала частича от него (май трябва да му спрат сапунените сериали) Аз също му казах,че го харесвам,при това адски много.Не съм сигурна дали мога да му вярвам вече...
Моля ви,кажете ми как да постъпя след като не съм сигурна в чувствата му,а моите са напълно истински.Как да посътпя,защото утре е последен ден преди да замина за един месец,а след като се върна може вече да е късно.Не желая да оставя нещата така... помогнете.. =[[
Преди по-малко от месец си намерих приятел,всъщност се събрах с едно момче,което си харесвах от доста време.И така....първата седмица ме нямаше,после се върнах и всичко вървеше по мед и масло.Преди седмица започнах да ходя в неговия квартал и от тогава нещата не бяха особено наред,някак си се учуждихме един от друг.Може би проблема е в това,че съм доста срамежлива...
Първият ден,когато бяхме в неговия квартал посегна на няколко пъти да ме целуне,ала първия му говорех нещо,а на втория се дърпах назад ( на шега! ) И това,може би,беше един от последните ни хубави дни заедно. На следващия ден не си казахме нито здравей,нито се целунхме...той седеше при момчетата,аз-при момичетата.Дойде време да си тръгвам и се отбих да му кажа чао.Отидох при него и просто му казах едно "ЧАО" и се целунахме...на следващия ден дори не се и погледнахе,както и на по-следващия.Една от приятелките ми е по-близка с него и си бяха говорили.Той й бе споделил,че наистина много ме харесва,и се дразни от това,че не ходя при него и не се интересувам.На следващия ден не си разменихме и поглед.След дълги размисли,му звъннах вечерта и му се извиних за поведението си,а той каза,че не ми е сърдит.Ето,че дойде и днешния ден.Отидох там..видяхме се,разменихме си 2 усмивки,след което той отиде на един лост да се набира (типично за него,всеки ден го прави).
Аз отидох при него и го питах какво прави.Той студено ми отвърна,че не прави нищо и отиде на друга посока при компанията.По-късно част от компанията остана на това място,а другите се качихме по-нагоре.Той дойде по едно време,но щом го викнаха пак на старото място се върна,въпреки забележката на един от приятелите си,да остане при мен.Усещах на къде вървят нещата,събрах смелост и отидох да говоря с него.
Питах го защо се държи така,а той каза,че поведението му не било по-различно и се дразнел от това,че когато седнел до мен и ме прегърнел нищо не съм правела.Говорехме,говорехм е...питах го какво изпитва към мен,и с доста зор можах да го накарам да каже..мълчеше,караше ме аз да кажа първа...накрая ме погледна в очите и каза "Нищо",а аз казах "И аз така" ииииии това беше краят!
Тази вечер ми писа в скайп,че се е бил изнервил и заради това ми е казал така.Каза ми,че наистина много ме харесва и ,че няма да може да ме забрави.Когато сме се били разделили все едно се била откъснала частича от него (май трябва да му спрат сапунените сериали) Аз също му казах,че го харесвам,при това адски много.Не съм сигурна дали мога да му вярвам вече...
Моля ви,кажете ми как да постъпя след като не съм сигурна в чувствата му,а моите са напълно истински.Как да посътпя,защото утре е последен ден преди да замина за един месец,а след като се върна може вече да е късно.Не желая да оставя нещата така... помогнете.. =[[