PDA

View Full Version : Влюбена от години.



anichkka
07-05-2012, 10:07
Хора, не знам дали искам съвет. Всъщност, да - искам. Но знам, че едва ли ще можете да ми помогнете. Просто искам да кажа на някого.. Искам да си излея душата.
Завърших 11 клас. Историята ми датира.. някъде от 8-ми. Всъщност, по-рано, но тогава се случиха нещата. Аз. Едно момче. Приятелство. И изведнъж любов. Знам, че е банално, но и много истинско. Той беше.. всичко за мен. Единственият ми приятел, най-добрият, най-близкият, най-важният за мен. И се влюбих. Крих за много дълго време. След това някак признах. Той призна също. И се опитахме да бъдем повече от приятели. Казвате си - лапешка история. И аз така мислех отначало. За съжаление всичко се провали. Изгубих го. Тогава разбрах израза "Внимавай какво си пожелаваш".
Историята ми не е за едно приятелство, прераснало в любов. От това приятелство вече нищо не е останало. Едва ли някога отново ще се зароди. Историята ми е за едно .. момче. Момчето, което не мога забравя вече дълги години. И съм все още влюбена в него. Учим в едно училище. В различни компании сме. Не общуваме. От 'нас' вече не е останло нищо.. ама нищо. Но все пак усещам една странна връзка, една химия. Тя никога не се изгуби. Харесвала съм други момчета - естествено. Но към него винаги съм изпитвала нещо ужасно голямо.. а от известно време и любовта ми се върна. Нищо не се е променило. Просто изведнъж се събудих и осъзнах, че пак го обичам. Въпреки, че не говорих с него, въпреки че го виждах няколко пъти на седмица за по 1-2 секунди, докато само се разминем с мълчание.
Когато погледите ни се засекат цялата изтръпвам. Просто.. усеща се толкова силно. Търся неговия поглед, а понякога имам чувството, че и той търси моя. В един момент съм убедена, че аз също съм оставила някаква следа в него, но в друг всичко се изпарява.. Притръпвам когато го видя. И ме боли толкова много, че се лутам в един безкраен кръг. Знам, че нашето време е минало отдавна.. Изгубихме това, което имахме. Но някак си искам да разбера, че той е наранен също. Защото аз съм. Наранена съм отдавна и може би ще съм наранена още дълго. Искам да знам,че и той потръпва, когато ме види. Че търси вниманието ми. Че ме гледа, когато не го гледам. Че си мисли за мен, когато заспива, защото аз правя тези неща. От години.
Чудя се как така ме заплени толкова силно... Не мога да си обесня как мога да изпитвам толкова силни чувства към човек, с когото нямам никаква връзка. Приятелството ни е било толкова силно.. Може би и любовта. Как бих могла да го забравя? Може би и не искам, въпреки и да знам, че никога няма да има шанс за нас.
Понякога намирам някаква вътрешна сила и си казвам - ще го попитам; ще си изясним нещата.. Не може само аз да се чувствам така, но желанието ми бързо се изпарява, защото ме е страх. Страх ме е, че ще бъда отритната. Че той одавна ме е забравил, а аз още го обичам. Ще се чувствам жалка, принизена.. А не искам. След толкова много години не искам да минавам през същата болка, през която минах когато още бях дете.
Не знам какво успях да кажа. Вероятно 1% от всичко, което чувствам. Влюбена съм в него до уши. Липсва ми нашата близост. Искам го като гадже и като приятел. Искам го като човек до мен. Имам чувството, че живея в миналото. И най-лошото е, че не мога да споделя с никого. Преди споделях с него. А сега всичко трябва да пазя в себе си.
Какво бихте посъветвали едно момиче, което е влюбено в човек от години и което не може да забрави, въпреки усилията, които полага? Времето НЕ лекува.. Убедих се в това.

anichkka
07-05-2012, 11:15
Моля ви за каквото и да е мнение, съвет или просто коментар.

Chacho
07-05-2012, 11:35
Само се погледни кви думи използваш. Сама си набиваш филмите в главата, докато гледаш така на нещата. Като отказваш цигарите, първоначално все за пушене ще мислиш. Пикаене, цигара, храна, цигари, здрасти, цигара, сън, цигара. Струва ти се невъзможно. Докато не минат месец-два въздържание.

Наистина живееш в миналото и не искаш да приемеш, че живота продължава. И сега си си дете, което хленчи, когато не получава това, което иска. Еми често в живота си оставаме само с искането.

Като изключим гадже, близък приятел и подобните уйевини, замисли се само за себе си. Какви са ти целите, мечтите, плановете, които не са обвързани с любовния ти живот? Подреди си всичко останало, след това направи място за още някого в него и ще се наложи да преодолееш страха си, и да се довериш на нов човек. И така след грешка, грешка, грешка, накрая намираме подходящия.

След няколко години ще се смееш на себе си, кви неща си си въобразявала.

anichkka
07-05-2012, 11:45
Аз мисля за себе си. Имам си и цели, и мечти, и неща, които постигам всеки един нов ден. Тук съм описала само една история. Не съм казала, че нямам никакви цели в живота.

Знам, че не мога да получавам всичко, което искам. Ама не мога да си наложа ей така да спра изведнъж да изпитвам каквито и да е било чувства към опрееления човек. Не мисля, че думите ми могат да се характеризират като хленчене. Да, може би са историята ми е прекалено глуповата за някои, но в никакъв случай не мисля, че съм "дете, което хленчи, когато не получава това, което иска. "

Въпреки че чувствата ми не са се променили от дълго време, не стоя на едно място. Както казах - имало е и други момчета. Знам, че трябва да се опитам да направя място и за друг, освен за него. Но просто не се е получавало. Или не сме били един за друг, или чувствата са изчезвали. Но към него те просто стоят от години.. Не мога да го променя, колкото и да опитвам.

mrazqkindergarten
07-05-2012, 11:50
Говори с него.Дори да те отреже, поне ще знаеш, че си опитала. :) Виждаш ми се умно момиче, така че той губи, ако не те иска.

Chacho
07-05-2012, 12:03
Сама си се оправдаваш. На мен ми изглежда като слаба воля, а не непотушими чувства. В крайна сметка сама решаваш какво да правиш и каква нагласа да имаш.

JagAlskarDig
07-05-2012, 12:20
Говори с него, точно и ясно. От предположения, "филмиране" и чакане няма смисъл. Нещата може да са едни, а ти да ги виждаш съвсем други. Вече 4 години стоиш на това стъпало - има ли смисъл, лек за твоето сърце ? - Не ! Ако продължаваш така няма да стигнеш до никъде и ще изпускаш потенциални нови възможности, ще си емоционално обременена. Колкото до разговора, разграничи дали говорите за приятелство или любов. Ако те отреже, то при точно определени граници няма никакъв проблем да си бъдете добри приятели като преди, но с ясната идея, че и никога повече няма да бъдете гаджета. Ако не може да се контролирате, прекъсвате контакт и толкова. Няма незаменими хора, рано или късно всеки открива подходящия. Дали след 1 или 10 опита, божа работа. И времето, новите хора лекуват, ти просто не си им дала шанс, а пазиш някакви скрити надежди по, най-вероятно, загубена кауза. Веднъж теглиш чертата и повече не поглеждаш назад.

pll
07-05-2012, 19:29
oh mila razbiram te ;x az sum po sushtiq nachin samo che s twa momche nikoga ne sme bili chak tolkowa blizki bqhme si samo fr .. naistina nai dobre e daa pogoworitee noo razbiram kolko e trydno da go naprawish inachee mojjee da nakarash nqkoq priqtelka da go pita ili neshto .. neznam .. taq sityaciq e ujasna :x

AnzaRe
07-05-2012, 19:55
Ем бъди стара мома ХАхахаХАХАХАХАХАХА

AnzaRe
07-05-2012, 19:55
Слива ли имаш в устата си ?Опа извинявай тя е отдолу :)

sexy_for_you
07-05-2012, 20:05
Прочетох историята ти, звучи много истински и изстрадана. Тежко е, когато освен любовта, изгубиш и приятелството, а още по-болезнено е когато изгубиш най-близкия си човек. Но все още имаш шанс да направиш нещо. Първо, каква е причината да се разделите? Може би в това се корени целия проблем. И може би за да можеш напълно да се освободиш от мисълта за него, при положение, че вече наистина знаеш, че няма шанс, е да говориш с него. Разбира се, не да се унижаваш, а просто да си разясните взаимоотношенията. И да се извините, ако взаимно сте си причинили болка. Искрено ти желая успех! :)

sweetycherry33
07-05-2012, 20:35
Разбирам те напълнооооооооооооооооооо ооооооооо.Наистина.Може да съм по - малка от теб, много по - малка, но ... аз харесвам едно момче от 5 години.Не, обичам го.Единствената разлика е, че аз се влюбих в него от пръв поглед.Всяка вечер си лягам като си мисля за него, срам ме е да му говоря, срам ме е да го гледам, и аз по същият начин когато си засечем погледите цялата изтръпвам, често го сънувам, толкова ми е гадно и се чувствам ужасно...защото съм почти сигурна, че само аз чувствам тази болка.Ужасно много ме боли.И теб явно по същият начин.Има още една разлика - ние никога не сме били нещо повече от приятели.Пък и май не би се и получило ... но другото е съвсем еднакво.Вече даже го виждам по - рядко.А имаме много хубави моменти заедно (и лоши, за съжаление) ... За съжаление не знам как да ти помогна...аз ако знаех, ако можех и аз щях да си помогна сигурно, но.............................................. .............................................Но поне вече знам, че не само аз се чувствам така...извинявай, че не можах да ти помогна и за разбъркания текст, вече ми се спи...

anichkka
07-05-2012, 20:36
Благодаря ви за СЕРИОЗНИТЕ коментари. Другите няма да ги коментирам - не си заслужава. (:

Ами, какво да ти кажа sexy_for_you , причина просто няма. Нещата не се получиха между нас, всеки стана по-дръпнат, по-дистанциран и изведнъж почувствах, че не мога да бъда толкова близка отново с него. И докато се усетя вече бяхма на едно "здравей-здрасти".

DisappointedDreamer
07-05-2012, 20:42
Блаблаблабла, мрънмрънмрън. Само това разбрах от целия ти разказ. Направо.. Сълзи и сополи. Много сополи. Както Чачо каза - това са глупости, набиваш се сама в някакви филми и нямаш абсолютно никаква воля. Мрънкаш и хленчиш досущ като детенце, чиято близалка са взели. Стегни се, бе. Какво пикаеш срещу вятъра? Защо си блъскаш главата в стената? Акъл имаш ли? Престани да се затормозяваш с глупости и да си създаваш някакви илюзии. Страдала, заспивала докато си мислела за него. Остави го този, престани да се лигавиш и си живей живота.


Моля ви за каквото и да е мнение, съвет или просто коментар.


Благодаря ви за СЕРИОЗНИТЕ коментари. Другите няма да ги коментирам - не си заслужава. (:


Плюс това си противоречиш. Ние ти дадохме сериозно коментари, но тъй като те просто не ти изнасяха, ти реши да ги отпишеш. Това говори лошо за теб.

sweetycherry33
07-05-2012, 20:42
:(