ℒℴνℯ
07-06-2012, 14:40
Доста се чудих дали да напиша тази тема, но все пак реших да споделя, защото ми тежи. Дълго ще се получи.. на който не му се чете или има желание да критикува.. моля ви нека да не коментира.. Дори не знам дали искам помощ, но може би и от това да имам нужда..
Ще ви разкажа за един човек, който трайно се е наместил в моя живот и жалките ми опити да го изтрият от него .. просто не работят. Познаваме се вече почти 3 години. В началото бях малка .. не разбирах какво се случва, но знаех, че имам силни чувства към него. Досаждах му.. по-късно го осъзнах и съжалих, но бях малка.. Той просто прекрати взаимоотношенията ни просто защото стана много сложно.. Да.. сложно е и сега, защото е от друг град, но на мен това не ми пречеше и сега не ми е проблем. 2 години никакъв контакт. Аз продължих и без него.. в началото беше страшно трудно, но после свикнах с мисълта, че него го няма, а и беше по-лесно, защото беше от друг град и не се виждахме често. Имаше прекрасни момчета в моя живот, но винаги ТОЙ си оставаше така да го кажа първата любов и всички бяха сравнявани с него. Той идваше в града ми доста често.. срещахме се и се отминавахме както преди да се запознаем. ОК .. не беше проблем .. все тая ми беше дори. Мина доста време от както не се бяхме виждали - зимата може би. Но лятото ни събра отново на едно място .. на морето.. Гледах го и си мислех , че сякаш е било вчера, когато сме се видяли за последно. Гледах го, а той не знаеше, колко добре си спомнях времето, когато той ме остави сама.. сама и безпомощна, незнаеща защо са и причинили такава болка и то още от толкова рано. Не разбирах защо той се приближаваше и се отправяше точно към мен и хоп.. заговори ме.. и така целия ден се прекара в разговори последвани с прегръдки и прекарване на 1 от най-прекрасните дни. Споменавам само, че се влияе от чуждо мнение и на другия ден беше по-различно.. пак имаше разговори, но не беше както предишния ден. Държеше се дръпнато.. Наивна съм. Мразя това мое качество. Отново му позволявам да си играе с мен и с чувствата ми. Наскоро отново се видяхме .. аз бях в неговия град. Когато ме видя се зарадва прекалено много, за да беше истина.. дойде и ме гушна.. беше толкова сладко. След това прекарахме целия следобед заедно. Отново беше прекрасно, но по-късно аз бях като невидима. Но все пак.. добре се държеше. Седмица след това поддържахме колкото се може някакъв контакт, но сега.. отново се стигна до там, че аз не съществувам. Или може би просто съм прекалено бреме, за да ми се обръща чак толкова внимание. Но на мен ми стига и само да ме попита как съм.. не съм като някои негови познати които искат и звездите да им смъкнат.. просто искам малко внимание.. колкото да разбера, че се интересува от мен.. В случая аз нито мога да се откажа, нито да направя каквото и да е. Не .. не си мислете, че нямам воля да го направя, но просто съм безсилна в случая, защото той си ми е тръпка, а и го обичам. ДА обичам го. Трудно е, а и не мога да го виждам когато поискам. Явно искам от него връзка, която той просто не може да ми даде. Не си мислете, че съм някоя която е седнала да се жалва по форумите и е вечно тъжна. Напротив. Аз съм винаги усмихната, постоянно се шегувам.. обичам да се смея. Обичам да се забавлявам, да съм с приятели и т.н., но понякога ми писва от тази маска. Искам всичко да е така, че да не е прикриване на чувствата. Вие знаете какво е да гориш, да искаш болката да спре, но да не можеш да я потушиш. Да изпитваш мъчителното чувство, че тя няма да отмине скоро. Никой не иска да бъде сам, всеки има нужда от обич и топли чувства. Както и аз.. Самотата – не я пожелавам на никого! Но да обичаш и да получаваш същото отсреща е незаменимо, просто и аз искам да съм малко наистина щастлива. Любовта е едно чудо, мечта, сън, реалност... всеки може да я нарече по различен начин, но всички сме на едно мнение - Любовта е велика!
Ще ви разкажа за един човек, който трайно се е наместил в моя живот и жалките ми опити да го изтрият от него .. просто не работят. Познаваме се вече почти 3 години. В началото бях малка .. не разбирах какво се случва, но знаех, че имам силни чувства към него. Досаждах му.. по-късно го осъзнах и съжалих, но бях малка.. Той просто прекрати взаимоотношенията ни просто защото стана много сложно.. Да.. сложно е и сега, защото е от друг град, но на мен това не ми пречеше и сега не ми е проблем. 2 години никакъв контакт. Аз продължих и без него.. в началото беше страшно трудно, но после свикнах с мисълта, че него го няма, а и беше по-лесно, защото беше от друг град и не се виждахме често. Имаше прекрасни момчета в моя живот, но винаги ТОЙ си оставаше така да го кажа първата любов и всички бяха сравнявани с него. Той идваше в града ми доста често.. срещахме се и се отминавахме както преди да се запознаем. ОК .. не беше проблем .. все тая ми беше дори. Мина доста време от както не се бяхме виждали - зимата може би. Но лятото ни събра отново на едно място .. на морето.. Гледах го и си мислех , че сякаш е било вчера, когато сме се видяли за последно. Гледах го, а той не знаеше, колко добре си спомнях времето, когато той ме остави сама.. сама и безпомощна, незнаеща защо са и причинили такава болка и то още от толкова рано. Не разбирах защо той се приближаваше и се отправяше точно към мен и хоп.. заговори ме.. и така целия ден се прекара в разговори последвани с прегръдки и прекарване на 1 от най-прекрасните дни. Споменавам само, че се влияе от чуждо мнение и на другия ден беше по-различно.. пак имаше разговори, но не беше както предишния ден. Държеше се дръпнато.. Наивна съм. Мразя това мое качество. Отново му позволявам да си играе с мен и с чувствата ми. Наскоро отново се видяхме .. аз бях в неговия град. Когато ме видя се зарадва прекалено много, за да беше истина.. дойде и ме гушна.. беше толкова сладко. След това прекарахме целия следобед заедно. Отново беше прекрасно, но по-късно аз бях като невидима. Но все пак.. добре се държеше. Седмица след това поддържахме колкото се може някакъв контакт, но сега.. отново се стигна до там, че аз не съществувам. Или може би просто съм прекалено бреме, за да ми се обръща чак толкова внимание. Но на мен ми стига и само да ме попита как съм.. не съм като някои негови познати които искат и звездите да им смъкнат.. просто искам малко внимание.. колкото да разбера, че се интересува от мен.. В случая аз нито мога да се откажа, нито да направя каквото и да е. Не .. не си мислете, че нямам воля да го направя, но просто съм безсилна в случая, защото той си ми е тръпка, а и го обичам. ДА обичам го. Трудно е, а и не мога да го виждам когато поискам. Явно искам от него връзка, която той просто не може да ми даде. Не си мислете, че съм някоя която е седнала да се жалва по форумите и е вечно тъжна. Напротив. Аз съм винаги усмихната, постоянно се шегувам.. обичам да се смея. Обичам да се забавлявам, да съм с приятели и т.н., но понякога ми писва от тази маска. Искам всичко да е така, че да не е прикриване на чувствата. Вие знаете какво е да гориш, да искаш болката да спре, но да не можеш да я потушиш. Да изпитваш мъчителното чувство, че тя няма да отмине скоро. Никой не иска да бъде сам, всеки има нужда от обич и топли чувства. Както и аз.. Самотата – не я пожелавам на никого! Но да обичаш и да получаваш същото отсреща е незаменимо, просто и аз искам да съм малко наистина щастлива. Любовта е едно чудо, мечта, сън, реалност... всеки може да я нарече по различен начин, но всички сме на едно мнение - Любовта е велика!