View Full Version : Бихте ли се оженили/омъжили?
След като пуснах темата в грешният раздел, да я пусна там където трябваше. *le facedesk*
Темата може да ви се вижда подобна на онази нормално ли е 18-19 годишно момиче да се омъжи, но аз мисля, че тук дискусията ще тръгне в друга посока.
Предполагам, че някои от вас са чули за новият проектозакон, с който двойките, които съжителстват съвместно ще бъдат почти изравнени с тези сключили брак. Та на мен ми стана интересно и се зачетох в БгМамма където се дискутираше този проблем.
Вие имате ли намерение да се ожените/омъжите? Знам че много млади хора избират съвместното съжителство, защото уж било по-лесно. Но примерно след време когато решите да имате дете с партньора, бихте ли желали първо да сключите брак? Или не би било проблем и без да имате никакъв документ "узаконяващ" връзката ви?
loveca777
07-08-2012, 15:37
То в България да не правиш деца....
Да бих , но съм малък още да мисля за сватби .
GreenFairy
07-08-2012, 15:52
Определено бих.
SisiStrange
07-08-2012, 15:52
Да, със сигурност. Харесва ми самата идея, дори не толкова за сватбата, колкото това, че вече официално, законно, пред Господ (ако го има) и въобще за целия свят ние сме едно семейство. Не, че живеенето на семейни начела без подпис не е по същество същото. Просто вътре лично аз ще си го усещам различно.
DisappointedDreamer
07-08-2012, 15:53
Бих, мда.
loveca777
07-08-2012, 15:55
Да, със сигурност. Харесва ми самата идея, дори не толкова за сватбата, колкото това, че вече официално, законно, пред Господ (ако го има) и въобще за целия свят ние сме едно семейство. Не, че живеенето на семейни начела без подпис не е по същество същото. Просто вътре лично аз ще си го усещам различно.
На мен пък ми изглежда срамно пред всичките роднини и хора на сватба .. ;d
prosto_chovek
07-08-2012, 17:29
"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. "
Реших, че ще е полезно да се сложи именно тук. Цитат - Толстой - "Анна Каренина" :)
Естествено, че искам да се оженя за нея. За мен брака си е нормалното развитие на една сериозна връзка.
Glamour92
07-08-2012, 17:53
Ми не.
Излишно,непрактично и тотално безсмислено ми се струва.
Симпатичен обичай е,да,но за хора от моята порода такива неща нямат кой знае каква стойност,следователно не са задължителни.
Ако имаме отроче,не виждам с какво бракът между нас би променил/подобрил живота му.
*...естествено,след време може и на друг акъл да съм...емоционалното ми развитие по начало си ми изостава с някоя и друга годинка. xDD
Не бих. Бих живяла на семейни начела с мъжа, когото обичам, но определено не бих се омъжила за него и за когото и да било
Бих.
До преди време мислех, че това не е за мен, но със сегашният ми приятел започвам да се замислям и за брак и за деца... Все неща, които не исках и не планувах.
Да, може и от годините да е.
sexy_for_you
07-08-2012, 22:10
Да. Абсолютно. Не мисля това за изтъркано и за мен сватбата е един от най-запомнящите се и прекрасни моменти в живота на човек, освен това дава някаква сигурност, както на младоженците, така и след това на децата им.
DarkTemplar
07-08-2012, 22:12
Бих, разбира се.
ledenakrasota
07-08-2012, 22:25
Да, но след една наистина улегнала и стабилна връзка. Не желая цирка на Иван и Вихра или Божинови и Алисия. :?
ForzaFelipe
07-08-2012, 22:40
Бракът не е само формалност,е в наше време малко се е превърнал в такова,но не трябва да се приема така.Това е фаза от връзката,финалната фаза,това е момента в който вие си казвате "да",вие се обричате да сте заедно и доказвате че обичате партньора си.
Когато намеря подходящата за мен,естествено че ще искам да сключим брак :)
SmilezZz
07-08-2012, 23:03
Да, бих!
Това е, както се изразиха по - горе , финалната фаза на една връзка, в която вече официално се доказваме, че искаме да сме заедно до живот и че всичко е истинско, и любовта е с нас. Може да не е кой знае колко различно от живеенето на семейни начела без брак, но дълбоко в себе си и сърцето си аз го усещам по съвсем друг начин.
DarkTemplar
07-08-2012, 23:07
Колежката е майсторка на късия (пре)разказ.
Мне, брак ще искам, само ако имам дете...друго си мислех преди години, когато ей така се влюбвах и правех някого целия си свят. Сега не мога да го допусна до съзнанието си, не ми харесва като идея това "до живот"
не бих се оженил сега, живее ми се още... откровенно ми се хойка, пие ми се и ми се правят зулуми.
Бих да и смятам като Сиси :)
"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. "
Реших, че ще е полезно да се сложи именно тук. Цитат - Толстой - "Анна Каренина" :)
Поради що го реши?
Не. Около мен всички узаконени двойки се разделиха, а и за мен е по - важно да се разбираме, подкрепяме, отколкото едно листче, което след време не би ни помогнало в отношенията. Хората в днешно време са прекалено дебилни (ако мога така да се изразя) и повечето с лека ръка биха поискали развод, бягайки от проблемите. Манталитетът вече се е изменил в друга посока, която пречи браковете да издържат по 10 години, какво остава за повече.
Не бих. Няма перспектива, а само главоболия. Дали ще живееш с някой или ще се ожениш за него е едно и също. Вместо да гледаш от всяко нещо да извличаш плюсове, а с това ще си набиеш само минуси.
Отделно, че като направиш дете и после майката може да се изкара самотна майка и да получава помощни, а да си живеете заедно, но никой няма да разбере и ще ти дават лесни пари.
Отделно, че сватбата е толкова набивация със средства и след години никой няма да си я спомня.
Отделно, че романтиката гърлото не храни.
Не виждам никакъв плюс.
SisiStrange
07-09-2012, 08:28
^ Набивация е, ако искаш пищна сватба като американските. Аз искам скромна и семпла. С малко, но наистина близки хора.
prosto_chovek
07-09-2012, 08:41
Поради що го реши?
а не мислиш ли, че има връзка с темата? Перефразирано и прекарано през топика, който се разисква тук, за мен има. Когато човек реши да се жени, той трябва да е наясно с това за кого се жени, дали ще е щастлив или не, дали изобщо иска да сключва брак и така нататък. Страшно много хора се женят ей така, защото са решили, а после разбират, че поради разни причини не могат да съжителстват заедно. Заради това, че в тези случаи непрекъснато има проблеми, характерни за конкретните хора, "всяко нещастно семейство е нещастно по своему". Аз лично съм против такъв тип брак и бих искал, когато се оженя, да бъда като всички останали щестливи семейства - щастлив. Литературното отклонение мисля, че беше съвсем уместно :)
В брака, както навсякъде другаде, е необходимо да се полагат усилия. Нищо не идва на готово и тя няма току-така да срещнеш перфектния човек. Винаги ще имате разминавания. Трябва да успеете да се нагодите един към друг и сами да си създадете хармоничния живот.
prosto_chovek
07-09-2012, 08:45
тук си права :)
Zaharinka
07-09-2012, 08:58
Да бих,независимо дали това ще се случи след 5,10,15 години.И не мисля,че сватба с примерно 40-50 човека ще излезе толкова скъпо.Не е като да са 10 000 за сватба с 300 човека..Мисля,че зависи от това какво възпитание и пример за семейство имаш,а отделно колко силно искаш да си с човека до себе си :]
Захаринке, 10 000 за сватба с 300 човека няма да ти стигнат ;)
Не бих. Бих живяла на семейни начела с мъжа, когото обичам, но определено не бих се омъжила за него и за когото и да било
same here
Е, ако имаме дете може, ноо иначе не виждам защо ;д За момента може и да си мисля - ах, колко го обичам ще бъдем заедно завинаги
но реално погледнато не всеки има тоя късмет да живее с някой до старост... Но ако сме от мн години заедно може и да склоня да се омъжа ;д
SisiStrange
07-09-2012, 09:07
Е, зависи колко се глезотиш за рокли, пръстени, кетъринг фирми, място и тн. С малко желание всичко може да си го нагодиш хем да ти е хубаво, хем да не ти излезе през носа. При мен едва ли ще са повече от 50 човека, че и толкова са ми множко.
В брака, както навсякъде другаде, е необходимо да се полагат усилия. Нищо не идва на готово и тя няма току-така да срещнеш перфектния човек. Винаги ще имате разминавания. Трябва да успеете да се нагодите един към друг и сами да си създадете хармоничния живот.
Това може да го имаш и в нормална връзка без брак.
Сиси, колкото и да гледаш да минеш тънко пак ще дадеш парата. Винаги ще си долницата, защото влагаш, а не ги избиваш.
Това може да го имаш и в нормална връзка без брак.
Затова и казах "в брака както и навсякъде другаде".
horacio, защо, щом не вярваш в брака, би се омъжила, ако имаш дете?
prosto_chovek
07-09-2012, 09:13
за парите - помисли - 300 човека, само за ядене колко мислиш да ти е кувертът? Мислиш ли, че на сватба под 30 40 кинта ще дадеш на човек? Ми за рокли, ресторант, всичките останали простотии. Бая пара си е :)
Zaharinka
07-09-2012, 09:17
Просто имах предвид,че няма нужда от такива изхвърляния,ако не разполагате с толкова пари.Въпреки,че моя приятел е луд и иска сватба с 250 човека,но аз не съм на същото мнение.Това си е хубав момент от живота,но не е нужно да се кани всеки срещнат както се казва. :]] Дори и с най-близките пак се запазва красотата.
Е, зависи колко се глезотиш за рокли, пръстени, кетъринг фирми, място и тн. С малко желание всичко може да си го нагодиш хем да ти е хубаво, хем да не ти излезе през носа. При мен едва ли ще са повече от 50 човека, че и толкова са ми множко.
Душата, за нищо не съм се глезотила, всичко си беше най-обикновено, нищо over the top. Ако ти кажа колко струваше роклята ми, няма да повярваш, защото една днешна абитуриентска рокля струва в пъти повече. И все пак, сумата беше доста внушителна.
Както каза просто човека, най-много ти стъпва кувертът на гостите. Не можеш да поканиш на сватба и да сервираш сандвичи със сирене и Мераклийско, нали?
Затова и казах "в брака както и навсякъде другаде".
horacio, защо, щом не вярваш в брака, би се омъжила, ако имаш дете?
Мисля, че така ще му осигуря някаква сигурност. Дори да се разведем - иска или не ще трябва да помага за детето ;д издръжка а-у... ама не съм много запозната с тия работи, просто предполагам.
Мисля, че така ще му осигуря някаква сигурност. Дори да се разведем - иска или не ще трябва да помага за детето ;д издръжка а-у... ама не съм много запозната с тия работи, просто предполагам.
И без да имате брак, щом детето носи името му, той трябва да го издържа.
Точно ей заради такава нагласа много бракове не потръгват.
И без да имате брак, щом детето носи името му, той трябва да го издържа.
Точно ей заради такава нагласа много бракове не потръгват.
Ми значи екстра ;д
Може и така да е, ама аз така или иначе не искам да се женя
prosto_chovek
07-09-2012, 09:27
митьо пищова като прави сватба, кани "700 човека, има лимонади, бирички, мирички, агнета, кепабчита, мибапчита" :D Сериозно, колкото повече народ каниш, логично, толкова повече пари ще дадеш. Братовчед ми прави сватба с 200 човека и се изръси с 15 бона, а не беше в кой знае какъв ресторант. Просто, нали знаеш, сватбата представлява двама луди и двеста гладни, повечето затова отиват. Хубавото е, че всеки ти дава пари (като изключим хората с безсмислени и малоумни подаръци от сорта на тенджера под налягане или ергономична точилка), та малко от малко си избиваш разходите около цялата тази галимация :)
Йей, само ергономична точилка не получих навремето!!! Бахмааму всички ония дето ми подариха вилици и лъжици.
И не се лъжи, никога не можеш да избиеш парите за сватбата от това, което ще ти дадат гостите.
prosto_chovek
07-09-2012, 09:30
никой не е казал, че напълно. Казах малко от малко. Между другото, идеи за подаръци толкова много имам, хихихи :D :)
А аз имам готови подаръци. Някой да се жени?
И малко от малко, пак не можеш :) В наааааай-добрия случай, ако помолиш всички да ти дават пари вместо глупости, пак няма да можеш да покриеш и половината.
LadyDi, от колко време сте заедно с мъжО ти? :D
prosto_chovek
07-09-2012, 09:36
поне могат повечето да си платят манджата, де. Все пак, кой дава на сватба под 50 кинта? Аз поне не съм виждал някой да иде с 5 лева в една картичка и да каже - ето това е от мен и десетчленното ми семейство, нали :D Пак е нещо. Аз лично не бих правил подобна галимация, обаче. Само близките роднини, нямам нужда от един куп хора, които не само, че виждам за първи път, ми и имената не съм им чувал :)
Не съм много наясно със законодателството, но за да ми е мирна главата бих искала брак. Не съм романтичка, за мен брака не е нищо друго, освен връзване на гащите, че татито ще си гледа челядта.
prosto_chovek
07-09-2012, 09:40
бракът, както каза шадоу, е логичното продължение на една наистина сериозна и стабилна връзка. Ама тия разни сметкаджийски простотии хич не ги харесвам. :)
DarkTemplar
07-09-2012, 09:42
То пък татито трябва да е ебаси пропадляка, та да не си иска потомството. Който си прави деца, ще си ги храни/гледа. Изключения разбира се винаги има, обаче за тея неща се мисли по-навреме.
На всички е ясно, че бракът е стъпка, която трябва да се предприеме от двама зрели, отговорни и осъзнати индивида. И тоя брак трябва да бъде преди всичко партньорство.
prosto_chovek
07-09-2012, 09:51
подкрепям :)
бракът, както каза шадоу, е логичното продължение на една наистина сериозна и стабилна връзка. Ама тия разни сметкаджийски простотии хич не ги харесвам. :)
Някои търсят голямата любов, други искат да си вържат гащите... Нали знаеш, едни му викат така, други така. Няма лошо нито в едното, нито в другото. Няма нужда да се квалифицираме, нали? ;)
prosto_chovek
07-09-2012, 09:57
никой не квалифицира, и ти си права. Просто на мен лично ми се вижда жалко да се ожениш за някой, щото, примерно, баща му има 2 крави и 5 телета (на времето), той кара еди каква си кола или има апартамент :)
И аз го намирам за нелепо. Но ако беше чел внимателно, може би щеше да забележиш, че аз искам децата ми да са изгледани, никъде не споменах себе си, защото не съм прекалено горделива за да се превърна в нечия вещ. Та... той нека гледа децата, за себе си, все ще се справя някакси.
prosto_chovek
07-09-2012, 10:03
И аз го намирам за нелепо. Но ако беше чел внимателно, може би щеше да забележиш, че аз искам децата ми да са изгледани, никъде не споменах себе си, защото не съм прекалено горделива за да се превърна в нечия вещ. Та... той нека гледа децата, за себе си, все ще се справя някакси.
прочетох го внимателно. Коментарът ми беше относно квалификациите :)
ScarlettS
07-09-2012, 10:51
Не бих се омъжила. Даже не вярвам любовта или че ще дойде момент, в който ще съм готова да прекарам остатъка от живота си само с един човек дори без брак. Има толкова различни хора, които бих могла да опозная, толкова различни неща, които ще мога да изживея. Да съм само с един човек ми се вижда като ограничение и рутина. За някакъв определен период от време бих живяла с приятеля си, но просто за да видя какво е. Нямам иначе такава потребност.
LadyDi, от колко време сте заедно с мъжО ти? :D
От колко време сме женени или от колко време сме заедно по принцип?
PyCoKoCkA93
07-09-2012, 11:04
Не мисля,че достоверността на по-горните отговори е особено голяма...Понякога желанието и реалността се разминават,а редица обстоятелства променят,както живота ти,така и разбиранията ти.Т.е и най-големите романтици могат да се окажат вечни ергени или стари моми,а най-върлите бракоотрицатели да имат щастлив "законен" семеен живот...
Накратко,искам да кажа,че това,което мислите сега,може да се промени след 5 години,5 месеца,дори и след 5 часа...Затова не мисля,че има смисъл да се мисли толкова рано за тези неща.Те стават неочаквано,не с планове за 2,5 или 10 години напред...
Не бих се омъжила, нямам нужда. За мен една връзка може да бъде истинска и силна и без подпис. Ако искаме да сме си заедно, ще бъдем и без брак, той е отживелица.
anonymous708973
07-09-2012, 13:23
Е, зависи колко се глезотиш за рокли, пръстени, кетъринг фирми, място и тн. С малко желание всичко може да си го нагодиш хем да ти е хубаво, хем да не ти излезе през носа. При мен едва ли ще са повече от 50 човека, че и толкова са ми множко.
Само че на сватба не се канят само приятели, а и родители.
В моя случай, ако поканя само семейството на брата на баща ми и брата на майка ми, стават 14 човека + 2 чифта родители + младоженци. Да не забравяме и поне 4-5 баби и дядовци и адски близки братовчеди на майка ми с техните половинки и деца.
Бая хора са, няма как да минеш с 50.
По темата: Да, бих се омъжила и не вярвам в тия бунтарски истории в стил "Кому е нужен бракът?".
Аз ще си го чувствам по-различно, за мен ще си го правя. И ще искам да почерпя приятелите и роднините си по случай едно от най-важните решения в живота си. Пък и да кажеш "съпругът ми" е далеч по-готино от "приятеля ми", особено ако съм 30+
SisiStrange
07-09-2012, 13:29
В нашия случай сме моите родители и неговите + приятелите ни. Не съм на мнение, че е задължително човек да кани цялата рода. Голяма част от моите роднини съм виждала 2-3 пъти въобще. Не виждам смисъл да са с мен на сватбата ми, само колкото да ги нахраня. Не ги чувствам близки. Иначе то е ясно, че няма да минем с 200лв., но не вярвам и че ще се разорим със скромна сватбичка на специално за нас място.
В нашия случай сме моите родители и неговите + приятелите ни. Не съм на мнение, че е задължително човек да кани цялата рода. Голяма част от моите роднини съм виждала 2-3 пъти въобще. Не виждам смисъл да са с мен на сватбата ми, само колкото да ги нахраня. Не ги чувствам близки. Иначе то е ясно, че няма да минем с 200лв., но не вярвам и че ще се разорим със скромна сватбичка на специално за нас място.
Честно казано, броят на гостите зависи от това кой плаща за сватбата. Ако си я плащате вие двамата с момчето, ще си поканите само най-близките и тези, с които искате да споделите деня.
Ако обаче плащат мамите и татковците, ще трябва да се съобразите и с техните желания и кого те искат да поканят.
На нашата сватба, нашите общи приятели, най-близките ни хора бяха около 25-30 човека. Смятай до 150 за какво си говорим.
SisiStrange
07-09-2012, 13:33
^ О, убедена съм, че ние ще си плащаме. :) А и да си призная, бих се чувствала в пъти по-комфортно и с по-малко притеснения, ако съм заобиколена само от близки хора, с които съм спокойна.
При нас родителите искаха да платят. И дума не можеше да се издума да си поемем сватбата сами. Ние си направихме всичко както го искаме - и тържеството, и дрехите, и ритуалите, всичко. Те се уговаряха помежду си и поеха разходите. И естествено, добавиха своите гости към списъка. Не съжалявам, че бяха толкова хора - колкото повече, толкова по-весело :)
SisiStrange
07-09-2012, 14:06
Важното е, че сте заедно и сте си изкарали хубаво. :)
DisappointedDreamer
07-09-2012, 16:00
Само че на сватба не се канят само приятели, а и родители.
В моя случай, ако поканя само семейството на брата на баща ми и брата на майка ми, стават 14 човека + 2 чифта родители + младоженци. Да не забравяме и поне 4-5 баби и дядовци и адски близки братовчеди на майка ми с техните половинки и деца.
Бая хора са, няма как да минеш с 50.
В твоя случай може и така да е, обаче при всеки нещата стоят различно. Аз нямам баби дядовци, нито пък той. Майка ми няма братя и сестри, баща ми има сестра близначка, която пък има 2 дъщери и една внучка. Всичките ставаме 11 заедно с неговата майка и брат. Няколко по-близки приятелчета, и това е.
П.П. Говоря хипотетично. Не съм тръгнала да се женя на 16, нито пък тая огромни надежди че с настоящия ми приятел ще се оженим и ще си народим купища челяд.
DennisCobain
07-09-2012, 16:09
На 18-19? :shock: Определено не бих! Предпочитам първо да изградя кариера, да се установя финансово и тогава да мисля за сватби, деца и църковни камбани. :lol:
Amore-Mio*
07-09-2012, 17:00
Бих.
Не виждам нещо, което да ме спира. И не намирам кой знае каква разлика между брак и съжителство без брак? Единственото, което е, че едното е официално потвърдено на документи, което смятам, че си е много добре даже. Нямам намерение да минат тия години и да се омъжа за моето момче.
kalpazanka
07-10-2012, 14:57
Не съм много наясно със законодателството, но за да ми е мирна главата бих искала брак. Не съм романтичка, за мен брака не е нищо друго, освен връзване на гащите, че татито ще си гледа челядта.
Тва пък какво беше :D Евентуален развод и издръжка ли визираш?
marin4itu
07-10-2012, 16:46
Бих се омъжила. Да си кажем Да!, да си сложим един на друг халки, които ще ни свързват, някак си по друго ще е. Плюс това не искам детето ми да е извънбрачно, не става въпрос за издръжки и глупости, просто така. За мен си е редно след като живея с приятеля ми той да ми предложи брак, да го сключим и да си имаме детенце тогава. Явно съм традиционалист.