EinGutesKind
07-08-2012, 17:06
който няма време да чете целия роман, а му трябва за изпит по ЗЕЛ ... преразказът не е професионален, но са застъпени основните моменти и сюжетни линии.
----------
Госпожа Ракен – майка на Камий. 50 годишна. Глези болнавия си син. Камий – 20 годишен, болнав, егоист, завистлив. От малък боледува много, и майка му не веднъж го е изтръгвала от лапите на смъртта. Терез – племенница, туземка, 18 годишна. Родителите и са умряли, и госпожа Ракен я гледа. Въпреки, че е здрава, я гледат по същия начин като Камий. Тя иска да тича, но е принудена да сдържа в себе си желанието за волен и свободен живот. Когато Терез става на 21 години, се жени за Камий по принуда, за да го гледа, когато госпожа Ракен умре. Този брак е бил планиран отдавна, но няма любов. Местят се от Вернон в Париж в нов магазин. Терез е послушна, не възразява. Камий иска да работи, радва се на живота, омръзнало му е от непрестанните грижи на майка му. Госпожа Ракен е бивша търговка. Минават 3 години в монотонно, сиво ежедневие. Един път седмично – в четвъртък, посрещат гости. Камий работи в служба за 100 франка месечно, а госпожа Ракен и Терез в магазина за конци и прежда. Терез не понася приемите в четвъртък, не харесва хората. Тя е мълчалива и замислена. Една от тези вечери идва Лоран – стар приятел на Камий. Селски син, здрав и силен. Истински мъж. Терез е впечатлена от него. Лоран е мързелив, търси лесния начин на живот. Лъгал баща си, че ходи на лекции по право, за да получава пари. След това си тръгва от него, за да не копае земята. Чака го да умре, за да си живее, без да прави нищо. Невъзмутим. Може да рисува, решава да нарисува портрет на Камий, и той е във възторг. Другите гости у Ракен не го приемат добре. Лоран е женкар, обича плътските удоволствия. Но чувството му за хумор му помага да се хареса на всички. Идва всяка вечер у Ракен, рисува, защото няма пари и къде да иде другаде. Смее се на хилавия Камий. Решава, че Терез е самотна и увлечена по него, и да стане нейн любовник. Има колебания, намира я за грозна, предпазлив е. Но в крайна сметка стига до заключението, че има изгода от всички членове на семейство Ракен – жена, майка, приятел и липса на скука. Портретът е готов, но е ужасен. Камий е във възторг, отива да купи шампанско, през това време Лоран и Терез се целуват. Започват връзка, срещат се тайно от Камий и госпожа Ракен. След време, Лоран вече харесва Терез и я намира за красива. Тя от своя страна се променя в прегръдките на силния мъж, става страстна жена и любовница. Той се притеснява от тази страст, чуди се дали да продължи. В крайна сметка любовните им приключения продължават, и Терез си разкрива душата пред Лоран – разказва му за страданията, за нещастното детство, което е имала покрай болния Камий и госпожа Ракен. След това се отдават един на друг най-нагло и безсрамно под носа на двамата стопани на къщата и дори на домашния котарак. Лоран се бои, а Терез е непукист. Той все още не я обича, и дори е отвратен от целувките и както в началото. Тя изпитва жажда за отмъщение, тъй като 15 години са я принуждавали да се държи хладно и безразлично към всичко. Сега този непукизъм и помага когато са заедно всички, за да не разберат, че между нея и Лоран има страст. Всички лицемерничат. Този живот продължава 8 месеца. Един следобед, шефът на Лоран му казва, че не може да продължава да отсъства. Така двамата не могат да се виждат вече както преди. По този начин Лоран осъзнава, че обича Терез и не може да живее без нея. Една вечер, тя се измъква и отива у Лоран в таванската стая. Там обмислят варианта да убият Камий, за да се обичат свободно. Лоран се страхува, защото е разсъдлив и предпазлив, но една вечер у семейство Ракен става дума, че много престъпления са останали неразкрити, и че полицията е безсилна в много случаи. Тогава Терез и Лоран се споглеждат. Излизайки заедно един ден тримата – Лоран, Камий и Терез, на пикник и после на вечеря, Лоран наема лодка. Камий се страхува, но после събира смелост и се качва. Терез е вцепенена, защото Лоран хвърля Камий в реката, и след това вика за помощ, все едно е станала злополука. Всички след това вярват във версията за злополуката, и свидетелстват, че Лоран е невинен, и дори се е опитал да спаси приятеля си. Самият той се измъква, като моли стария Мишо да съобщи новината на госпожа Ракен. Тя е неутешима. Преди да умре, Камий отхапва парче месо от врата на Лоран. Въпреки това, Лоран се успокоява, че всичко е минало и полицията не го е разкрила. Но трупът не е намерен, и това го притеснява. Той започва да ходи в моргата, опитвайки се да познае трупа на Камий. Там също ходят най-различни хора, за да гледат труповете – безплатен театър. След 2 седмици, 30 годишният Камий е намерен, изваден от водите на Сена, и поставен в моргата, където Лоран го вижда. След 15 месеца, Лоран продължава да ходи у семейство Ракен, помага им с каквото може, но убийството е заличило желанието за плътски удоволствия с Терез. Води нормален живот, има любовници. Терез се увлича по литературата и чете много. След 15 месеца, Лоран решава, че вече трябва да се оженят, за да не е било безсмислено убийството. Обзема го параноя, страхува се от тъмното и от други убийци. И той, и Терез си мислят за Камий, сънуват го, сякаш призракът му ги е посетил. Смятат, че като сключат брак помежду си, призракът ще спре да им се явява, и Лоран ще заживее щастливо, без да се налага да работи. Измислят план – Терез играе роля пред госпожа Ракен, че е болна и линее. Мишо и казва, че има нужда от нов мъж, и госпожа Ракен решава да и намери, но да е близък на семейството, за да прекара последните си дни в уютна и приятна семейна обстановка – единственият подходящ е Лоран, тъй като го обича като роден син. Така двамата се женят, а госпожа Ракен им прехвърля всичките си пари. Сватбата е тъжна, чакането е убило до голяма степен страстите и у двамата. В първата брачна нощ двамата се измъчват от страх и мислят за Камий. Отчуждили са се един от друг: „Убивайки Камий, те бяха убили желанията си”. Страхуват се, че Камий е с тях в стаята и ги гледа. Задушават се. Страх ги е но физически да не пострадат, нямат угризения на съвестта. Това продължава и през следващите нощи. Дните са спокойни, сред хора. Четвъртъчните приеми продължават, и постепенно двамата млади започват да обичат шумотевицата, хората и доминото, тъй като сред хора не ги е страх от призрака. Госпожа Ракен започва все повече да линее и да се приближава към смъртта. Това плаши двамата убийци, защото само тя е с тях преди да се затворят в спалнята, където ги чака призракът на Камий. Грижат се за нея, а тя се радва, че е обградена от толкова обич и топлина. Лоран напуска предишната си работа в кантората и наема ателие. Започва да рисува и става все по-добър. При всеки опит за портрет, той рисува черти от лицето на Камий, и това го ужасява. Не може спокойно дори да рисува. Госпожа Ракен се парализира напълно, и така убийците остават сами и ужасени. Една вечер, забравяйки, че тя е там и слуша, Терез и Лоран се изпускат, че те са убили Камий. Така госпожата разбира жестоката истина, отчаяна е, иска да умре, за да не мисли: „Моите деца са убили моето дете”. Не може да говори и да си излее гнева. Добротата и се изпарява, тя става лош човек, желаещ отмъщение. На следващите дни, в които има събирания, Лоран и Терез се страхуват, че госпожа Ракен ще проговори. Успява с неимоверни усилия да си повдигне ръката, но успява да напише само „Терез и Лоран са ...”. Отчайва се, че Камий няма да бъде отмъстен. Но чрез брака, и двамата си плащат. Живеят в постоянен страх и не се понасят един друг. Забравяйки, че госпожата е там и ги слуша, двамата говорят за убийството с най-малки подробности. Всяка вечер има скандали. Терез започва да оплаква на глас Камий, казва, че го обича и че Лоран е чудовище. Той я бие, а тя е доволна, и си мисли, че по този начин ще се спаси. Госпожа Ракен иска да се самоубие чрез глад, но след това решава да живее още, за да отмъсти. След скандалите, търговията в магазина запада, Терез се държи грубо с клиентите. Забременява, но иска да махне детето. Изпитва ужас, че ще роди удавник. След един побой прави спонтанен аборт, без да казва на мъжа си. Наказанията за Лоран са няколко – бездействието, страхът от призрака на Камий, болката от раната на врата му. Облекчава се само когато бие Терез. Котката Франсоа го плаши, и той убива и нея. Госпожа Ракен плаче както е плакала за Камий. Терез се отдава на порока, става лека жена. Лоран се притеснява, че тя ще го предаде на полицията, но се успокоява, след като я проследява и разбира истината за отсъствията и от дома. Един ден решата и той да се отдаде на пороците, иска от жена си 5000 франка. Първоначално тя отказва, но после му ги дава. Ходи по чужди жени, пие, лентяйства. Но и двамата не получават мечтаното спокойствие от тези пороци. Страхувайки се, че ще се предадат взаимно, и да увиснат на гилотината, решават да се погубят един друг. Лоран приготвя отрова, а Терез нож. Намеренията им се разкриват, но решават, че трябва да умрат, за да се спасят от мъките. Двамата пият от отровата и умират, а госпожа Ракен ги гледа доволна, че смъртта на сина и е възмездена. Тя ги надживява, въпреки, че е стара, напълно парализирана, и често смятана за безполезна и мъртва приживе.
----------
Госпожа Ракен – майка на Камий. 50 годишна. Глези болнавия си син. Камий – 20 годишен, болнав, егоист, завистлив. От малък боледува много, и майка му не веднъж го е изтръгвала от лапите на смъртта. Терез – племенница, туземка, 18 годишна. Родителите и са умряли, и госпожа Ракен я гледа. Въпреки, че е здрава, я гледат по същия начин като Камий. Тя иска да тича, но е принудена да сдържа в себе си желанието за волен и свободен живот. Когато Терез става на 21 години, се жени за Камий по принуда, за да го гледа, когато госпожа Ракен умре. Този брак е бил планиран отдавна, но няма любов. Местят се от Вернон в Париж в нов магазин. Терез е послушна, не възразява. Камий иска да работи, радва се на живота, омръзнало му е от непрестанните грижи на майка му. Госпожа Ракен е бивша търговка. Минават 3 години в монотонно, сиво ежедневие. Един път седмично – в четвъртък, посрещат гости. Камий работи в служба за 100 франка месечно, а госпожа Ракен и Терез в магазина за конци и прежда. Терез не понася приемите в четвъртък, не харесва хората. Тя е мълчалива и замислена. Една от тези вечери идва Лоран – стар приятел на Камий. Селски син, здрав и силен. Истински мъж. Терез е впечатлена от него. Лоран е мързелив, търси лесния начин на живот. Лъгал баща си, че ходи на лекции по право, за да получава пари. След това си тръгва от него, за да не копае земята. Чака го да умре, за да си живее, без да прави нищо. Невъзмутим. Може да рисува, решава да нарисува портрет на Камий, и той е във възторг. Другите гости у Ракен не го приемат добре. Лоран е женкар, обича плътските удоволствия. Но чувството му за хумор му помага да се хареса на всички. Идва всяка вечер у Ракен, рисува, защото няма пари и къде да иде другаде. Смее се на хилавия Камий. Решава, че Терез е самотна и увлечена по него, и да стане нейн любовник. Има колебания, намира я за грозна, предпазлив е. Но в крайна сметка стига до заключението, че има изгода от всички членове на семейство Ракен – жена, майка, приятел и липса на скука. Портретът е готов, но е ужасен. Камий е във възторг, отива да купи шампанско, през това време Лоран и Терез се целуват. Започват връзка, срещат се тайно от Камий и госпожа Ракен. След време, Лоран вече харесва Терез и я намира за красива. Тя от своя страна се променя в прегръдките на силния мъж, става страстна жена и любовница. Той се притеснява от тази страст, чуди се дали да продължи. В крайна сметка любовните им приключения продължават, и Терез си разкрива душата пред Лоран – разказва му за страданията, за нещастното детство, което е имала покрай болния Камий и госпожа Ракен. След това се отдават един на друг най-нагло и безсрамно под носа на двамата стопани на къщата и дори на домашния котарак. Лоран се бои, а Терез е непукист. Той все още не я обича, и дори е отвратен от целувките и както в началото. Тя изпитва жажда за отмъщение, тъй като 15 години са я принуждавали да се държи хладно и безразлично към всичко. Сега този непукизъм и помага когато са заедно всички, за да не разберат, че между нея и Лоран има страст. Всички лицемерничат. Този живот продължава 8 месеца. Един следобед, шефът на Лоран му казва, че не може да продължава да отсъства. Така двамата не могат да се виждат вече както преди. По този начин Лоран осъзнава, че обича Терез и не може да живее без нея. Една вечер, тя се измъква и отива у Лоран в таванската стая. Там обмислят варианта да убият Камий, за да се обичат свободно. Лоран се страхува, защото е разсъдлив и предпазлив, но една вечер у семейство Ракен става дума, че много престъпления са останали неразкрити, и че полицията е безсилна в много случаи. Тогава Терез и Лоран се споглеждат. Излизайки заедно един ден тримата – Лоран, Камий и Терез, на пикник и после на вечеря, Лоран наема лодка. Камий се страхува, но после събира смелост и се качва. Терез е вцепенена, защото Лоран хвърля Камий в реката, и след това вика за помощ, все едно е станала злополука. Всички след това вярват във версията за злополуката, и свидетелстват, че Лоран е невинен, и дори се е опитал да спаси приятеля си. Самият той се измъква, като моли стария Мишо да съобщи новината на госпожа Ракен. Тя е неутешима. Преди да умре, Камий отхапва парче месо от врата на Лоран. Въпреки това, Лоран се успокоява, че всичко е минало и полицията не го е разкрила. Но трупът не е намерен, и това го притеснява. Той започва да ходи в моргата, опитвайки се да познае трупа на Камий. Там също ходят най-различни хора, за да гледат труповете – безплатен театър. След 2 седмици, 30 годишният Камий е намерен, изваден от водите на Сена, и поставен в моргата, където Лоран го вижда. След 15 месеца, Лоран продължава да ходи у семейство Ракен, помага им с каквото може, но убийството е заличило желанието за плътски удоволствия с Терез. Води нормален живот, има любовници. Терез се увлича по литературата и чете много. След 15 месеца, Лоран решава, че вече трябва да се оженят, за да не е било безсмислено убийството. Обзема го параноя, страхува се от тъмното и от други убийци. И той, и Терез си мислят за Камий, сънуват го, сякаш призракът му ги е посетил. Смятат, че като сключат брак помежду си, призракът ще спре да им се явява, и Лоран ще заживее щастливо, без да се налага да работи. Измислят план – Терез играе роля пред госпожа Ракен, че е болна и линее. Мишо и казва, че има нужда от нов мъж, и госпожа Ракен решава да и намери, но да е близък на семейството, за да прекара последните си дни в уютна и приятна семейна обстановка – единственият подходящ е Лоран, тъй като го обича като роден син. Така двамата се женят, а госпожа Ракен им прехвърля всичките си пари. Сватбата е тъжна, чакането е убило до голяма степен страстите и у двамата. В първата брачна нощ двамата се измъчват от страх и мислят за Камий. Отчуждили са се един от друг: „Убивайки Камий, те бяха убили желанията си”. Страхуват се, че Камий е с тях в стаята и ги гледа. Задушават се. Страх ги е но физически да не пострадат, нямат угризения на съвестта. Това продължава и през следващите нощи. Дните са спокойни, сред хора. Четвъртъчните приеми продължават, и постепенно двамата млади започват да обичат шумотевицата, хората и доминото, тъй като сред хора не ги е страх от призрака. Госпожа Ракен започва все повече да линее и да се приближава към смъртта. Това плаши двамата убийци, защото само тя е с тях преди да се затворят в спалнята, където ги чака призракът на Камий. Грижат се за нея, а тя се радва, че е обградена от толкова обич и топлина. Лоран напуска предишната си работа в кантората и наема ателие. Започва да рисува и става все по-добър. При всеки опит за портрет, той рисува черти от лицето на Камий, и това го ужасява. Не може спокойно дори да рисува. Госпожа Ракен се парализира напълно, и така убийците остават сами и ужасени. Една вечер, забравяйки, че тя е там и слуша, Терез и Лоран се изпускат, че те са убили Камий. Така госпожата разбира жестоката истина, отчаяна е, иска да умре, за да не мисли: „Моите деца са убили моето дете”. Не може да говори и да си излее гнева. Добротата и се изпарява, тя става лош човек, желаещ отмъщение. На следващите дни, в които има събирания, Лоран и Терез се страхуват, че госпожа Ракен ще проговори. Успява с неимоверни усилия да си повдигне ръката, но успява да напише само „Терез и Лоран са ...”. Отчайва се, че Камий няма да бъде отмъстен. Но чрез брака, и двамата си плащат. Живеят в постоянен страх и не се понасят един друг. Забравяйки, че госпожата е там и ги слуша, двамата говорят за убийството с най-малки подробности. Всяка вечер има скандали. Терез започва да оплаква на глас Камий, казва, че го обича и че Лоран е чудовище. Той я бие, а тя е доволна, и си мисли, че по този начин ще се спаси. Госпожа Ракен иска да се самоубие чрез глад, но след това решава да живее още, за да отмъсти. След скандалите, търговията в магазина запада, Терез се държи грубо с клиентите. Забременява, но иска да махне детето. Изпитва ужас, че ще роди удавник. След един побой прави спонтанен аборт, без да казва на мъжа си. Наказанията за Лоран са няколко – бездействието, страхът от призрака на Камий, болката от раната на врата му. Облекчава се само когато бие Терез. Котката Франсоа го плаши, и той убива и нея. Госпожа Ракен плаче както е плакала за Камий. Терез се отдава на порока, става лека жена. Лоран се притеснява, че тя ще го предаде на полицията, но се успокоява, след като я проследява и разбира истината за отсъствията и от дома. Един ден решата и той да се отдаде на пороците, иска от жена си 5000 франка. Първоначално тя отказва, но после му ги дава. Ходи по чужди жени, пие, лентяйства. Но и двамата не получават мечтаното спокойствие от тези пороци. Страхувайки се, че ще се предадат взаимно, и да увиснат на гилотината, решават да се погубят един друг. Лоран приготвя отрова, а Терез нож. Намеренията им се разкриват, но решават, че трябва да умрат, за да се спасят от мъките. Двамата пият от отровата и умират, а госпожа Ракен ги гледа доволна, че смъртта на сина и е възмездена. Тя ги надживява, въпреки, че е стара, напълно парализирана, и често смятана за безполезна и мъртва приживе.