Тежи ми и просто исках да споделя :)

[Krisskiss9]

Здравейте, знам че това е 354575 подобна история тук, но имах нужда просто да я споделя..

Преди 5 години срещнах него. Всичко започна на шега, но нещата много бързо се задълбочиха от моя страна. Много бързо се превързах към него и го обикнах, но правих много детски изпълнения, ината ми беше в повече, прекалена гордост също и започнах да го губя..

Започнахме да се отчуждаваме ден след ден, почнахме да се виждаме само за единия секс, и така продължи доста дълго време.. Много пъти ме е унижавал, много пъти постъпките му са ме наранявали, но аз все му прощавах, защото просто го обикнах така, както не съм обичала друг..

Не бяхме се виждали дълго време, до един ден в който се видяхме и страстта надделя и отново се започна със срещите ни за по 1 секс, а а аз все повече и повече го обиквах.. Скарахме се отново.. Чух много обидни думи от негова страна, накара ме да се почуствам като неговата секс играчка.. Не исках да го виждам, да го чувам, съспих си здравето заради него.. но нещо продължаваше да тиктака в мене.. Исках да превърна тази любов в омраза, но уви-все не можех..

Мина се много време и навръх новата 2012 година на майтап му писах смс за да му я честитя, веднага след това последва обаждане от негова страна.. Изтръпнах.. Вдигнах, говорихме, видяхме се, обеща ми че ще се промени, че ще започнем всичко на ново, знаеше неща за мен, които нямаше от къде да знае, защото нямахме никакъв контакт... Ииии Да.. Повярвах му.. Но се започнаха от ново караниците.. и така постоянно 2 дни съм в Рая.. 5 в Ада.. Беше казал на моя приятелкаа че това което чувства към мен не е любов, и той не знаел какво е... Но с всяка изминала ден и нощ в която ме прегръщаше и заспиваше, събуди в неб още по-голяма любов (никога не съм предполагала че ще обичам някого с годините все повече и повече.. дори повечеот самата себе си).. Но един ден се скарахме.. И понеже аз съм инат, той още по голям не можахме да разменим дори и няколко думи.. никой не поемаше пръв крачката.. И един ден той ме блокира от вскъде, не ми дигаше телефона и аз разбрах, че това е края... Незнам вече какво да направя.. Спомените за отминалите дни ме измъчват. измъчва ме това, че ако бях направила първата крачка, можеше да е различно, или просто отново се заблуждавам, спрях да ходя на местата които той ходи-уж за да го забравя но...
...
Искам да го забравя, но нещо в мен не ми позволява..

[DisappointedDreamer]

Не бяхме се виждали дълго време, до един ден в който се видяхме и страстта надделя и отново се започна със срещите ни за по 1 секс, а а аз все повече и повече го обиквах.. Скарахме се отново.. Чух много обидни думи от негова страна, накара ме да се почуствам като неговата секс играчка..

Така. След като започнахте отново да се срещате, поне изяснихте ли си това което започвахте? Казахте ли си че това действително е връзка, а не просто единия секс? Защото ако не сте си разяснили това в самото начало, то много ясно че накрая ще изникнат противоречия, а именно факта че за него това не е било връзка в любовен план, а просто секс.

Но както и да е. Мисля че и двамата сте виновни, историята ти се повтаря като един безкраен цикъл придружен с много болежки. Не се занимавай повече, намери си хоби, запознай се с нови хора, и след няколко месеца ще си го забравила.

[Amore-Mio*]

Ти си си виновна. От ясно по - ясно е, че той просто си те използва и си те държи в резерва. Когато остане на сухо и му се иска нещо - хоп, ти, вярната на него се съгласяваш! Груба грешка. И ако продължаваш да си въобразяваш, че го обичаш и да си нагла - още много ще си патиш от него, още повече историята ти ще продължи до безкрай. Вземи се в ръце и го забрави.

[darkness848]

Според мен просто трябва да го забравиш. Дори и да е много тежко, трудно и болезнено, не може да живееш винаги с мисълта "Ами ако..."
И сама можеш да видиш, че всеки път, когато се събирате, едва ли не единственото нещо, което ви държи заедно е единият секс, който без любов си е просто... безразборно преспиване...
Не можеш да му позволяваш вечно да се връща при теб! Сигурно ще има моменти, в които ще си спомняш за хубавите моменти и тогава не обръщаш внимание на лошите и си казваш "Голяма работа, те са нищо в сравнение с това, което ме накара да изпитам..." Но защо един ден не си припомниш всички онези мигове, в които те е злепоставял, наранявал те е, защо не си ги припомниш с всички детайли, точно както правиш и с хубавите моменти?
Тогава сама ще разбереш, че той не те заслужава и единствено те използва едва ли не, за да не се чувства толкова самотен.
Добре си започнала като не ходиш по местата на които можеш да го срещнеш. Блокирай го и ти, опитай се да го заличиш с всичко възможно. Гледай да си винаги заета с нещо, за да не мислиш за него и с времето спомена ще започне да избледнява.
Никой не е казал, че е лесно, но не е и невъзможно...
Когато миналото ти почука на вратата, ти я тръшни под носа му и целуни бъдещето! :)
Дори и да си припомняш колко ти е било хубаво с него, спомни си и какво ти е строил и му кажи "Майната ти!" и си продължи живота! Не можеш вечно да живееш в сенките на миналото главно заради него.. ;)

[Krisskiss9]

Според мен просто трябва да го забравиш. Дори и да е много тежко, трудно и болезнено, не може да живееш винаги с мисълта "Ами ако..."
И сама можеш да видиш, че всеки път, когато се събирате, едва ли не единственото нещо, което ви държи заедно е единият секс, който без любов си е просто... безразборно преспиване...
Не можеш да му позволяваш вечно да се връща при теб! Сигурно ще има моменти, в които ще си спомняш за хубавите моменти и тогава не обръщаш внимание на лошите и си казваш "Голяма работа, те са нищо в сравнение с това, което ме накара да изпитам..." Но защо един ден не си припомниш всички онези мигове, в които те е злепоставял, наранявал те е, защо не си ги припомниш с всички детайли, точно както правиш и с хубавите моменти?
Тогава сама ще разбереш, че той не те заслужава и единствено те използва едва ли не, за да не се чувства толкова самотен.
Добре си започнала като не ходиш по местата на които можеш да го срещнеш. Блокирай го и ти, опитай се да го заличиш с всичко възможно. Гледай да си винаги заета с нещо, за да не мислиш за него и с времето спомена ще започне да избледнява.
Никой не е казал, че е лесно, но не е и невъзможно...
Когато миналото ти почука на вратата, ти я тръшни под носа му и целуни бъдещето! :)
Дори и да си припомняш колко ти е било хубаво с него, спомни си и какво ти е строил и му кажи "Майната ти!" и си продължи живота! Не можеш вечно да живееш в сенките на миналото главно заради него.. ;)



Благодаря ти много за подкрепата :)

[comics]

Знам за какво говориш. Гадно е. Съчувствам ти. Как да се справиш ли? Продължаваш напред и се опитваш да не мислиш за него. Може да си вземеш някоя книга на Букай: "Да се обичаме с отворени очи", но преди нея трябва да прочетеш "Приказки за размисъл". "Нека ти разкажа" също е много готина. Това са книги, които ти отварят очите, карат те живееш пълноценно.
Успех в начинанието!

[Krisskiss9]

Благодаря ви :)