sWeeX
07-12-2012, 17:22
Първи март... национално състезание по предприемачество и иновативност.София.
Запознахме се... тя се падна в моя отбор и по стечение на обстоятелствата разбрах, че е от моя град, съвпадение хъх.
На първи етап не ми направи особено впечатление. Състезанието свърши.. отбора ни беше победител.. подробности.
Та, разделихме се по живо по здраво, до момента в който не реших ей така да я намеря в скайп. Писахме си доста време... закачки, едно- друго, всичко беше на шест.. вървеше прекалено добре за да е истина, така и се оказа. Разбрах, че си има приятел(Нещо, което ми беше спестила)... там е работата, че аз вече се бях привързал страшно много към нея.. влюбих се.
Приех го много зле, защото това е единственото момиче, което ме прие така топло и... просто почувствах, че имам човек който го е грижа за мен... ама файда. Не и го показвах по никакъв начин, преживявах си го вътре в мен.
Продължихме да си пишем, докато една вечер ми сподели, че е скъсала с приятеля си. Утеших я, ала- бала. Просто реших, че това е моя шанс. Или сега, или никога. Започнах да и се обаждам по- често, говорихме си почти всяка вечер.. тя ми звучеше все по мила.. прекрасно.
Една прекрасна вечер разговора тръгна в посока, която започна да ми казва колко държи на мен, колко съм я разбирал и реших, че ще и кажа какво чувствам към нея. Явно се разчувства, защото просто излезна офлайн (Ето я и грешката ми, че не го направих на живо). Разбирам я. На сутринта понеже доста се бях ошашкал реших да и се извиня за това, което се случи и т.н. прие го, но все пак реших да изчакам още малко, докато нещата се пооталожат.
Дойде момента в който с нея трябваше да заминем за Белгия да представим България на европейският етап на състезанието. В самолета си говорихме... смяхме се, лигавихме се, абе- идилия.
По време на престоя там, докато си разпускахме в стаята и, реших, че ще трябва да поговорим, но се случи пак.. тя явно отново е решила да скрие от мен това, че се е събрала пак с него. Просто не бях на себе си, но пак не го показах. От вътре се разкъсвах, но просто не успях дори да и се разсърдя, да спра да комуникирам с нея.. да се откъсна.
И от там идва същината, че аз все още си комуникирам с нея, говорим си, пишем си, но това, че тя е обвързана с някой друг ме убива. Просто чувствам, че по един, или друг начин се мешам във връзката им, което ме побърква.
Всеки път, когато ми пише, или ми се обади се чувствам адски зле, че въобще приказвам с нея, при наличието, че тя е обвързана.
Знам, доста дълго стана, може би и разбъркано, но в момента съм много объркан и опирам до вас хора... посъветвайте ме какво да правя, защото е гадно.
Благодаря ви предварително :)
Запознахме се... тя се падна в моя отбор и по стечение на обстоятелствата разбрах, че е от моя град, съвпадение хъх.
На първи етап не ми направи особено впечатление. Състезанието свърши.. отбора ни беше победител.. подробности.
Та, разделихме се по живо по здраво, до момента в който не реших ей така да я намеря в скайп. Писахме си доста време... закачки, едно- друго, всичко беше на шест.. вървеше прекалено добре за да е истина, така и се оказа. Разбрах, че си има приятел(Нещо, което ми беше спестила)... там е работата, че аз вече се бях привързал страшно много към нея.. влюбих се.
Приех го много зле, защото това е единственото момиче, което ме прие така топло и... просто почувствах, че имам човек който го е грижа за мен... ама файда. Не и го показвах по никакъв начин, преживявах си го вътре в мен.
Продължихме да си пишем, докато една вечер ми сподели, че е скъсала с приятеля си. Утеших я, ала- бала. Просто реших, че това е моя шанс. Или сега, или никога. Започнах да и се обаждам по- често, говорихме си почти всяка вечер.. тя ми звучеше все по мила.. прекрасно.
Една прекрасна вечер разговора тръгна в посока, която започна да ми казва колко държи на мен, колко съм я разбирал и реших, че ще и кажа какво чувствам към нея. Явно се разчувства, защото просто излезна офлайн (Ето я и грешката ми, че не го направих на живо). Разбирам я. На сутринта понеже доста се бях ошашкал реших да и се извиня за това, което се случи и т.н. прие го, но все пак реших да изчакам още малко, докато нещата се пооталожат.
Дойде момента в който с нея трябваше да заминем за Белгия да представим България на европейският етап на състезанието. В самолета си говорихме... смяхме се, лигавихме се, абе- идилия.
По време на престоя там, докато си разпускахме в стаята и, реших, че ще трябва да поговорим, но се случи пак.. тя явно отново е решила да скрие от мен това, че се е събрала пак с него. Просто не бях на себе си, но пак не го показах. От вътре се разкъсвах, но просто не успях дори да и се разсърдя, да спра да комуникирам с нея.. да се откъсна.
И от там идва същината, че аз все още си комуникирам с нея, говорим си, пишем си, но това, че тя е обвързана с някой друг ме убива. Просто чувствам, че по един, или друг начин се мешам във връзката им, което ме побърква.
Всеки път, когато ми пише, или ми се обади се чувствам адски зле, че въобще приказвам с нея, при наличието, че тя е обвързана.
Знам, доста дълго стана, може би и разбъркано, но в момента съм много объркан и опирам до вас хора... посъветвайте ме какво да правя, защото е гадно.
Благодаря ви предварително :)