ShtrudeL
07-12-2012, 17:44
Спомних си периода, в който си мислех, че мога да пиша разни работи. :3
***
Вързах тенекия
на вътрешния си глас,
за да се научи
да не ме праща
за зелен хайвер.
Той пък
/от своя страна/
взе, че отиде на гарата
да чака ръждясалата ми
любов, хванала бронзов тен,
с побелели коси и
забравено име.
Него не го заболя,
когато получи целувка...
***
Докосват,
прегръщат,
утешават,
възбуждат,
настръхват,
моделират,
свирят.
/Дори през пръсти.../
рисуват,
прикриват,
изрязват,
ровят,
държат чужди ръце.
/...те обичат/
да драскат,
да душат,
...да убиват.
И без да се цапат
умират.
*** -Уайт Морт на телефона. Ало? Слушам ви...Там ли сте?
-Да...ааз...извинете,объркала съм номера. Чао.
-Чакайте! Кой се обажда?
-Не ме познавате. Има ли значение г-н Морт?
-Права сте..Дочуване. Т.е...Чао...или...сбогом. Просто затварям. Затварям казах.
*******
Добре! И двамата знаем,че не сте сбъркали. Дори и наистина да е така...Коя сте вие? Имате удивителен глас. Бих искал да се запознаем,ако нямате нищо против разбира се.
-Г-н Морт,ще бъдете ли мой приятел? Бих се радвала да имам приятел като вас.
-Като мен? Вие дори не ме познавате. Дори не знам името ви. Аз съм просто един обикновен колекционер.
-Иманно! Виждате ли. Аз нямам приятел колекционер. Ако бъдете мой приятел,вече ще имам приятел колекционер. Ще бъдете ли мой приятел г-н Морт?
-О...бих могъл. Бих могъл да опитам. Ще ми кажете ли поне името си?
-Г-н Морт имената не са важни. Никога не съм казвала името си,когато се запознавам с някой. Намирам го за странно,особено като не мога да протегна ръка и да кажа,че ми е приятно да се запознаем.
-Разбирам. Тогава как да се обръщам към вас? Как да ви наричам?
-Както искате. Както казах имената не са важни. Какво колекционирате г-н Морт?
-О много неща. Колекционирам малки стъклени и порцеланови бурканчета с различни съдържания. Колекционирам чувствата на хората на големи рафтове. Правя запис на всяко мое телефонно обаждане,след това го бутилирам в бурканче в зависимост от чувството. Ако човека,който ми се е обадил е бил тъжен,поставям записа в порцеланово бурканче,защото порцелана е тъй чуплив,крехък и лек както и тъжните дни. По-лесно намирам чувствата след това. Това е работата ми мила непозната приятелко. Позволете ми да си говорим на "ти". Моля,наричайте ме просто Уайт. Там ли сте все още>?
-Да...Уайт.
***********
-Какво има?
-Уайт ще съхраниш ли чувствата ми? Но моля те,не ме поставяй в порцеланово бурканче. Нека е дървено,метално или...можеш да ги поставиш дори в торбичка,която ще завържеш здраво. Не искам да са и в прозрачно стъкло. Знам,че няма да ги видя повече и това си е твоята колекция,но чувствата са си мои и бих искала да имам избор на бурканче. Важно е.
-Значи ли това,че си тъжна? ...Добре приятелко. Ще те поставя в торбичка. Какво чувстваш? Сподели с мен.
-Не съм сигурна Уайт. Не съм сигурна какво чувствам. Преди не го бях чувствала. Мисля,че чувствам празнота. Чувствствам,че се чувствам празна Уайт. Това лошо ли е? Има ли ми нещо?
- Не мисля скъпа приятелко. Просто си объркана.
-Не съм объркана Уайт! За да съм объркана,трябва чувствам две или повече емоции. Мисля,че като колекциоер на чувства би трябвало да го знаеш. Аз не знам какво чувствам Уайт. Мисля,че ми е тъжно,но не мога да се разплача. Уайт,задължително ли е тъжните хора да плачат?
-Не дружке. Не е задължително. Разбирам те. Имам доста шишенца от различни хора със същите чувства като твоите. Мисля,че мога да ти помогна. Искаш ли да се срещнем? Ще ми разкажеш всичко и ще се почувстваш по-добре. Дори мога да те запозная с други колекционери и ще имаш още приятели.
-Но Уайт, аз вече имам приятел колекционер. Забрави ли? Ти си ми приятел. Не искам повече. Ти ми стигаш.
-Приятелите никога не са излишни скъпа. А и хората,с които ще те запозная колекционират различни от мен неща. Имам приятел,който колекционира само страхове например.
-Аз също имам страхове, Уайт.
-Всеки има дружке. Е,съгласна ли си да се видим? Сигурен съм,че ще се почувстваш по-добре. Знам една невероятно красива зелена поляна. Сякаш няма край и не виждаш нищо друго,освен нея. Ще ти се обадя утре,за да се уточним. Става ли?
-Добре Уайт. Ще се радвам да споделя чувствата си с теб. Но тогава ти няма да можеш да ги запишеш и да ги бутилираш.
-Няма да е нужно мила ми приятелко. Няма да е нужно. Ще ги съхраня в съзнанието си.
-Уайт толкова си добър. Значи все пак не беше грешка,че сгреших номера.
-Разбира се. Аз съм винаги готов да помогна с каквото мога. До утре мила приятелко. От утре денят ти ще е по-красив.
-До утре, Уайт.
*********************
-Хей Джо,какво беше това с бурканчетата? Хаха човече,да не вземеш да станеш като пациентите си.
-О нищо. Знаеш. Поредната объркала номера. Би ли запазил стая за утре? Гледай да е с изглед към поляната.
***
Вързах тенекия
на вътрешния си глас,
за да се научи
да не ме праща
за зелен хайвер.
Той пък
/от своя страна/
взе, че отиде на гарата
да чака ръждясалата ми
любов, хванала бронзов тен,
с побелели коси и
забравено име.
Него не го заболя,
когато получи целувка...
***
Докосват,
прегръщат,
утешават,
възбуждат,
настръхват,
моделират,
свирят.
/Дори през пръсти.../
рисуват,
прикриват,
изрязват,
ровят,
държат чужди ръце.
/...те обичат/
да драскат,
да душат,
...да убиват.
И без да се цапат
умират.
*** -Уайт Морт на телефона. Ало? Слушам ви...Там ли сте?
-Да...ааз...извинете,объркала съм номера. Чао.
-Чакайте! Кой се обажда?
-Не ме познавате. Има ли значение г-н Морт?
-Права сте..Дочуване. Т.е...Чао...или...сбогом. Просто затварям. Затварям казах.
*******
Добре! И двамата знаем,че не сте сбъркали. Дори и наистина да е така...Коя сте вие? Имате удивителен глас. Бих искал да се запознаем,ако нямате нищо против разбира се.
-Г-н Морт,ще бъдете ли мой приятел? Бих се радвала да имам приятел като вас.
-Като мен? Вие дори не ме познавате. Дори не знам името ви. Аз съм просто един обикновен колекционер.
-Иманно! Виждате ли. Аз нямам приятел колекционер. Ако бъдете мой приятел,вече ще имам приятел колекционер. Ще бъдете ли мой приятел г-н Морт?
-О...бих могъл. Бих могъл да опитам. Ще ми кажете ли поне името си?
-Г-н Морт имената не са важни. Никога не съм казвала името си,когато се запознавам с някой. Намирам го за странно,особено като не мога да протегна ръка и да кажа,че ми е приятно да се запознаем.
-Разбирам. Тогава как да се обръщам към вас? Как да ви наричам?
-Както искате. Както казах имената не са важни. Какво колекционирате г-н Морт?
-О много неща. Колекционирам малки стъклени и порцеланови бурканчета с различни съдържания. Колекционирам чувствата на хората на големи рафтове. Правя запис на всяко мое телефонно обаждане,след това го бутилирам в бурканче в зависимост от чувството. Ако човека,който ми се е обадил е бил тъжен,поставям записа в порцеланово бурканче,защото порцелана е тъй чуплив,крехък и лек както и тъжните дни. По-лесно намирам чувствата след това. Това е работата ми мила непозната приятелко. Позволете ми да си говорим на "ти". Моля,наричайте ме просто Уайт. Там ли сте все още>?
-Да...Уайт.
***********
-Какво има?
-Уайт ще съхраниш ли чувствата ми? Но моля те,не ме поставяй в порцеланово бурканче. Нека е дървено,метално или...можеш да ги поставиш дори в торбичка,която ще завържеш здраво. Не искам да са и в прозрачно стъкло. Знам,че няма да ги видя повече и това си е твоята колекция,но чувствата са си мои и бих искала да имам избор на бурканче. Важно е.
-Значи ли това,че си тъжна? ...Добре приятелко. Ще те поставя в торбичка. Какво чувстваш? Сподели с мен.
-Не съм сигурна Уайт. Не съм сигурна какво чувствам. Преди не го бях чувствала. Мисля,че чувствам празнота. Чувствствам,че се чувствам празна Уайт. Това лошо ли е? Има ли ми нещо?
- Не мисля скъпа приятелко. Просто си объркана.
-Не съм объркана Уайт! За да съм объркана,трябва чувствам две или повече емоции. Мисля,че като колекциоер на чувства би трябвало да го знаеш. Аз не знам какво чувствам Уайт. Мисля,че ми е тъжно,но не мога да се разплача. Уайт,задължително ли е тъжните хора да плачат?
-Не дружке. Не е задължително. Разбирам те. Имам доста шишенца от различни хора със същите чувства като твоите. Мисля,че мога да ти помогна. Искаш ли да се срещнем? Ще ми разкажеш всичко и ще се почувстваш по-добре. Дори мога да те запозная с други колекционери и ще имаш още приятели.
-Но Уайт, аз вече имам приятел колекционер. Забрави ли? Ти си ми приятел. Не искам повече. Ти ми стигаш.
-Приятелите никога не са излишни скъпа. А и хората,с които ще те запозная колекционират различни от мен неща. Имам приятел,който колекционира само страхове например.
-Аз също имам страхове, Уайт.
-Всеки има дружке. Е,съгласна ли си да се видим? Сигурен съм,че ще се почувстваш по-добре. Знам една невероятно красива зелена поляна. Сякаш няма край и не виждаш нищо друго,освен нея. Ще ти се обадя утре,за да се уточним. Става ли?
-Добре Уайт. Ще се радвам да споделя чувствата си с теб. Но тогава ти няма да можеш да ги запишеш и да ги бутилираш.
-Няма да е нужно мила ми приятелко. Няма да е нужно. Ще ги съхраня в съзнанието си.
-Уайт толкова си добър. Значи все пак не беше грешка,че сгреших номера.
-Разбира се. Аз съм винаги готов да помогна с каквото мога. До утре мила приятелко. От утре денят ти ще е по-красив.
-До утре, Уайт.
*********************
-Хей Джо,какво беше това с бурканчетата? Хаха човече,да не вземеш да станеш като пациентите си.
-О нищо. Знаеш. Поредната объркала номера. Би ли запазил стая за утре? Гледай да е с изглед към поляната.