PDA

View Full Version : Загубени мечти



Sandrra
07-13-2012, 20:07
Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря...

"Беше 30 юли. Времето беше топло и лятото по всичко напомняше за себе си. Дните бяха изключително горещи и хората бързаха да се приберат колкото е възможно по – скоро в домовете си. Слънцето сякаш изгаряше кожите им. Повечето бяха с шапки и бутилка вода в ръка, но това не помагаше особенно. На някои вече им се искаше да завали малко дъжд, но това едва ли щеше да стане.
Амелия бе сред бързащата тълпа. Отиваше си за първи път от 5 години в собствения си дом при родителите си и при двете си сестри. Чакаше с нетърпение да ги прегърне и нацелува. Бе заминала само преди 5 години в Италия, за да учи моден дизайн, а и се струваше, че е минала цяла вечност. Успешно бе завършила и се бе дипломирала. Дори си бе намерила работа в един бутик и бе срещнала любовта на живота си в лицето на Патрик. Животът й бе придобил съвсем различен смисъл и имаше много цели и мечти още за постигане. От малка бе мечтала да бъде дизайнерка и да създава невероятни рокли и всякакви дрехи. Да покаже собствените си идеи на модната сцена. Сега бе на път да постигне всичко. А любовта й към Патрик бе едно вдъхновение в работата и в живота й . Бяха се запознали на едно парти на Нели, нейна колежка и сестра на Патрик, преди 3 години. Още в началото усещаше привличане към него, а когато разбра, че е взаимно бе готова да даде всичко от себе си, за да бъдат щастливи заедно. Сега 3 години по – късно връзката им бе толкова силна, че си мислеше, че едва ли би могло нещо или някой да ги раздели.
Хвана си такси и се запъти към огромната къща на семейство Хертън.
Родителите й Джаки и Нейт Хертън имаха една от най - добрите фирми предлагащи адвокатски услуги в града. Амелия беше от едно от най – влиятелните семейства и бе щастливка, че винаги е имала това което поиска, но когато съобщи на родителите си че иска да учи дизайн бе срещнала съпротивата им. Дълго се опитваха да я убедят да се заеме със семейния бизнес. Майка й бе твърдо решена да я откаже от тази й мечта. Тя обичаше да налага себе си над останалите си и да вижда в дъщерите си своя образ. В крайна сметка Амелия се оказа по настойчива и в началото на септември 2007 години бе заминала за Италия. Баща й по – лесно се бе примирил с заминаването на дъщеря си. За него на първо място бе щастието на децата му, ако това означаваше едното да учи дизайн той с радост би наблюдавал как следва мечтата си.
-Г-це Хертън – изкрещя Ева, една от прислужничките – Вие си дойдохте – тя се затича да я посрещне и да поеме куфарите й.
Амелия стоеше на прага на дома си. Беше толкова променен. Имаше огромни прозорци и още един етаж. Градината беше огромна с най – различни цветя, явно това е дело на Лила помисли си тя.
Сестра й още от съвсем малка бе проявила огромен интерес към природата навън, най – вече към цветята. Стаята й още от 10 годишна бе отрупана със саксии с цветя и се грижеше изключително много за тях. Постепенно цялата къща се бе превърнала в цветна градина, която винаги те зареждаше с позитивна енергия и добро настроение.
Когато Ева пое куфарите й тя пое енергично към дома си. Влезе вътре и там се появи Лила. Щастлива и енергична както винаги, с цвете в ръка, тя се затича и прегърна сестра си.
- Амелия! Най – после толкова ами липсваше. Не съм те виждала само от година, а сякаш от цял век.
- Лил, винаги преувеличаваш – смеейки се говореше Амелия – не беше цяла година. Изминали са само 7 месеца от последното ти посещение при мен в Италия.
- Добре. Както и да е. – оглеждайки се Лил попита – Къде е Патрик? Мислех, че ще дойдете заедно.
- Отиде в Ню Йорк по работа. Знаеш, че сега е лято и в туристическата му агенция има много неща за вършене и въпроси за уреждане.
- Все пак няма ли да дойде поне за седмица, знаеш, че мама би искала да е тук известно време, за да го опознае.
- Лил, мама ще трябва да го разбере и да се примири. А всъщност къде са те с татко и къде е Лупе?
- О, те са в кантората имали важно събрание днес за бюджета или нещо подобно – с безразличие в гласа си каза Лил – нали знаеш, че Лупе работи при тях сега след като се дипломира?
- Наистина? Всъщност не се очудвам тя винаги е искала да вижда одобрението на майка ни, за да бъде щастлива.
- Знаеш я каква е обича да чува похвали от родителите ни по всяко време. Винаги е искала да блести пред тях. Да бъде център на внимание.
Амелия никога не можа да бъде така близка със сестра си Лупе както Лил. Лупе винаги е била любимката на майка им, подчиняваща й се за всичко и правейки това което майка й би очаквала от нея. След като другите й две дъщери категорично се бяха отказали от правото като възможност за бъдеща професия, Джаки бе вложила цялата си енергия да не допусне и третата й дъщеря да се откаже от това. И бе успяла да превърне дъщеря си в адвокат.
Още от малка Лупе винаги бе изклюкарвала сестрите си когато направеха някоя беля. Никога не бе искала да играе с тях – предпочиташе да стои вкъщи и да прави всичко, което би привлякло вниманието най майка й.
Докато си спомняше за всичко това двете с Лил вече бяха от другата страна на къщата. Амелия бе изумена. Преди имаше барбекю, чадъри, маси и даванчета за почивка, а сега имаше и огромен басейн със шезлонги. Всичко бе толкова променено.
- Амелия стаята ти е готова, ако искаш можем да отидем да разопаковаме багажа ти и да си починеш.
- Защо не? – усмихвайки се отвърна Амелия и двете момичета прегърнати влезнаха в къщата.

Беше 6 следобед, когато Лила слезе долу в кухнята, за да провери как вървят нещата около приготвянето на вечерята и дали имаше още нещо за вършене. От близо 2 години се грижеше за къщата и всичко свързано с нея. Чувстваше се щастлива, защото това не беше трудна задача имайки впредвид колко персонал се грижеше за къщата им, и дори й бе много лесно, защото можеше да работи по всяко време в лабораторията си в задната част на къщата – необезпокоявана от когато и да било. Беше щастлива и чувстваше, че това бе призванието й в живота. Не се оплакваше и не мечтаеше за бляскава кариера като сестра си Лупе или Амелия. Мечтата й бе да бъде обградена от цветя и да отделя всяка свободна минута, за да се грижи са тях.
Може да не беше преуспяващ правист, но бе осъществила собствената си мечта. Вече се приготвяше и за сватбата си с Луренсо и бе повече от щастлива. Родите й също бяха много доволни от избора й. Дори може да се каже, че те бяха виновниците за тяхното запознанаство. На един прием майка й я бе запознала с него. Млад адвокат работещ при тях с изгледи за добра и успешна кариера. В началото Лила не гледаше сериозно на излизанията им, но постепенно намериха много общи неща и връзката им се задълбочи. Никога не бе мислила, че ще се омъжи едва на 28 и то за адвокат. Ако родителите й не бяха доволни от професията, която бе избрала, то поне със сигурност бяха изключително доволни, че ще се омъжи за човек с тяхната професия и човек, който би могъл да й осигури добър живот, какъвто заслужава. Сватбата щеше да бъде през декември и по всичко изглеждаше, че за това събитие щеше дълго да се говори. Родителите й искаха да покажат на всички за кого се омъжва дъщеря им. Да направят голяма сватба със стотици гости. Едно грандиозно събитие напълно в стила на Джаки.
- Ева как върви подготовката за вечерята?
- Всичко е наред, мила, не се притеснявай. Докато родителите Ви се приберат масата ще е сервирана. Къде е Амелия?
- Беше много уморена и заспа.
- Сигурно пътуването е било много изморяващо. Приготвила съм любимия й десерт шоколадова торта с ягоди. Надявам се да й хареса.
- Бъди сигурна. Амелия винаги е харесвала какво приготвяш, но мама няма да се зарадва на шоколадовата торта. Знаеш колко е вманиачена на тема здаравословно хранене. – С широка усмивка Амелия прегърна Ева през рамо.
Ева не беше просто прислужница. Тя работеше за семейство Хертън от 30 години и вече бе почти част от семейството. Тя се бе грижила за Лила докато майка й баща й започваха собствения си бизнес, а тя беше едва на няколко месеца. След три години когато се бяха родили сестрите й Амелия и Лупе – близначки, но толкова различни по характер, тя също ги бе гледала. Майка й успя да се задържи едва 6 месеца след раждането на дъщерите си вкъщи след което не успя да устои на изкушението отново да влезе в съдебната зала. За нея работата й бе изключително важна, а да постига успехи бе повече от необходимо за нея. Джаки трябваше да се доказва пред света и да осигури добро бъдеще за дъщерите си. Но в желанието да им осигури всичко материално бе забравила най – важното- да си играе с тях и да им показва обичта си. Баща им се опитваше да направи всичко възможно, за да се чувстват дъщерите му добре и щастливи, но нямаше как да замести майка им, която сутрин излизаше рано и вечер понякога закъсняваше. Много пъти Нейт и бе казвал, че вече са постигнали достатъчно и трябва да обърнат повече внимание на децата си, но тя не искаше и дума да става да престане да работи. Беше повече от амбициозна. Искаше и дъщерите й да бъдат като нея, но две от тях бяха избрали друг път в живота си и за нея това бе голямо падение. Последната й надежда бе Лупе и когато тя пое по стъпките й Джаки бе повече от доволна и я хвалеше непрекъснато. Винаги бе имала слабост към нея, дали защото бе по – малката или защото бе оцеляла като по чудо впредвит това колко малко бебе беше и прекара първите седмици от живота си в болницата или пък защото имаше неустоими кафяви, големи и топли очи. Майка й винаги бе проявявала по – голяма снизходителност към нея от колкото към другите си две дъщери.

Продължението е на http://sandrra.blog.bg/

Sandrra
07-13-2012, 20:09
Има ограничение за броя на използваните символи поради това не можах да го публикувам цялото.
Благодаря на всеки направил си труда да го прочете.
Приемам всякакви мнения!
:)

darkness848
07-13-2012, 20:32
На мен лично ми хареса много... :)

scrooper
07-13-2012, 21:45
"Особено" се пише с едно "н". Приятна историйка, но защо си сложила американски имена?

Sandrra
07-13-2012, 22:23
Благодаря Ви за това, че си направихте труда да го пречете и да изкажете мнението си. За мен това означава много.

Проверих го няколко пъти за правописни грешки, но явно съм изпуснала някои.

Относно американските имена... просто ми харесват. Нямам нищо против българските, разбира се, просто когато започнах да го пиша те първи изблуваха в съзнанието ми!

Надявам се на още коментари! :)