Той не се забравя.

[fifito19]

Здравейте, драги..
Ами пак съм аз. Пак с моите любовни проблеми. Ще питате- Защо пишеш все тук, вместо да го обсъдиш с приятелите си и родителите си? Защото приятели нямам /освен едно момиче, което е доста далеч в момента/, а родителите ми са обсебени от малкия ми брат. Но за мен това не е проблем. Става дума за друго.

Едно момче, най- добрият ми приятел. Вече две години от сутрин до вечер всеки ден освен през лятото сме неразделни. Храним се, учим и почти живеем заедно. Обожавам всичко в него. Винаги съм го харесвала. Но преди година, в края на едно лято, той ме целуна. И тогава опасенията ми, че бях лудо влюбена в най- добрия си приятел и близнак по душа, станаха реалност. Хубавото беше, че той също ме обичаше. И всичко дойде по местата си. Идеално- целувки, разходки, разговори, прегръдки... Неописуемо.
След това дойде зимата и заедно с времето, чувствата ни замръзнаха... Не, не- аз още го обичам, никога не съм спирала!!! Но се карахме за дребни и глупави неща. И беше постоянно. Разделихме се. Имаше период, в който не си говорехме. Аз изпаднах в депресия и не излизах, не учех, не правех нищо. И той го виждаше. Върна се при мен, прости ми. Аз му се извинявах толкова дълго- още ме е срам от себе си. Как можах да му викам... Та аз не мога да живея без него...
Зимата беше към своя край. Направихме втори опит. Адски се бях панирала да не прецакам нещата... Внимавах във всяка своя крачка, във всяка стъпка, жест, звук, докосване... Почти не го прегръщах, а за целувки не може и да се говори. Това натоварваше и двама ни. И за това съжалявам. Отново глупавите ми женски страхове и комплекси! Мразя се!
Един ден той седна на стъпалата до мен и ми каза, помня всяка негова дума... "Ти се промени. Зимата някой те открадна. И това вече не си ти. Защото ти се смееше, но го правеше от сърце, а сега се смееш, а сърцето ти бърше сълзите си. Обичам те. Но не така. Ти избяга. Тази, която обожавах, по която бях луд, тя избяга." - той ме изгони! Той я накара да избяга!!! Кого залъгвам... Сама съм си виновна за всичко...

Още известно време мина.
Април.
Той имаше две нови връзки зад гърба си.
А аз нула- още копнеех по него. Както е и сега.
Той имаше куп нови приятели. А аз имах нула. Защото се нуждаех само от него.
И тогава той дойде при мен и поиска пак да бъдем приятели, неразделни и слънчеви- като преди.
Сърцето ми спря да бие, беше заето да лети в небесата от щастие!!! Да, да, да!!!!!!!!!!!!!! Разбира се, че да!
Но той беше прав- някой ме беше откраднал. Онова момиче, за което ви споменах, то ми каза, че преди съм била кораб, величествен и лъскав, а днес съм просто лодка и че само мъж е способен да направи такава промяна.
Но той не искаше такава лодка. Той искаше кораба, който бе потънал точно заради него. И реших да се превърна в кораб отново. Смеех се, излизах, гримирах се- само за да е до мен. И той се радваше, но знаех, че дълбоко в себе си усещаше как се преструвам.
Май.
Един ужасен разговор... Беше нещо подобно:
- Не мога да продължавам така. Това не си ти.
- Не съм. Помниш ли какво каза? Че някой ме откраднал. Е, ти беше.
- Защо мисля, че приключихме с това отдавна?
- Ти може и да си, но аз..
- О, не.. Аз не съм вече влюбен в теб. Аз харесвам ***/момичето от последната му връзка, по която мислеше, че си пада, но в последствие тя го отхвърли и той разбра че греши/...
- Нима? Добре тогава... Да забравим за мен. Аз имам достатъчно празно място в сърцето си, за да прибера всичките си чувства към теб и отново да бъдем приятели.
- Никога няма да е същото. Не искам да сме гаджета, разбираш ли? Онази любов я няма вече.
- Има я, ето тук е...
- Не.
И го целунах. Това беше една от най- невероятните целувки, които някога съм имала, защото изтръпнах цялата, пръстите му по врата ми бяха толкова нежни и същевременно усещах колко бе тъжен той. Тъжен, защото осъзнаваше, че още ме обича. А не трябва. Аз също не трябваше да го правя. Заедно си причинявахме болка.

Мина време...
Обстоятелствата се стекоха така, че в крайна сметка си обещахме вече никога да не бъдем това, което бяхме преди и да не правим същите грешки. Обещахме си да сме един до друг каквото и да става. ПРИЯТЕЛИ.Той ми каза, че единствения му приятел- това съм аз. Аз имах да му кажа друго- че го обичам и че той е единствената причина, заради която дишам. Но замълчах...

Сега е юли.
Лято е.
Той замина на село.
До септември.
Спомням си септември преди две години, когато ме целуна за пръв път.
Цяла нощ стоях и си мислех, бях щастлива.

Сега съм тъжна. Постоянно. И мога да съм тъжна на воля, защото той ще си дойде чак на есен.
Разбирате ли, аз го обичам.. Такова чувство не можете да си представите. Дишам за него, сънувам него, мечтая и копнея само за него... И трябва да го премълчавам. Посъветваха ме да го забравя. Такава любов не се забравя. Боли ме, изгаря ме.. Не мога. Защото го обичам. А му обещах никога повече да не му го казвам. Какво да правя?
Сигурна съм, че и той все още чувства нещо. Но не го признава. Виждам го в очите му. Когато се стъмва и трябва да ме изпрати до нас- очите му блестят, толкова тъжни и, и ... Посяга да ме прегърне, после ги прибира в джобовете и си отива с наведена глава.

Обещах му.
Обещах!

Мамка му, обичам го.
Олеле, пак се получи адски дълго... Извинявам се на всеки, който изхаби времето си да го прочете... Не сте длъжни да ме разберете или да ме подкрепите, нито дори да давате мнение.
Но пламъка, който той запали, все още гори, макар и на палубата на продънена лодчица..
Гори, гори и крещи, че го обича.
Какво да правя?
Не се забравя.
Той... просто не се забравя...

[SisiStrange]

Много хубаво пишеш, но ти препоръчвам да гледаш една идея по-реално на живота. Не се обсебвай от човек, който не отговаря на чувствата ти. Имаш живот пред себе си да изживяваш. Ще има други момчета. Толкова си се вкопчила в идеята, че той е велик, уникален и незаменим, че не забелязваш останалите, а аз съм убедена на 100%, че има и свястни сред тях. Поживей си малко за себе си. Пиши, защото те бива. Общувай с хора, защото да се затваряш в себе си не е решение на никой проблем. Излизай, спортувай, грижи се за себе си. Рано или късно ще срещнеш някой, който е по-добър и споделя чувствата ти. На мен горе долу това ми се случи.

[xXxPETYAxXx]

:cry: Колко романтично си го написала само.
SisiStrange ми взе думите от устата. Вижте се кажи му, че го обичаш, но не искаш да живееш в напразните си надежди и трябва да продължиш напред. :!: Без него. Приятелството ви просто би те съсипало, трябва да прекратите и него, защото докато той е до теб няма как да го забравиш. Колкото и трудно да ти бъде отначало, ще се справиш.

[SomeoneWhoCares]

Напиши книга!!!! :):)

[FuckedUp]

чист последовател на щруделката :D
Ако си на 15, както ти пише в профила, направо ми стана жал за тебе.

[fenkaaa]

Наистина много вдъхновено е написано всичко.. като по филмите,поздравления,за което :) Относно историята ти - бъди силна и ако няма шанс вече за вас,предлагам ти да се откажеш от него.. дори като приятел,просто му кажи,че да бъде до теб и да го нямаш те наранява адски много..

[horacio]

Няма как да го забравиш ако продължавате като приятели или ддз като какво. Просто прекратете връзка поне за известно време, ще ти е кофти, но е по-добро решение. След време може пак да възобновите отношенията си, не е казано никога да не си говорите, но просто за някакво време е по-добре така.

[fifito19]

Благодаря. Започването на ново не ми помага- просто не се получава. Ще говоря за последно с него... Дано да ми е по- леко след това, макар да не вярвам. Просто е съсипващо онова, на което хората казват "несподелена любов"..


А, да- /конкретно за Fucked up/ - Във профила ми нищо не е вярно... почти. Дали съм на 15 или на 20?... Благодаря ти все пак за това, че си се навил/а да прочетеш дългата ми драма.

[DisappointedDreamer]

Недей да пикаеш срещу вятъра.
Недей да си блъскаш главата в стената.
Недей да се буташ между шамарите.

Просто недей.

[balu4ka]

Няма лесни неща в живота,но това не значи,че трябва да падаш духом.Ставай и продължавай.
Доста често на това се казва "бъди щастлив ,че се е случило",била си до него и си го имала.Няма да е първият и последният,но не е казано ,че ще го забравиш.Ще ти е нужно време,но не се впускай в драми,не изпадай в депресия,защото както виждаш нищо не може да бъде променено.Момчето не иска да е с теб,но това може да има и хубави стани.Винаги всичко се случва с цел.Ако те е обичал толкова силно ,колкото ти него щеше да се бори до края.

[Izabela97]

просто се разплаках след като прочетох историята :( толкова е хубаво и.. и.. и просто не ми се искаше да свършва така. Наистина! Един съвет от мен - любовта боли много и ако продължиш да мислиш за него ще те боли повече.. не се измъчвай :) Успех :)

[an0n1mna]

И все си мисля, че ще размисли и ще се съберете отново. Не губи надежда ! :) Бори се за това, което обичаш и искаш, не се отказвай само защото е трудно. Любовта не е за слабите.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Kогато се влюбиш, подсъзнателно си наясно, че ще страдаш. Трябва да си мазохист, за да си готов да обичаш толкова силно, но пред лицето на любовта това не е важно. Не ни интересува колко ще страдаме и дори почва да ни харесва, но не си го признаваме. Всъщност споделената и несподелена любов си приличат - и при двете я има частта със саможертвата, която често се оказва напразна. Неизбежно е. Понякога е по-добре да оставиш нещата така, друг път да се бориш докрай, твърде неясно и докато не се окажем в края на тунела, не разбираме нищо. И да си блъскаме главите, и да си загубим времето и усилията - животът е непредсказуем. Някои неща едва ли някога ще разберем. Живей си и не се поддавай на емоциите чак толкова, колкото и трудно да е. Времето е отговорът на почти всички въпроси.

[Teenhelp1]

Прекрасна история. :)
Пробвай за последно както каза,ако не стане трябва да си останете просто приятели (което едва ли е вариант пак ще ти е гадно) или да го забравиш, да се отдалечиш от него.

[Зайче..]

ав, някои неща, които си описала са ми до болка познати. ;о
аз съвет не мога да ти дам, но определено ти съчувствам.
просто не се предавай каквото и да става, живота е пред теб! :)

[draid]

Не е яко да си близък приятел с някого и после да тръгнете и т.н. Абе мазало става накрая, колкото и хубаво да е било в началото.