Страх от самота..

[amnessia]

Здравйете , отдавна не бях писала в този раздел , но дойде и това време. Моят проблем се изразява в това , че от много малка изпитвам страх от самота и този страх продължава да ме преследва дори на 17 години.Проблеми в любовта наистина имам не са толкова сериозни , но явно това много ми повлиява. Не получавам достатъчно внимание.Проблема е , че приятеля ми има големи проблеми с нервите , на антидепресанти е , изпада в нервни кризи и това ме спира , да му изкрещя , за му повиша тон ,веднага скача и се пали и се караме..Късали сме няколко пъти . Дори докато съм с него постоянно ме навява мисълта , че той един ден ще е с друга и това ме побърква и ме избива на рев , всеки ден го мисля постоянно , аз го обичам толкова много и не знам защо си мисля такива работи.Не искам да ме оставя и като започна да страдам за това рева с часове.С родителите ми когато се разделям , като съм била на екскурзии също съм била така ,но не чак толкова.А като малка най - много . На 4 все още плаках когато ме оставяха в детската градина и гледах прозореца как майка ми си отива.До 5 клас исках да спя на отворена врата , и да бъде отворена вратата и на родителите ми , исках да имам усещането ,че са близо до мен , спях и със сестра ми на едно легло , ама това не помогна.Ревала съм на вратата , за да е отворена.Искам някой да ми каже , по какъв начин мога да преодолея този страх.Ако някой от вас е имал подобен проблем да сподели.Някой ще ме посъветват да отива на психолог, но не мисля че съм толкова зле за да ходя.Заради любовни драми няколко пъти изпадах в паника и стрес и се наложи да викат психолог вкъщи. Явно съм много чувствителна не знам..

[SisiStrange]

Кое те притеснява в самотата? Отговори си на този въпрос.

В това да си сам със себе си има много плюсове. Можеш да мислиш на спокойствие, да рисуваш, да изливаш емоции, да практикуваш хоби, спорт? Имам чувството, че ти липсва нещо такова. Намери си нещо, което обожаваш да правиш сама и го развии на максимум. Ще ти е хубаво, ако е нещо креативно и можеш да правиш подаръци после на хората, които обичаш. Така хем ще са част от това, хем ще се научиш да се радваш на самотата си, докато им правиш изненади.

Колкото до приятеля... Без да се обиждаш, но толкова нестабилен никоя няма да ти го вземе, защото никоя няма да го иска. Вади си изводите.

[amnessia]

Обичах да рисувам преди , вече не. Ходя на фитнес много често ,излизам с приятели , забавлявам се , но като дойде вечерта направо ме става черна , рев е пак рев.Ами искам винаги да има някой до мен и да ме подкрепя , да знам просто че не съм сама.Започвам да се самообвинявам за доста работи каквото се сетя , сещам се за стари и нови хубави спомени и така.Сама си го правя , но не знам в какво друго да си излея мъката освен в сълзи.Така се успокоявам , ама само за тая вечер,утре същата песен..

[SisiStrange]

Може би трябва да посетиш психолог. Това не е нормално. Всеки си има слабите моменти, не мога да отрека, че и аз съм имала някоя и друга такава вечер в живота, но всеки ден не е нормално.
Защо не опиташ да се навиеш да мислиш и гледаш по-леко на нещата? Тегли си някоя комедия и си я пускай да звучи вечер. "Двама мъже и половина", "Женени с деца." и др. от тоя тип. Винаги съм била много за точно този тип сериали, защото показват живота откъм смешната му страна и са много лековати. Отпускащи.

[amnessia]

Ами филми попринцип не гледам.Сериали гледам понякога. Сега гледам един тинейджърски по БТВ.Развличам се някак си.Отчаяни съпруги понякога го гледам.Опитвала съм се.. да не ми пука толкова и да го карам по леко - ама не мога прекалено много ми пука.Ако го направя то е веднъж месечно от инат.

[Amore-Mio*]

Чувствителна, чувствителна, колко ли пък чувствителна да си? Много хора сме чувствителни, аз също, но нямам такива проблеми. Защото твоето си е на психическа основа, а ти заради изкривените си представи за психолог не искаш да се отървеш от този проблем, което си е жалко.

Замисли се пък дали не си толкова зле, щом правиш всичко възможно, за да има човек винаги до теб. Разбери , че живота не е розов и все някога ще ти се наложи да си сама и да се справяш сама с всичко. И за да се справиш за в бъдеще - трябва да се отървеш от това, като се посъветваш с психолог.

И най - важното: престани да се вкарваш във филми. Може да нямате проблеми във връзката ви, но ти по този начин ги създаваш. Разбери , че той е с теб, но това в никакъв случай не означава, че има възможност да обръща внимание 24 часа в седмицата.

[Wednesday666]

Ти вече си казала "Не мога.". Няма такова нещо - има "Не искам.". Ти изпитваш не само страх от самотата, но и страх да промениш този страх. Защото начин винаги има - дали чрез професионална помощ или чрез твоя собствена воля, начини има. Ние няма как да ги знаем, зависи от теб. Но и аз съм на мнение, че разговор с човек, който знае как да ти помогне и по какъв начин, демек психолог, ще ти бъде най-много от полза.